Login to your account

Username *
Password *
Remember Me

Create an account

Fields marked with an asterisk (*) are required.
Name *
Username *
Password *
Verify password *
Email *
Verify email *
Captcha *
Reload Captcha

Животът означава умение да се възползваш от лишението

By  Ян 13, 2016

Когато някой попита хората защо са нещастни, те отговарят общо, като премълчават липсата на нещо: че нямат приятели, къща на село, красота или власт. Това неудовлетворение понякога не е точно определено, но в техните очи е сигурно едно: чувстват отсъствие, дефект и стигат до извода, че задоволяването на техните желания е царски път към щастието.

Това, което не осъзнават е, че чувството им за лишение не изчезва с постигнатото удовлетворение, а се пренася върху други обекти. Желанията ни поначало са безгранични, докато ние самите сме ограничени. Следователно лишението съпътства нашата природа: като първи братовчед е на страданието и всеки опит да го отстраним от пътя си, е обречен на провал. Когато човек се втурне в живота с надежда нищо никога да не му липсва, той вече е загубил. Жената, например, никога няма да узнае какво е да бъдеш мъж и обратното. Това е безспорно. Единственото, в което сме убедени, че не ни липсва, е самата липса.

Някои неясноти вече могат да бъдат отхвърлени: щом нашите желания се възобновяват непрекъснато, задоволяването им не е царски път към щастието. Следователно, единственият проблем на всяко човешко същество е как да бъде щастливо в условията на всички тези лишения. Ограничаването на нашите желания е най-сигурният начин за постигане на душевен мир.

Да удовлетворим желанията си или да ги премахнем, това е въпросът... Първото е невъзможно, а второто прилича на ненужна саможертва. Дали не съществува трети вариант? Изкуството да бъдеш щастлив, означава приемане на лишението, любов и умение да живееш с него. Приемането не е равносилно на успокоение. Успокоението е тъжно, а приемането радостно. Дали животът е така създаден? Най-добре е да се възползваме от него.

Щастие чрез лишение... Възможно ли е? Не е сигурно. Лишението е болезнено, само когато виждаме в него признак на душевна непълнота и недостатъчно благополучие. Но човек забравя, че лишението, освен това позволява и да се живее. Около главината на оста трябва да има достатъчно място, за да може колелото да се върти. Не е ли липсата на възможност между мъжа и жената за взаимозаменяемост, създател на тяхното щастие?

Във всички области единствено от нас зависи да превърнем лишението в удоволствие. Всеки ще признае, че е приятно да изпитва желание. Каквото и да е това лишение, чрез него човек живее и чувства.

Какво чудо е да съжаляваш за отсъствието на любим човек! „Ах, само той да беше тук, щяхме да си говорим за това и това..." Ако обичам някого, той присъства в мен, дори с отсъствието си. При наличието на такова „консервиране" липсата никога не е пълна. Тя представлява един вид ехо на любовта и дори понякога може да ни се услади. Подобен случай означава, че умеем да използваме липсата за себе си, т. е. целта е постигната.

Научете се да превръщате липсата в удоволствие

• Никога не можем да удовлетворим всичките си желания. Вместо да виждаме в това един неизчерпаем извор на лишение, да се научим да го приемем и да се възползваме от него.

• Тъгата, която ни причинява отсъствието на любим човек, например, не е ли признак на любовта ни към него?

Last modified on Неделя, 24 Януари 2016 14:10

1 comment

Login to post comments
  1. Актуално
  2. Популярно



Последвайте ни във фейсбук