مبل راحتی صندلی مدیریتی صندلی اداری میز اداری وبلاگدهی گن لاغری بازی اندروید تبلیغات کلیکی آموزش زبان انگلیسی پاراگلایدر مارکت اندروید خرید بلیط هواپیما دانلود آهنگ جدید آهنگ جدید آهنگ پروتز سینه پروتز باسن پروتز لب میز تلویزیون

Този сайт използва "бисквитки" и подобни технологии.

Ако не промените настройките на браузъра, вие се съгласявате с него Прочети още

Съгласен съм

ПОЛИТИКА ЗА БИСКВИТКИТЕ

Какво представляват бисквитките

Бисквитките са малки текстови файлове, които се запазват на Вашия компютър или мобилно устройство, когато посещавате нашия уеб сайт. Те позволяват на уеб сайта да запаметява Вашите действия и предпочитания, за определен период от време, за да не се налага да ги въвеждате всеки път, когато посещавате сайта или преминавате от една страница към друга, което ни помага да Ви предоставяме съдържание, което смятаме, че ще бъде полезно и интересно за Вас.

Как и какви бисквитки използваме

Функционални бисквитки

Използваме бисквитки, които позволяват на уеб сайта да запаметява Вашите действия и предпочитания (като например потребителско име, език, възраст, размер на шрифта и други настройки за показване) за определен период от време, за да не се налага да ги въвеждате всеки път, когато посещавате сайта или преминавате от една страница към друга.

Бисквитки за сигурност

Използваме бисквитки от гледна точка на сигурност, чиято цел е да предотвратяват измамническо използване на идентификационни данни за вход, както и за защита информацията от неупълномощени страни.

Анализиращи бисквитки

Използваме Анализиращи бисквитки, които ни помагат да подобрим работа и ефективността на интернет страницата си като чрез тях събираме информация относно броя на уникалните посещения, статистически данни за употребата на интернет страницата, най-разглеждани, скоро разглеждани страници.

Бисквитки на трети страни

Използваме бисквитки на трети страни, които позволяват харесване или споделяне на съдържание в Социалните мрежи, бисквитки от Google Analytics, които помагат за проследяване трафика на уеб сайта и други бисквитки свързани с външни системи и сайтове интегрирани към уеб сайта.

Рекламни бисквитки

Използваме бисквитки, които на база Вашето поведение в нашия уеб сайт може да Ви показват реклами, които предполагаме, че отговарят на Вашите предпочитания и интереси.

Лични данни от бисквитките

Личните данни събрани от бисвкитките се използват единствено и само за осъществяването на конкретни функции в сайта, свързани със самия потребител.

Как да изключите бисквитките?
Всички съвременни браузъри ви позволяват да променяте настройките за бисквитки. Обикновено можете да намерите тези настройки в меню "опции" или "предпочитания" на вашия браузър. За да сте наясно с тези настройки, следните линкове могат да Ви помогнат или можете да използвате бутона "Помощ" от менютата на Вашия браузър за повече детайли:


Cookie settings in Internet Explorer

Cookie settings in Firefox
Cookie settings in Chrome
Cookie settings in Safari web and iOS.

Повече информация

Повече информация за това как „бисквитките“ се използват в интернет пространството може да намерите тук: www.aboutcookies.org.

Един баща изпратил сина си при най-големия мъдрец на света, за да му разкрие тайната на щастието. Когато младежът пристигнал в двореца,  влязъл в една голяма зала, пълна с хора, имало и музиканти, и танцьори и какво ли още не. В центъра на залата седял мъдрецът и разговарял с дошлите да го посетят. Младежът се приближил и обяснил за какво е дошъл. Мъдрецът му казал:

-   Сега съм зает, използвай времето докато чакаш, за да разгледаш двореца. Но имам едно условие: ще ти отговоря на въпроса само ако обиколиш двореца с тази лъжица в ръка - и му подал една лъжица. - Но внимавай, в нея има две капки олио и ти не трябва да ги разлееш.

Младежът обиколил двореца и след три часа се върнал при мъдреца, държейки лъжицата в ръка. Капките олио още били в нея. Мъдрецът го попитал:

-   Е, видя ли прекрасните ми персийски килими? Видя ли великолепната ми градина - на градинаря му трябваха 10 години, за да я създаде? Видя ли картините и статуите?“

-   Не! - отговорил младежът. - Внимавах да не разлея капките олио!

-   Обиколи тогава пак двореца, но този път разгледай всичко - казал Мъдрецът.

И младежът наистина този път обиколил двореца и този път наистина разгледал с удоволствие всичко. Но когато се върнал в залата при Мъдреца с ужас забелязал, че е разлял капките олио в лъжицата.

-   Ето в това е смисълът на щастието - казал му Мъдрецът.

Да съумееш хем да се насладиш на прелестите на света край теб, хем да не забравяш и за двете капки олио в лъжицата....

