В секса действа само едно правило: никакви правила! Разрешено е всичко, което се харесва на двамата партньори. Дори да става въпрос за секс на перваза на прозореца или за поза 69 в асансьора. Затова правете любов колкото си искате и където искате. По простата причина, че ако сексуалната функция не се тренира, тя неизбежно закърнява.

Всъщност с течение на времето всяка двойка започва да се придържа към свой ритъм на интимния живот. Младоженците почти не излизат от постелята, затова три и повече коитуса на ден са най-често срещаната норма за медения месец.

Някъде към 30-те страстите започват да утихват и хората си спомнят за секса от 3 до 5 пъти седмично.

На 40 години подвизите в леглото все по-рядко вълнуват мъжката фантазия, отстъпвайки място на мисли за кариерата и на семейните грижи. Ето защо повечето представители на силния пол правят „това" 2-3 пъти седмично.

При слабия пол нещата стоят по точно обратния начин - след 30 години женското либидо разцъфва и дамите се занимават със секс много по-охотно, отколкото на по-крехка възраст. Между впрочем 2 - 3 полови контакта на седмица устройват и повечето еви - неслучайно специалистите определят този ритъм като физиологична норма. Цифрите обаче са доста условни.

Та сексуалността е нещо много деликатно и зависи не само от възрастта, но и от темперамента. Не, не говорим за сангвиниците, холериците и прочее. Тук става въпрос за половия темперамент или т. нар. полова конституция. Има хора със силна полова конституция, за които сексът е едва ли не най-важното в живота. Те са способни да правят любов по цели нощи, без изобщо да ги е грижа за средностатистическите нормативи. Защото си имат свой график, към който се придържат. Както смятат специалистите, половите атлети могат да бъдат разпознати от пръв поглед.

Мъжете са набити, широкоплещести, с тесен таз и обилна растителност по тялото. Жените пък са надарени от природата с голям бюст, пищни бедра и уви, силно изразено окосмяване (ако то, разбира се, не се дължи на неправилната работа на надбъбречните жлези).

От своя страна притежателите на слаб сексуален темперамент могат да си спомнят за любовните утехи два пъти на месец, даже по-рядко, без изобщо да страдат. А и защо да страдат - според тях има много по-интересни неща от физическата близост. Например изучаването на поведението на зелевите пеперуди. Или писането на дисертация. Или критичният анализ на телевизионните сериали. Външно те са пълната противоположност на сексуалните „енерджайзери" - високи, ъгловати, дългокраки. Мъжете имат тесни рамене и сравнително широк таз, дамите - плоски гърди, тесни бедра и оскъдна растителност по тялото.

„Яжте по-малко, движете се повече" - този банален лайтмотив сигурно ви е познат.

Когато предприемат диета за отслабване, много хора започват като бесни да спортуват, натоварвайки се с фитнес, аеробика, плуване, тенис,..

И всеки път с края на диетата идва и краят на изтощителните занимания.

Защо ли? Ами защото удоволствието и от тях, и от концлагеристкия глад е равно на нула. Никой не може да се насилва дни, седмици и месеци да яде само безвкусни нискокалорични храни и същевременно да подлага тялото си на мъчения.

Всъщност от спорта на практика не се отслабва и ползата от него е съвсем друга. Той ни позволява да усетим истински тялото си, да го заобичаме, да престанем да го малтретираме с нездравословни храни и заседнал живот и да го наказваме с излишни килограми.

На снимката е Денис Бидо, пухкавата моделка, чийто снимки взривиха интернет. Тя иска да покаже на жените да се обичат такива каквито са и да се чувстват секси в собствените си тела.

Обещанието.

Минус 1 - 1,5 кг седмично, общо укрепване и тонизиране на организма.

Същността.

Консумират се предимно продукти с нисък гликемичен индекс: пълнозърнест хляб, грах, зеленчуци и плодове и дори... черен шоколад. Те не предизвикват рязко повишаване на нивото на кръвната захар, в резултат от което се стига до надебеляване.

Няма значение колко много ви се иска да отслабнете и колко добри са намеренията ви, защото винаги ще се намери някой, който макар и неволно ще успее да ги подкопае. Предлагаме ви няколко съвета как все пак да устоите на „враговете" на вашата хубава фигура.

Отивам ли с желание на работа след почивката? А в началото на работната седмица? За съжаление почивните дни имат навика да се изнизват неусетно. При това почти с космическа скорост, както всички хубави неща в живота. Но не винаги стресът, съпътстващ делника след уикенда, се обяснява с най-банален мързел. Причините са много и една от тях е нежеланието да се срещнете отново с колегите, които ви дразнят. Уви, далеч не всички хора успяват да си създадат добри отношения със съседите по бюро. Освен това на вас могат да ви бъдат неприятни не само редовите членове на колектива, но и клиентите на фирмата, с които волю-неволю се налага да общувате. Още по-кошмарно обаче е убеждението, че прекият ви началник е ваш кръвен враг - тогава пребиваването на работното място се превръща в истинска каторга.

