*Седете точно срещу екрана, с изправен гръб - ще избегнете напрежението и болките в шийните прешлени, гръбначния стълб, кръста.

*Столът ви трябва да е регулиран така, че очите да се намират на височината на екрана. Погледът пък е насочен малко надолу, за да можете да отпуснете рамене и да премахнете напрежението в тила.

*Екранът трябва да е перпендикулярен на прозореца и разположен на разстояние от 60 см до 1 м от лицето ви. Имайте предвид, че отраженията в него водят до визуална умора, затова никакъв прозорец зад гърба ви или насреща. В противен случай пуснете щорите.

*Ще се чувствате по-комфортно при по-контрастни изображения на екрана, най-добре черни букви на светъл фон. И не забравяйте да бършете редовно праха от него.

Понякога Животът поднася такива изненади и устройва такива капани, че раздялата с работата започва да ви изглежда единственото правилно решение. Не бързайте! Преди да сложите заявлението си на бюрото на шефа, претеглете всички „за" и всички „против"!

Както е известно, работата не е заек - няма да избяга. Но ние неминуемо се уморяваме от монотонността на живота, който за повечето от нас представлява тичане до припадък по един и същ маршрут: „от къщи в службата" и обратно. Затова вярваме, че ако си намерим друго работно място, всичко ще се промени към по-добро. Дали е така и струва ли си да рискуваме?

ДОХОДИТЕ НА ВАШИЯ СЪПРУГ ПОСТОЯННО РАСТАТ

Или той се изкачва уверено по служебната стълбица и още малко ще бъде назначен за директор на голяма фирма. На фона на неговата заплата вашата изглежда смехотворно малко. А и да работите в подобна ситуация е някак неприлично. Той пък постоянно ви повтаря: „Защо не си останеш вкъщи, така ще имаш повече време и за децата, и за себе си..." И ето, вече сте готова да се вслушате в добрите съвети на своя благоверен. Опомнете се! В кариерата му са възможни както върхове, така и пропасти. Ето защо пребиваването в креслото на голям началник, може да се окаже съвсем кратко. Какво ще правите, ако на житейския ви спътник се наложи да се върне към предишната скромна длъжност и почти мизерна заплата?

Делата на съпруга ви процъфтяват? Тогава едни други неочаквани обрати на събитията стават повече от възможни. Досещате ли се какви? Правилно: цели пълчища млади и алчни госпожици са тръгнали на лов ако не за прекрасния принц, то поне за твърдо стоящ на краката си мъж. Какво ще правите след драматичния развод?

Най-лошото от всичко обаче е това, че дори при най-благоприятно стечение на обстоятелствата, когато всичко върви по мед и масло, т.е. съпругът ви се утвърждава на поста си и не изневерява, на вас самата рано или късно ще ви омръзне да се въртите около печката, ще ви писне от безкрайните посещения на центровете за разкрасяване и от шопинг-походите по магазините. Ще ви се прииска да избягате от всичко това... на някогашното си работно място. За да се почувствате отново целеустремена и самодостатъчно личност. Но уви, през изминалите години вашите връстнички са отишли доста напред и ще трябва да им дишате праха.

КОЛЕЖКИТЕ ВИ ДРАЗНЯТ

Ако не всички, то някои от тях. Една бърбори непрестанно, сякаш не е на работа, а се намира на пазара - направо е невъзможно да се съсредоточите. Друга сплетничи и тиражира из целия офис небивалици за личния ви живот, въпреки че не знае нищо за него. Трета плете интриги и явно се стреми да заеме вашето уютно кресло. Казано накратко, не служба, а лудница! И вие решавате: „Още от утре напускам. Тогава най-после ще разберат какъв ценен кадър са изпуснали."

Не се и надявайте. Никой даже няма да обърне глава след вас, когато гордо хлопнете вратата. Нещо повече, в същата секунда за работното ви място ще се образува такава опашка от кандидатки, че на шефовете ще се наложи да обявят конкурс за вакантното място. Помнете: гробищата са пълни с незаменими хора. И разсъждавайте трезво. Да допуснем, че сте прекрасен специалист и за нула време ще си намерите нова работа, където ще ви приемат с отворени обятия. Но къде е гаранцията, че там няма да попаднете на също толкова противна личност, която ще ви отравя живота и целия ден от сутринта до вечерта? Гаранция няма. Затова се утешавайте с мисълта, че в сравнение с евентуалните нови колежки сегашните могат да се окажат истински херувимчета.

РОДИТЕЛИТЕ МИ БОЛЕДУВАТ

Някой от вашите близки - майка, баща или съпруг, заболява сериозно и се нуждае от постоянна помощ. Вече започва да ви се струва, че единственото вярно решение е да напуснете работа, за да седите ден и нощ до леглото на страдалеца.

