مبل راحتی صندلی مدیریتی صندلی اداری میز اداری وبلاگدهی گن لاغری بازی اندروید تبلیغات کلیکی آموزش زبان انگلیسی پاراگلایدر مارکت اندروید خرید بلیط هواپیما دانلود آهنگ جدید آهنگ جدید آهنگ پروتز سینه پروتز باسن پروتز لب میز تلویزیون

Този сайт използва "бисквитки" и подобни технологии.

Ако не промените настройките на браузъра, вие се съгласявате с него Прочети още

Съгласен съм

ПОЛИТИКА ЗА БИСКВИТКИТЕ

Какво представляват бисквитките

Бисквитките са малки текстови файлове, които се запазват на Вашия компютър или мобилно устройство, когато посещавате нашия уеб сайт. Те позволяват на уеб сайта да запаметява Вашите действия и предпочитания, за определен период от време, за да не се налага да ги въвеждате всеки път, когато посещавате сайта или преминавате от една страница към друга, което ни помага да Ви предоставяме съдържание, което смятаме, че ще бъде полезно и интересно за Вас.

Как и какви бисквитки използваме

Функционални бисквитки

Използваме бисквитки, които позволяват на уеб сайта да запаметява Вашите действия и предпочитания (като например потребителско име, език, възраст, размер на шрифта и други настройки за показване) за определен период от време, за да не се налага да ги въвеждате всеки път, когато посещавате сайта или преминавате от една страница към друга.

Бисквитки за сигурност

Използваме бисквитки от гледна точка на сигурност, чиято цел е да предотвратяват измамническо използване на идентификационни данни за вход, както и за защита информацията от неупълномощени страни.

Анализиращи бисквитки

Използваме Анализиращи бисквитки, които ни помагат да подобрим работа и ефективността на интернет страницата си като чрез тях събираме информация относно броя на уникалните посещения, статистически данни за употребата на интернет страницата, най-разглеждани, скоро разглеждани страници.

Бисквитки на трети страни

Използваме бисквитки на трети страни, които позволяват харесване или споделяне на съдържание в Социалните мрежи, бисквитки от Google Analytics, които помагат за проследяване трафика на уеб сайта и други бисквитки свързани с външни системи и сайтове интегрирани към уеб сайта.

Рекламни бисквитки

Използваме бисквитки, които на база Вашето поведение в нашия уеб сайт може да Ви показват реклами, които предполагаме, че отговарят на Вашите предпочитания и интереси.

Лични данни от бисквитките

Личните данни събрани от бисвкитките се използват единствено и само за осъществяването на конкретни функции в сайта, свързани със самия потребител.

Как да изключите бисквитките?
Всички съвременни браузъри ви позволяват да променяте настройките за бисквитки. Обикновено можете да намерите тези настройки в меню "опции" или "предпочитания" на вашия браузър. За да сте наясно с тези настройки, следните линкове могат да Ви помогнат или можете да използвате бутона "Помощ" от менютата на Вашия браузър за повече детайли:


Cookie settings in Internet Explorer

Cookie settings in Firefox
Cookie settings in Chrome
Cookie settings in Safari web and iOS.

Повече информация

Повече информация за това как „бисквитките“ се използват в интернет пространството може да намерите тук: www.aboutcookies.org.

Е, миналата година забравих да пия вода няколко месеца, в резултат на което се обезводних. Това вече ви го разказах. Тази година направих друга голяма глупост.

По принцип косата ми пада. Пролетта попаднах на едни ампули, зелена опаковка от ДМ. Купих ги, започнах да ги ползвам и косопада спря. Не само това, но и косата ми стана гъста и лъщяща.

Обаче... напрежение в работата. А аз когато съм притеснена не мога да ям. Не че гладувам, но хапвам каквото ми попадне и то много рядко. Не се правя на интересна. Просто когато съм притеснена, не мога да преглътна. За това отлагам яденето за вечерта, а тогава просто хапвам салата. За плодовете не искам да говоря, защото никога не съм ги обичала.

Та ... известно време, в резултат на стреса и небалансирана храна  косата ми отново започна да пада. Ама пада страшно. Реших да предприема мерки, още повече, че ми предстои море.

Започнах да разпитвам приятелки, продавачки в козметични магазини и аптекарката ми.