Никъде не е казано, че винаги ще ви върви по мед и масло. Работата означава постоянно решаване на текущи въпроси и проблеми. Но лично вие не сте длъжни да отговаряте за всичко, което се случва, отговорността трябва да се дели с околните. Затова, ако чувствате, че мисълта за неизпълнения служебен дълг ще ви гнети от сутрин до вечер, посъветвайте се с колегите относно това как да се излезе от възникналата критична ситуация, попитайте ги с какво конкретно могат да ви помогнат? Със сигурност ще се поуспокоите.

Какво да правите с клиентите?

1. Да допуснем, че сред тях има неуравновесени, прекалено досадни или дразнещо придирчиви, с една дума, проблемни личности, само споменът за които ви кара да се обливате в студена пот. Опитайте се още в петък да убедите някой от колегите да се заеме с трудния индивид. Само за понеделник - през останалите дни на седмицата ще се справите сами. Току-виж се намерил доброволец, готов да се захване с тежката задача.

2. През почивните дни си помислете добре и се помъчете да осъзнаете какво точно куца във взаимоотношенията ви с клиентите? Какво ви пречи да ги възприемате адекватно? Погледнете критично и на своята позиция - нищо чудно да успеете да измислите нова стратегия на поведение.

Какво да правите с колегите?

1. С тях трябва да поддържате цивилизовани отношения. Поне привидно. За да не се срещнете сутринта като боксьори на ринга, направете опит да се разделяте приятелски в края на работния. Разменете си няколко думи за почивните дни, кажете къде се готвите да ги прекарате, попитайте ги за плановете им. Можете да планирате и съвместно мероприятие. Децата например ще ви помогнат да намерите общ език, ако ги заведете на цирк, в зоологическата градина или в парка. Разбира се, прекараният заедно уикенд не бива да задълбочава конфликтната ситуация, така че пристъпвайте към помирителната акция, само ако сте сигурни в нейния успех.

2. Започвайте деня си с усмивка, отправена към колегите, и с размяна на любезности. Разпитвайте ги как са си починали и си поставете за цел постепенно да разтопите, дори само отчасти, ледената стена, която ви разделя.

Какво да правите с шефа си?

1. Понякога сутринта се помрачават от неочаквана среща с началника, когото ненавиждате или от когото се боите панически. Ситуацията може да се усложни още повече от неговите думи: „Предстои ни сериозен разговор..." Съставете план за предстоящия разговор. Помислете какви аргументи и обвинения може да ви предяви шефът и с какви контрааргументи ще му докажете правотата си. Всъщност, защо смятате, че срещата с ръководството непременно ви заплашва с уволнение? Може пък да ви очаква повишение в службата?

2. Идете на работа с дрехи, позволяващи ви да се чувствате особено уверено и комфортно. Въоръжете се с нови идеи, планове и мисли, които ще ви помогнат да подобрите отношенията си с шефа.

Съгласие във всичко, истинска симбиоза, абсолютна хармония - след като с години сте мечтала за тях, най-после срещате човека, с когото да ги постигнете. Но дали той е прекрасният принц или само прилича на него? Преди да предприемете каквото и да било, уточнете родени ли сте един за друг. Как? Като си зададете въпросите, формулирани от френски психолози, специалисти в областта на човешката съвместимост.

И двамата ли сте готови за връзката?

Съвместният живот е като инвестиция -ако се направи умно и в подходящия момент, тя дава плодове. В противен случай загубата е повече от сигурна. Нека обаче си признаем - има периоди, през които не сме способни да инвестираме чувства, алтруизъм, време, внимание, т. е. нямаме желание за себеотдаване, а то е необходимо, за да процъфтява любовта. Всичко на този свят е стечение на обстоятелствата -двама човека, родени, за да са щастливи заедно, многократно могат да пресекат пътищата си, без изобщо да се забележа. Възможно е и друго - връзката да е приключила със сълзи и скандали, но след няколко години пламъкът да се разгори отново. Затова запомнете едно - любовта е истинска само ако двамата са узрели за нея.

Близки ли ca представите ви за съвместния живот?

Колкото и да сте различни като личности с вашия партньор, най-добре е да имате почти едни и същи очаквания от връзката си. Надали имате общо бъдеще, ако той смята, че любовта означава изолиране от останалия свят, не понася приятелите ви, нито мисълта да отидете някъде без него, докато вие държите на самостоятелността си. Или скъсайте веднага, или намерете сили да анализирате трезво положението, за да избегнете драмите, скандалите, подозренията. Същото важи и за верността - изяснете възгледите си по въпроса, уточнете правилата на играта и границите, които не бива да се пристъпват.

Ще можете ли да понесете раздялата с илюзиите?

