В реалния живот повечето хора са комбиниран тип и залагат на няколко различни стила, в зависимост от мястото и случая. Ключът към това да извлечем максимално предимство от дрехите си е всеки път да се обличаме така, сякаш сме тръгнали да завладяваме света.
Според експертите времето, което отделяме в планиране на дрехите, които да облечем, е правопропорционално на положителното ни настроение и впечатляващ външен вид впоследствие. Колкото повече внимание отделим на визията си, толкова по-добре ще се чувстваме в кожата си и толкова по-голяма ще е увереността, която излъчваме. За тази цел е нужно обаче не само време, но и следването на някои относително прости, но важни правила:
►Носете само дрехи, съобразени с вашата фигура.
►Помнете, че не е нужно дрехите да са баснословно скъпи, за да изглеждат добре.
► Не считайте за необходимо да обновявате гардероба си всеки сезон, според последните тенденции, но добавяйте по един нов моден елемент, който да се съчетава успешно с повечето от останалите ви дрехи и същевременно - да внесе нещо ново, модерно и различно във визията ви.
► Обличайте се подходящо за случая (деловото облекло за бизнес срещите е задължително, независимо от личния ви стил).
►Не сестрахувайте да изразявате своята индивидуалност чрез нестандартни акценти.
►Излизайте отвреме навреме извън личната си модна зона на комфорт. Например, ако постоянно ходите с дънки и тишърт, пробвайте как ще се чувствате с някоя женствена рокля или добре скроен костюм.
►Забавлявайте се с модата и никога не я взимайте прекалено насериозно.
►Носете само дрехи, които ви карат да се чувствате добре.
►Отървете се от онези неща в гардероба си, които ви навяват неприятни спомени или асоциации.
►Обличайте се с внимание и отношение всеки ден. Да, много по-лесно е просто да се намъкнеш сутрин в любимия си чифт дънки или да грабнеш първата дреха, която ти попадне под ръка, особено ако не планираш нищо по-различно и специално. Това обаче е напълно погрешен подход, твърдят експертите. По този начин ти подсъзнателно задаваш на ума си настроението за рутинност, машиналност и отхвърляне на всичко изненадващо и различно. Опитайте да облечете нещо „специално", дори когато не се чувствате така и ще видите как денят ви ще премине по коренно различен начин.
Течащ нос, болки в очите, астма, сърбежи по кожата... алергията може да се прояви под различни форми. Един на всеки пет човека страда от някаква алергия: цифрата се е удвоила през последните 20 години! Бумът на това заболяване много често е свързван със съвремието и съпътстващите го промени в начина на живот. Благодарение на напредъка в областта на хигиената и медицината, нашето тяло има все по-малка нужда да се бори с вирусите, бактериите, а отслабената защита на имунната система се компенсира, като организмът реагира по изключително краен начин на алергените.
Диетичните промени, изобилието от консерванти и други химически вещества в храната ни, и особено прекалено ранното захранване при бебетата, увеличават многократно рисковете от натрупване на предизвикващи алергии вещества.
КАКВО МОЖЕ ДА ПРЕДИЗВИКА АЛЕРГИИ?
Полени
„Поденът" е прашецът на цъфтящо растение, който понякога остава невидим за човешкото око. В топло и сухо време полените насищат въздуха в такава концентрация, че предизвикват определен тип реакции при чувствителните към тях хора. Този вид алергия обикновено върлува от март до май, но при някои неприятните симптоми продължават и през лятото, та чак до късната есен.
Специалистите разделят т. нар. поленизация основно на три големи периода. Първият е периодът на цъфтенето на дърветата (основно лешник, бреза, клен, топола). Вторият е периодът на житните растения (троскот, метлица, ръж, овес, пшеница). През третият период цъфтят тревите, към които спадат например живовлекът и копривата.
Никел
Използван при направата на различни бижута, копчетата и капсите на панталоните, пиърсинг аксесоарите и дори монетите, никелът е силно алергизиращ материал.
Животни
Обикновено алергиите са причинени не от космите, а от слюнката, която животните отделят... Също така и от техните изпражнения!
Храните
Яйцата и кравето мляко са едни от първите алергени при децата. При възрастните обикновено това са продуктите от растителен произход, които имат семки и костилки, обикновено плодове и ядки: кайсиите, ягодите, лешниците, фъстъците, черешите, кивито...
СКРИТИТЕ МЕХАНИЗМИ НА АЛЕРГИЧНАТА РЕАКЦИЯ.
1. Чувствителността
Полените влизат в контакт с носния секрет. Абсорбират се от дендритните клетки, които сигнализират на имунната система: лимфоцитите произвеждат антитела, които на свой ред активизират мастоцитите. Последните са клетки, намиращи се близо до кръвоносните съдове. Те са истински камикадзета - когато открият в кръвта определени чужди субстанции, експлодират и изливат цял „коктейл" от вещества: хистамин, серотонин, хепарин и др., които стимулират организма да реагира, като повиши своята чувствителност.
