Посрещни утрото с усмивка, помисли какво те прави щастлив. Пусни си любимата песен, направи си любимата закуска и се наслади на очакването за един прекрасен ден...защото той наистина ще бъде такъв. Настроенито ни във всеки един момент от деня зависи изцяло от нас, само и единствено от нас.

Искаш да си позитивен? Тогава кой може да го отнеме? НИКОЙ. ТИ си този, който избира как да живее - с усмивка или с натъжено лице. Бъди сигурен, че ако всекидневно правиш това, което те кара да се усмихваш, ще се превърнеш в щастлив човек. Ето няколко идеи:

1.Обади се на любим човек. Да се поинтересуваш от това как някой се чувства, не само ще подобрите неговото настроение, а твоето собствено също.

2. Пусни си любимите песни. Няма по-приятно усещане от желанието да станеш и да си излееш цялата душа в танца на мелодията.

3. Прочети дори 5 страници от книга, било то романтична, за себепознание или криминална. Избягай от реалността и посети нов свят.

4. Изпий чаша черен чай, изяж банан или 2 парченца шоколад. Стимулират хормона на щастието.

5. Разтегни се, направи няколко упражнения, дори само да загрееш, това ще те стимулира да продължиш деня си по-продуктивно.

6. Разходи се няколко минути в свободото си време сред природата, намери място, което ти напомня за хубави моменти.

7. Бъди мил/а със себе си. По-ценнен/а и значим/а си отколкото смяташ.

Един баща изпратил сина си при най-големия мъдрец на света, за да му разкрие тайната на щастието. Когато младежът пристигнал в двореца,  влязъл в една голяма зала, пълна с хора, имало и музиканти, и танцьори и какво ли още не. В центъра на залата седял мъдрецът и разговарял с дошлите да го посетят. Младежът се приближил и обяснил за какво е дошъл. Мъдрецът му казал:

-   Сега съм зает, използвай времето докато чакаш, за да разгледаш двореца. Но имам едно условие: ще ти отговоря на въпроса само ако обиколиш двореца с тази лъжица в ръка - и му подал една лъжица. - Но внимавай, в нея има две капки олио и ти не трябва да ги разлееш.

Младежът обиколил двореца и след три часа се върнал при мъдреца, държейки лъжицата в ръка. Капките олио още били в нея. Мъдрецът го попитал:

-   Е, видя ли прекрасните ми персийски килими? Видя ли великолепната ми градина - на градинаря му трябваха 10 години, за да я създаде? Видя ли картините и статуите?“

-   Не! - отговорил младежът. - Внимавах да не разлея капките олио!

-   Обиколи тогава пак двореца, но този път разгледай всичко - казал Мъдрецът.

И младежът наистина този път обиколил двореца и този път наистина разгледал с удоволствие всичко. Но когато се върнал в залата при Мъдреца с ужас забелязал, че е разлял капките олио в лъжицата.

-   Ето в това е смисълът на щастието - казал му Мъдрецът.

Да съумееш хем да се насладиш на прелестите на света край теб, хем да не забравяш и за двете капки олио в лъжицата....

Да бъдем в този свят, но да не му принадлежим! Да живеем като хора, но да помним, че сме безсмъртни Божествени същности, хиляди пъти повече от това, което виждаме в огледалото. Щастието е да опитаме всичко, да се изпълним с опитности, но без да се пристрастяваме към нито една от тях,  без да се отъждествяваме с нищо, без да осъждаме и квалифицираме. Казват, че човек се ражда с две торби в ръка – една пълна и една празна. Пълната е на късмета, а празната е на опита. Мъдрият човек живее така, че докато се изпразни тази на късмета, да напълни онази с опита…

Могат ли да бъдат щастливи хората, позволяващи други да им диктуват какво да правят, как да се държат, какво да харесват и какво не? В никакъв случай! Тяхната беда е в това, че не са се научили да казват „не". Стига обаче да намерят сили в себе си да произнесат категорично и когато трябва тази думичка, тя ще свърши чудеса за тяхното самочувствие и самоуважение.

