مبل راحتی صندلی مدیریتی صندلی اداری میز اداری وبلاگدهی گن لاغری بازی اندروید تبلیغات کلیکی آموزش زبان انگلیسی پاراگلایدر مارکت اندروید خرید بلیط هواپیما دانلود آهنگ جدید آهنگ جدید آهنگ پروتز سینه پروتز باسن پروتز لب میز تلویزیون

Този сайт използва "бисквитки" и подобни технологии.

Ако не промените настройките на браузъра, вие се съгласявате с него Прочети още

Съгласен съм

ПОЛИТИКА ЗА БИСКВИТКИТЕ

Какво представляват бисквитките

Бисквитките са малки текстови файлове, които се запазват на Вашия компютър или мобилно устройство, когато посещавате нашия уеб сайт. Те позволяват на уеб сайта да запаметява Вашите действия и предпочитания, за определен период от време, за да не се налага да ги въвеждате всеки път, когато посещавате сайта или преминавате от една страница към друга, което ни помага да Ви предоставяме съдържание, което смятаме, че ще бъде полезно и интересно за Вас.

Как и какви бисквитки използваме

Функционални бисквитки

Използваме бисквитки, които позволяват на уеб сайта да запаметява Вашите действия и предпочитания (като например потребителско име, език, възраст, размер на шрифта и други настройки за показване) за определен период от време, за да не се налага да ги въвеждате всеки път, когато посещавате сайта или преминавате от една страница към друга.

Бисквитки за сигурност

Използваме бисквитки от гледна точка на сигурност, чиято цел е да предотвратяват измамническо използване на идентификационни данни за вход, както и за защита информацията от неупълномощени страни.

Анализиращи бисквитки

Използваме Анализиращи бисквитки, които ни помагат да подобрим работа и ефективността на интернет страницата си като чрез тях събираме информация относно броя на уникалните посещения, статистически данни за употребата на интернет страницата, най-разглеждани, скоро разглеждани страници.

Бисквитки на трети страни

Използваме бисквитки на трети страни, които позволяват харесване или споделяне на съдържание в Социалните мрежи, бисквитки от Google Analytics, които помагат за проследяване трафика на уеб сайта и други бисквитки свързани с външни системи и сайтове интегрирани към уеб сайта.

Рекламни бисквитки

Използваме бисквитки, които на база Вашето поведение в нашия уеб сайт може да Ви показват реклами, които предполагаме, че отговарят на Вашите предпочитания и интереси.

Лични данни от бисквитките

Личните данни събрани от бисвкитките се използват единствено и само за осъществяването на конкретни функции в сайта, свързани със самия потребител.

Как да изключите бисквитките?
Всички съвременни браузъри ви позволяват да променяте настройките за бисквитки. Обикновено можете да намерите тези настройки в меню "опции" или "предпочитания" на вашия браузър. За да сте наясно с тези настройки, следните линкове могат да Ви помогнат или можете да използвате бутона "Помощ" от менютата на Вашия браузър за повече детайли:


Cookie settings in Internet Explorer

Cookie settings in Firefox
Cookie settings in Chrome
Cookie settings in Safari web and iOS.

Повече информация

Повече информация за това как „бисквитките“ се използват в интернет пространството може да намерите тук: www.aboutcookies.org.

Преди години в далечната 2001 имах страхотен будилник, сребрист, без батерия, който тик-така и има бутонче отгоре, за да го спреш когато звънне сутрин … и нямах мобилен телефон. За тези, които са се родили с мобилен телефон ще кажа, че имаше и такова време, в което се справяхме и без телефон в чантата и интернет. То тогава и нета не присъстваше във всеки дом, но това е съвсем друга тема.

Беше Никулден. Наложи ми се да пътувам до Вършец по работа.  Онзи Никулден беше истинска приказка: заваля сняг от сутринта и не спря няколко дни. И тогава, и до ден днешен, за да се прибереш от Вършец в Монтана трябва да хванеш преминаващ автобус от София. Излязох на време и отидох на автогарата. От там ми обясниха, че заради снега ще трябва да чакам автобуса на едно кръстовище.  Примирих се. Отидох на кръстовището, застанах пред едно малко магазинче за канцеларски материали и детски играчки и зачаках… Чаках, чаках докато замръзнах. Духаше силен вятър. Носи снежинките и ги забива в лицето ми. Ръцете и краката ми изтръпнаха от студа.