2. Алергичната реакция
При повторен контакт полените активират направо мастоцитите. Те от своя страна свобождават хистамин (възпалително вещество, което обостря симптомите на алергията - течащ нос, сълзене на очите, кихане...).
КОЕ Е ОБЩОТО МЕЖДУ РАЗЛИЧНИТЕ ВИДОВЕ АЛЕРГИИ?
Алергията е крайна реакция на организма към чуждо тяло, алерген, който се възприема като вреден. В резултат той освобождава защитните антитела, имуноглобулините Е, които предизвикват алергична реакция. Някои хора имат атопична алергия, която ги прави по-предразположени към този вид проблеми: те стават свръхчувствителни към един или повече респираторни или хранителни алергени.
НАСЛЕДСТВЕНОСТТА ИГРАЕ ЛИ РОЛЯ?
наследствената предразположеност е от съществено значение, макар че не всичко да е предопределено. Рискът да станете алергичен, ако не сте генетично обременен е 15% и нараства до 40%, ако някой от родителите ви вече има алергия. В случай че и двамата ви родители са алергични в една или друга степен, процентът се покачва на 60% и дори на 75% при наличието на други кръвни роднини с алергии. Най-често обаче децата не реагират толкова силно на същите дразнители както своите родители, тъй като по наследство се предава алергенната чувствителност, а не конкретната алергия.
НА КАКВА ВЪЗРАСТ МОЖЕ ДА СЕ ПОЯВИ АЛЕРГИЯТА?
Алергията може да се прояви още от няколкомесечна възраст, най-често под формата на екзема (атопичен дерматит), вследствие приема на определена храна. Симптомите често отшумяват с годините, като понякога биват изместени от респираторните алергии (астма, ринит...). Пубертетът също е благоприятен период да се проявят първите симптоми. Понякога обаче алергиите се отключват едва в зряла възраст...
КАК ДА РАЗЛИЧИМ ОБИКНОВЕНАТА ОТ СЕННАТА ХРЕМА?
В случай че симптомите на запушен или течащ нос и кихане продължават с дни, появяват се винаги през един и същи сезон и в идентични ситуации и са придружени със сърбеж на носа и очите, това означава, че имате алергичен ринит (сенна хрема). За да установите дали алергията ви е към някаква определена съставка или храна, трябва да обърнете внимание дали обстоятелствата, при които се проявяват астматичните кризи, уртикарийните пристъпи или екземите, винаги са едни и същи.
МОЖЕМ ЛИ ДА СЕ ПРЕДПАЗИМ ОТ РИНИТА?
През „чувствителния" период: избягвайте да се разхождате по поляни или паркове при сухо, слънчево и ветровито време, подсигурете за колата си антиполенов филтър и затваряйте прозорците сутрин и
следобед, когато из въздуха се разнасят най-много полени. Ако вашият ринит е породен от други алергени (котки, акари, прах...), проветрявайте често дома си. Медикаментите (антихистамините, местни кортикоиди, хомеопатични таблетки) помагат да преминете по-леко през този труден период.
ЗА КАКВО СЛУЖАТ ТЕСТОВЕТЕ?
За да разберете дали сте чувствителни към някои алергени, можете да си направите кожни тестове. Най-честият метод е върху кожата на ръката или гърба да се направят малки одрасквания с игла, върху които след това да се накапе съответното вещество, за което има подозрения, че причинява алергията. След 20-ина минути се отчита резултатът. Ако мястото е зачервено или подуто, това означава, че организмът ви прави реакция към съответния алерген.
Друг често използван метод за тестване на алергии е кръвният. Той се състои В изследването на имуноглобулин Е в кръвта и включва откриването на тези антитела, които са насочени пряко срещу конкретния алерген.
ЕФИКАСЕН ЛИ Е МЕТОДЪТ С КОНТРОЛИРАНЕ НА ЧУВСТВИТЕЛНОСТТА?
Когато ринитът или астмата сериозно се задълбочат, понякога се преминава към по-нестандартни методи на лечение. Контролът над чувствителността е един от тях, но предполага доста продължително наблюдение (понякога години), макар да дава добри резултати. Методът се състои в това на организма да бъдат подавани постепенно нарастващи дози от алергена, за да може той малко по малко да свикне с тях. Преди за целта са се използвали само инжекции, но в наши дни са достатъчни само няколко капки, поставени под езика всяка сутрин, през критичния сезон или период. Още по-практични са таблетките с подобно предназначение. Подобно контролиране на чувствителността при децата до 5-годишна възраст намалява сериозно риска от възникването на по-късен етап на алергия към други вещества.
АСТМАТА ВИНАГИ ЛИ Е АЛЕРГИЯ?
