Коварните въпроси

„Разкажете за своите провали." След подобно предложение някои кандидати изпадат в лек ступор, други се опитват да убедят събеседника си, че целият им живот е низ от успехи, трети се оправдават със страната и времето, в което живеят. Но всеки, в това число и седящият отсреща, има своите върхове и спадове. И той иска не да получи списък с вашите житейски катастрофи, а да проумее какво разбирате под понятието „провал", способни ли сте да признаете неуспехите си, как преодолявате трудностите.

„Назовете своите силни и слаби страни." Може би смятате, че трябва да представите недостатъците си като продължение на своите достойнства? Например да кажете, че често оставате след работа, защото държите да завършите започнатото? Боже опази! Пред вас стои жив човек. А не идиот. Самите вие какво бихте помислили за този, който, запитан за недостатъците му, ви проглушава ушите със своя работохолизъм? Между другото, за потенциалните шефове е важно не да чуят вашите плюсове и минуси, а да проверят доколко сте откровени, притежавате ли умението да отговаряте на неудобни въпроси, вярвате ли в себе си. Всеки има недостатъци - някой загубва ума и дума под погледите на недоброжелатели, друг не понася рутината. Затова е по-добре да отвърнете честно: „Ох, колко обичам да си поспивам! Но знам, че тук държите на точността, следователно никога няма да закъснявам!"

„Как си представяте себе си след пет години?"

Въпросът цели да разконспирира не само амбициите ви, но и това, дали виждате нещата в перспектива, обмисляте ли внимателно пътищата за постигане на целите си, планирате ли интелигентно своя живот, как си представяте съотношението между собственото си развитие и издигането в службата. От отговора ви ще стане ясно доколко обективно се преценявате и искате ли да израснете професионално, или пък повече се интересувате от съпътстващите високите длъжности самостоятелен кабинет, удобно кресло, секретарка. „Имате ли проблеми в личния си живот?" Още един повод за притеснение. Но скелетите във вашия гардероб не интересуват никого. По-любопитна е границата, до която можете да стигнете, разговаряйки с непознат, достатъчно ли сте независими, споделяте ли всичко, което ви вълнува, опитвате ли се да избегнете неудобните теми.

Инициативата не се наказва

Поставете се на мястото на вашия събеседник и се запитайте какво в информацията за вас може да му даде повод за опасения, дори те да са неоснователни. Задачата ви е да го заставите да отхвърли всички съмнения. Постарайте се да вложите в отговорите си на стандартните въпроси сведения, показващи ви в изгодна светлина. Например на запитването имате ли деца, не се ограничавайте с лаконичното „да". Добавете, че както всички хлапета, и вашите понякога боледуват, но тогава ги гледа майка ви. Ако все още не сте създали наследници, оповестете, че сте решили да посветите следващите няколко години само на кариерата си. А разказвайки за своята предишна работа, споменете нещо от сорта: „Шефовете винаги са ме ценили, колегите ме уважаваха и се съобразяваха с моето мнение." Усещате, че не постигате търсения ефект, т. е. интервюиращият продължава да се колебае? Тогава вземете инициативата в свои ръце и признайте: „На ваше място и у мен щяха да възникнат известни съмнения. Позволете ми да ги разсея!" Откровеността и предприемчивостта ще ви дадат преимущество пред кандидатите, не намерили кураж в себе си да направят тази малка допълнителна крачка.

От отбрана към настъпление

Информирайте се за фирмата, преди да престъпите прага й - всеки работодател ще оцени високо знанията ви по въпроса. Можете да покажете осведомеността си, докато обяснявате защо искате да се трудите именно тук, как си представяте своята бъдеща работа, какви навици и умения притежавате. Ще спечелите много „плюсове" и ако в хода на интервюто зададете някои „правилни" въпроси относно бъдещата стратегия на компанията, посоките, в които ще се развива, и прочее.

Един съвет от мениджърите по персонала

„Не се стремете да получите на всяка цена работата, за която се борите, ако вашите лични качества и професионални умения не ви правят особено подходящи за нея. Само след няколко месеца ще съжалявате, че сте надхитрили интервюиращия."

Една от тайните на мениджърите по персонала

„В края на събеседването ние винаги обещаваме да се обадим. Но сме толкова заети, че по принцип се свързваме само с тези, които сме решили да назначим. В същото време често се съмняваме дали сме попаднали на най-подходящата кандидатура. Затова е много важно хората, преминали през интервюто, да ни се обадят сами. Не рядко променяме решението си в последния момент, т. е. предпочитаме този, който е проявил по-голяма заинтересованост и настойчивост. Дори това да не се случи, непременно запомняме кандидата и освободи ли се подходящо място, го предлагаме първо на него."

Шансовете ви намаляват рязко, ако:

* закъснеете за интервюто;

* не можете да формулирате ясно това, с което искате да се занимавате;

* споделяте, че възнамерявате да започнете самостоятелен бизнес;

* не умеете да изслушвате събеседника си;

* седите с празен поглед, вперен в една точка;

* нищо не си записвате;

* не сте изключили мобилния си телефон;

* държите се неуверено;

* отказвате да отговаряте на важни въпроси (например защо са ви уволнили на предишната работа);

* не питате нищо;

* засягате неуместни теми (например съобщавате шокиращи подробности от личния си живот);

* не можете да кажете каква заплата искате и съобщавате за готовността си да работите за двойно по-малко, отколкото останалите кандидати. Или, обратното, предявявате твърди високи претенции;

* настойчиво демонстрирате желанието си да получите мястото;

* отзовавате се некоректно за предишната си работа.

Вижте още: 

На интервю за нова работа - капани, правила, печеливши стратегии - І част