Да бъдем в този свят, но да не му принадлежим! Да живеем като хора, но да помним, че сме безсмъртни Божествени същности, хиляди пъти повече от това, което виждаме в огледалото. Щастието е да опитаме всичко, да се изпълним с опитности, но без да се пристрастяваме към нито една от тях,  без да се отъждествяваме с нищо, без да осъждаме и квалифицираме. Казват, че човек се ражда с две торби в ръка – една пълна и една празна. Пълната е на късмета, а празната е на опита. Мъдрият човек живее така, че докато се изпразни тази на късмета, да напълни онази с опита…




Помогнала сте на някоя старица да пресече улицата? Научила сте се да плетете? Усвоила сте нова професия? Всичко това е чудесен повод да си кажете: „Браво!"

1.            Поне един час дневно посвещавайте на своето любимо занимание

Хобито успокоява нервите и влияе положително върху самочувствието. То е и един от малкото случаи, когато правите нещо не защото сте длъжна, а защото така искате. Ако пък вашето хоби е и с практическа насоченост, то просто няма цена!

2.            Поглезете се с шопинг и непременно си купете нещо „за душата"

Дори да става въпрос за ненужна дреболия, вие все пак ще почувствате удовлетворение: „Мога да си я позволя!" Шопингът прогонва стреса и докато му се посвещавате телом и духом, вие ще забравите поне за известно време проблемите и грижите си.

3.            Заемете се с благотворителност, помагайте на хората

Търсите в себе си недостатъци (и ги намирате), когато няма за какво друго да се безпокоите. Огледайте се. Наоколо има толкова много болни и стари хора, изоставени деца, бездомни животни с истински, а не измислени проблеми! От една страна, вашата помощ ще им бъде от огромна полза, от друга - правейки нещо за ближния, вие ще започнете да се уважавате повече.

4.            Водете списък с постиженията си и понякога го препрочитайте

Усвоила сте нова компютърна програма? Свалила сте 5 кг? Научила сте се да шофирате? Не забравяйте да го запишете в бележника си. Така във всеки един момент ще можете да прочетете доказателствата за своята изключителност.

5.            Научете детето на нещо ново и полезно

Дори да нямате наследници, насочете усилията си към своите племенници, към отрочетата на приятели. Научите ли ги на нещо интересно, ще ги впечатлите изключително. А детското възхищение и радост ще ви помогнат да осъзнаете собствената си уникалност.

6.            Усвоете ново за вас и полезно за околните занимание

Можете да се усъвършенствате до безкрайност, още повече, че мащабът на постиженията ви просто няма значение. Главното е движението напред. Надскачате ли редовно себе си, ще имате постоянни поводи да си отправяте горещи поздравления.

7.            Пейте високо в банята, докато се къпете

Психолозите са уверени, че това ще повиши вашата самооценка. Слухът и гласът не са важни - пеенето нормализира дишането, след което самочувствието автоматично се подобрява.

8.            Редовно спортувайте или танцувайте

При изпълнението на ритмични движения в кръвта нахлуват ендорфини - хормоните на радостта. Освен това не е задължително да поставяте олимпийски рекорди!

9.            Радвайте се на комплиментите по адрес на близки и любими хора

Когато ви казват, че имате прекрасен съпруг, приемайте го като комплимент за... себе си. Та нали сте успяла да откриете и „отгледате" този забележителен мъж!

10.          Непременно празнувайте рождения си ден

Чудесен начин да чуете за себе си много и само хубави неща. Използвайте пълноценно този единствен ден в годината, посвещавайки го на собствения си PR.

 




Мъж и жена живели заедно трийсет години. В деня на годишнината жената, както винаги, опекла домашен хляб - същия, който пекла всяка сутрин, ден след ден.

Тя разрязала хляба на дълго, намазала двете половинки с масло и както винаги била готова да подаде на мъжа си горната част. На средата на пътя ръката й спряла. Тя помислила: „Искам веднъж да изям горната част на хляба. Мечтая за това всяка сутрин от 30 години! Бях примерна жена, отгледах добри синове, поддържах в ред дома, мисля, че днес го заслужавам!”

И тя подала на мъжа си долната част на хляба. Такова нещо никога не си бе позволявала за 30 години съвместен живот. Мъжът й взел хляба и отговорил с усмивка:

„Какъв неоценим подарък ми направи тази сутрин! От детството си обичам долната препечената част на хляба, но винаги считах, че тя по право принадлежи на теб!”

Общуването е най-важното нещо в съвместния ни живот - да разговаряме, да споделяме, да си казваме, за да не се налага да предполагаме и така понякога да губим, да живеем в компромис и накрая да пропускаме безценни моменти...




Могат ли да бъдат щастливи хората, позволяващи други да им диктуват какво да правят, как да се държат, какво да харесват и какво не? В никакъв случай! Тяхната беда е в това, че не са се научили да казват „не". Стига обаче да намерят сили в себе си да произнесат категорично и когато трябва тази думичка, тя ще свърши чудеса за тяхното самочувствие и самоуважение.