Това хронично заболяване, което на практика представлява възпаление на бронхите, е с алергичен произход при около 80% от случаите. Астматичните кризи могат да бъдат породени от алергени, но също така и от замърсяващи или дразнещи съставки, физическо усилие (особено при студен и сух въздух), респираторна инфекция, стрес...
МОЖЕ ЛИ ДА СЕ ИЗЛЕКУВА?
Благодарение на лекарствата е възможно да бъдат контролирани симптомите (затрудненото дишане, задъхването, кашлицата...), но бронхите ще запазят своята хиперсензитивност. Спортуването е препоръчително, тъй като то контролира дишането и повишава прага за поява на кризите. Съществува и едно лечение с антиимуноглобулини (вид ваксина срещу особено тежки форми на алергична астма).
ХРАНИТЕЛНАТА АЛЕРГИЯ МОЖЕ ЛИ ДА БЪДЕ ТЕЖКА?
Тя може да причини тежки последствия, дори и смъртни случаи, като остра астма, отоци на ларинкса (които затрудняват дишането) или алергичен шок. За щастие обаче най-често симптомите са по-леки. Кърмачетата често имат хранителни проблеми и кожни реакции (екзема, уртикария, отоци...). Възрастните развиват най-вече кожни алергии (сърбежи или отоци на устните и устната кухина, уртикария...), както и респираторни (ринит, конюнктивит, астма...).
Хранителните алергии са най-често срещани в детска възраст, като първенство в това отношение държат яйчният белтък, кравето мляко, глутенът, фъстъците и рибата.
А АКО ВАШЕТО ДЕТЕ Е АЛЕРГИЧНО?
Съветваме ви да храните бебето си изключително с кърма до шестия месец или поне с подходящото адаптирано мляко. След това можете постепенно да почнете да разнообразявате храната му, прибавяйки по1 една нова съставка през определен период. Храната, към която то е показало алергична реакция, трябва да бъде премахната от менюто му до края на първата годинка, като и след това включването й трябва да бъде много внимателно и в съвсем малки количества, за да разберете дали вече я възприема добре.
Как да разграничим алергията от непоносимостта някои храни?
В случай на алергия организмът реагира директно на хранителните протеини (тези на млякото например), освобождавайки вещества, които предизвикват реакция (от няколко минути до няколко часа). Хранителната непоносимост задвижва и други механизми. Така, когато млякото създаде проблем често се оказва, че организмът има непоносимост и към млечната захар (лактозата), която също не може да асимилира. Симптомите са почти същите, но са много по-малко явни и се развиват по-бавно ( часа до няколко дни).
КАК ДА ЛЕКУВАМЕ ЕКЗЕМАТА?
Червени петна, сърбежи, груба и много суха кожа... Появата на екзема може да бъде провокирана от хранителни или респираторни алергени. Избягването на дразнителите не е напълно достатъчно, за да се отървете от екземата, с изключение на редките случаи на хранителни алергии. При лечението се залага на кортикостероиди (кремове, лосиони), които помагат раните да заздравеят и изчезнат за десетина дни. Овлажняващите грижи омекотяват кожата и помагат сърбежите да бъдат успокоени.
ИМА ЛИ „ПРОФЕСИОНАЛНИ" АЛЕРГИИ?
Професионалните алергии са много често срещани, особено в строителството (заради съдържащите се в строителните материали хром или кобалт), при медицинските сестри и лекарите (антисептични средства, ръкавици от латекс...), при хлебарите (брашнения прах), а също и при фризьорите (както заради латексовите ръкавици, така и заради боите и химикалите, с които работят).
Ако имате алергии, говорете с лекаря за естеството на работата си, за да може да ви предложи решения, с помощта на които да си осигурите ефикасна защита или да приспособите вашите задължения.
ЗАБОЛЯВАНЕТО ОСТАВА ЛИ ЗА ЦЯЛ ЖИВОТ?
Когато имате атопична алергия, т.е. предразположени сте да развивате алергии, това е за цял живот. Не гледайте обаче така крайно на нещата! Алергичните симптоми (ринит, астма, екзема...) може да намалеят и дори напълно да отзвучат с годините, особено ако си наложите да избягвате съответните алергени или контролирате с минимални дози от тях своята чувствителност.
При всички случаи обаче, дори и да не успеете да „излекувате алергията", съвременните медикаменти дават отлична възможност да туширате по много ефикасен начин симптомите.
Твърде често, когато се завръщаме изморени и изнервени, почти на ръба на изтощението вкъщи, ние се разтоварваме от напрежението върху възможно най-невинните - собствените ни деца. Достатъчно е само едно провинение от тяхна страна, за да им наговорим цял куп напълно необмислени неща и после, разбира се, да съжаляваме. Ако е инцидентно, подобно поведение няма сериозни последствия, но прекалим ли, рискуваме, и то сериозно, да съсипем душевното им равновесие и самооценка.
