Login to your account

Username *
Password *
Remember Me

Create an account

Fields marked with an asterisk (*) are required.
Name *
Username *
Password *
Verify password *
Email *
Verify email *
Captcha *
Reload Captcha
Четвъртък, 21 Септември 2017

КЛЮКИТЕ В ОФИСА

By  Мар 01, 2016

Според широко разпространеното мнение клюките са една от най-големите неприятности, които могат да споходят човек на работното му място. И наистина, много от нас, след като разберат какви не особено ласкави неща говорят за тях колегите, се разплакват, вдигат кръвното, оскърбяват се едва ли не за цял живот. Понякога обаче се оказва, че злословието не е чак толкова страшно, колкото изглежда на пръв поглед.

Защо се раждат сплетните?

Те съществуват открай време. Според американската антроположка Никол Хес още през първобитнообщинния строй жените подкопавали социалния статус на своите съпернички, като съобщавали на околните неверни и неприятни сведения за тях. А правели това, за да представят себе си в изгодна светлина и съответно да заемат по-високо място в йерархията на племето.

Трябва да кажем, че от онези далечни векове насам не е настъпила голяма промяна: коварно съчинената история обикновено помага на клюкарите да отстранят от пътя си неудобен колега. Добре измислените и умно разпространени сплетни са оръжие на силните и циничните натури. Има ли ги във вашия колектив, трябва да сте подготвени за действията им и да не започвате борба с тях за една и съща длъжност или служебно пътуване, ако сериозната и изискваща много сили битка не влиза в плановете ви.

Често сплетничат и неуверените в себе си хора, които смятат, че ще им бъде трудно да постигнат нещо на трудовия фронт. Те преследват съвсем друга цел: като осъдят, принизят и направят смешен постигналия успехи колега, да повишат собствената си самооценка: „Да, началството често я хвали, но пък на мен не ми звънят купища мъже, защото съм порядъчна личност."

От своя страна съвместното злословие по нечий адрес създава илюзия за близост и дори за приятелство между клюкари - когато са заедно, те се чувстват съмишленици и това им доставя огромно удоволствие. Всъщност в случая самият процес на пускане на слухове е по-важен от индивида, който става негов обект.

Започвайки работа, вие ще чуете не малко клюки за бъдещите си колеги и благодарение на тях ще имате възможност да си създадете първоначално впечатление за колектива: кой с кого дружи, с кого враждува, на кого може да се разчита и на кого не, какво обича и какво мрази шефът... Трябва само да помните, че картината, описана от клюкарите, понякога няма нищо общо с действителността. На всичко отгоре, съществува и вероятност околните да ви дават да разберете какви са правилата във фирмата посредством пуснато от тях злословие: „Твоята предшественичка идваше късно на работа, пиеше кафе и само говореше по телефона. А като я уволниха, направи такъв скандал, че..." Не осмислите ли получената информация, и за вас ще започнат да говорят: „Тази е същата, освен това пуши като комин,,." И ще говорят дълго - най-много сплетни циркулират на места, където хората не са особено претоварени с работа.

Жертвите

По клюките, които даден индивид пуска, може да се съди до голяма степен за неговата личност. Но човек се разпознава и по зловредните слухове, предизвикващи у него най-силна реакция. Казват, че сте некомпетентна? Осъждат начина ви на обличане? Намекват за роман с шефа? След като се наплачете на воля и дойдете на себе си, трябва да помислите спокойно - не за кърваво отмъщение, а защо конкретните сплетни са предизвикали невероятно силни емоции у вас. Бъдете обективна, понеже е напълно възможно няколко дни по-късно да почувствате нещо като благодарност към разпространителя на невярната информация, помогнал ви да опознаете по-добре себе си.

Ако пък раздразнението, тревогата и мъката ви са резултат от самия факт, че някой намира недостатъци във вашето поведение и с удоволствие ги обсъжда, реакциите ви говорят за желание да бъдете идеална - винаги и за всички. Нищо чудно родителите още от най-ранно детство да са искали от вас съвършенство и непогрешимост и да са критикували сурово дори най-малката ви грешка, а фразата „какво ще кажат хората" да се е произнасяла редовно у дома ви. И сега, когато околните говорят не това, което ви се иска, думите им предизвикват силна болка - не сте оправдала родителските надежди. Не е лесно да се освободите от подобно усещане, но можете да започнете с малко - окачете над бюрото си (и вкъщи) картичка с послание: „Ти и така си чудесна. Бъди самата себе си!" Ако се вглеждате редовно в нея и вярвате на това, което е написано, ще понасяте много по-безпроблемно и пропуските в работата си, и злословията.

Истината излиза наяве

„По-лошо от клюките за вас може да бъде само тяхното отсъствие", пише Оскар Уайлд. Писателят има право - за да избегне изобщо сплетните, човек трябва да е абсолютно незабележим. Между другото, нали си давате сметка за кого се носят най-много слухове? За известните личности, разбира се, а целта на тези, които си измислят небивалици, е не само да омаловажат славата им, но и да се доближат до тях, дори само с неверни подробности за техния живот. За разлика от децата, обсъждащи най-вече връстниците си, лишени от нещо, възрастните клюкарстват за по-способните, по-интересните и по-успелите от себе си.

Помнете: колкото по-големи усилия влагате в работата си и колкото по-силно изявявате своите възможности, толкова повече хора ще има около вас, но далеч не всички ще са настроени приятелски. Злословието винаги върви след славата, затова, ако имате сили да докажете своята значимост, трябва да си оставите за запас и малко енергия, която ще ви позволи да не придавате излишно значение на сплетните. Иначе те ще се превърнат в мишката от приказките, която заставила слона да побегне в ужас.

План за действие

Колегите вече са започнали да пускат слухове по ваш адрес? Разполагате с два начина на поведение, способни да влошат значително ситуацията: а) напълно да игнорирате това, което се случва, и б) подробно да разказвате на всеки срещнат как стоят нещата. Съществува и златна среда: открийте най-доброжелателния колега, изяснете си с негова помощ какво става, после откровено поговорете с източника на слуховете - за предпочитане в присъствието на други хора. Желателно е да се държите спокойно и даже весело. Усмихвайки се, например, да кажете: „Какви глупости! Разбира се, че не е истина!"

По всяка вероятност самоувереното ви поведение ще накара околните да застанат на ваша страна, а и подобен разговор ще им позволи да ви опознаят по-добре - много често се клюкарства не само за излишно откровените хора но и за недостатъчно познатите. Естествено, най-умно ще бъде да предотвратите цунамито на сплетните, вместо да се опитвате да го спрете впоследствие. За целта запазете искреността си за своите най-добри приятели и не разказвайте на колегите истории от своя живот, които могат да дадат основателен повод за клюки (същото важи и за методите на ръководство на фирмата). Наистина, грозно е да не се доверявате никому, но защо да ставате жертва на недостатъчно уверени в себе си шефове? Както е известно, те държат да имат пълен контрол над подчинените си и „отглеждат" сред тях не един и двама доносници. 

Last modified on Понеделник, 13 Юни 2016 13:46
Login to post comments
  1. Актуално
  2. Популярно



Последвайте ни във фейсбук