Не бързайте обаче да се принасяте в жертва. Грижи за близкия човек могат да се полагат по най-различни начини. В конкретния случай много по-разумно ще бъде да наемете гледачка, медицинска сестра, чистачка, както и да приемете помощта - разбира се, не безвъзмездна, на свои пенсионирани роднини. Да напуснеш професията си е лесно, но да се завърнеш в нея след месеци или даже години, прекарани край болничната постеля, е ужасно трудно. А и докато времето лети, по-млади конкуренти ще заемат мястото ви. Освен това не забравяйте, че хората, сломени от тежък недъг, рядко са благодарни. Усещайки своя неумолимо приближаващ се край и явна безпомощност, възрастните родители по правило стават раздразнителни, обидчиви, мърморещи и капризни като малки деца. Дори вашето ангелско търпение може да се изчерпи, ако майка ви или свекърва ви постоянно негодува, че сте купила не черен, а бял хляб, че супата е пресолена или сте й казали „Добро утро!" с не особено приветлив тон.

Сигурна ли сте, че в един момент нервите няма да ви изневерят? Готова ли сте в отплата за безсънните нощи и тичането по аптеките да получавате предимно упреци и сълзи? А и болният ви близък надали ще оцени това, че заради грижите за него сте се отказала от растежа в кариерата и от по-високата заплата. Ето защо стиснете зъби и се постарайте да печелите повече, за да разполагате с достатъчно пари за лекарства и гледачки, без да се налага да напускате професионалния строй.

СЛУЖЕБНИЯТ ВИ РОМАН ЗАВЪРШВА С ФИАСКО

Ах, каква мъка - любовта свърши. В началото всичко е било прекрасно: след работа сте се качвала в колата му, ходили сте на ресторант и после у вас, защото в дома му го е чакала съпругата. Вие вече сте прибавяла неговата фамилия към името си, но... внезапно всичко приключва. Дори не знаете защо. Всъщност вече не е важно кой е виновен за разрива - вие ли сте допуснала грешка, пришпорвайки събитията, или той, глупакът, е изпуснал единствения си шанс да бъде щастлив. А може би вина за всичко носи злополучната златна халка на безименния му пръст?

Така или иначе вие плачете по цели нощи, след като той за пореден път ви поздрави сухо в коридора, а денем гледате през сълзи монитора, унесена в спомени за ония приказни дни, когато ви е било толкова добре заедно...

Много скоро отсичате: „Край, напускам, за да не давам повод за гнусни сплетни. Пък и нали казват „далеч от очите, далеч от сърцето." После пишете съответното заявление.

Стоп! Мислете преди всичко за себе си, а не за колегите, пред чиито изумени погледи се е развивал вашият роман. Много вероятно е да ви повишат, ако се задържите на своето перспективно място. И тогава никога повече няма да виждате хората от съседните бюра. В такъв случай защо да се притеснявате, че ще кажат нещо лошо за вас? Непременно обърнете внимание: възлюбеният ви май не бърза да напуска завоюваните върхове в кариерата, напротив, уверено се движи напред и нагоре. С какво сте по-лоша от него? Не ви остава нищо друго, освен да плюете на общественото мнение и да си внушите, че околните обсъждат вашата връзка от завист и защото сами искат да изпитат същите силни чувства. Да напуснете сега, значи да слезете от сцената, освиркана от публиката, да признаете своето поражение. Не! Вдигнете гордо глава. Изпитала ли сте удоволствие от набързо приключилия любовен роман? Чудесно! Празникът свърши, животът продължава.

ПАДНАЛ ВИ СЕ Е НАЧАЛНИК КАТО ОТ ФИЛМ НА УЖАСИТЕ

Какво пък, съчувстваме ви. Но това не е повод да хвърлите в лицето му заявление за напускане. По-добре се опитайте да се дистанцирате вътрешно от неговите несправедливи нападки. Мислете рационално, а именно: „Крясъците имат отношение не само към мен, но и към останалите, към конкретната ситуация като цяло." Осъзнайте веднъж завинаги, че в обидите на тиранина най-често няма нищо лично. Затова, когато чуете как офисното ви чудовище гневно тропа с крак, си кажете: „Той просто е прекалено темпераментен и лошо възпитан човек." Нима заради подобно злобно джудже ще поставите под въпрос своето кариерно развитие и финансовото благополучие на семейството си?