„Защо не си като брат си (сестра си)"
Изтъквайки чужди достойнства, родителите наливат допълнително масло в огъня на ревността и разпалват съперничеството между децата си. Нароченото за черна овца на семейството хлапе започва да вярва, че каквото и да направи, то няма да бъде забелязано и оценено, защото другото дете си е спечелило завинаги репутацията на ангелче. Тогава защо да се мъчи?
Правилната стратегия. Ако сте недоволни от поведението или училищния успех на наследника си, посъветвайте го да положи повече усилия, предложете му помощта си. Без да правите сравнения!
„Не ставаш за нищо!"
Една от най-отровните фрази на света! Повтарянето й, равнозначно на душевна инквизиция, оставя незаличими следи в душата на „некадърното" същество и го кара да загуби напълно вярата в собствените си способности. Към подобни думи прибягват родители, които също са били жертва на морален тормоз от страна на мама и татко. В резултат имат толкова ниско самочувствие, че трудно могат да си представят своето собствено дете в по-добра светлина.
Правилната стратегия. Окуражавайте мъничето при всеки удобен случай, внушавайте му, че трябва да бъде по-упорито, че е способно на истински подвизи в училище.
„Искаш да ме подлудиш!" „По-лошо дете от тебе няма!"
С тези думи вие го обвинявате в две „престъпления" - че е непоносимо и че иска да ви причини болка. Вследствие на това малкият пакостник се чувства отхвърлен, да не говорим, че му се насажда чувство за вина за нещо, от което дори си няма понятие. Всъщност за него вашето обвинение означава, че ще го обичате само ако е добър и изпълнява всичките ви желания, но шантажирате ли го постоянно по този начин, като нищо ще го накарате да се откаже от собственото „аз" и ще го превърнете в безлично същество.
Правилната стратегия. Вместо да заклеймявате наследника си, заявете категорично: „Това, което направи, е лошо!" или „Държанието ти не ми харесва!". Нищо не ви пречи и да го призовете: „Опитай се да бъдеш по-мил с мен и другите хора!"
„Не прави това - ще се нараниш (удариш, паднеш, настинеш и т. н, и т. н.)"
Много деца чуват от най-ранна възраст както въпросната банална фраза, така и сродната: „Знаеш, че няма да успееш." Повечето родители, които непрекъснато предричат катастрофи и провали, са водени от най-добри чувства - те искат да спестят на наследниците си разочарованието от житейските сривове. Известно е обаче, че неуспехите играят положителна роля в оформянето ни като личности, а цената на самостоятелността включва в себе си и цицините, и счупените крайници. Въпреки добрите си намерения, майките и бащите-квачки трябва да се примирят с критичните житейски мигове, защото те помагат на децата им да пораснат.
Правилната стратегия. Предупреждавайте хлапето си само за конкретните и неминуеми опасности: „Ако влезеш в езерото, като нищо ще се удавиш -не знаеш колко е дълбоко, а и няма спасител", или изказвайте своите собствени страхове: „Боя се, че...", „Надявам се, че можеш...". Така то ще бъде нащрек и ще съумее да реагира навреме и според ситуацията.
„За твое добро е!"
Сигурно няма да ви е приятно, ако вашият партньор повтаря като латерна: „Правя го за твое добро." Вие обаче не спестявате въпросните думи на чедото си. Щом един родител изтъква непрестанно собствените си качества и способност да преценява точно нещата, той принизява интелекта на детето си и му отнема правото на мнение. Всъщност днешните хлапета узряват доста рано и прекрасно знаят какво харесват и какво не. Те имат пълното право да не обичат спанак или грах, дори да са пълни с витамини. А и трябва ли да слагат вълнени чорапи, само защото на възрастните им е студено?
Правилната стратегия. Понякога е по-добре да премълчите, но ако много държите на позицията си, просто поставете детето пред свършен факт: „Знам, че нямаш желание да свършиш това и това, в момента обаче е важно какво искам аз." Все пак не налагайте авторитета си агресивно, с диктаторски маниер.
„Ти си непоправим/а"
Поставяте заклеймяващ етикет върху детето си и не му предлагате никаква възможност да се промени. Сякаш сте му отредили една-единствена роля, и то завинаги.
Правилната стратегия. При положение, че мъниче-то е сторило голяма беля, обещайте му: „Повториш ли подвига си, чакай сериозно наказание", с една дума, напомнете му правилата, а нека то си направи съответните изводи.
„Ти си малко чудовище"
Заради подобни думи „чудовището" ще реши, че не го понасяте, докато всъщност нетърпимо е само поведението му в момента. За съжаление детето страда силно от направеното от вас изявление и може да стане още по-агресивно. Правилната стратегия. По-добре му кажете: „Мина всякакви граници!" или „Няма да търпя повече!". В критична ситуация родителите трябва да си припомнят точно навреме думичката „стига!".