Освен, че си взех хранителни добавки от всички съвети стигнах до следната маска за коса:

Жълтък, майнеза, кисело мляко, аспирин, кокосово масло и арганово масло ... защото имам в шкафчето последните две. И се наплесках с всичко това.

Сега седя с найлонова шапка на главата /мноооого секси/ и чакам да подейства. Не знам дали това ще се случи. Чух и предложение за отваря от зелени орехчета и/или орехова шума. Ще опитам и това ... но каквото и да слагам на косата си мисля, че най-важоното е храната.

Иска ми се накрая да ви посъветвам да не се ядосвате. Много искам и като го прочетете наистина да спрете да обръщате внимание на дребните неща. И на големите неща. Колкото и да не вярвате, всичко отминава. Даже с най-голямата мъка се свиква. Да не говорим за такива обикновенни неща като служебни ядове. Минават, заминават и идват нови. Не си струва да им се обръща внимание повече от необходимото. Не си струва да не ядете и да приличате на проскубана кокошка в главата.


Дали от мода или от това да се правя на интересна, но от известно време насам ям без житни. Това е популярно като без глутенова диета и много нашумя напоследък. Въпреки, че при мен е малко по-крайно от безглутеновата диета. В интернет бъка от всякакви статии по темата, така че е крайно време да се включа и аз.

Първо, ако сте решили да пробвате искам да ви кажа, че всички рецепти са префърцунени и излишно затрудняват вашия старт по този път. Не отричам професионализма, който прозира в другите сайтове. Ако ви харесва опитайте и техните рецепти. Но от сега ви предупреждавам, че не всички са за начинаещи и може да ви откажат от идеята за безглутенова диета още в началото.

Аз ще ви предложа моята рецепта. Отнема общо 15 мин. За приготвянето. Заедно с печенето, разбира се. Направих нещата така, че да мога да си приготвям сутрин бисквитите и да си го нося с мен на работа. Защото иначе човек просто умира от глад.

Като начало, въпреки че лимеца е почти без глутен, аз съм го махнала от моята диета. Защото ме посъветваха да се откажа от житните. А не само да се храня без глутен.

Купувате се каквито поискате брашна, мини фурничка и яйце. Ако не искате да ползвате истинско яйце, заменето го с ленено яйце или с каша от царевица.

Рецепните са подобни за сладки и солени бисквити.

Започвам със солените: слагате по две супени лъжици от брашната, които имате. Аз обикновено слагам ленено, нахутено, оризово, тиквено, картофено. Добавка от белени слънчогледови семки или орехи, подправки и малко фин лют червен пипер, ако обичате. Не забравяйте, че нахута „обича“ кардамон, ама си може да минете и с джоджен. Разбърквате яйцето със студена вода. Може да сложите и малко олио. Смесвате всичко – да стане гъсто и лепкаво тесто. Може да добавите спанак, коприва ... а може и да не добавяте. Понякога оставям тестото да отпочине, а понякога – не. Добре е за оризото брашно. Но не се усеща разлика, ако не е отпочинало. Винаги стават добре бисквитите. Винаги.

Сладките бисквити ги правя с ленено, оризово, ябълково брашно. Понякога слагам и брашно от рошков, но гледам да не прекалявам с него.  Малко канела, малко ванилия ако ги обичате. Стафиди и фурми, последните нарязани. Разбира се, белени слънчогледови семки или орехи. Яйце, вода, канела. Смесвате всичко.

И двата вида бисквити се оформят с мокри ръце на малки сплескани питчици или изсипете всичко заедно и после нарежете. Пека във фурничката на хартия за печене на 190 градуса, 12 минути. Това е всичко, което трябва да знаете.

Всъщност може да правите всякакви комбинации. Каквито ви харесат. В началото може и да не купувате всички брашна. Започне с две-три. Експериментирайте. Бисквитите са страхотни. Не ви липсва хляба и не ви боли стомаха, както когато пиете кафе на гладно.

Да не забравя. Паланчинки. Яйце, оризово брашно и вода. Може и добре узрял банан или круша. Може и ванилия разбира се. Само дето трябва да правите малки палачинки, а не големи като онези, с които сте свикнали с брашно.

