Login to your account

Username *
Password *
Remember Me

Create an account

Fields marked with an asterisk (*) are required.
Name *
Username *
Password *
Verify password *
Email *
Verify email *
Captcha *
Reload Captcha

ЗА ТЪРПЕНИЕТО И ЦВЕТЯТА

By  Окт 12, 2016

Гледам цветя в апартамента, защото ме учат на търпение. Това с търпението май всички го знаем.

При мен започна  още от детските ми години, когато дума не давах да се отвори да ми подстрижат косата – имах си страхотни огромни къдрици. Разбира се, не давах дума да се отвори и за решене на косата. И до ден днешен мразя да се реша. Разликата е, че днес никой не ме задължава.

Та тогава, когато още бях малка и не можех да решавам сама за себе си, майка ми ми казваше: когато пораснеш, ти ще си решаваш. Сега решавам аз.

Тоест – имай търпение. И аз – имах търпение. Ама малко.

Така е за всичко до ден днешен: имай търпение да завършиш и после ще имаш пари, имай търпение до следващата заплата за онова страхотно бижу, имай търпение до седващото лято за да видиш морето, имай търпение до ноември месец, за да отидеш на спа... имай търпение.

Но аз нямам търпение. Искам всичко сега и веднага. Едно моя приятелка ми каза, че ако получа всичко сега и веднага после няма да има какво да очаквам.




Не ми се вярва. После ще измисля нещо друго, което искам сега и веднага ... защото не искам да чакам нито секунда за нещата, които искам.

Та за това гледам цветя. За да ме учат на търпение.

Обичам да ги взема малки, или грозни, или нещастни, или умиращи. Обичам да ги глезя и да гледам как с всеки ден стават все по-красиви. После ... започват да проявявт капризи: орхидеите ми искат постянна светлина, но да не е слънчева, за това включвам нощна лампа; после пък заповат да линеят, ако не им говоря колко са красиви и ако не чистя листата им с прясно мляко – да не забравя леко притоплено, че иначе не им харесва; имам една лозичка, която предпочита да я подстригвам, защото в противен случай става една ... грозна; имам цвете с огромни лилави листя, което наричам пеперудки, което ако не му се обадиш, че си се прибрал започва да съхне; имам бегония, която лятото предпочита да живее в спалнята, а зимата – в хола, имам висящо разстение, което пък предпочита лятото да е на терасата, на пряка слънчева светина, а зимата... е то просто ненавижда зимата.

Търпение ли? Трябва си търпение за всичко ... а как ми се иска цветята ми да изглеждат добре където и да ги сложа, стената ми да не прави кондез и мухъл, а тотото да не изпраща пари винаги на съседа, а на мен... и ако може да не чакам чак до следващото лято, за да видя морето.

Ето за това гледам цветя. Защото ме учат на това, което нямам и никога не съм имала – на търпение. Като гледам колко съм добра ученичка сигурно цял живот ще отглеждам цветя ... защото не ми се вярва да свикна с това ... търпение.

Last modified on Сряда, 15 Февруари 2017 07:07

Leave a comment

Make sure you enter the (*) required information where indicated. HTML code is not allowed.

  1. Актуално
  2. Популярно
  3. Коментари