Други фрази-убийци
* От теб ми дойде до гуша.
* Живея само заради теб.
* Срам ме е от теб.
* Разбираш ли какво ни причиняваш?
* Още си малко дете.
* Не те обичам повече.
* Вече не си мой син (дъщеря).
* Гледаш само собствените си интереси.
Помогнала сте на някоя старица да пресече улицата? Научила сте се да плетете? Усвоила сте нова професия? Всичко това е чудесен повод да си кажете: „Браво!"
1. Поне един час дневно посвещавайте на своето любимо занимание
Хобито успокоява нервите и влияе положително върху самочувствието. То е и един от малкото случаи, когато правите нещо не защото сте длъжна, а защото така искате. Ако пък вашето хоби е и с практическа насоченост, то просто няма цена!
2. Поглезете се с шопинг и непременно си купете нещо „за душата"
Дори да става въпрос за ненужна дреболия, вие все пак ще почувствате удовлетворение: „Мога да си я позволя!" Шопингът прогонва стреса и докато му се посвещавате телом и духом, вие ще забравите поне за известно време проблемите и грижите си.
3. Заемете се с благотворителност, помагайте на хората
Търсите в себе си недостатъци (и ги намирате), когато няма за какво друго да се безпокоите. Огледайте се. Наоколо има толкова много болни и стари хора, изоставени деца, бездомни животни с истински, а не измислени проблеми! От една страна, вашата помощ ще им бъде от огромна полза, от друга - правейки нещо за ближния, вие ще започнете да се уважавате повече.
4. Водете списък с постиженията си и понякога го препрочитайте
Усвоила сте нова компютърна програма? Свалила сте 5 кг? Научила сте се да шофирате? Не забравяйте да го запишете в бележника си. Така във всеки един момент ще можете да прочетете доказателствата за своята изключителност.
5. Научете детето на нещо ново и полезно
Дори да нямате наследници, насочете усилията си към своите племенници, към отрочетата на приятели. Научите ли ги на нещо интересно, ще ги впечатлите изключително. А детското възхищение и радост ще ви помогнат да осъзнаете собствената си уникалност.
6. Усвоете ново за вас и полезно за околните занимание
Можете да се усъвършенствате до безкрайност, още повече, че мащабът на постиженията ви просто няма значение. Главното е движението напред. Надскачате ли редовно себе си, ще имате постоянни поводи да си отправяте горещи поздравления.
7. Пейте високо в банята, докато се къпете
Психолозите са уверени, че това ще повиши вашата самооценка. Слухът и гласът не са важни - пеенето нормализира дишането, след което самочувствието автоматично се подобрява.
8. Редовно спортувайте или танцувайте
При изпълнението на ритмични движения в кръвта нахлуват ендорфини - хормоните на радостта. Освен това не е задължително да поставяте олимпийски рекорди!
9. Радвайте се на комплиментите по адрес на близки и любими хора
Когато ви казват, че имате прекрасен съпруг, приемайте го като комплимент за... себе си. Та нали сте успяла да откриете и „отгледате" този забележителен мъж!
10. Непременно празнувайте рождения си ден
Чудесен начин да чуете за себе си много и само хубави неща. Използвайте пълноценно този единствен ден в годината, посвещавайки го на собствения си PR.
Този толкова важен човешки орган страда от всички излишества, които си позволявате. Били те тлъста храна, алкохол, експерименти в областта на секса. Черният дроб прилича на малък бройлер - и по тегло, и по габарити. До него достигат 25% от кръвта, която сърцето изтласква към органите, а това представлява повече от 2 л минута. Той произвежда цели две чаши жлъчен сок дневно, благодарение на който мазнините, погълнати на закуска, обяд и вечеря, биват преработени, кръвта - пречистена, холестеролът - удържан в разумни граници.
Прекалявате с алкохола? Посягате към парацетамола при най-лекото главоболие? Вие очевидно сте обявили химическа война на органа, без който не можете. Ако навреме не сключите примирие с него, ще се стигне до тотално поражение - вашето! От болести на черния дроб умират повече хора, отколкото от атеросклероза или хипертония. Изход обаче има. Даже два. Първият се нарича трансплантация и струва хиляди евро. Вторият пък е напълно достъпен, стига да започнете да спазвате определени правила на поведение. Веднага, още от този момент!
ЛЕКАРСТВА
Всяка таблетка парацетамол се разпада в организма на куп съединения, вредни за черния дроб. Разбира се, от едно хапче няма да ви стане нищо, но големите дози са опасни, затова фармацевтите не препоръчват приема на повече от 2 г парацетамол на денонощие. И още: никога не вземайте лекарството след сериозна консумация на алкохол - изчакайте да минат поне два дни.
Освен парацетамола, особено вредни за черния дроб се оказват широко разпространеният антибиотик еритромицин, както и популярният противогъбичен препарат кетоконазол.