Ако искате сложете сол/захар. Аз не слагам. Първо опитайте без тях. Сладките ще станат сладки и без захар. Солените – не стават солени ... но аз ги комбинирам със салам или сирене и не се усеща, че нямат сол.

Това е ... започнете с моята рецепта, а после може да се пробвате с нещо по-трудно от другите сайтове. Не е нужно още в началото да се хвърляте на трудни рецепти. Мен поне винаги ме отказват. Обичам всичко да е просто и ясно. Обичам да не ми слагат рамки с грамове и точни мерки. Не спирайте да експериментирате – това е тайната на ВАШИТЕ хубави безглутенови бисквити


Мило момиче, което за първи път преживяваш раздяла с приятел, пиша тази статия посред нощ, вместо да си легна и да спестя някоя нова бръчка на лицето си. Точно заради това си длъжна да прочетеш и да запомниш тези дребнички неща, които искам да ти кажа.

Нямам намерение да те укорявам, да ти давам ъкъл или да пренебрегвам чувствата ти в този момент. Имаш си родители, а ако си малко по-разумна ще поговориш с психолог или психиатър, за да ти помогне той.

Аз не съм дипломиран специалист по въпроса. Но живота ми ме научи на някои неща, които просто няма как да пропуснеш дори да ти се иска.

До вчера си била жена с приятел. Комфорт ... никой не те сочи с пръст, всички считат, че постъпваш правилно ...освен майка ти, която има голяма вероятност да не хареса твоята половинка. Защото те обича, защото е преценила нещата много преди теб и защото ти е майка и има право да не харесва твоя избор. Спокойно. Тя умее да преценява добре заради годините ... на твоите години е била абсолютно същата – неориентирана като теб.

После се случва нещо, каквото и да е. Дребно или не. И се разделяте. Няма значение кой е бил инициатора на раздялата. Тя просто се е случила. Дори няма значение, дали сте се разделили с грандиозен скандал или като приятели.

Първо. От мен да знаеш.. това да си останем приятели е тъпо. Не може да останете приятели, не може да седиш с него на кафе, а той да е с новото си гадже. Не може. Ако сте имали връзка, никога няма да бъдете приятели. Избии си това от главата.

Второ. Той е бил твой приятел за определено време. Това няма как да го промениш. Няма как да го забравиш. Това е част от твоя живот, която вече е приключила. Знам, че те боли. Че се питаш какво се обърка, къде сбърках и защо се случи така. Може да намериш отговор, а може и никога да не намериш такъв. Каквото и да се случи, живота ще си продължава.

Трето. Ще те боли. Понякога толкова много, че ще се чудиш как физически издържаш тази болка. Ще те боли дълго. По-дълго отколкото би искала. Това време не се измерва в дни. За теб ще е дълго. Понякога след време болката може да се върне. За кратко, но силна. После – пак. После ... може да се появи чак след години. Въбоще не си представяй, че ей така ще забравиш за всичко, само като си пожелаеш да забравиш.

Четвърто. След много време ще остане само хубавото. Не ти се вярва, но е така.

Пето. Объркването ще мине от само себе си. Яда, че не се случва това, което ти си си създала в главата – също. Ако не ти мине тази болка с времето ще се научиш да живееш с нея. При мен ... просто дойде момент, в който се запитах защо вече не ме боли...

Шесто. Слънцето ще грее даже да си много нещастна. Няма да завали драматичен дъжд, няма да има мъгла и студ дни наред. Няма да ти съчувства половината планета. Твоятя мъка си е твоя мъка. Няма кой да ти я вземе, няма кой да те спаси от това. Трябва сама да си я изживееш, да я приемеш и да я пуснеш да си ходи ... Никога не забравяй, че все пак има и други жени в твоето положение и Мъката не смогва да е навсякъде едновременно.

Седмо. Нещата всеки ден ще стават все по-хубави и по-хубави. Няма да си цял живот нещастна. Няма безпроблемна връзка. Ако някой ти е обещал таква те е излъгал. Има връзка. Има раздяла. Не винаги, но често. Това е. Не можеш да промениш тези неща.

Осмо и последно. Знам, че звучи гадно ... ама има толкова много жаби, които трябва да целунеш, за да намериш своя принц. Някога. Явно сега този жабок не е бил за теб. Опитала си, объркала си... Нищо ново и нищо чак толкова драматично. Случва се на много жени. И всички жени преживяват това. Ще се справиш и ти. Вярвай ми.