Началниците много рядко са добрички. И повечето от тях редовно „строяват" подчинените си, за да не забравят къде зимуват раците. Защо го правят ли? За всеки случай, още повече, че винаги ще се намери повод за „четене на конско". Успявате ли да се утешите по начина, който ви препоръчваме? Наистина, той е подходящ само за крайно разсъдливи и сдържани личности, т. е. за хора със стоманени нерви. Ако не сте от тях и след всеки сблъсък с шефа изпадате в депресия или ридаете с часове, ако не искате да ходите на работа, само защото ще го видите, от правилото „не напускай, преди да размислиш" може да се направи изключение. Махайте се веднага - психическото ви здраве струва по-скъпо.

Винаги правете така, че хората, които са по-ниско в служебната йерархия от вас, да се чувстват значими! Поставяйте им конкретни цели и задачи и им дайте възможност да почувстват своя принос към общата цел. Често изтъквайте силните им страни и деликатно посочвайте слабите. Помнете, че когато помагате на своите подчинени сътрудници да се развиват, вие повишавате и тяхната самооценка. А увереният в себе си човек е способен да проявява повече инициативност, да дава ценни предложения ида генерира идеи...

Останете си жена, дори и да сте в лидерска роля! Не се стремете да внушавате чувството за мъж в пола. а напротив - запазете своята женственост и умело използвайте оръжията, които тя ви предоставя. В никакъв случай обаче не прекалявайте с тази линия на поведение, за да не създадете у околните впечатлението, че именно тя е в основата на вашето издигане.

Давайте на хората, с които работите, ясна перспектива относно това как ще се развива организацията ви за в бъдеще. Нищо не мотивира човека така, както привлекателната картина на това, което би могъл да постигне.

Не забравяйте златното правило: отнасяйте се към вашите подчинени така, както бихте искали да се отнасят към вас, ако бяхте на тяхното място.

Научете се да признавате грешките си - важно качество за всеки човек, а за един ръководител е повече от задължително. Това повишава доверието у подчинените ви, които на свой ред също няма да се страхуват да споделят пропуските си. Така ще се повиши както достоверността на информацията, която получавате от тях, така и качеството на работата като цяло.

Критикувайте подчинените си само насаме и никога пред техни колеги. Що се отнася до похвалите, тук е в сила точно противоположното правило - нищо не мотивира повече от публичната похвала!

Използвайте умело правилото на конкуренцията. Поставяйте задалата на целия си „отбор", но награждавайте само онези, които са имали най-голям принос за успеха.

Проблемът – ситуация 1

Постъпвате на нова работа и не се чувствате никак добре - струва ви се, че останалите се държат високомерно и хладно с вас.

Решението

Няма да ви е лесно в началото, но не се опитвайте да се харесате на всички и на всяка цена. Проявете търпение, дръжте се естествено, бъдете сдържано любезна с околните. Рано или късно те ще променят отношението си към вас, с което ще ви покажат, че започвате да ставате част от колектива.

Проблемът – ситуация 2

Сякаш са ви назначили за щатен психиатър. Всички ви разказват, и то в най-големи подробности, своите житейски провали, нещастни връзки, сексуални катастрофи. В началото това ви е забавлявало, сега обаче ви е дошло до гуша и вие се питате защо другите смятат, че сте длъжна да ги изслушвате със съчувствие и разбиране.

Решението

Кажете „край" и веднъж завинаги престанете да се занимавате с радостите и скърбите на колегите. Общувайте само с тези от тях, които искрено се интересуват и от вашето житие-битие.

Проблемът – ситуация 3

Даден колега се поти прекомерно и в стаята мирише направо кошмарно. Чудите се как да реагирате, за да не го нараните за цял живот (нали си спомняте приказката за дърваря и мечката).

Решението

Кажете му всичко, но без да проявявате критичност и без в гласа ви да звучи какъвто и да било упрек. Непременно издебнете момента, в който ще останете на четири очи, и споделете, че миризмата на пот ви създава неприятни усещания. Не пропускайте обаче да добавите, че с откровеността си му правите голяма услуга.

Проблемът – ситуация 4

Разбирате се прекрасно с шефа, с когото ви свързват старо познанство или безброй общи интереси. За жалост това предизвиква завистта на околните и те започват да ви изолират, за да ви „накажат".

Решението

Дистанцирайте се демонстративно от шефа и общувайте с него само през свободното си време. Помнете, че той не е венчан за поста си, а дори да е така, зложелателите могат да ви съсипят кариерата.

Проблемът – ситуация 5

Вие сте единствената жена в мъжки колектив. Понякога се чувствате не на мястото си, но не знаете какво точно да направите, за да ви приемат като „свой" човек.

Решението

Останете си такава, каквато сте. Не се опитвайте да се държите като мъж, а, напротив, подчертавайте женствеността си, без, разбира се, да флиртувате с колегите, за да ви помагат в работата.