Майка ви отново настоява да обядвате заедно в неделя, фризьорката държи да ви боядиса в патладжанено, защото така сте щяла да се разхубавите, шефът ви пък „моли" да поработите в офиса до по-късно, разбирай поне до 22 часа... Във всички тези моменти в главата ви витае един-единствен отговор: „Не, не съм съгласна!, но никак не ви е лесно да го изречете. Усещате се попаднала в капан и не виждате друг изход, освен да се съгласите, понеже се страхувате от последствията, които може да има отказът. Отстъпвате пред натиска и същевременно се проклинате за слабостта и липсата на характер. В крайна сметка малко по малко преставате да уважавате себе си и се превръщате в безволева личност. Наистина е мъчително и понякога даже невъзможно да изразим несъгласието си. Това означава да разчупим натрапения от родителите, учителите и обществото модел на поведение, от пасивност да преминем към действие, да вземем юздите на живота си в свои ръце. Нашето „не" най-често се схваща като опит за бунт срещу установения ред, възприемат го като проява на нахалство и арогантност. То неминуемо предизвиква отрицателна реакция в ответната страна, поражда спорове и напрежение.

Неизвестно защо тези, които се осмеляват да откажат, се чувстват длъжни да дават обяснения, може би за да не ги вземат за безсърдечни. Освен това те се излагат на критики и предизвикват лошо отношение. Ситуацията не е приятна, защото страхът от неодобрение ни поставя в състояние на зависимост от тези, които смятаме за по-умни или по-оправни. За щастие безнадеждни случаи няма, смятат психолозите, според които и най-свитите хора могат да се научат да казват „не", при това категорично и без следа от агресия.

ПРОГОНЕТЕ ЧУВСТВОТО ЗА ВИНА

Изразяването на несъгласие е много по-трудно за жените, отколкото за мъжете. Според класическата схема Ева непременно трябва да е добра съпруга и чудесна майка, с една дума, идеална жена. От нея се иска да е винаги на разположение, да се държи мило и нежно, да не отказва, когато я помолят да свърши нещо, да не противоречи, дори да й е дошло до гуша. Умението да се вземат бързи решения заема едно от първите места в мъжката ценностна система, докато от жената се очакват най-вече пасивност, готовност на всичко и себеотрицание. Затова, ако принадлежащите към слабия пол решат да се утвърдят като самостоятелни личности и да успеят на няколко поприща едновременно, много често околните ги мислят за безскрупулни кариеристки, за лоши майки (отказват на дъщеря си поредната кукла), за невъзможни съпруги (нямат желание да поканят на вечеря колегата на мъжа си, който дъвче с отворена уста и сумти).

Сигурно сте си дали сметка, че за да получат съгласието ви, тези, които искат нещо от вас, обикновено се опитват да ви създадат чувство за вина. Време е обаче да разберете, че човек не може да задоволи целия свят. Затова не се оставяйте да ви влияят, а приемете веднъж завинаги - вие сте чудесна майка, съпруга, дъщеря, приятелка, делова жена и никой няма право да ви кара да вярвате в обратното. Убедени в човешката си стойност, спокойно отказвайте, щом се смятате за права. Ако упреците ви засипят като лавина, заявете, че не се поддавате на шантаж с чувството за вина.

ЗАЕМЕТЕ ТВЪРДИ ПОЗИЦИИ

Отказът винаги трябва да е убедителен, спокоен, добре премислен и най-вече искрен. Не казвайте „не" само за да противоречите на човек, който ви е раздразнил или отегчил. Не бъдете нито брутална, нито плаха, не крещете и не мънкайте. Имайте предвид и нещо друго - ако дълго време сте се съгласявали безропотно и изведнъж започнете да браните интересите си, като демонстрирате несъгласие с всичко и всички, рискувате, вместо да изпишете вежди, да извадите очи. Хората ще започнат да ви смятат за истерична личност и направо ще бягат от вас. Затова търсете златната среда. Общуването се състои от откази и съгласия, всичко зависи от контекста. Когато се научите да казвате „не", изградите си истинско самочувствие и започнете да уважавате себе си, вие ще знаете с точност и кога да кажете „да" на тези, които се нуждаят от вас.