Наскоро едно мое любимо дете, което току що мина 20-те се раздели с приятеля си и получи паник атака. Да ви обясня – детето е страхотно: много е хубава, умна е, спортуваше, има чувство за хумор, амбициозна е. Облича се нормално … от позицията на моите години дреха, при която се чудиш туника ли е или рокля не е дреха. Та така. Момичето получи паник атака.

Много важно. Кой ли не е получавал паник атака?! Аз също. Когато получих първата паник атака се ужасих. Когато получих втората – се ужасих още повече. И започнах да чета за паник атаките. Има много хубави статии на много психолози. Всички те вероятно са прави. Но аз рядко влизам в калъпи и си изградих собствена система за справяне с паник атаките.

  1. Страха е хубаво нещо. Ако го няма страха ще скочиш в язовира без да умееш да плуваш, ще ходиш по ръба на терасата на 6-тия етаж и няма да отидеш на лекар, когато си с висока температура... При паник атака страха идва изведнъж и е много, ама много силен. Когато това се случи – просто чакай да мине.
  2. Силния страх е не повече от 5 мин. После намалява. Винаги е така. Закон. Просто чакай да те връхлети и да отмине.
  3. Страх ме е да не се случи пак. Ще се случи. Много важно. То и мазолите на краката се случват често, пък не се вторачваме толкова много в тях.
  4. Сърцето ти бие силно. Е, добре, че бие. Ти да не искаш да не бие.
  5. Ръцете са свити в юмрук. Веднага ги опъни. Я какви хубави ръце имаш … дали да не си сменя лака? Или ми трябва гел лак?..
  6. Задушавам се. Да. Чувството е точно такова. Все едно някой те стиска за гушата. Ама не е така. Извади си огледало от чантата и виж дали съм права.
  7. Не мога да спя. Е, и? През това време може да си вземеш душ, да измислиш какво да облечеш на следващия ден или да измислиш някоя екскурзия.
  8. Имам лоши мисли. Това с мислите си е сериозно нещо. Всички знаем, че е хубаво да мислим хубаво. Но не винаги можем. На всяка лоша мисъл си длъжен да измислиш две добри мисли. Веднага след лошата мисъл. Абсолютно е задължително. Даже, ако по това време трябва да спиш, а не можеш си пиши добрите мисли. На хартия.
  9. Фейсбук. Ограничи ползването на фейсбук и други интернет простотии, които те държат далеч от реалния живот. Живота е навън. Кипи. Птици пеят. Растат прекрасни диви цветя. Вятъра шуми в листата. Излез сред природата без телефон. И мълчи. Слушай, гледай и запомняй. Така когато си на място, което те плаши или подтиска винаги можеш да се сетиш за този момент.
  10. Билкови лукчета. Е, това за мен е лекарството. Когато ме е страх, когато съм нервна и когато не мога да заспя взимам зелено билково лукче. Винаги помага.

Това са моите начини за справяне с паник атаките. Може и да не съм много права. Сигурно греша. Единствено съм сигурна, че всеки си има свой собствен начин за справяне. Все пак динамиката и вечното ни забиване с телевизия и интернет ни откъсва от живота, натоварва и ни докарва глупави мисли в главата.

Преди време четох една култова реплика казана по повод на телевизорите. Когато са се появи телевизори един мъж възкликнал нещо от рода: че кой нормален човек ще седне в къщи сам пред кутия с образи на хора, вместо да излезе на вън и да поговори с истински такива.

За последно. Паник атаките се случват на всички. Не си ти единствен и уникален. Когато осъзнаеш това ще ти е гадно… все пак всеки от нас си мисли, че е нещо по-различно. За съжаление – не е. 


Понякога на пролет започвам да се дразня от постоянното мърморене на хората. Все нещо не им изнася, а пролетта настъпва с бясна скорост: всичко се променя, идва онова вълшебно време, когато деня е безкраен, когато можеш да отидеш на работа, да пиеш кафе с приятелка, да се разходиш и после пак да ти остане време да почетеш книжка на терасата.

Но хората мърморят. Мърморят и не спират.