Първата седмица, първият месец, понякога и първата година са изпълнени със страст - неслучайно казват, че любовта е сляпа. Сигурно затова не виждаме или не искаме да видим недостатъците на другия - егоизъм, скъперничество, липса на такт, староергенски мании... Един ден обаче пелената пред очите ни пада и това, което доскоро даже ни е разнежвало, започва да ни дразни, става досадно, непоносимо. Именно тогава си даваме сметка, че прекрасният принц всъщност е човек като всички останали. Настъпва критичният момент на раздялата с илюзиите, на конфронтацията между доскоро идеализирания и реалния човек. Ако успешно преодолеем кризата, опасността да се разделим става доста по-малка.

Равни ли сте в интелектуално отношение?

Не сте длъжна да искате от партньора си подробна автобиография и копия от дипломите му, но имайте предвид, че според психолозите прекалено голямата пропаст между интелектите рано или късно води до разпадане на двойката. Най-често в началото по-умният е склонен да толерира другия, особено ако е способен а подвизи в леглото. Много скоро обаче съвместният живот става невъзможен - липсват теми за разговор, интересите са коренно противоположни, социалните кръгове също. На всичко отгоре, когато решите да се разделите, партньорът ви, подвластен на чувството малоценност, непременно ще пожелае да ви накаже със скандали, фалшиви опити за самоубийство, шантаж с децата.

Имате ли еднакви цели?

Решите ли да заживеете заедно, вие се нуждаете от много любов, но и от още нещо - общи цели като създаване на дом и деца, издигане в кариерата и т.н. Разногласията в това отношение не водят до нищо добро. Жена, която мечтае за успех в деловодна сфера, и мъж, търсещ перфектна домакиня и идеална майка за бъдещите си деца, просто не са един за друг Изяснете позициите си предварително, за  да не съжалявате с късна дата.

Добре ли ви е в леглото?

Колкото и да сте опитни в любовта, опасенията и трепетът на първите контакти няма да ви отминат. След това обаче всичко трябва да си дойде на мястото, т. е. сексът да стане пълноценен. Ако при вас не е така, помислете дали нямате нужда от някакъв пробен период. Много често миналото травматизира. Така например мъж, който скоро се е развел и се чувства предаден от съпругата си, определено има нужда да бъде окуражен и най-вече успокоен по отношение на представянето си в леглото. Ако го направите достатъчно тактично, много скоро той няма да има проблеми. Така или иначе и мъжът, и жената, за добро или за лошо, бързо се адаптират към нови сексуални партньори. За да излязат обаче нещата помежду им извън рамките на простата физиология, всеки трябва да се научи да откликва на желанията и нуждите на другия.

Ако се стараете да сте в идеални отношения с всички, като нищо ще попаднете в сложна ситуация: шефът ще се оплаква от мързела на вашите колеги, а те ще проклинат неговата взискателност.

Пренаситеността с информация може да ви накара да издадете неволно или с най-благородни намерения част от нея на една от враждуващите страни, която непременно ще злоупотреби с наученото по време на поредния скандал.

Ето защо е най-умно да запазите благосклонен неутралитет или деликатно да прекъсвате опитите да бъдете привлечена в нечий лагер. Е, ще се лишите от огромно количество вълнуваща информация, но репутацията ви е по-важна.

Когато фирмата празнува

Запишете се в двудневния семинар „Възстановяване на репутацията на деловата жена след корпоративен купон". Разбира се, това е шега, но тя навява тъжни мисли, понеже още на другия ден сплетните изригват като Везувий. Мероприятието може да се окаже доста опасно, ако си позволите да се отпуснете и да се държите съгласно принципа „искам моите скъпи колеги да ме приемат такава, каквато съм".

По принцип ние не избираме редом с кого ще си изкарваме хляба, т. е. околните изобщо не са длъжни да се наслаждават на вашите танци върху масата или на репертоара ви от неприлични вицове. Събиранията на колектива по хубави поводи са призвани да обединяват, но по-добре се обединявайте с тези, които са ви близки по манталитет и ценностна система. При положение, че сте отскоро във фирмата, най-разумно ще бъде да се държите максимално скромно на общите купони.

* Жените „превключват" по-ефикасно от една задача на друга, без да затормозяват психиката си.

* Те запомнят по-добре имената на хората, видени на снимка.

* Сред мъжете има повече екстраверти, сред жените преобладават интровертните натури, склонни към усамотяване.

* Жените прекарват пред телевизора повече време от представителите на противоположния пол.

* Мъжете не се боят от риска, понякога дори го търсят.

* Те понасят по-зле болката и по-добре битовия дискомфорт.

* Жените се усмихват много по-често и на околните, и на себе си, само че...

* ...са по-склонни към депресия.

* Повечето пациенти на клиниките за душевноболни принадлежат към нежния пол, но...

*  ...жените живеят по-дълго.