Майка ви отново настоява да обядвате заедно в неделя, фризьорката държи да ви боядиса в патладжанено, защото така сте щяла да се разхубавите, шефът ви пък „моли" да поработите в офиса до по-късно, разбирай поне до 22 часа... Във всички тези моменти в главата ви витае един-единствен отговор: „Не, не съм съгласна!, но никак не ви е лесно да го изречете. Усещате се попаднала в капан и не виждате друг изход, освен да се съгласите, понеже се страхувате от последствията, които може да има отказът. Отстъпвате пред натиска и същевременно се проклинате за слабостта и липсата на характер. В крайна сметка малко по малко преставате да уважавате себе си и се превръщате в безволева личност. Наистина е мъчително и понякога даже невъзможно да изразим несъгласието си. Това означава да разчупим натрапения от родителите, учителите и обществото модел на поведение, от пасивност да преминем към действие, да вземем юздите на живота си в свои ръце. Нашето „не" най-често се схваща като опит за бунт срещу установения ред, възприемат го като проява на нахалство и арогантност. То неминуемо предизвиква отрицателна реакция в ответната страна, поражда спорове и напрежение.

Неизвестно защо тези, които се осмеляват да откажат, се чувстват длъжни да дават обяснения, може би за да не ги вземат за безсърдечни. Освен това те се излагат на критики и предизвикват лошо отношение. Ситуацията не е приятна, защото страхът от неодобрение ни поставя в състояние на зависимост от тези, които смятаме за по-умни или по-оправни. За щастие безнадеждни случаи няма, смятат психолозите, според които и най-свитите хора могат да се научат да казват „не", при това категорично и без следа от агресия.

ПРОГОНЕТЕ ЧУВСТВОТО ЗА ВИНА

Изразяването на несъгласие е много по-трудно за жените, отколкото за мъжете. Според класическата схема Ева непременно трябва да е добра съпруга и чудесна майка, с една дума, идеална жена. От нея се иска да е винаги на разположение, да се държи мило и нежно, да не отказва, когато я помолят да свърши нещо, да не противоречи, дори да й е дошло до гуша. Умението да се вземат бързи решения заема едно от първите места в мъжката ценностна система, докато от жената се очакват най-вече пасивност, готовност на всичко и себеотрицание. Затова, ако принадлежащите към слабия пол решат да се утвърдят като самостоятелни личности и да успеят на няколко поприща едновременно, много често околните ги мислят за безскрупулни кариеристки, за лоши майки (отказват на дъщеря си поредната кукла), за невъзможни съпруги (нямат желание да поканят на вечеря колегата на мъжа си, който дъвче с отворена уста и сумти).

Сигурно сте си дали сметка, че за да получат съгласието ви, тези, които искат нещо от вас, обикновено се опитват да ви създадат чувство за вина. Време е обаче да разберете, че човек не може да задоволи целия свят. Затова не се оставяйте да ви влияят, а приемете веднъж завинаги - вие сте чудесна майка, съпруга, дъщеря, приятелка, делова жена и никой няма право да ви кара да вярвате в обратното. Убедени в човешката си стойност, спокойно отказвайте, щом се смятате за права. Ако упреците ви засипят като лавина, заявете, че не се поддавате на шантаж с чувството за вина.

ЗАЕМЕТЕ ТВЪРДИ ПОЗИЦИИ

Отказът винаги трябва да е убедителен, спокоен, добре премислен и най-вече искрен. Не казвайте „не" само за да противоречите на човек, който ви е раздразнил или отегчил. Не бъдете нито брутална, нито плаха, не крещете и не мънкайте. Имайте предвид и нещо друго - ако дълго време сте се съгласявали безропотно и изведнъж започнете да браните интересите си, като демонстрирате несъгласие с всичко и всички, рискувате, вместо да изпишете вежди, да извадите очи. Хората ще започнат да ви смятат за истерична личност и направо ще бягат от вас. Затова търсете златната среда. Общуването се състои от откази и съгласия, всичко зависи от контекста. Когато се научите да казвате „не", изградите си истинско самочувствие и започнете да уважавате себе си, вие ще знаете с точност и кога да кажете „да" на тези, които се нуждаят от вас.

