Login to your account

Username *
Password *
Remember Me

Create an account

Fields marked with an asterisk (*) are required.
Name *
Username *
Password *
Verify password *
Email *
Verify email *
Captcha *
Reload Captcha

Тези малки моменти, които ни зареждат

By  Фев 12, 2016

Мигове сантименталност

Случвало ли ви се е скоро да срещнете стар приятел и това да изпълни деня ви с настроение? Или да отворите албума със снимки, забравен в някой стар шкаф, и да си спомните, че всъщност сте изживели десетки, дори стотици прекрасни моменти? Понякога тези мигове от миналото провокират необяснимо вдъхновение, защото миналото (най-вече -нещата от детството) остава в съзнанието ни като фантастична приказка. И така, провокирани от любим човек от миналото, от поизтъркан образ или просто от аромат, който ни кара да присвием очи в търсене на спомена, започваме да си спомняме за вкусната питка на баба, за шегите на любимия учител, за първия път, когато сме паднали от колелото, но след няколко падания сме овладели умението и никога няма да забравим този възторг. Е, как да не се радваме на хубавите провокации от миналото? Те ни радват, карат ни да се усмихваме, като си спомняме мечтите си, и да си даваме сметка, че дори и да сме забравили мечтаното, май, а всъщност сме реализирали доста голяма част от него, ей така, без специални усилия, просто защото сме имали хъс. И така си даваме сметка, че не само трудностите, които преодоляваме в живота, но и малките моменти на удоволствие и удовлетворение от постигнатото са онези тайнствени генератори, които ни дават енергия да продължаваме да посрещаме предизвикателствата в живота.

Здравословна доза егоизъм

Понякога така се унасяме в грижи за родителите и децата си, в работа, в разни други грижи, че сякаш забравяме да си позволим малко време за себе си - поне за малко. Не, не става дума да се превърнем в егоисти, но мъничка доза егоизъм си е направо здравословна, за да можем и ние самите да харесваме себе си, и околните да виждат един по-ведър човек. Затова какво пречи поне един път в седмицата да се отдадем на малко мързел? Или да си приготвим нещо по свой вкус? Или, след дълго тичане в много натоварен ден, да се възнаградим с нещо мъничко - ако щете с по-ароматно кафе, или с цвете, което просто сме харесали и можем да си купим, вместо да чакаме някой да ни го подари... Миговете за себе си са си направо задължителни, за да можем да се разграничим от всичко поне за малко. То е като поемане на дъх, за да продължим нататък. И всъщност, колкото и да си мислим, че нямаме време за някакви странични занимания, освен работата и грижата за дома и семейството, това съвсем не е така. Можем да вършим всичко много по-пълноценно, когато сме намерили своето хоби и му отделяме време. Дали ще е плетене, рисуване, градинарство - няма значение. Важното е, че така можем да си почиваме и поне за малко да се превръщаме в творчески личности. А това наистина зарежда и ни позволява да бъдем креативни във всяко друго нещо.

Извори на вдъхновение

Какво по-хубаво от това да си пуснем хубава музика и да й се наслаждаваме? Веднага ви казваме: по-хубаво може да е, ако през това време гледаме картина или четем изключително интересна книга. И още: една театрална или киновечер би могла да ни вдъхнови. Всяко докосване до изкуството е като потапяне в някакъв свят на естетиката, който ни кара да виждаме живота от най-хубавата му страна. А понякога вдъхновението може да дойде от една 10-минутна разходка в парка - това универсално малко удоволствие, за което понякога забравяме. Сега, поизтощени от зимата и позабравили за парка, можем отново да се отправим към него, за да се насладим на пролетните птичи песни и разхубавяването на дърветата. Ако и слънцето реши да погали погледа ни в същия момент, това може да превърне десетте минути в най-чаровния и зареждащ момент за седмицата...

Изпитанията и предизвикателствата на живота

Напълно сме готови да опровергаем максимата „Няма пълно щастие!" Вероятно така смятат хората, за които пълното щастие означава пълна липса на проблеми. Е, да, но това е напълно нереалистично. Пък и как ли бихме оценявали хубавото в живота, ако нямаше с какво да го сравняваме? Както се казва, трябва да има баланс във всичко и няма смисъл да се сърдим на съдбата за това, че ни поднася предизвикателства. Пък и не е ли едно от най-хубавите неща фактът, че можем да разчитаме на близките си, както и те на нас, че при нужда ще си помогнем? Усещането за сигурност, за подкрепа е едно от най-успокояващите и зареждащите. Спомняте ли си онези моменти, в които вашето хлапе е направило беля и не смее да ви погледне в очите? А вие успявате да превърнете това в приятелски разговор, в който успявате да си кажете толкова много неща. Или... замислете се за срещите на кафе с приятелки, които понякога се превръщат в истинска работилница за клюки... Е, когато не се прекалява, клюкарстването с приятелки е начин да се сближим, като усетим колко еднакво възприемаме нещата, които се случват около нас. Пък и понякога именно на тези сбирки някоя приятелка изпада в откровение, което „крещи" за разбиране и съпричастност. И кой, ако не ние, може да й ги даде? Така че, пълното щастие не е в това да няма нещастни моменти, а в това да ги преодоляваме и преобразуваме в нещо пълноценно.

Усетихте ли сега колко красота и уникалност има във всеки ваш ден, който се състои от стотици малки моменти и изживявания? И именно те и начинът, по който ги възприемаме, правят живота ни разнообразен и щастлив. 

Login to post comments
  1. Актуално
  2. Популярно



Последвайте ни във фейсбук