Откажете се от самолечението и ако ви цепи глава или имате други неприятности със здравето, нека личният ви лекар, а не някои рекламен клип по телевизията да решава с какво да си помогнете.
АЛКОХОЛ
Само ако консумирате опияняващите напитки в умерени количества, вие никога няма да разберете какво се крие зад термина „мастна дистрофия". Става дума за болест с фатален изход, развиваща се, когато на черния дроб му се налага да преработва непрестанно реки от алкохол и в резултат неговите подобни на филтри клетки се запушват с мазнини от храната. При положение обаче, че им дадете възможност да си починат поне два дни след препиване, те стават почти като нови. Не се ли вслушате в този лекарски съвет, въпросните клетки ще започнат да умират и на мястото им ще се образуват рани - благодатна почва за развитие на цироза.
Пийте не повече от 3 чаши червено вино или половин литър бира на вечер - медицински изследвания показват, че тези дози алкохол са не само полезни, но и свеждат до минимум риска от развитие на остра мастна дистрофия.
ИЗЛИШНИ КИЛОГРАМИ
Вътрешно отложените тлъстини притискат безмилостно стомашно-чревния тракт и затрудняват храносмилането, създавайки съвсем реална опасност от претоварване на черния дроб.
Свалете 4 - 5 кг и яжте големи количества обезмаслено кисело мляко. Според лекарите всекидневната консумация само на 200 г от млечния продукт допринася за нормализирането на чревната флора и съответно дава възможност на важния за вас орган да функционира съвършено нормално.
ТАТУИРОВКИ
Ако желанието да украсите тялото си със странни рисунки и надписи не ви напуска дори в съвсем трезво състояние, имайте предвид следното: както показват изследвания, направени наскоро в САЩ и Англия, рискът любителите на татуировки да развият хепатит С е девет (!) пъти по-голям, отколкото при недекорираните представители на силния пол. Въпреки че иглите се стерилизират! Между впрочем лекарите неслучайно наричат болестта „тихия убиец" - годишно от нея умират десетки хиляди човека, 90% от които дори не подозират, че са били заразени, и то отдавна.
Можете да купите и занесете в ателието свои собствени игли. Но най-добре е да си сложите временна татуировка, за да ви мине меракът.
ЛОША ХИГИЕНА
Даровете на природата - плодове и зеленчуци, представляват голяма опасност за вас, ако са били в контакт с естествен тор, пълен с бактерии, причиняващи хепатит А, за който се знае, че уврежда сериозно черния дроб.
Мийте всичко сурово, което се каните да изядете. Също така не забравяйте съвестното измиване и подсушаване на ръцете, преди да седнете на масата и след посещение на тоалетната.
НЕЗАЩИТЕН СЕКС
Хепатит А може да бъде пипнат и по време на по-необичайни сексуални експерименти. Ако пък те се осъществяват и без предпазни мерки, налице е рискът да бъдете нападнати от вируса на хепатит В, настроен крайно недружелюбно към черния ви дроб.
Винаги носете със себе си презерватив, а преди да пристъпите към радостите на плътта, вземайте душ или вана заедно с партньорката си. Никога не забравяйте, че за разлика от другите заболявания, предавани по полов път, срещу хепатит А и хепатит В има ваксина. Защо пък да не си я поставите?
Това е изпитана рецепта за фунийки - спомен от детството ми. Тя е лесна за изпълнение, но работя с горещи продукти – изпечените фунийки трябва да се извадят веднага от формичките, иначе залепват и се чупят и накрая ги пълня с крема, докато е още топъл, за да могат да омекнат и преди той да се сгъсти. Отделено време и усилия определено си заслужават.
Необходими продукти:
За тестото:
1 ч.ч. кисело мляко (200 ml)
1 ч.ч. захар
½ ч.ч. олио
2 яйца
1 ч.л. сода за хляб
2 ванилии
1 пакетче нишесте
Брашно, колкото поеме (около килограм)
За крема:
1 литър прясно мляко
1 ч.ч. захар
4 яйца
1 пакетче масло от 125 гр.
4 с.л. брашно
1 с.л. нишесте
Ванилия
Шоколад по желания
Начина на приготвяне на тестото:
Разбивам с миксер, в купа, захарта и яйцата. Добавям киселото мляко със содата, олиото, двете ванилии и нишестето. Сменям бъркалките с бъркалки за тесто, което не е задължително, просто не обичам да меся на ръка, и продължавам да разбивам добавяйки по малко от брашното, докато се получи меко, но не лепкаво тесто. Ако тестото е много твърдо, няма да се разточи тънко и фунийките ще станат много дебели.
Вземам част от тестото и го разточвам на много тънка кора. Режа на ленти около 2 см.