УПРАЖНЯВАЙТЕ СЕ

Несъгласието и вътрешното неприемане на поведението, което се опитват да ни натрапят, неминуемо създават безпокойство и ни натоварват психически. Напрежението може да ни изтощи, а може и да ни е от полза, ако се научим да го управляваме, следвайки съветите на психолозите. Според тях на първо място трябва да осъзнаем автоматичните мисли, възникващи в мозъка ни, когато отказваме да направим нещо. Тези вътрешни монолози от типа: „Пак ли аз ще се захвана с това?", не са конструктивни и не водят до никъде. По-добре ги заменете с позитивни мисли: „Имам право да изказвам мнението си." Защитете позицията си, без да нападате опонента, и в разговора винаги използвайте фрази, започващи с „аз" вместо с „ти", в които има стаен упрек. Прилагайте и т. нар. техника на надрасканата плоча, любима на много психиатри. Каквото и да ви кажат, дръжте на мнението си и го повтаряйте дотогава, докато ви чуят:

„Съжалявам, но не мога да изляза, няма да напиша доклада, няма да ти купя Барби, нямам пари за скъпи маратонки" и т. н. Друга, не по-малко успешна стратегия е да се престорите, че приемате критиката и упреците, но да отстоявате отказа си: „Зная, че не се държа като истинска приятелка, но не мога да ти помогна за пренасянето на мебелите," Подобно поведение скоро ще отчае и най-големите натрапници. Упражнявайте се всеки ден и като мислено пресъздавате познати критична ситуации. Разрешавайте ги така, че винаги да излизате победители от тях. Усетите ли, че е дошло времето от теория да преминете на практика, възползвайте се от първия удобен случай, когато поискат нещо невъзможно от вас. Спокойно отворете уста и кажете „не". Ще видите колко е лесно.

СЪВЕТИ:

1.Не смятайте, че сте длъжна да отговаряте веднага, особено ако усетите, че ви подтикват към това, за да получат по-бързо съгласието ви. Кажете, че се нуждаете от време, за да размислите. След това ще ви е по-лесно да откажете на шефа си, когато за пореден път ви помоли да свършите работата на трима души, няма да дадете парите си за рокля, чийто цвят не ви отива, и да позволите на фризьорката си да съсипе косата ви.

2.Формулирайте добре отказа. Предварително си намислете и репетирайте готови фрази. После безпроблемно ще ги възпроизведете в нужния момент. Например: „Искрено съжалявам, но отговорът ми е „не", или „Уви, няма как да ти помогна!".

3.Помислете за резервни варианти. Техниката, наречена „не, но...", ще ви даде възможност деликатно да заобиколите проблема, при това без да възникнат конфликти. На приятелката си, която иска заем, можете да кажете: „Знам, че си във финансова дупка, но точно този месец не мога да ти услужа с пари. Защо не поискаш аванс от шефа си?"




Дошло време малкото момченце да тръгне на училище. Един прекрасен ден учителката казала: „Днес ще рисуваме картина!”.

Момченцето грейнало от щастие – то много обичало да рисува. Грабнало кутийката с цветните моливи и се приготвило да рисува – коте, зайче, птичета, кораби и риби – всичко му харесвало. Но учителката казала: „Не започвайте още, ще рисуваме цветя.”

Пак широка усмивка огряла лицето на момченцето – то обичало да рисува цветя – пъстри и многоцветни – цели поляни с цветя. Извадило всички ярки цветове и започнало.

„Почакайте, не започвайте още – казала учителката – сега ще ви покажа как се прави това.”

И нарисувала червено цвете със зелено стебло.

Момченцето погледнало своите шарени цветя, а после цветето на учителката – неговите му харесвали много повече, но въздъхнало дълбоко, обърнало листа и нарисувало червеното цвете, без да каже нищо.

На следващия ден учителката им казала, че ще правят фигурки от пластелин. Зарадвано момченцето започнало да прави лодка, самолетче и камионче дори. След малко долетял гласът на учителката: „Ще правим купа.”

Момченцето смачкало фигурките си на топче и започнало да прави съдове – с всякаква форма и дълбочина.

„Прави се ето така!” – отсякла учителката и им показала една дълбока кръгла купа.

Момченцето погледнало купата на учителката, после своите – те му харесвали много повече, но дълбоко въздъхнало, отново смачкало своите купички и направило дълбоката купа, без да каже нищо.

Много скоро малкото момченце се научило да чака учителката да му покаже кое как се прави и престанало да прави каквото и да било само.

Случило се така, че с родителите си се преместили в друг град и друго училище. Още в първия ден учителката казала: „Днес ще рисуваме картина.”

Момченцето тихо стояло, без да прави нищо и чакало учителката да покаже какво и как. Но тя само се разхождала напред-назад и нищо не говорела. Когато минала покрай малкото момченце, тя го попитала: ”Ти не искаш ли да рисуваш?”

„Искам, но какво?”

„Няма да знам докато не го нарисуваш” – отговорила учителката.

„А как да нарисувам картината? С какви цветове?”

„Както искаш и с каквито пожелаеш цветове. Ако всички рисувате едно и също нещо с еднакви цветове, аз как ще различа вашите картини? – попитала учителката.

„Не знам” – свило рамене малкото момченце и започнало да рисува червено цвете със зелено стебло…

Един от големите уроци за нас „възрастните” е да се научим да подкрепяме новия кълн, вместо да му показваме как да расте нагоре… И да уцелим точния момент, когато трябва да започнем да се учим от децата си вместо да ги поучаваме, защото те са носителите на всичко Ново, което идва, за да направи този свят едно по-добро място за живеене.