Проблемът – ситуация 6

Дошло ви е до гуша от лошите отношения в службата, от ниската заплата, от грубостта на шефа... Решавате, че е дошъл моментът да напуснете.

Решението

Не го споделяйте с никой друг, освен с прекия си ръководител. И не забравяйте, че ще бъде ужасно глупаво от ваша страна да хлопнете вратата зад себе си, преди да сте се подсигурила с нова служба. Я си представете, че останете без всякакви средства за препитание!

Да пресметнем сами - осем-девет часа на работното място представляват една трета от денонощието. В наш интерес е през това време да бъдем достатъчно жизнени и активни и да не се поддаваме на умората, стреса, депресията. Съществуват множество здравословни навици, при това лесни за усвояване, които ще ни помогнат да използваме пълноценно всяка минута, прекарана в делови занимания.

Дайте почивка на очите си

След дълги часове работа с компютъра очите ни почват да смъдят зачервяват се, понякога подпухват. Също като нас и те имат нужда от възстановителни грижи. Затова не забравяйте вкъщи капките за очи и ако имате възможност, слагайте си компреси с охладена минерална вода - те снемат отоците. При много чувствителни и лесно сълзящи очи винаги поставяйте съд с вода до източника на топлина или в близост до климатика. Освен това непременно преценете дали седите правилно по време на работа.

Протегнете се

За да не се завръщате вкъщи капнали от умора, ще ви помогне само едно - движението. На всеки двайсет минути ставайте от стола си, протягайте ръце към тавана, клякайте два-три пъти. Когато сте сами в стаята, изпълнявайте няколко прости упражнения с огромен ефект върху физическата кондиция.

* За да не се схващат тилът и раменете. Седнете удобно на стола, наведете глава напред, приберете брадичката си към гърдите и отпуснете спокойно ръце върху бедрата. Останете така 10 секунди.

* Срещу болки в кръста. Последователно и многократно отлепвайте от стола ту едната, ту другата половина на задните си части. После поставете крака на пода и започнете леко да люлеете ханша си напред и назад. Накрая се наведете напред, глътнете корема си и задръжте позата за 10 секунди - гърбът трябва да е „заоблен", а мускулите на кръста - максимално опънати.

*  За да си починат ръцете. Изправете гърба си и протегнете ръце встрани със силно опънати пръсти. После кръстосайте пръсти пред гърдите си, като дланите сочат навън.

Събуйте се

В края на деня краката ни обикновено натежават, отичат, болят. Ще облекчим положението, като използваме специален спрей, съдържащ ментол и камфор с чудесен освежаващ ефект. Още по-добре обаче действа честото събуване на обувките под бюрото - разбира се, другите не бива да виждат, не дай си Боже, да усещат това. Протягайте пръсти напред и по възможност търкаляйте със сводовете на ходилата топка за тенис. Изключително полезно е и следното упражнение: седнете на края на стола си с протегнати напред крака. Сгънете ги в глезените, после опънете пръстите в шпиц. Повторете няколко пъти.

Съхранете спокойствието си

Трудно е да останем безметежно спокойни, когато телефонът не спира да звъни, а папките със задачи се трупат върху бюрото. Стресът обаче може да бъде неутрализиран до голяма степен, ако се научим да си доставяме малки удоволствия, докато работим. Сред тях са приятната тиха музика, свещите, ароматизирани с лавандула, роза, евкалипт или сантал, снимките на любими хора. Щом ви очаква особено тежък ден, облечете дрехи от естествена и приятна на пипане тъкан. Многобройни изследвания доказват, че материите, които носим, могат да повлияят върху нашето самочувствие, върху поведението и дори върху здравето ни. Освен всичко друго не забравяйте и благотворното действие на самомасажа. Ако пък по няколко пъти на ден натискате точката, разположена в основата на палеца от вътрешната страна на дланта, няма да ви спохожда главоболие, колкото и да е голямо напрежението в работата. 

Според широко разпространеното мнение клюките са една от най-големите неприятности, които могат да споходят човек на работното му място. И наистина, много от нас, след като разберат какви не особено ласкави неща говорят за тях колегите, се разплакват, вдигат кръвното, оскърбяват се едва ли не за цял живот. Понякога обаче се оказва, че злословието не е чак толкова страшно, колкото изглежда на пръв поглед.

Защо се раждат сплетните?

Те съществуват открай време. Според американската антроположка Никол Хес още през първобитнообщинния строй жените подкопавали социалния статус на своите съпернички, като съобщавали на околните неверни и неприятни сведения за тях. А правели това, за да представят себе си в изгодна светлина и съответно да заемат по-високо място в йерархията на племето.