Толкова мърморят, че в един момент вече не издържам и започвам и аз. То това не е много чудно: когато всички около теб мърморят, идва момент, в който решаваш, че мърморенето е нещо много приятно, нещо нормално и се чудиш защо и ти не мърмориш.

Мърморя си сега, защото за три дни ходих в Пампорово. Въпреки, че е края на сезона е много красиво. Аз не съм почитател на зимата, освен ако не говорим за камина, чаша червено вино, свинска пържола на скара и огромен прозорец, през който да наблюдавам как вали снега.

За снега също имам свои изисквания и ако този сняг не ги спазва пак мога да си мърморя, но за изискванията ми към него ще ви разкажа следващата есен. Сега за трите дни в Пампорово:

Много красиво. Нормална стая. Ол инклузив … ако си мислите, че ще мърморя за храната жестоко се лъжете. Не познавам жена, която да ходи на работа и да домакинства сама, да не се чувства като принцеса, когато има кой да и осигури вечеря без да се налага да мие тенджери и чинии и в същия този момент тази жена да е недоволна.

Аз обаче съм недоволна и мърмореща за пътя до Пампорово и обратно. Ей хора, това са много завои. Ама много. Спряхме за 5-минутна почивка и някой спомена, че остават САМО още 27 км. завои. Аз реших, че се отказвам от пътуването и си оставам там където съм … някъде в Родопите.

Сега вече мърморенето от завоите е по-слабо, защото се върнах още вчера. Разбира се, в тон с всички останали ще си измисля причина за ново мърморене. Но като се сетя за пътуването ми се иска някой строителен инженер да измисли по-прави пътища из Родопите… после да се намери и инвеститор. Иначе просто не знам как ще се съглася да се върна там, въпреки безкрайната красота, ако трябва да мина отново през това изпитание със завоите. 


Реших и аз да си запиша мислите на фона на трагедията с избухналия влак в с. Хитрино.

Всичко, което може да бъде изказано за поднасяне на съболезнования на пострадалите е вече казано.

Мен обаче ме дразни това безкрайно заиграване с трагедията на хората и опитите от страна на журналисти се да си правят гледаеми новинарските емисии, с безкрайните си повторения на една и съща информация и с дълбаенето в раните на пострадалите.

Избухването на влака е факт, загиналите и ранени хора са факт, пожарникарите, които професионално си изпълняват задълженията дни наред са факт, доброволците са факт…

Факт е и кампанията, която събира пари за пострадалите. По принцип съм „за“ такава кампания, но съм против да изпращам 1,20 лв., а пострадалите да получат 1 лв., защото 20 стотинки са за ДДС. Това аз наричам да плащаш ДДС за трагедията на хората и да се подиграваш с тези, които искат и могат да помогнат. Защото аз бих искала до хората, на които ще помогна с моя sms да стигнат точно толкова пари колкото изпращам. Господа законотворци – това да не се облагат sms при дарителски кампании е въпрос на един мижав ред в Закона за ДДС. Толкова ли не може да го гласувате? Или държите да ви плащам за това, че искам да помогна???

Другото, за което съм против е, че с такава дарителска кампания ролята на държавата остава в сянка. А не бива. Вярвам, че в държавата ни има пари за бедствени ситуации и че от общите пари, които събираме с нашите данъци можем да отделим за пострадалите хора. Това, което ме притеснява е, че в нашата държава няма нормативно определена отчетност на тези пари. Искам след три месеца например, да видя в официален сайт на някоя държавна институция следната информация: До еди коя си дата са събрани 100 000 лв., които са разпределени по следния начин: на Г.П.М. живеещ на ул…. 10 000 лв. за подменена дограма, установено с фактура ….. Или нещо подобно. Искам Сметна палата или друг определен от държавата орган да провери разходването на тези пари. Защото в мен винаги остава съмнението, че когато изпращам пари те не стигат до там където съм ги изпратила.

Каква е причината за избухването на цистерните – аз лично не искам да знам. Това няма да промени живота и смъртта … Искам железницата да продължава да превозва опасни товари, защото се ужасявам от същите, движещи се с огромни коли по улиците, натоварвайки трафика. Надявам се тази трагедия да не е още един коз в полза на това, че БДЖ са ненадеждни и следва да бъдат продадени за жълти стотинки.