Eдна семейна двойка се преместила в нова квартира. На сутринта, едва събудила се, жената погледнала през прозореца и видяла съседката си, която

простирала  прането си.

-   Виж само колко е мръсно бельото й — казала тя на мъжа си.

Той си четял вестника и не й обърнал внимание.

-   Сигурно ползва много лош прах за пране или просто не умее да пере. Трябва да я науча — не спирала жената.

И така всеки път, когато съседката си простирала бельото, тя се възмущавала колко е мръсно.

Една прекрасна утрин тя погледнала през прозореца и възкликнала:

-   Ах, колко чисто е бельото на съседката днес! Сигурно най-сетне се е научила да пере.

-   Не, скъпа, просто днес станах по-рано и ти измих прозореца – спокойно отговорил мъжът й.

Дали и в живота ни не е така?
Преди да осъдим другите, би било добре да се убедим колко чисти са нашите собствени намерения и сърца.




Коя жена не е мечтала поне веднъж през живота си да се възкачи една глава над останалите, да е пример за подражание, да притежава харизма, да "поведе масите", да наложи думата си и да привлече мъжкия интерес не само чрез начина, по който изглежда?! Задача, сложна от векове, но не по-малко трудна и в наши дни, тъй като съвременната Ева все още трябва да се бори с традиционните мачовски стереотипи. Е да, вече има голямо количество литература и се провеждат множество курсове и семинари, които обещават да ви разкрият отговорите на тези въпроси. Резултатите обаче често са съмнителни. Всъщност ключът към тази цел се крие в собствената ви личност!

Единици избраници на съдбата се раждат такива, но почти всеки е в състояние да изгради в себе си лидерски качества. Основни в списъка са: интуиция, проницателност и комуникативност - все черти, по подразбиране присъщи на женския пол.

Всъщност лидерът не е човек, обезателно надарен с изключителни дарби или невероятно висок коефициент на интелигентност. Основна при него е правилната преценка - не само на действителността, но и на собствените възможности. Той не е самоуверен диктатор, единствено нареждащ на останалите какво и как да направят, а е по-скоро човек, който е в състояние да намери изход от всяка сложна ситуация - ситуация, за която всеки друг би казал:„Това е невъзможно!".

ЛИДЕРЪТ СЕ ОТЛИЧАВА ОТ "ОБИКНОВЕНИТЕ" ХОРА ПО СВОЯ СТИЛ НА МИСЛЕНЕ И ПОВЕДЕНИЕ, А ТЕ МОГАТ ДА СЕ РАЗВИЯТ.

ОПИТАЙТЕ САМИ:

1. Направете си тетрадка, в която да записвате всички свои пропуски, обективно и без компромиси. Критиките пишете не от първо, а от второ лице, сякаш това наистина са думи на чужд човек. Например вместо „аз не бях права, когато..." изписвайте „тя не беше права, когато...".

2. Опитайте се да разберете какво мислят за вас вашите приятели и близки. Дайте им по един лист и ги помолете да напишат всичко добро и всичко лошо, което откриват у вас. Не се страхувайте да прочетете отрицателните отзиви и не се огорчавайте от прочетеното. Направете си изводите и помнете, че няма човек без недостатъци.

3. Изброите и самата вие на лист хартия собствените си недостатъци и причините, които според вас ви пречат да постигате желаните цели. Можете да повтаряте тази „процедура" всекидневно, но се опитайте да бъдете наистина честни пред себе си. Отбелязвайте всичко, което ви се е случило през деня - какви са били целите и предизвикателствата, с които сте се сблъскали, как сте се справили с тях и какви смятате, че са причините за евентуалния ви неуспех.

4. Обезателно си записвайте всички ваши по-малки и по-големи успехи, както и пред какво ви предстои да се изправите през утрешния ден. Свикнете да не се отказвате от целите си - ако вечер при равносметката се окаже, че не сте изпълнили предвиденото, прехвърлете го в плана си за следващия ден и така -докато го реализирате. По този начин ще се научите на организираност и умение да планирате.

5. И на последно място, но не и по значение - награждавайте се за всеки успех и промяна в нужната посока - може да е парче от любимия ви сладкиш, разходка по магазините, среща с приятелки... Важното е да изпитвате удоволствие и удовлетворение от тези малки житейски радости. Така постепенно ще се научите да цените повече себе си и ще разберете, че всичко е постижимо.




Случва ли ви се често да се измъчвате от чувство за вина? Изпитвате ли необяснима тревога по отношение на всичко, което вършите? Смятате ли, че ощетявате хората около себе си заради служебните си ангажименти? Или може би се тормозите, че пренебрегвате важни делови задачи заради своите естествени човешки потребности от почивка и общуване с близките и приятелите? Ако това разяждащо ви отвътре чувство се е превърнало във ваше ежедневие и буквално е обсебило живота ви, значи е време да свободите съзнанието си, като туширате своята самокритичност и спрете да се обвинявате. Мъничко безделие, щипка лекомислие и здравословна доза поддаване на изкушението ще ви откъснат за кратко от „сериозните" неща, ще направят живота ви по-ведър, а самите вас - по-щастливи личности.