Трябва да кажем, че от онези далечни векове насам не е настъпила голяма промяна: коварно съчинената история обикновено помага на клюкарите да отстранят от пътя си неудобен колега. Добре измислените и умно разпространени сплетни са оръжие на силните и циничните натури. Има ли ги във вашия колектив, трябва да сте подготвени за действията им и да не започвате борба с тях за една и съща длъжност или служебно пътуване, ако сериозната и изискваща много сили битка не влиза в плановете ви.

Често сплетничат и неуверените в себе си хора, които смятат, че ще им бъде трудно да постигнат нещо на трудовия фронт. Те преследват съвсем друга цел: като осъдят, принизят и направят смешен постигналия успехи колега, да повишат собствената си самооценка: „Да, началството често я хвали, но пък на мен не ми звънят купища мъже, защото съм порядъчна личност."

От своя страна съвместното злословие по нечий адрес създава илюзия за близост и дори за приятелство между клюкари - когато са заедно, те се чувстват съмишленици и това им доставя огромно удоволствие. Всъщност в случая самият процес на пускане на слухове е по-важен от индивида, който става негов обект.

Започвайки работа, вие ще чуете не малко клюки за бъдещите си колеги и благодарение на тях ще имате възможност да си създадете първоначално впечатление за колектива: кой с кого дружи, с кого враждува, на кого може да се разчита и на кого не, какво обича и какво мрази шефът... Трябва само да помните, че картината, описана от клюкарите, понякога няма нищо общо с действителността. На всичко отгоре, съществува и вероятност околните да ви дават да разберете какви са правилата във фирмата посредством пуснато от тях злословие: „Твоята предшественичка идваше късно на работа, пиеше кафе и само говореше по телефона. А като я уволниха, направи такъв скандал, че..." Не осмислите ли получената информация, и за вас ще започнат да говорят: „Тази е същата, освен това пуши като комин,,." И ще говорят дълго - най-много сплетни циркулират на места, където хората не са особено претоварени с работа.

Жертвите

По клюките, които даден индивид пуска, може да се съди до голяма степен за неговата личност. Но човек се разпознава и по зловредните слухове, предизвикващи у него най-силна реакция. Казват, че сте некомпетентна? Осъждат начина ви на обличане? Намекват за роман с шефа? След като се наплачете на воля и дойдете на себе си, трябва да помислите спокойно - не за кърваво отмъщение, а защо конкретните сплетни са предизвикали невероятно силни емоции у вас. Бъдете обективна, понеже е напълно възможно няколко дни по-късно да почувствате нещо като благодарност към разпространителя на невярната информация, помогнал ви да опознаете по-добре себе си.

Ако пък раздразнението, тревогата и мъката ви са резултат от самия факт, че някой намира недостатъци във вашето поведение и с удоволствие ги обсъжда, реакциите ви говорят за желание да бъдете идеална - винаги и за всички. Нищо чудно родителите още от най-ранно детство да са искали от вас съвършенство и непогрешимост и да са критикували сурово дори най-малката ви грешка, а фразата „какво ще кажат хората" да се е произнасяла редовно у дома ви. И сега, когато околните говорят не това, което ви се иска, думите им предизвикват силна болка - не сте оправдала родителските надежди. Не е лесно да се освободите от подобно усещане, но можете да започнете с малко - окачете над бюрото си (и вкъщи) картичка с послание: „Ти и така си чудесна. Бъди самата себе си!" Ако се вглеждате редовно в нея и вярвате на това, което е написано, ще понасяте много по-безпроблемно и пропуските в работата си, и злословията.

Истината излиза наяве

„По-лошо от клюките за вас може да бъде само тяхното отсъствие", пише Оскар Уайлд. Писателят има право - за да избегне изобщо сплетните, човек трябва да е абсолютно незабележим. Между другото, нали си давате сметка за кого се носят най-много слухове? За известните личности, разбира се, а целта на тези, които си измислят небивалици, е не само да омаловажат славата им, но и да се доближат до тях, дори само с неверни подробности за техния живот. За разлика от децата, обсъждащи най-вече връстниците си, лишени от нещо, възрастните клюкарстват за по-способните, по-интересните и по-успелите от себе си.

Помнете: колкото по-големи усилия влагате в работата си и колкото по-силно изявявате своите възможности, толкова повече хора ще има около вас, но далеч не всички ще са настроени приятелски. Злословието винаги върви след славата, затова, ако имате сили да докажете своята значимост, трябва да си оставите за запас и малко енергия, която ще ви позволи да не придавате излишно значение на сплетните. Иначе те ще се превърнат в мишката от приказките, която заставила слона да побегне в ужас.