Не знам след колко време, продавачката от магазинчето излезе и ми предложи да вляза вътре на топло докато чакам. В началото отказах, защото се страхувах да не би да дойде автобуса и шофьора като види, че няма пътници да подмине без да спре. Все пак жената се оказа много по-разумна от мен и предложи да се сменяме на вън. И така през 15 минути или аз или тя дежурехме на спирката.

Автобуса трябваше да мине в три часа след обяд, а вече беше станало пет и аз започнах сериозно да се притеснявам. Няма да споменавам за това, че по онова време даже не можех да си позволя да преспя на хотел. Но и не можех да се обадя на някого да дойде да ме вземе, не можех да се обадя за такси, което да ме закара до Берковица, за да хвана влак, не можех да се обадя и на колежка, която живее във Вършец … Не можех да се обадя.

Тогава се прибрах, разбира се. Един предприемчив таксиметров шофьор ме закара до Берковица, заедно с още четири учителки, пътуващи от Монтана. Изпуснахме влака за няколко минути та се наложи да чакаме следващия, който тогава беше около осем часа вечерта. Беше голямо приключение и сега като се връщам на зад във времето ми се струва интересно.  На следващия ден станах с ясното съзнание, че не мога повече да се противя на новостите в техниката и че мобилния телефон е удобство, а не бреме.

Тогава си купих първия мобилен телефон. Алкател, с когото бяхме заедно пет години и който преживя множество изпускания и едно пране в пералня на 40 градуса с омекотител. Няколко дни по-късно установих, че има доста удобства в него, едно от които беше аларма за будилник. И прибрах  будилника на дъното на един шкаф.

Години на ред спах с телефон под възглавницата. До вчера, когато качвайки се в автобуса, отново за Вършец установих, че съм си забравила телефона. Цял ден се чувствах ужасно. Все едно целия свят беше изчезнал. Нямах връзка с никого, защото не помня ничии телефон, но и да помнех няма улични кабинки, за да се обадя, нямам интернет … Изведнъж от някаква „важна“ личност, на която постоянно и звъни тел., или в малкото свободно време се обучава през фейсбук или … търси някаква нова техника през интернет се превърнах  в първобитен човек – самотен, без връзка с най-близките хора и без грам информация.

И вчера се прибрах, разбира се. Някъде към края на деня установих, че съм се справила с всички задачки, които имах и без помощта на телефон с интернет. Даже бях на ръба на еуфорията. Все едно съм покорила планински връх без никаква подготовка.

Вечерта си наваксах с интернета, фейсбука и кабелната, но разрових онзи шкаф, открих си будилника и отново го включих в живота си. Е малко ми е стряскащо сутрин, защото звъни, вместо да пее песен или да ромоли поточе за събуждане … но това е. Единствения начин повече да не си забравям телефона е, ако той нощем спи в дамската ми чанта.

Знам всички „за“ и „против“ на мултифункционалните устройства. За  мен особено ценно е това, че нося по-малко вещи като тръгна да пътувам /почти всеки ден/, но за вещите, които стоят в къщи трябва да обмисля нова стратегия.

За сега – Будилнико, добре дошъл отново в живота ми!




Не обичам да цитирам други хора – не защото се считам за много умна, а защото, ако един средно интелигентен читател реши да разбере какво е казал Еди Кой си – то той непременно ще намери негови публикации, книги или автобиографии. Умните хора са си умни хора – тях трябва само да ги слушаш. А не да цитираш с повод и без повод.

Много се говореше за либерализирането на пазара на ел.енергия за битовите потребители. Всичко, което чух ми беше много, ама много сложно и поради тази причина реших да седна и да изясня този въпрос. Сега ще ви опиша основните неща, които според мен трябва да преценявате. И ще се опитам това да е на максимално достъпен език.