УПРАЖНЯВАЙТЕ СЕ

Несъгласието и вътрешното неприемане на поведението, което се опитват да ни натрапят, неминуемо създават безпокойство и ни натоварват психически. Напрежението може да ни изтощи, а може и да ни е от полза, ако се научим да го управляваме, следвайки съветите на психолозите. Според тях на първо място трябва да осъзнаем автоматичните мисли, възникващи в мозъка ни, когато отказваме да направим нещо. Тези вътрешни монолози от типа: „Пак ли аз ще се захвана с това?", не са конструктивни и не водят до никъде. По-добре ги заменете с позитивни мисли: „Имам право да изказвам мнението си." Защитете позицията си, без да нападате опонента, и в разговора винаги използвайте фрази, започващи с „аз" вместо с „ти", в които има стаен упрек. Прилагайте и т. нар. техника на надрасканата плоча, любима на много психиатри. Каквото и да ви кажат, дръжте на мнението си и го повтаряйте дотогава, докато ви чуят:

„Съжалявам, но не мога да изляза, няма да напиша доклада, няма да ти купя Барби, нямам пари за скъпи маратонки" и т. н. Друга, не по-малко успешна стратегия е да се престорите, че приемате критиката и упреците, но да отстоявате отказа си: „Зная, че не се държа като истинска приятелка, но не мога да ти помогна за пренасянето на мебелите," Подобно поведение скоро ще отчае и най-големите натрапници. Упражнявайте се всеки ден и като мислено пресъздавате познати критична ситуации. Разрешавайте ги така, че винаги да излизате победители от тях. Усетите ли, че е дошло времето от теория да преминете на практика, възползвайте се от първия удобен случай, когато поискат нещо невъзможно от вас. Спокойно отворете уста и кажете „не". Ще видите колко е лесно.

СЪВЕТИ:

1.Не смятайте, че сте длъжна да отговаряте веднага, особено ако усетите, че ви подтикват към това, за да получат по-бързо съгласието ви. Кажете, че се нуждаете от време, за да размислите. След това ще ви е по-лесно да откажете на шефа си, когато за пореден път ви помоли да свършите работата на трима души, няма да дадете парите си за рокля, чийто цвят не ви отива, и да позволите на фризьорката си да съсипе косата ви.

2.Формулирайте добре отказа. Предварително си намислете и репетирайте готови фрази. После безпроблемно ще ги възпроизведете в нужния момент. Например: „Искрено съжалявам, но отговорът ми е „не", или „Уви, няма как да ти помогна!".

3.Помислете за резервни варианти. Техниката, наречена „не, но...", ще ви даде възможност деликатно да заобиколите проблема, при това без да възникнат конфликти. На приятелката си, която иска заем, можете да кажете: „Знам, че си във финансова дупка, но точно този месец не мога да ти услужа с пари. Защо не поискаш аванс от шефа си?"

Веднъж Жълтия император, герой от китайските митове, тръгнал да пътешества. И понеже бил доста разсеян, някъде по пътя край Червената река изгубил своята най-скъпа и най-любима черна перла. Ужасно се разстроил. И се обърнал с молба за помощ към небесата.

Богът на усърдието и трудолюбието Чжи обходил съвестно бреговете на Червената река - напразно.

Богът на ума и наблюдателността, триглавият и шестоок Ли Чжу, също се завърнал с празни ръце.

Дори последната надежда на императора, богът на силата и смелостта Чи Гоу, претърпял неуспех.

Тогава отчаяният владетел, без изобщо да се надява на каквото и да било, потърсил Сян Bay - бога на безгрижието и радостта (при това останалите божества презрително се усмихнали: нима безотговорният шегаджия ще може да се справи?). А той непочтително се разсмял, издигнал се във въздуха, полетял към Червената река и тръгнал да се разхожда край нея, като се наслаждавал на свежия ветрец и си подсвирквал с уста. След по-малко от половин час нещо блеснало в тревата. Черната перла, разбира се. Жълтия император затанцувал от щастие. А лицата на останалите богове се издължили.

Когато много-много искаме да постигнем нещо, не бива да проявяваме прекалено усърдие и да се отнасяме твърде сериозно към задачата, която сме си поставили. Защото ескалиращото в нас напрежение ще ни попречи да осъществим замисленото - толкова хитро е устроена човешката психика.

Нито умът, нито трудолюбието, нито силата са ни достатъчни, за да можем от време на време да откриваме истински перли (или истинско щастие). Понякога за реализирането на целта са нужни не три глави и шест очи, а малка доза безгрижие, лекота, чувство за хумор, дори чудачество. И задължително, задължително любов към живота! Ние наистина можем да решаваме най-сериозните си проблеми, докато се разхождаме по брега на някоя река - фигуративно казано, и се усмихваме широко.