Какво като не сте устояли и сте хапнали пържени картофки въпреки строгата диета, която сте си самоналожили? Наистина ли е толкова фатално, че пропуснахте тренировката си вчера, за да гледате с приятели онзи забавен филм? Голяма работа, че сте се качили на колата, за да отидете с нея до... магазина на съседната улица!

Какъв е начинът в наши дни да успеем да се отървем от гузната си съвест, когато сме направили малка крачка встрани?! Преди всичко да приемем очевидното - че сме нормални човешки същества със своите слабости и грешки. Второ - да спрем да робуваме на обществените норми и правила, особено ако те са в противоречие с вътрешния ни мир. И накрая - да приемем най-сетне мисълта, че няма как да държим всичко под контрол и че понякога няма нищо по-добро за самите нас от мъничко егоизъм!

Ето някои от най-честите (женски) причини да се самоизяждаме от чувство за вина, както и начините, по които можем да се справим с тях.

ЖОНГЛИРАЩАТА МАЙКА

Сутрин обличате децата, приготвяте им закуска и им помагате да си вържат връзките на обувките. В ума си обаче прехвърляте предстоящите служебни задачи за деня и не можете да се съсредоточите върху нищо от това, което ви говорят или искат от вас вашите близки. Когато пристигате запъхтени на работа, веднага се залавяте с онзи проект, чиито крайни срокове ви притискат отвсякъде. Само след час-два обаче започвате да звъните на съпруга си, децата, майка си или приятелки в опит да организирате домашните ангажименти.

Всъщност става така, че нещата винаги ви се изплъзват от контрол, никога не може да се посветите изцяло на конкретна задача и постоянно се измъчвате от чувство на вина, че никъде не сте на нужното ниво.

Решението:

Живейте за мига и се наслаждавайте на всеки един момент от своя делник - това е ключът към постигането на хармония и щастие. Всеки път, когато правите нещо, спрете за секунда, осмислете кое е най-важното в конкретния момент и се съсредоточете само върху него. Стресът и нервността в днешно време идват основно от това, че хората забравят своите приоритети и пилеят енергията, времето и вниманието си за неща, които са минали или предстоят, вместо да се концентрират върху настоящето.

РАЗСИПНИЧЕСТВО

Не сте могли да се удържите и сега в луксозна кутия за обувки на дъното на гардероба ви са сгушени чисто новичък чифт дизайнерски ботуши, купени на намаление за половината от реалната им цена (как да устоиш?!). И всичко щеше да е прекрасно, ако не знаехте, че кредитната ви карта е на червено, а другата седмица ви предстои и плащането на застраховката на колата. Ядосвате се на себе си, че сте такава прахосница, заричате се, че занапред ще бъдете по-разумна и ще се научите да разпределяте бюджета си по приоритети, но следващият шопинг тур с приятелки отново завършва с разяждащо ви чувство за вина и... празно портмоне.

Решението:

Най-добрият начин да потушите „финансовата" си вина е като я опишете на хартия. Тоест - да си правите писмен разчет на всички свои харчове и така да преценявате дали можете да си позволите нещо, или не. Описвайте в тефтерче разходите и покупките, които правите, и го носете винаги в чантата си. Направете графи за всичко - режийни, вноски по заеми и кредити, храна и други консумативи за дома, развлечения (ресторанти, кина, театри) и, разбира се -женски глезотийки (тук ще влязат и мечтаните дизайнерски ботуши, ако съответният бюджет успее да ги побере).

ЛОШАТА ДОМАКИНЯ

Прибирате се вкъщи капнали от умора, а там ви чака куп работа. Трябва да се извадят измитите съдове от миялната машина, да се просне прането и да се изгладят дрехите за утре. За капак на всичко мъжът ви влиза и с невинно изражение на лицето пита какво има за вечеря. Тук вече не издържате и избухвате в гневна тирада и дори сълзи. По-късно, когато той обиден или объркан (и гладен) легне да спи, вие стоите до полунощ, за да печете мусака и бъркате кекс в жалък опит да се реванширате. Всичко това обаче не само не облекчава вината, която ви измъчва, но дори я засилва.

Решението

Простете си, простете и на него и... давайте напред. Приемете, че няма как да сте работеща жена и едновременно с това домът ви непрекъснато да блести от чистота и да ухае на прясно изпечени сладки. Анализирайте обаче поведението си и си дайте ясна сметка за това дали не е възможно пресилените ви реакции в подобни случаи да са породени не от вина по несвършената домакинска работа, а от съвсем други, несвързани с това, причини. Понякога сме склонни да скриваме от себе си, че имаме проблем във взаимоотношенията си с партньора и да търсим причините за своята нервност и безпокойство другаде.