Понеже всички имат съвети за това как да обзаведем малка кухня и тя да не изглежда още по-малка, реших и аз да се включа. Разбира се, с уговорката, че не съм вътрешен дизайнер и нямам претенции да знам кое е модерно или правилно.

Нашата кухня е малка. Намира се в онези апартаменти, строени по комунистическо време с неясно и непрактично вътрешно разпределение. Апартамента е разположен на огромните 60 квадратни метра и се състои от спалня, хол, кухня и перфектен коридор, за който ще ви разкажа някой друг път. Естествено кухнята е най-малкото помещение в целия апартамент.

Аз съм жена на 40 г. и малко отгоре, за които категорично отказвам да назова, говоря и мисля. Имам един развод зад гърба си. В момента – нов брак. Казвам го, за да знаете, че за тези двайсетина години, ми се наложи да натрупам опит в отношенията ми със … свекървата.

Разбира се, с уговорката, че всички номера на първата свекърва, ги повтаря и втората без даже да се постарае да измисли нещо ново. Може би защото нови неща няма как да бъдат измислени в това отношение.

Нямаше ме известно време, през което ми се случиха много неща. Е, не мога да ви разкажа за всичко едновременно за това започвам с едно от тях. Не е най-важното, но обещавам, че ще разкажа за всичко. Без да ви дотягам.

И така днес ще поговорим за ремонта на моята кухня.

Истината е, че късно се научих да чистя жилището се. Защото късно се научих да изхвърлям непотребни вещи. То кое колко ми трябва е друг въпрос, но съгласете се, че не можеш да изчистиш една стая, ако постоянно събираш някакви неща в нея. Да изхвърлям ме научи една приятелка, която за да си изчисти шкафче от тоалетката си ми подари три чисто нови, не използвани парфюма.

Реших и аз да пробвам.

За фейсбук

Май 28, 2020

Миналата пролет обявих, че цяло лято няма да влизам във Фейсбук. Направих го, за да не ми се сърдят приятелите, но подразнена от една ситуация, в развоя на която се оказа, че фейсбук определя отношенията ми с хората. Защо си написала това във фейсбук? Защо не си ми лайкнала снимката? Междувременно няма бутонче, че не харесваш, а то се подразбирало след като не си натиснал бутончето – харесвам. Не дай си Боже да пропуснеш да влезеш няколко дни във фейс-а, е те тогава вече става страшно: който и да те срещне от фейсбук приятелите ти винаги започва разговора със: Защо не влизаш във фейсбук? Не си лайкнал … , не си дал приятелство на … , а съм ти го предложил за приятел …

Вчера отивам на дело в съда. Не си мислете, че кой знае какво съм направила или че ще ви занимавам с някое клюкарско дело … въпреки, че и това е добра идея. Та отивам на дело. Сградата огромна, солидна, внушава респект. На портала скенер като в летище, минаваш през рамка, която пищи. Стоят двама души-охрана, преценяват какво пищи и или те пускат или ти четат конско. За мой срам в дамската си чанта нося швейцарско ножче. Срам е когато отидеш със швейцарско ножче в съда, а не когато си достатъчно предвидлива жена да си го носиш в чантата. Прочетоха ми конско хората, прибраха ножчето и ме пуснаха. Делото си мина както трябва. Преди да изляза реших да отида до тоалетна. Направих една обиколка, после се върнах при моите приятели-охраната на входа и попитах. Упътиха ме хората. Влизам във врата, на която си пише „тоалетна за посетители“.

Чистя си в неделя сутрин под звуците на класическа музика. Казвам сутрин, но всъщност е 10 и 5, защото по-рано от това комшийте ми няма да понесат класическа музика. Въобще не си мислете, че се правя на интересна. Ако ме питате кой изпълнява тази ария, или кой е написал това, което слушам не мога да ви отговоря. Но обожавам оркестър, оперното пеене и цялата феерия от звуци. Без да разбирам точно за какво става дума си представям нещо неземно и прекрасно. И точно защото я обожавам, предпочитам докато звучи да върша нещо, което всъщност не обичам да върша, за да не мисля, че върша това неприятно нещо. Та пак се връщаме в началото на статията....  чистя си в неделя сутрин и се ядосвам.

  1. Актуално
  2. Популярно