Вера Пайфър, автор на книгата „Изкуството да бъдеш сам и щастлив", обяснява, че когато хората разсъждават върху това, което искат от живота, се спират върху материални неща: по-голяма къща, нова кола, пътуване в чужбина и др. Но проучванията по темата са категорични: най-щастливи ни правят новите изживявания, както и разнообразието на това, кое то ни се случва - в този смисъл материалните придобивки ни доставят удоволствие, но само отчасти и за кратко. Ето кои въпроси трябва да си зададем в търсене на щастието?

Какво би ме направило щастлива сега?

Без много да се замисляте, нахвърляйте на листче няколко идеи за нещата, които биха ви доставили удоволствие в този момент. Избягвайте абстрактни понятия, като „да ми се случи нещо забавно" или „да съм по-оптимистично настроен". Избройте конкретни неща, например: да слушате любима музика, да си пуснете на компютъра определен клип или филм, да разгледате албум със снимки. Неусетно ще откриете кои са нещата, които ви правят щастливи.

А сега помислете в по-мащабна перспектива. Ако сте написали, че ще ви зарадва да гледате филм – планирайте си по една киновечер всяка седмица (може да ходите на кино или да гледате филм у дома). Ако много харесвате музика - посещавайте редовно концерти, ако обичате да танцувате, запишете се на курс по любимия ви стил танци и т.н. Така постепенно, без много да си давате сметка, ще се насочвате все повече и повече към дейности и събития, които ще пасват на темперамента и интересите ви и ще ви доставят радост.

Как да постигна желания от мен социален живот?

Успехът в социалната сфера се гради върху създаването на ситуации, които да ви удовлетворяват максимално. Замислете се в какво обкръжение обичате да сте. Някои от нас копнеят да са на пищни партита, заобиколени от много хора, с които да разговарят, макар и за кратко. Други пък се наслаждават на събирания в тесен кръг от доверени приятели. Насрочвайте си социални ангажименти според вашите предпочитания, а не за да угодите на някого.

Дайте си сметка, че намирането на приятели изисква време, усилия и кураж, но е инвестиция, която ще ви се отплати с много щастливи преживявания в бъдеще. Най-добрият начин да откриете сродни души е като посещавате курсове или събития, които отговарят на вашите интереси.

От друга страна, ако се чувствате изтощени от прекалено много общуване или пък срещите и разговорите с някои хора ви натоварват, значи трябва да зачеркнете някои ангажименти от социалния си календар. Избягвайте хората, които ви „изцеждат силите" и наблегнете на общуването с онези, които ви „зареждат с енергия".

Как да осмисля живота си?

Според проучване на калифорнийски учени, ако не правим нещо, което да е от полза за други хора, нивото ни на удовлетвореност спада. И по-конкретно, според резултатите от същото изследване: хората, които на седмица извършват по 5 нематериални акта на любезност към околните (например: написване на благодарствена бележка или гледане на бебе като услуга на приятел), са с 40% по-щастливи от хората, които не се интересуват от чуждото благо.

Има хора, които грабят с шепи от живота. И живота им дава най-доброто, което могат да пожелаят. Поне така ми се струва гледайки ги от страни. Аз не умея. Аз се движа в релсите: работа, дом, понякога за кратко в някой спортен клуб. От време на време се ядосвам: защо не отидох там, когато имах възможност? Защо отказах да изляза на кафе? Защо … Ама това вече е минало и след задължителното заричане вече да не пропускам да се забавлявам следва отново същото влизане в релсите … После следва оплакване от лошото (или от хубавото) време, после от спрелите коли на пътя, после от песента на птиците, а после от липсата на пеещи птици, от това, че пак имам да чистя или че тъкмо съм измила прозорците и вали дъжд …

Всички ние сме склонни да мечтаем за бъдещето и да тъгуваме за миналото. Но често забравяме, че между вчера и утре има... СЕГА! Твърде често вписваме живота си в някаква чернова, като си мислим, че от утре всичко ще се нареди по-добре, по-интересно, по-наситено... Как да направим така, че да не забравяме да се радваме на живота именно в този момент?