А ако това стане сещате ли се колко хора ще се окажат затворници в собствените си села, защото просто не им стигат парите, за да стигнат до близкия град, аптека и болница? 


Гледам цветя в апартамента, защото ме учат на търпение. Това с търпението май всички го знаем.

При мен започна  още от детските ми години, когато дума не давах да се отвори да ми подстрижат косата – имах си страхотни огромни къдрици. Разбира се, не давах дума да се отвори и за решене на косата. И до ден днешен мразя да се реша. Разликата е, че днес никой не ме задължава.

Та тогава, когато още бях малка и не можех да решавам сама за себе си, майка ми ми казваше: когато пораснеш, ти ще си решаваш. Сега решавам аз.

Тоест – имай търпение. И аз – имах търпение. Ама малко.

Така е за всичко до ден днешен: имай търпение да завършиш и после ще имаш пари, имай търпение до следващата заплата за онова страхотно бижу, имай търпение до седващото лято за да видиш морето, имай търпение до ноември месец, за да отидеш на спа... имай търпение.

Но аз нямам търпение. Искам всичко сега и веднага. Едно моя приятелка ми каза, че ако получа всичко сега и веднага после няма да има какво да очаквам.


Не ми се вярва. После ще измисля нещо друго, което искам сега и веднага ... защото не искам да чакам нито секунда за нещата, които искам.

Та за това гледам цветя. За да ме учат на търпение.

Обичам да ги взема малки, или грозни, или нещастни, или умиращи. Обичам да ги глезя и да гледам как с всеки ден стават все по-красиви. После ... започват да проявявт капризи: орхидеите ми искат постянна светлина, но да не е слънчева, за това включвам нощна лампа; после пък заповат да линеят, ако не им говоря колко са красиви и ако не чистя листата им с прясно мляко – да не забравя леко притоплено, че иначе не им харесва; имам една лозичка, която предпочита да я подстригвам, защото в противен случай става една ... грозна; имам цвете с огромни лилави листя, което наричам пеперудки, което ако не му се обадиш, че си се прибрал започва да съхне; имам бегония, която лятото предпочита да живее в спалнята, а зимата – в хола, имам висящо разстение, което пък предпочита лятото да е на терасата, на пряка слънчева светина, а зимата... е то просто ненавижда зимата.

Търпение ли? Трябва си търпение за всичко ... а как ми се иска цветята ми да изглеждат добре където и да ги сложа, стената ми да не прави кондез и мухъл, а тотото да не изпраща пари винаги на съседа, а на мен... и ако може да не чакам чак до следващото лято, за да видя морето.

Ето за това гледам цветя. Защото ме учат на това, което нямам и никога не съм имала – на търпение. Като гледам колко съм добра ученичка сигурно цял живот ще отглеждам цветя ... защото не ми се вярва да свикна с това ... търпение.

ЗА ХОРАТА

Окт 30, 2020

В моята работа ми се налага да пътувам много и то с обществен транспорт кога влак, кога с автобус … кога с каквото ми падне.

Понякога когато пътувам с влак ми се налага вместо престой 20 мин. На някоя гара да се окажат 40, но с времето свикнах да приемам това за нещо не толкова фатално. Чета си книжка, пия кафе и се опитвам да не дишам, защото в ЖП гарите … мирише. Няма да ви обяснявам на какво. Тези от вас, които са имали късмета да пътуват с влак, да прекачват влак, да седят в някоя гара, на почти неизвестно населено място знаят на какво мирише. Както и да е.

Пътуването с автобус носи други радости: понякога автобуса се е повредил и не минава на спирката, на която стоиш вече повече от час. Не минава, няма и да мине резервен автобус. То когато автобуса е произведен преди да си се родил, а вече си минал четиридесет си е съвсем нормално. Виждала съм и автобуси, които ако бяха граждани на страната ни отдавна щяха да се пенсионирали, но … Просто днес няма да пътуваш с автобус и това е.

Хората на село са свикнали: отлагат замислената работа в града за утре и се прибират по живо по здраво в къщи. Но какво правя аз, като трябва да се прибера точно с този автобус, който е решил, че днес няма да работи?!?!