План за действие

Колегите вече са започнали да пускат слухове по ваш адрес? Разполагате с два начина на поведение, способни да влошат значително ситуацията: а) напълно да игнорирате това, което се случва, и б) подробно да разказвате на всеки срещнат как стоят нещата. Съществува и златна среда: открийте най-доброжелателния колега, изяснете си с негова помощ какво става, после откровено поговорете с източника на слуховете - за предпочитане в присъствието на други хора. Желателно е да се държите спокойно и даже весело. Усмихвайки се, например, да кажете: „Какви глупости! Разбира се, че не е истина!"

По всяка вероятност самоувереното ви поведение ще накара околните да застанат на ваша страна, а и подобен разговор ще им позволи да ви опознаят по-добре - много често се клюкарства не само за излишно откровените хора но и за недостатъчно познатите. Естествено, най-умно ще бъде да предотвратите цунамито на сплетните, вместо да се опитвате да го спрете впоследствие. За целта запазете искреността си за своите най-добри приятели и не разказвайте на колегите истории от своя живот, които могат да дадат основателен повод за клюки (същото важи и за методите на ръководство на фирмата). Наистина, грозно е да не се доверявате никому, но защо да ставате жертва на недостатъчно уверени в себе си шефове? Както е известно, те държат да имат пълен контрол над подчинените си и „отглеждат" сред тях не един и двама доносници. 

Джон ЛийСу известен британски специалист в областта на човешките ресурси и автор на 9 книги, свързани с кариерното израстване, споделя: „Докато в миналото е имало само 12 професии, измежду които повечето хора са можели да избират, в наши дни - те са стотици. Ето защо не е чудно, не понякога се чувстваме объркани и се питаме дали сме избрали правилно попрището си". Но преди да напуснете работата си в търсене на по-добра, непременно си задайте следните въпроси:

Какво ми се иска да правя по цял ден, всеки ден

Когато се опитвате да си отговорите на този въпрос, трябва да вземете предвид и най-дребните детайли от служебното ежедневие, свързани с позицията, която обмисляте. И най-достойните и увлекателни професии понякога налагат да се занимавате и с досадни или неприятни неща. Добрият баланс, според Лийс е 70/30 - в смисъл, че ще се чувствате удовлетворени от работата си, ако харесвате поне 70% от това, с което се занимавате, а с другите 30% от ангажиментите съумявате да се справяте бързо.

Все още ли искате да смените работата си?

Премислете добре точно с какви задачи сте склонни да се заемете. Да речем, че ви се иска да се занимавате с някаква благотворителна дейност. Това може да означава различни неща - от купища административна работа до участие в построяването на сиропиталище в Уганда, например. Ако харесвате работа, за която се предполага, че ще сте седнали на бюро... добре, но все пак - дали искате в банка, например, срещу добро заплащане или парите не ви интересуват? Кое е наистина, важно за вас?

Защо искам да се занимавам с това?

Рисковано е да приемете назначение само заради парите. Добре платените, но нещастни работници не се славят с висока продуктивност и всеотдайност в службата. Освен материални облаги, много важно е работата да ви доставя и удовлетворение. Ако цял живот сте мечтали да бъдете учител, например, трябва добре да претеглите нещата: преподаването ще е половината от работата ви, останалата част ще включва административни задължения, подготовка на уроци, проверяване на домашни, както и постоянна комуникация с родителите.

Какво искам да науча?

Много важна част от кариерното развитие е възможността за личностно израстване и добиването на нови знания и умения. Ако спрем да се развиваме, ще се почувстваме неудовлетворени. Много е важно да си давате сметка кое е това, което придава смисъл на работата ви, според вас. Понякога в този отговор се крие ключът към разбирането на това, което ви мотивира в професионално отношение и съответно дали ще харесвате или ще ненавиждате това, с което се занимавате. 

Коварните въпроси

„Разкажете за своите провали." След подобно предложение някои кандидати изпадат в лек ступор, други се опитват да убедят събеседника си, че целият им живот е низ от успехи, трети се оправдават със страната и времето, в което живеят. Но всеки, в това число и седящият отсреща, има своите върхове и спадове. И той иска не да получи списък с вашите житейски катастрофи, а да проумее какво разбирате под понятието „провал", способни ли сте да признаете неуспехите си, как преодолявате трудностите.