НЕМАРЛИВОСТ КЪМ ЗДРАВЕТО И ТЯЛОТО СИ

Поканени сте на рожден ден на своя близка приятелка и искате да блеснете с най-изисканата прическа и красиви дрехи. Оказва се обаче, че е невъзможно да закопчаете скъпата пола, която си купихте само преди два месеца, а и най-хубавото ви бельо се впива в тялото ви като ризница за средновековни мъчения. Диагнозата е ясна - 4 килограма отгоре и никаква представа как да се отървете от тях в рамките само на два дни. В края на краищата за въпросната вечер навличате отново костюма за работа или джинсите за всеки ден и отивате на партито без никакво самочувствие и настроение. Там сядате в ъгъла с пълна чиния апетитни хапки и висококалорични шоколадови сладки („Така де - щом вече съм дебела, за какво да се ограничавам?!") и прекарвате остатъка от вечерта в самосъжаление и чувство за вина.

Решението:

Живеем във време, в което съветите от рода на: „Яжте предимно плодове и зеленчуци", „Забравете за мазното, сладкото и соленото!", „Спортувайте поне три пъти седмично!" ни заливат буквално отвсякъде. Не се предоверявайте обаче на тяхната резултатност. Не само че нямате никакви гаранции за постигането на крайната цел (по-добро здраве, по-слаба фигура и т. н.), но и доброволно се обричате на неизбежно чувство за вина, ако пропуснете някоя от „безценните" препоръки или кривнете от „правия път". И ако все пак сте твърдо решени да следвате определен хранителен режим, не се самобичувайте заради това, че сте качили няколко килограма или тайничко сте си похапнали шоколад. Запитайте се какви са незадоволените ви потребности, заради които се „изтезавате" с тези крайни мерки. Да не би да ви липсва любов, внимание, чувства?

„ДАЛИ НЕ ИЗНЕВЕРИХ НА СЪПРУГА СИ...“

„Бях на служебно парти и си позволих да пофлиртувам с колега. Сега изпитвам непоносимо чувство на срам и страх." Много жени се измъчват от подобни усещания след някоя по-фриволна нощ и са склонни да преекспонират дори съвсем невинни случки, като се самоизяждат от вина за грях, който дори не са извършили.

Решението:

За всяка зряла личност е задължително умението да прави разлика между флирт и влюбване. В повечето случаи при флирт на работното място или лека закачка с някой познат става въпрос за нещо временно и случайно, породено от обстоятелствата. Опитайте се да погледнете на ситуацията от друг ъгъл. Вероятно ще установите, че всичко, което се е случило, се дължи само и единствено на желанието да убедите себе си, че все още  предизвиквате интереса и на други мъже. Или казано с други думи: направили сте го, само за да проверите тайно дали все още сте онази желана жена, в която се е влюбил вашият партньор преди години.

ПРЕДИЗВИКАТЕЛСТВОТО НА ЧУЖДИТЕ ТАЙНИ

Най-добрата ви приятелка ви споделя, че е влюбена в свой колега и иска съвета ви дали трябва да признае пред съпруга си, или е по-добре да живее с тайната си. Вие сте шокирана, но не го показвате. Щедро предоставяте приятелското си рамо, на което тя да поплаче и я изпращате вкъщи, като предварително сте я утешили, че това се случва на всички жени в някой момент от живота им. След седмица обаче се срещате на бутилка вино с ваши общи познати, които ви питат за нея и вие просто... не успявате да се сдържите, като потресени им разказвате всичко. Естествено, на другия ден съжалявате горчиво и не можете да повярвате, че отново сте се изпуснали за тайна, която не е ваша и дори не ви касае.

Решението:

Колкото е възможно по-скоро си уговорете среща със своята приятелка и й споделете какво сте направили. Кажете й, че искрено се разкайвате за стореното и помолете за прошка. Не се оправдавайте с обстоятелствата, алкохола или други реални и нереални причини. Приемете справедливия й гняв или обида и се постарайте да запомните добре вината и срама, които изпитвате в този момент, за да се предпазите от подобен гаф за в бъдеще. Уважавайте повече личния живот на другите и се съсредоточете върху собствените си проблеми, преживявания и житейски радости.




Наскоро едно мое любимо дете, което току що мина 20-те се раздели с приятеля си и получи паник атака. Да ви обясня – детето е страхотно: много е хубава, умна е, спортуваше, има чувство за хумор, амбициозна е. Облича се нормално … от позицията на моите години дреха, при която се чудиш туника ли е или рокля не е дреха. Та така. Момичето получи паник атака.

Много важно. Кой ли не е получавал паник атака?! Аз също. Когато получих първата паник атака се ужасих. Когато получих втората – се ужасих още повече. И започнах да чета за паник атаките. Има много хубави статии на много психолози. Всички те вероятно са прави. Но аз рядко влизам в калъпи и си изградих собствена система за справяне с паник атаките.