Стоя си на спирката и чакам. Точно „стоя“, защото поради липса на пари или на далновидност има спирка с миниатюрна пейка само от едната страна на пътя. Понякога си позволявам да седна и на пейката, но това е рисковано, защото шофьора на автобуса може и да не спре. И пак си оставам в селото, в което друг автобус не минава, друг влак също не минава … а аз все пак  трябва да се прибера в къщи.

Та в един такъв ден, си стоя на спирката, чинно ходя напред – назад по кратък маршрут защото се страхувам, че шофьора ще ме подмине и държа да следя кой идва и … спира кола. Не е бял мерцедес, а обикновена малка кола с мъж и жена в нея. Жената ми казва: Госпожо, няма смисъл да чакате автобуса, той днес няма да пътува. Хубава работа – отговарям аз и се усещам как зъбчатите колела в мозъка ми започват с мъка да се въртят в опит да решат проблема с моето прибиране.

А вие за къде пътувате? Ами за града – отговарям аз. Добре, ние имаме 10-тина минути работа и ще се върнем да ви вземем защото и ние пътуваме за там.

Зарадвах се. Седнах на пейката, зачаках и онези същите зъбчати колела в мозъка ми запознаха да произвеждат картини от криминалните филми. Една от тях се открои много ярко: приятни и мили млади хора, сложили в багажника на колата една лопата и чувал … ясно най-вероятно са серийни убийци.

То, за да си сериен убиец не трябва непременно да ти е изписано на физиономията. Даже обратното – добре е да имаш приятна външност и поведение, което не буди никакво съмнение.

Дойдоха хората, аз се качих и в последствие се оказаха се много приятни и пътуването също беше много приятно. Не ми се случи нищо лошо.

Но в мен остана една горчивина: даже когато някой, ей така безкористно реши да направи нещо хубаво за непознат,  този непознат се отнася със съмнение. Не казвам, че трябва да сме прекалено доверчиви, не казвам и че всеки ти мисли доброто или най-малко, че не иска да навреди … но защо престанахме да се доверяваме? Защо престанахме да правим мили жестове, които нищо не ни струват? Защо престанахме да бъдем хора?


В много от сайтовете, които чета освен вълшебната думичка „секс“  много често се среща още една „Богатство“. За първата дума няма какво да говорим, май и за втората – също. Но и двете ги обединява едно и също – всеки мечтае за това, което няма и тайничко се надява да получи. Днес мисля да се съсредоточа върху втората дума, защото си е чист афродизияк и защото считам, че ако човек има пари може да има всичко друго, което си пожелае.

Богатството е начин на мислене, способност на човек да попадне на точното място, в точния момент и да разпознае този момент. На много от нас точно това ни липсва. Ние – бедните хора в България не сме възпитани да виждаме възможностите, които носят пари, не сме възпитани да рискуваме, не сме възпитани да губим. А няма как човек да натрупа пари, ако не умее да губи.

Преди години майка ми ме научи да шия. Наред с всички останало, което успя да ми натъпка в главата, освен прави ръбове, съчетание на цветове и материи, линия на тялото и линия на дрехата, тя ме научи на нещо основно: за да се научиш да шиеш трябва да не те е яд да разшиваш.

След години опити в какво ли не баща ми ми даде втория много важен съвет в моя живот: трябва да умееш само едно нещо и от него ще изкарваш достатъчно пари. Не е нужно да можеш всичко и да … не правиш нищо.

Така въоръжена с тези два съвета … и до днес не съм станала богата. Понеже онова, което ми доставя истинско удоволствие е четенето стигнах до извода, че основната ми грешка в стремежа ми към повече пари от осигурените ми с работна заплата на държавна работа е невъзможността ми да губя и нетърпимостта ми към собствените ми грешки.

Наскоро попаднах на едно интервю дадено от Клайф Палмър /за онези, на които в момента не им хрумва кой е, това е онзи „малко“ богат човек, който строи Титаник 2/. Та той споделя, че е фалирал шест пъти, защото ПАЗАРЪТ НЕ Е БИЛ ГОТОВ ЗА НЕГОВИТЕ ИДЕИ.

Е, те това представяте ли си го? Аз ако загубя всичко, до което съм се добрала със зъби и нокти: малка кола, малък апартамент и сносна работа задължително ще кажа: Аз не се справих. Аз направих еди кое си, а трябваше да направя … Аз съм виновна.