„Назовете своите силни и слаби страни." Може би смятате, че трябва да представите недостатъците си като продължение на своите достойнства? Например да кажете, че често оставате след работа, защото държите да завършите започнатото? Боже опази! Пред вас стои жив човек. А не идиот. Самите вие какво бихте помислили за този, който, запитан за недостатъците му, ви проглушава ушите със своя работохолизъм? Между другото, за потенциалните шефове е важно не да чуят вашите плюсове и минуси, а да проверят доколко сте откровени, притежавате ли умението да отговаряте на неудобни въпроси, вярвате ли в себе си. Всеки има недостатъци - някой загубва ума и дума под погледите на недоброжелатели, друг не понася рутината. Затова е по-добре да отвърнете честно: „Ох, колко обичам да си поспивам! Но знам, че тук държите на точността, следователно никога няма да закъснявам!"

„Как си представяте себе си след пет години?"

Въпросът цели да разконспирира не само амбициите ви, но и това, дали виждате нещата в перспектива, обмисляте ли внимателно пътищата за постигане на целите си, планирате ли интелигентно своя живот, как си представяте съотношението между собственото си развитие и издигането в службата. От отговора ви ще стане ясно доколко обективно се преценявате и искате ли да израснете професионално, или пък повече се интересувате от съпътстващите високите длъжности самостоятелен кабинет, удобно кресло, секретарка. „Имате ли проблеми в личния си живот?" Още един повод за притеснение. Но скелетите във вашия гардероб не интересуват никого. По-любопитна е границата, до която можете да стигнете, разговаряйки с непознат, достатъчно ли сте независими, споделяте ли всичко, което ви вълнува, опитвате ли се да избегнете неудобните теми.

Инициативата не се наказва

Поставете се на мястото на вашия събеседник и се запитайте какво в информацията за вас може да му даде повод за опасения, дори те да са неоснователни. Задачата ви е да го заставите да отхвърли всички съмнения. Постарайте се да вложите в отговорите си на стандартните въпроси сведения, показващи ви в изгодна светлина. Например на запитването имате ли деца, не се ограничавайте с лаконичното „да". Добавете, че както всички хлапета, и вашите понякога боледуват, но тогава ги гледа майка ви. Ако все още не сте създали наследници, оповестете, че сте решили да посветите следващите няколко години само на кариерата си. А разказвайки за своята предишна работа, споменете нещо от сорта: „Шефовете винаги са ме ценили, колегите ме уважаваха и се съобразяваха с моето мнение." Усещате, че не постигате търсения ефект, т. е. интервюиращият продължава да се колебае? Тогава вземете инициативата в свои ръце и признайте: „На ваше място и у мен щяха да възникнат известни съмнения. Позволете ми да ги разсея!" Откровеността и предприемчивостта ще ви дадат преимущество пред кандидатите, не намерили кураж в себе си да направят тази малка допълнителна крачка.

От отбрана към настъпление

Информирайте се за фирмата, преди да престъпите прага й - всеки работодател ще оцени високо знанията ви по въпроса. Можете да покажете осведомеността си, докато обяснявате защо искате да се трудите именно тук, как си представяте своята бъдеща работа, какви навици и умения притежавате. Ще спечелите много „плюсове" и ако в хода на интервюто зададете някои „правилни" въпроси относно бъдещата стратегия на компанията, посоките, в които ще се развива, и прочее.

Един съвет от мениджърите по персонала

„Не се стремете да получите на всяка цена работата, за която се борите, ако вашите лични качества и професионални умения не ви правят особено подходящи за нея. Само след няколко месеца ще съжалявате, че сте надхитрили интервюиращия."

Една от тайните на мениджърите по персонала

„В края на събеседването ние винаги обещаваме да се обадим. Но сме толкова заети, че по принцип се свързваме само с тези, които сме решили да назначим. В същото време често се съмняваме дали сме попаднали на най-подходящата кандидатура. Затова е много важно хората, преминали през интервюто, да ни се обадят сами. Не рядко променяме решението си в последния момент, т. е. предпочитаме този, който е проявил по-голяма заинтересованост и настойчивост. Дори това да не се случи, непременно запомняме кандидата и освободи ли се подходящо място, го предлагаме първо на него."

Шансовете ви намаляват рязко, ако:

* закъснеете за интервюто;

* не можете да формулирате ясно това, с което искате да се занимавате;

* споделяте, че възнамерявате да започнете самостоятелен бизнес;

* не умеете да изслушвате събеседника си;

* седите с празен поглед, вперен в една точка;

* нищо не си записвате;

* не сте изключили мобилния си телефон;

* държите се неуверено;

* отказвате да отговаряте на важни въпроси (например защо са ви уволнили на предишната работа);

* не питате нищо;

* засягате неуместни теми (например съобщавате шокиращи подробности от личния си живот);

* не можете да кажете каква заплата искате и съобщавате за готовността си да работите за двойно по-малко, отколкото останалите кандидати. Или, обратното, предявявате твърди високи претенции;

* настойчиво демонстрирате желанието си да получите мястото;

* отзовавате се некоректно за предишната си работа.