Моите формички са от изрязани капачки за буркани. Формички могат да се направят от станиола от кофички за кисело мляко или от алуминиево фолио. В една от групите във фейсбук, четох за направата на формички от картон, които се обвиват с хартия за печене.
Помазвам формичките с олио и навивам лентичката, като я застъпвам, отдолу нагоре, но не до горе. Реда в тава и пека на предварително загрята фурна на 180 градуса, докато порозовеят.
Вадя ги още топли с леко завъртане на формичката в посока обратна на посоката на завиване на формичката.
Начина на приготвяне на крема:
Млякото със захарта кипвам в тенджера с незалепващо дъно. Когато захарта се разстопи, намалям котлона и прибавям разбитите с малко вода брашно и нишесте. Оставям да покъкри около 10-15 минути, докато се свари брашното. При непрекъснато бъркане, на тънка струйка, изсипвам разбитите яйца. След около 5 минути махам от огъня. Последни добавям маслото и ванилията.
Фунийките пълня с топъл крем. Редя ги изправени в тава, като между тях слагам малки чашки, за да не падат.
Когато използвам половината крем, затоплям останалата част и към нея прибавям разтопен шоколад. По този начин получавам два вида крем.
Мъж и жена живели заедно трийсет години. В деня на годишнината жената, както винаги, опекла домашен хляб - същия, който пекла всяка сутрин, ден след ден.
Тя разрязала хляба на дълго, намазала двете половинки с масло и както винаги била готова да подаде на мъжа си горната част. На средата на пътя ръката й спряла. Тя помислила: „Искам веднъж да изям горната част на хляба. Мечтая за това всяка сутрин от 30 години! Бях примерна жена, отгледах добри синове, поддържах в ред дома, мисля, че днес го заслужавам!”
И тя подала на мъжа си долната част на хляба. Такова нещо никога не си бе позволявала за 30 години съвместен живот. Мъжът й взел хляба и отговорил с усмивка:
„Какъв неоценим подарък ми направи тази сутрин! От детството си обичам долната препечената част на хляба, но винаги считах, че тя по право принадлежи на теб!”
Общуването е най-важното нещо в съвместния ни живот - да разговаряме, да споделяме, да си казваме, за да не се налага да предполагаме и така понякога да губим, да живеем в компромис и накрая да пропускаме безценни моменти...
Могат ли да бъдат щастливи хората, позволяващи други да им диктуват какво да правят, как да се държат, какво да харесват и какво не? В никакъв случай! Тяхната беда е в това, че не са се научили да казват „не". Стига обаче да намерят сили в себе си да произнесат категорично и когато трябва тази думичка, тя ще свърши чудеса за тяхното самочувствие и самоуважение.
Майка ви отново настоява да обядвате заедно в неделя, фризьорката държи да ви боядиса в патладжанено, защото така сте щяла да се разхубавите, шефът ви пък „моли" да поработите в офиса до по-късно, разбирай поне до 22 часа... Във всички тези моменти в главата ви витае един-единствен отговор: „Не, не съм съгласна!, но никак не ви е лесно да го изречете. Усещате се попаднала в капан и не виждате друг изход, освен да се съгласите, понеже се страхувате от последствията, които може да има отказът. Отстъпвате пред натиска и същевременно се проклинате за слабостта и липсата на характер. В крайна сметка малко по малко преставате да уважавате себе си и се превръщате в безволева личност. Наистина е мъчително и понякога даже невъзможно да изразим несъгласието си. Това означава да разчупим натрапения от родителите, учителите и обществото модел на поведение, от пасивност да преминем към действие, да вземем юздите на живота си в свои ръце. Нашето „не" най-често се схваща като опит за бунт срещу установения ред, възприемат го като проява на нахалство и арогантност. То неминуемо предизвиква отрицателна реакция в ответната страна, поражда спорове и напрежение.
Неизвестно защо тези, които се осмеляват да откажат, се чувстват длъжни да дават обяснения, може би за да не ги вземат за безсърдечни. Освен това те се излагат на критики и предизвикват лошо отношение. Ситуацията не е приятна, защото страхът от неодобрение ни поставя в състояние на зависимост от тези, които смятаме за по-умни или по-оправни. За щастие безнадеждни случаи няма, смятат психолозите, според които и най-свитите хора могат да се научат да казват „не", при това категорично и без следа от агресия.
ПРОГОНЕТЕ ЧУВСТВОТО ЗА ВИНА
Изразяването на несъгласие е много по-трудно за жените, отколкото за мъжете. Според класическата схема Ева непременно трябва да е добра съпруга и чудесна майка, с една дума, идеална жена. От нея се иска да е винаги на разположение, да се държи мило и нежно, да не отказва, когато я помолят да свърши нещо, да не противоречи, дори да й е дошло до гуша. Умението да се вземат бързи решения заема едно от първите места в мъжката ценностна система, докато от жената се очакват най-вече пасивност, готовност на всичко и себеотрицание. Затова, ако принадлежащите към слабия пол решат да се утвърдят като самостоятелни личности и да успеят на няколко поприща едновременно, много често околните ги мислят за безскрупулни кариеристки, за лоши майки (отказват на дъщеря си поредната кукла), за невъзможни съпруги (нямат желание да поканят на вечеря колегата на мъжа си, който дъвче с отворена уста и сумти).