  1. Страха е хубаво нещо. Ако го няма страха ще скочиш в язовира без да умееш да плуваш, ще ходиш по ръба на терасата на 6-тия етаж и няма да отидеш на лекар, когато си с висока температура... При паник атака страха идва изведнъж и е много, ама много силен. Когато това се случи – просто чакай да мине.
  2. Силния страх е не повече от 5 мин. После намалява. Винаги е така. Закон. Просто чакай да те връхлети и да отмине.
  3. Страх ме е да не се случи пак. Ще се случи. Много важно. То и мазолите на краката се случват често, пък не се вторачваме толкова много в тях.
  4. Сърцето ти бие силно. Е, добре, че бие. Ти да не искаш да не бие.
  5. Ръцете са свити в юмрук. Веднага ги опъни. Я какви хубави ръце имаш … дали да не си сменя лака? Или ми трябва гел лак?..
  6. Задушавам се. Да. Чувството е точно такова. Все едно някой те стиска за гушата. Ама не е така. Извади си огледало от чантата и виж дали съм права.
  7. Не мога да спя. Е, и? През това време може да си вземеш душ, да измислиш какво да облечеш на следващия ден или да измислиш някоя екскурзия.
  8. Имам лоши мисли. Това с мислите си е сериозно нещо. Всички знаем, че е хубаво да мислим хубаво. Но не винаги можем. На всяка лоша мисъл си длъжен да измислиш две добри мисли. Веднага след лошата мисъл. Абсолютно е задължително. Даже, ако по това време трябва да спиш, а не можеш си пиши добрите мисли. На хартия.
  9. Фейсбук. Ограничи ползването на фейсбук и други интернет простотии, които те държат далеч от реалния живот. Живота е навън. Кипи. Птици пеят. Растат прекрасни диви цветя. Вятъра шуми в листата. Излез сред природата без телефон. И мълчи. Слушай, гледай и запомняй. Така когато си на място, което те плаши или подтиска винаги можеш да се сетиш за този момент.
  10. Билкови лукчета. Е, това за мен е лекарството. Когато ме е страх, когато съм нервна и когато не мога да заспя взимам зелено билково лукче. Винаги помага.

Това са моите начини за справяне с паник атаките. Може и да не съм много права. Сигурно греша. Единствено съм сигурна, че всеки си има свой собствен начин за справяне. Все пак динамиката и вечното ни забиване с телевизия и интернет ни откъсва от живота, натоварва и ни докарва глупави мисли в главата.

Преди време четох една култова реплика казана по повод на телевизорите. Когато са се появи телевизори един мъж възкликнал нещо от рода: че кой нормален човек ще седне в къщи сам пред кутия с образи на хора, вместо да излезе на вън и да поговори с истински такива.

За последно. Паник атаките се случват на всички. Не си ти единствен и уникален. Когато осъзнаеш това ще ти е гадно… все пак всеки от нас си мисли, че е нещо по-различно. За съжаление – не е. 




* Най-простото спасение е да избягвате контакти с неприятни вам хора. Ако все пак се наложи, не ги гледайте в очите - така ще преградите най-прекия път, по който те източват вашата жизнена енергия.

* При общуване с тези, които подозирате в енергиен вампиризъм, дръжте ръцете си скръстени пред гърдите или преплетете пръсти точно под слънчевия сплит. По този начин ще затворите своя енергиен контур и ще го направите по-труднодостъпен.

* Много ефикасна е и т. нар. топлинна защита. За да си я осигурите, всяка сутрин стойте десетина минути под горещата струя на душа - загряването на тялото води до равномерно разпределение на енергията в него. Процедурата обаче трябва да бъде последвана от обливане с хладка, даже студена вода, при което въпросната енергия се „запечатва" вътре, а личната аура става по-малко уязвима на агресия отвън.

* След всеки изтощителен ден, пълен с напрежение и конфликти, вземайте топла вана - водата поглъща всички пробойни в аурата и отнася със себе си отрицателните заряди. Само не прекалявайте с температурата и с продължителността на престоя си във ваната. 6-7 минути са напълно достатъчни.

* Срещу вампири помага и мислената бариера, с която можете да се оградите. Методът е повече от елементарен. Представете си, че ви покрива огромна стъклена чаша с лилав оттенък. При това стъклото е огледално: вие виждате околните, но те вас - не.

* Чудесна самозащита представляват и чувството за хумор, отсъствието на страх от вампирите, мислената нагласа, че не бива да им се подчинявате. Затова, вместо да се стресирате, усмихвайте им се право в лицето.

* Щитът на Шамбала защитава ефикасно аурата на човека от негативни въздействия и чужда енергийна намеса. Свийте дясната си ръка в юмрук и го натиснете отгоре с изпъната лява длан.




  1. Актуално
  2. Популярно

Последвайте ни във фейсбук