Бъдете истински господари на живота си

Най-важното е да сте убедени, че вашето щастие зависи от вас самите, а не от други хора, от късмета или стечение на обстоятелствата. Започнете с това, че е много важно да избягвате заемането на позицията на жертва. Това означава, че вие сте господари на живота си и трябва да умеете да поемате отговорност за собствения си успех, при това не само кариерен, но и личен. Както и да се подреждат нещата, помнете, че именно вие отговаряте за тях.

Вслушвайте се в желанията си

Важно е и да се стараете да реализирате поне някои от тях всеки ден. Направете си този подарък още сега. Съвсем не е наложително да бъде материален. Какъв да бъде ли? Например можете в да изразите мнението си, което сте премълчавали отдавна, или намерете 10 минути за себе си и ги прекарайте така, както искате: поразходете се, поседнете на пейка в парка, потичайте боса под дъжда или си подарете прекрасен букет.

Потърсете баланса

Компромисът между желанията и възможностите е много важен. Заради неумението да го правим, често възниква неудовлетвореност от живота като цяло. Например отдавна мечтаете за отпуск, но до него остават още няколко месеца - няма как сега да си съберете багажа и да тръгнете на желаното пътуване. А душата ви така копнее за това! Какво да правите? Просто трябва да осъзнаете, че сте се преуморили и се нуждаете от почивка. Приемете, че няма да излезете в отпуск точно днес, но какво ви пречи да си позволите един масаж, среща с приятели или просто разходка след работа - за тези неща няма нужда да чакате времето за отпуск... Позволявайте си такива удоволствия и ще можете да се почувствате щастлива още сега, веднага! Защото когато не реализираме своите желания, животът губи пъстротата си и в края на краищата - смисъла си. Затова трябва да го „подхранваме" с изпълняването на своите малки мечтания.

Оценявайте постигнатото

Ако не успявате да стигнете до идеалния резултат, в никакъв случай не обезценявайте онова, което вече сте получили. Напълно е възможно към днешна дата това да е всичко, което можете да направите. И това съвсем не е лошо! Да кажем, че три месеца сте се подлагали на диета, ходили сте във фитнеса, но така и не сте постигнали перфектната фигура, която сте искали. Все още не сте доволни от тялото си. Не се измъчвайте със самоупреци, а намерете 5 плюса в своята външност - просто така, за себе си. Какво харесвате във визията си? Очите? Устните? Може би ръцете или косата? Похвалете себе си и отслабването ще стане още по-ефикасно. Това е проверено!

Ценете u най-малкото

Успешният човек се отличава по умението да се радва на малките неща. И по умението да съхранява малките си постижения като в касичка. Неудачниците просто не умеят да правят това - те смятат, че е недостойно да се радваш на дреболиите, това за тях е безсмислено и несериозно. И точно затова на такива хора им е безкрайно трудно да постигнат усещане за щастие.

Не се поддавайте самотата

Усещането за горчива самота не е нищо друго, освен неумение да живеем тук и сега и нежелание да приемем живота си такъв, какъвто е. Ако живеете със спомените, значи сте в миналото - няма ви в настоящето, именно в този ден. Все пак сте обградени от хора, които ви обичат, ценят, чакат, нуждаят се от вашата помощ и внимание, а вас ви няма до тях, защото страдате в самота. Няма самота в чист вид - всичко зависи само от отношението към нея.

Всъщност всичко това се случва и в случаите, когато човек живее само с очаквания -тогава пак не е тук и сега, а живее някъде в бъдещето.

Разочаровани сте? Продължавайте напред!

Все пак, всеки един ден ни носи някакви новости. И най-важното е, да знаете, че разочарованията са неизбежна част от живота. Да се разочароваш е толкова човешко! Няма никакъв начин напълно да изключим от живота си тези провокатори на отчаяние или да се застраховаме срещу тях зацикляме на тях и да помним, че като загубим един малък дуел, не сме загубили главната битка в живота си. Усещането за самоувереност ни помага да преодоляваме трудностите. А умението да се отнасяме към проблемите с повече лекота значително облекчава живота ни.

Хапвайте си шоколад

Учените отдавна са убедени, че шоколадът, особено черният, ни прави по-умни, по-концентрирани, има антистресов ефект и стимулира психиката. Напоследък е установено още нещо - благодарение на съдържащите се в него флавоноиди шоколадът предпазва и от сърдечносъдови заболявания.