Сигурно сте си дали сметка, че за да получат съгласието ви, тези, които искат нещо от вас, обикновено се опитват да ви създадат чувство за вина. Време е обаче да разберете, че човек не може да задоволи целия свят. Затова не се оставяйте да ви влияят, а приемете веднъж завинаги - вие сте чудесна майка, съпруга, дъщеря, приятелка, делова жена и никой няма право да ви кара да вярвате в обратното. Убедени в човешката си стойност, спокойно отказвайте, щом се смятате за права. Ако упреците ви засипят като лавина, заявете, че не се поддавате на шантаж с чувството за вина.
ЗАЕМЕТЕ ТВЪРДИ ПОЗИЦИИ
Отказът винаги трябва да е убедителен, спокоен, добре премислен и най-вече искрен. Не казвайте „не" само за да противоречите на човек, който ви е раздразнил или отегчил. Не бъдете нито брутална, нито плаха, не крещете и не мънкайте. Имайте предвид и нещо друго - ако дълго време сте се съгласявали безропотно и изведнъж започнете да браните интересите си, като демонстрирате несъгласие с всичко и всички, рискувате, вместо да изпишете вежди, да извадите очи. Хората ще започнат да ви смятат за истерична личност и направо ще бягат от вас. Затова търсете златната среда. Общуването се състои от откази и съгласия, всичко зависи от контекста. Когато се научите да казвате „не", изградите си истинско самочувствие и започнете да уважавате себе си, вие ще знаете с точност и кога да кажете „да" на тези, които се нуждаят от вас.
УПРАЖНЯВАЙТЕ СЕ
Несъгласието и вътрешното неприемане на поведението, което се опитват да ни натрапят, неминуемо създават безпокойство и ни натоварват психически. Напрежението може да ни изтощи, а може и да ни е от полза, ако се научим да го управляваме, следвайки съветите на психолозите. Според тях на първо място трябва да осъзнаем автоматичните мисли, възникващи в мозъка ни, когато отказваме да направим нещо. Тези вътрешни монолози от типа: „Пак ли аз ще се захвана с това?", не са конструктивни и не водят до никъде. По-добре ги заменете с позитивни мисли: „Имам право да изказвам мнението си." Защитете позицията си, без да нападате опонента, и в разговора винаги използвайте фрази, започващи с „аз" вместо с „ти", в които има стаен упрек. Прилагайте и т. нар. техника на надрасканата плоча, любима на много психиатри. Каквото и да ви кажат, дръжте на мнението си и го повтаряйте дотогава, докато ви чуят:
„Съжалявам, но не мога да изляза, няма да напиша доклада, няма да ти купя Барби, нямам пари за скъпи маратонки" и т. н. Друга, не по-малко успешна стратегия е да се престорите, че приемате критиката и упреците, но да отстоявате отказа си: „Зная, че не се държа като истинска приятелка, но не мога да ти помогна за пренасянето на мебелите," Подобно поведение скоро ще отчае и най-големите натрапници. Упражнявайте се всеки ден и като мислено пресъздавате познати критична ситуации. Разрешавайте ги така, че винаги да излизате победители от тях. Усетите ли, че е дошло времето от теория да преминете на практика, възползвайте се от първия удобен случай, когато поискат нещо невъзможно от вас. Спокойно отворете уста и кажете „не". Ще видите колко е лесно.
СЪВЕТИ:
1.Не смятайте, че сте длъжна да отговаряте веднага, особено ако усетите, че ви подтикват към това, за да получат по-бързо съгласието ви. Кажете, че се нуждаете от време, за да размислите. След това ще ви е по-лесно да откажете на шефа си, когато за пореден път ви помоли да свършите работата на трима души, няма да дадете парите си за рокля, чийто цвят не ви отива, и да позволите на фризьорката си да съсипе косата ви.
2.Формулирайте добре отказа. Предварително си намислете и репетирайте готови фрази. После безпроблемно ще ги възпроизведете в нужния момент. Например: „Искрено съжалявам, но отговорът ми е „не", или „Уви, няма как да ти помогна!".
3.Помислете за резервни варианти. Техниката, наречена „не, но...", ще ви даде възможност деликатно да заобиколите проблема, при това без да възникнат конфликти. На приятелката си, която иска заем, можете да кажете: „Знам, че си във финансова дупка, но точно този месец не мога да ти услужа с пари. Защо не поискаш аванс от шефа си?"
- Актуално
- Популярно