Вижте още: 

На интервю за нова работа - капани, правила, печеливши стратегии - І част

Да работят, работят и работят могат само зайчетата от рекламата, и то ако под опашката им има батерия. Човек обаче има нужда от отпуска.

До неотдавна никой не оспорваше това твърдение, но съвсем наскоро специалистите от Нюрнбергския университет са направили любопитно изследване, в резултат от което станало ясно, че след две седмици отдих интелектуалният ни коефициент спада средно с 20 пункта.

Изтягането на плажа и нищоправенето се отразяват най-зле върху интелектуалните  труженици. Има ли спасение? Да, учените смятат, че негативният ефект от отпуската може да бъде намален, ако по време на нея четем колкото се може повече книги или поне играем често на карти.

Когато става въпрос за професионалната ни реализация, незначителни подробности няма. Точно затова, ако възникне някаква критична ситуация в службата - развалим отношенията си с даден колега или с шефа например, трябва да реагираме светкавично, без да се поддаваме на лъжливото успокоение, че всичко ще се оправи от себе си. Това почти никога не се случва.

Проблемът – ситуация 1

Прекарала сте ужасна нощ, понеже детето ви се е разболяло внезапно, а „Бърза помощ" по традиция е закъсняла. После сте се скарала с мъжа си, който ви е обвинил за случилото се. Има и друг вариант - танцувала сте до зори в приятна компания, след това, правейки секс, сте се озовала няколко пъти на седмото небе. Разбира се, горите от нетърпение да споделите всичко това с колегите.

Решението

Да не сте посмяла! Вашите истории надали интересуват особено много останалите, освен това могат да се превърнат в хранителна среда за злостни клюки. Бъдете сигурна например, че след като споменете два-три пъти за бурните си нощи, като нищо ще ви излезе име или на алкохоличка, или на дама с безразборни любовни връзки. А подобни слухове определено застрашават перспективите да се изкачите до върха на служебната стълбица.

Проблемът – ситуация 2

Колежката отсреща по цял ден дъвче шумно дъвка, примлясквайки с отворена уста, и това направо ви изкарва от релси.

Решението

 Не си трайте - подобна инквизиция лека-полека ще съсипе психиката ви. Кажете на колежката си какво в нейните навици ви дразни, но се постарайте да не я обиждате. Използвайте изрази от сорта на: „Искам да те помоля...", „Ще може ли..." и т. н. Бързо ще се убедите, че една-единствена дума, казана на място, урежда завинаги нещата.

Проблемът – ситуация 3

Повишили са ви заплатата или сте получила неочаквана премия. Направо летите от щастие и искате да разкажете за случилото се на целия свят.

Решението

Мълчете си - няма защо да събуждате завистта на околните, способни да ви причинят не една и две неприятности на служебния фронт. Помнете, че колегите са само колеги, но не и близки приятели. Точно затова вероятността вашето щастие да ги зарадва е минимална, да не кажем граничеща с нулата.

Проблемът – ситуация 4

По всичко личи, че шефът не е особено доволен от вас.

Решението

В никакъв случай не си вземайте работа за вкъщи с надеждата да му направите благоприятно впечатление. Много по-умно ще постъпите, като се организирате по-добре, т. е. така, че да свършвате всичко в рамките на работния ден. Началниците ценят не безсмисления, а резултатния труд.

Проблемът – ситуация 5

Вечер не можете да забравите нито за миг служебните си ангажименти, обсъждате ги постоянно с домочадието и просто не намирате друга тема за разговор. Семейството започва да се сърди.

Решението

Най-добре е да си „организирате" някакъв промеждутък от време между напускането на офиса и прибирането вкъщи. Можете да го посветите на шопинг-терапия, на спортуване, на срещи с приятелки. Само по този начин мисълта за работата няма да тормози чак толкова много съзнанието ви. Вашето и това на близките хора.

Проблемът – ситуация 6

Не понасяте хаоса, затова се нагърбвате с поддържането на реда в работното помещение. Вие сте тази, която изхвърля боклука, понеже няма търпение да изчака чистачката, прибира прочетените вестници, носи в умивалника чашите за кафе. Смятате, че околните злоупотребяват с вашата доброта, но все пак го правите.

Решението

Стиснете зъби и в продължение на седмица изобщо не си помръдвайте пръста. И в момента, когато някой от колегите пожелае да пооправи, предложете да си разпределите справедливо задачите. Така никой няма да смята, че се „минава".