Пренастройването от ваканционна на делнична вълна отдавна завърши. Грижите ни не са малко, работата ни е затрупала до ушите, проблемите валят един след друг. Може би затова все по-често в огледалото сутрин виждаме едно уморено лице - уви, своето. Само ако навреме се вземем в ръце и поработим върху себе си, красотата и доброто самочувствие ще се върнат. От нас зависи дали ще ги задържим през цялата есен, а и след това.

Правете мускули

Където и да се намирате, работете върху добрата си физическа форма. В градския транспорт не търсете свободна седалка, а стойте прави, със стегнати задни части. В работата си поне десет пъти на ден гълтайте корема си и стискайте с колене тенисна топка - така ще стегнете вътрешната част на бедрата. Вечер, преди да заспите, лягайте по корем с ръце под челото. Вдишвайте дълбоко, после издишвайте през устата, опитвайки се да отлепите корема от матрака.

Повече серотонин

Лошото настроение ще изчезне като по чудо, ако „заставите" мозъка си да произвежда повече серотонин. Наречен „хормон на щастието", той връща радостта от живота, гарантира пълноценна почивка, спокоен сън. Колкото повече бавни захари от ориза, спагетите, печените картофи, граха, сухите плодове приемате, толкова повече серотонин ще се отделя в мозъка ви.

Уплашете бръчките

Отворете широко уста, сякаш искате да захапете ябълка, после стиснете устни - 10 секунди. След това се опитайте да отворите максимално широко очите си - трябва да се вижда бялото над ириса - 5 секунди.

Разтоварете се

Най-бързият и сигурен начин за постигане на пълна релаксация е самомасажът на главата. С длани, опасващи кръгове, масажирайте скалпа в посока от тила към челото. После, с меката част на пръстите, се потупвайте леко от слепоочията към темето и от задната част на ушите към тила.

Повече плодове u зеленчуци

Специалистите от Европейския институт по храните ни поръчват всекидневно да консумираме по 10 пресни плода или зеленчука, което представлява около 700 г. Пресните дарове на природата, богати на витамини, минерали и фибри, са полезни както за красотата, така и за здравето. Те осигуряват по-добро ниво на клетъчна защита, предотвратяват проблемите със сърцето, не допускат да се развият някои видове рак.

Контурът на очите

Степента на ефикасност на кремовете, предназначени за най-деликатната зона на лицето, зависи от начина на нанасянето им, Ако имате торбички, слагайте козметичния продукт с потупване в посока от вътрешния към външния ъгъл на окото - така ще ускорите разнасянето на събралата се лимфа. Ако пък страдате от сенки, кремът се нанася точно в обратна посока - от външния към вътрешния ъгъл, по линията на вените, за да се изхвърлят по-лесно токсините. Служете си с безименния пръст, той най-много щади кожата, понеже не я опъва грубо.

По-изразителни скули

Можете да ги постигнете и без пластична хирургия - много холивудски звезди си инжектират силикон в скулите, а с руж. Използвайте два нюанса. По-тъмния поставете там, където бузите са хлътнали или поне би трябвало да са хлътнали. На самите скули нанесете руж в прасковено розово. За по-голям ефект сложете светла пудра на слепоочията си.

Станете враг на цигарите

Пожълтели зъби, лоша кожа, увредено здраве - никотинът коварно ни съсипва. Ако още не сте решили да се откажете от цигарите, поне ги разредете. Почувствате ли нужда да запалите, започнете да дъвчете химикалката си, бройте до сто, изяжте една ябълка, изпийте голяма чаша вода, идете в друго помещение, отворете широко прозореца и направете няколко дълбоки вдишвания, облейте лицето си с вода, дъвчете дъвка без захар. Все някой от тези трикове ще има ефект при вас.

Вдигайте тежести

Ще попречите на кожата от вътрешната страна на ръцете да се отпусне неестетично, като всяка сутрин използвате пълни бутилки с минерална вода вместо гирички. Хванете ги с две ръце, опънати край тялото, после ги повдигнете, сгъвайки лакти. Задръжте бутилките 3 секунди на височината на раменете и се върнете в изходната позиция, повторете 10 пъти.