Друг е момента, че изграждайки си неправилна самооценка, например на вечно за всичко права и всичко можеща, може да затъна в друго блато и да стана смешна за околните …

Накрая, сигурно си мислите, че ще ви дам гениален съвет, който ако го спазвате още утре ще се събудите богати… Не мисля, че имам чак толкова акъл, но имам две предложения за сносно живеене в България:

  1. Гледайте какво правят другите хора, които са станали богати по вашия стандарт. Имам в предвид, че ако вие искате да получавате 2 хил. лв. месечно не е необходимо да строите Титаник, за да ги получите и
  2. Станете земеделски производител. Аз лично не познавам беден земеделски производител с малка, грозна и стара кола, живеещ с дохода на държавен чиновник. Просто няма такъв.  

Е добре, аз съм почти нормална жена с почти нормални страсти. Обичам бижута и обувки. Купувам и двете когато съм: щастлива, нещастна, ядосана, омърлушена, ревяща, болна… Купувам и нося. Нямам проблеми с бижутата, освен факта, че вечно си напомням да не прекалявам с киченето. Имам бижута за всяка дрешка и такива, които все още си нямат дрешки. Имам бижута за делници и празници, даже имам бижута за море, за планина, за излет на местната река, за съботно кафе с приятелки и за неделно мързелуване наречено почивка.

Виж за обувките е съвсем друга тема. Имам много обувки, но повече от половината от тях просто си стоят в кутиите.

Всяка срещната жена ще ви каже, че всяка втора измерена обувка в магазин е перфектна. Стои добре на крака, чувстваш се женствена и прекрасна и даже е удобна. Понякога, когато съм много нетърпелива, пропускам факта, че точно тази обувка не е подходяща за точно тази пола и си тръгвам от магазина обула новите обувки.

…. И стигам до първото кръстовище. Чак тогава осъзнавам, че вместо да летя и да се радвам на стройната си фигура, издължена от високия ток, аз съм сложила краката си в менгеме. Мазолите са най-малкото нещо, което на мен ми се случва с нови обувки. И съм свикнала. Нося си цял арсенал с лепенки в дамската чанта. Наскоро прибавих и силиконови подплънки с различни размери и форми: едни коригират извивката, други тушират огромен ръб, който убива, трети стоят при катарамата, която кой знае защо е направена така, че когато свалиш обувката да ти остане двучасов спомен от нея с всички подробности.

Понякога се решавам и да пътувам с такива обувки. И даже понякога улучвам и да са ми удобни. Понякога се замислям когато купувам … и не купувам. По-често не се замислям и купувам. И после страдам. Гледам си прекрасните обувки, които просто няма как да ходя с тях. Вероятно мога да отида на вечеря: обувам ги, сядам в колата, влизам в ресторанта и сядам … За толкова все ще издържа, но … по принцип си ходя със старите, удобните и не до там красивите обувки. И понякога даже мечтая да има обущар, който да ми направи обувки по поръчка: представям си ги на пиедестал, излъчващи светлина, удобни и много красиви, без да ти орязват каишките краката, без да се измъчваш докато ходиш и без да се спъваш на неподходящи места… Абе нещо като прекрасните пантофки на Пепеляшка, но да може да издържа обута с тях цял ден, носейки дамска чанта, чанта с лаптоп и чанта с документи.

Все пак имам идея. То от мен идеи много, а изпълнение нула, но … защо да няма ТЕСТ ДРАЙФ за обувките? Плащаш си обувките, ходиш ден, два и ако не са ти удобни ги връщаш. Добре де, може и да сложат в магазина един тротоар, едни стълби и пътечка за ходене. Както си го измислят търговците. Приемам и други идеи, но ми писна да събирам ненужни, но чисто нови обувки.

Сега … отивам да измеря едни страхотни обувки: черни, с каишки, една от които е с цвят на старо злато, елегантни без да са много високи, уж с ортопедична подметка и даже може и да са удобни. И въпреки, че не ми отиват на тоалета ще ги обуя още в магазина … поне довечера ще имам оправдание да си лежа на дивачето, да се оплаквам от мазоли, да си чета книжка и да не върша нищо.


  1. Актуално
  2. Популярно