Сменете крема си

С възрастта кожата е доста уязвима, затова я поглезете с кремове, съдържащи повече активни съставки. Подберете ги според това от какво има нужда епидермисът ви. Плодовите киселини например придават жизненост на кожата, понеже я обновяват, отстранявайки мъртвите клетки. Те обаче не въздействат върху бръчките. Ретинолът изглажда повърхностните бръчици, а в дълбочина стимулира производството на колаген и еластин. Няма пилинг ефект. Витамин С е мощен антиоксидант. Той защитава кожата от свободните радикали и едновременно с това я хидратира.

Бели зъби

Използвайте спокойно избелващи пасти за зъби, но все пак не прекалявайте, защото съдържащата се в тях сода има абразивен ефект върху емайла. Най- добре е да редувате обикновена и избелваща паста.

Красота от хладилника

Съхранявайте кремовете, геловете и серумите, които използвате за лицето и тялото си, най-долу в хладилника, и те ще са ви максимално полезни.

Предотвратете стреса

Въоръжете се с малко кураж и си създайте навика всяко миене на главата да завършвате със студена вода. Освен рязко спадане на нервното напрежение, ви е гарантирана и прекрасна коса - студената вода затваря люспите на косъма и така му придава блясък.

Борете се със cuвomama

Обновете гардероба си с дрехи в златисти тонове, които, като спомен от отминалото лято, ще повишават настроението ви и ще ви зареждат с енергия. Освен това златистото отива и на брюнетки, и на блондинки независимо oт тена им.

Когато някой попита хората защо са нещастни, те отговарят общо, като премълчават липсата на нещо: че нямат приятели, къща на село, красота или власт. Това неудовлетворение понякога не е точно определено, но в техните очи е сигурно едно: чувстват отсъствие, дефект и стигат до извода, че задоволяването на техните желания е царски път към щастието.

Това, което не осъзнават е, че чувството им за лишение не изчезва с постигнатото удовлетворение, а се пренася върху други обекти. Желанията ни поначало са безгранични, докато ние самите сме ограничени. Следователно лишението съпътства нашата природа: като първи братовчед е на страданието и всеки опит да го отстраним от пътя си, е обречен на провал. Когато човек се втурне в живота с надежда нищо никога да не му липсва, той вече е загубил. Жената, например, никога няма да узнае какво е да бъдеш мъж и обратното. Това е безспорно. Единственото, в което сме убедени, че не ни липсва, е самата липса.

Някои неясноти вече могат да бъдат отхвърлени: щом нашите желания се възобновяват непрекъснато, задоволяването им не е царски път към щастието. Следователно, единственият проблем на всяко човешко същество е как да бъде щастливо в условията на всички тези лишения. Ограничаването на нашите желания е най-сигурният начин за постигане на душевен мир.

Да удовлетворим желанията си или да ги премахнем, това е въпросът... Първото е невъзможно, а второто прилича на ненужна саможертва. Дали не съществува трети вариант? Изкуството да бъдеш щастлив, означава приемане на лишението, любов и умение да живееш с него. Приемането не е равносилно на успокоение. Успокоението е тъжно, а приемането радостно. Дали животът е така създаден? Най-добре е да се възползваме от него.

Щастие чрез лишение... Възможно ли е? Не е сигурно. Лишението е болезнено, само когато виждаме в него признак на душевна непълнота и недостатъчно благополучие. Но човек забравя, че лишението, освен това позволява и да се живее. Около главината на оста трябва да има достатъчно място, за да може колелото да се върти. Не е ли липсата на възможност между мъжа и жената за взаимозаменяемост, създател на тяхното щастие?

Във всички области единствено от нас зависи да превърнем лишението в удоволствие. Всеки ще признае, че е приятно да изпитва желание. Каквото и да е това лишение, чрез него човек живее и чувства.

Какво чудо е да съжаляваш за отсъствието на любим човек! „Ах, само той да беше тук, щяхме да си говорим за това и това..." Ако обичам някого, той присъства в мен, дори с отсъствието си. При наличието на такова „консервиране" липсата никога не е пълна. Тя представлява един вид ехо на любовта и дори понякога може да ни се услади. Подобен случай означава, че умеем да използваме липсата за себе си, т. е. целта е постигната.

Научете се да превръщате липсата в удоволствие

• Никога не можем да удовлетворим всичките си желания. Вместо да виждаме в това един неизчерпаем извор на лишение, да се научим да го приемем и да се възползваме от него.

• Тъгата, която ни причинява отсъствието на любим човек, например, не е ли признак на любовта ни към него?