Мнозина напълняват, когато се откажат от тютюнопушенето. В повечето случаи причината е, че отказът от пушенето на цигари се компенсира с „честичко похапване" и смукане на бонбони. Въпреки това хората сляпо вярват, че напълняването се дължи на отказването от цигарите. Това не е вярно.
Нито поемането на дима се съпътства с отслабване, нито пък спирането на цигарите води до напълняване.
Имам един интелигентен и вещ в науката за храненето приятел, който, откакто престана да пуши, полека-лека започна да пълнее. Вече беше почти склонен да повярва, че захвърлянето на цигарите води до напълняване. Помъчихме се двамата да разберем причините за това. Последваха разочарование след разочарование. Стана ясно, че не слага в устата си нито залък повече от преди, пито пък компенсира глада по никотина, със смукане на бонбони или нещо друго. Нито работата му се беше променила, нито пък неговата заетост, не се движеше дневно нито повече, нито по-малко и така нататък.
След дълго лутане успяхме да намерим ключа на тайната.
Приятелят ми преди си лягаше към 11 часа, работеше или беше извън дома си. След като обаче престана да пуши, още в ранна вечер го обземаше такава сънливост, че в девет часа беше вече в леглото.
Тези два часа почивка в повече — при непроменен начин на хранене — бяха достатъчни за увеличаването на килограмите.
Ако ме попитат за какво не ползваме този сос, ще отговоря: „Не го слагам върху торти, кекс, баници“. Чесновия сос може да се намаже на филийка, върви с риба, кюфтета, пържоли. Може да се сложи в яхния от зелен фасул или грах... всъщност – навсякъде. Мисля си, че дори и да не обичате чесън, този сос ще ви хареса.
Необходими продукти:
Чесън – 5 главички
Олио – 200 мл (по преценка и вкус)
Оцет – 20 мл
Вода – 50 мл
Сол – 1 с.л.
Начин на приготвяне:
За приготвянето на соса използвам само домашен чесън. Никога не съм го правила с такъв от от магазина.
Обелвам скилидките и ги поставям в глинена паничка. За да се обелят по-лесно, ги накисват в студена вода. Към чесъна добявям 1 с.л. сол и започвам да го счуквам. Постепенно добавям олиото като продължавам да кълцам и стривам чесъна. Това се прави докато сместа заприлича на майонеза или докато чесъна престане да поема мазнината, за да не е прекалено мазен соса. По-старият и сух чесън поема много по-малко олио, отколкото пресните и сочни скилидки, за това всеки трябва да прецени колко олио да използва. Добавям оцета и отново стривам сместа. Накрая сипвам вода, за да не е много тежък соса.
В галерията може да разгледате рецепта за чеснов сос стъпка по стъпка:
Дошло време малкото момченце да тръгне на училище. Един прекрасен ден учителката казала: „Днес ще рисуваме картина!”.
Момченцето грейнало от щастие – то много обичало да рисува. Грабнало кутийката с цветните моливи и се приготвило да рисува – коте, зайче, птичета, кораби и риби – всичко му харесвало. Но учителката казала: „Не започвайте още, ще рисуваме цветя.”
Пак широка усмивка огряла лицето на момченцето – то обичало да рисува цветя – пъстри и многоцветни – цели поляни с цветя. Извадило всички ярки цветове и започнало.
„Почакайте, не започвайте още – казала учителката – сега ще ви покажа как се прави това.”
И нарисувала червено цвете със зелено стебло.
Момченцето погледнало своите шарени цветя, а после цветето на учителката – неговите му харесвали много повече, но въздъхнало дълбоко, обърнало листа и нарисувало червеното цвете, без да каже нищо.
На следващия ден учителката им казала, че ще правят фигурки от пластелин. Зарадвано момченцето започнало да прави лодка, самолетче и камионче дори. След малко долетял гласът на учителката: „Ще правим купа.”
Момченцето смачкало фигурките си на топче и започнало да прави съдове – с всякаква форма и дълбочина.
„Прави се ето така!” – отсякла учителката и им показала една дълбока кръгла купа.
Момченцето погледнало купата на учителката, после своите – те му харесвали много повече, но дълбоко въздъхнало, отново смачкало своите купички и направило дълбоката купа, без да каже нищо.
Много скоро малкото момченце се научило да чака учителката да му покаже кое как се прави и престанало да прави каквото и да било само.
Случило се така, че с родителите си се преместили в друг град и друго училище. Още в първия ден учителката казала: „Днес ще рисуваме картина.”
Момченцето тихо стояло, без да прави нищо и чакало учителката да покаже какво и как. Но тя само се разхождала напред-назад и нищо не говорела. Когато минала покрай малкото момченце, тя го попитала: ”Ти не искаш ли да рисуваш?”
„Искам, но какво?”
„Няма да знам докато не го нарисуваш” – отговорила учителката.
„А как да нарисувам картината? С какви цветове?”
„Както искаш и с каквито пожелаеш цветове. Ако всички рисувате едно и също нещо с еднакви цветове, аз как ще различа вашите картини? – попитала учителката.
„Не знам” – свило рамене малкото момченце и започнало да рисува червено цвете със зелено стебло…
Един от големите уроци за нас „възрастните” е да се научим да подкрепяме новия кълн, вместо да му показваме как да расте нагоре… И да уцелим точния момент, когато трябва да започнем да се учим от децата си вместо да ги поучаваме, защото те са носителите на всичко Ново, което идва, за да направи този свят едно по-добро място за живеене.
На село при мама. Навън са минусови температури, а вътре печката бумти и е топло и уютно. Вкусът на меденки винаги ме връща в детството. Страшно много обичаме тези бисквити и винаги правим двойна доза. Хапваме ги така, както съм показала на снимките, но могат да се потопят в шоколад или да се слепят. Рецептата е за една доза и от нея се получават около 100 бисквитки. Ползвам чаена чаша от 200 мл., за да отмеря продуктите.
Необходими продукти:
2 яйца
200 гр. захар (пълна чаша до горе)
180 мл олио (3/4 от чашата)
150 мл мед (2/3 от чашата)
2 ч.л. сода за хляб
2 ч.л. канела
5 чаени чаши брашно за твърдо тесто
Начин на приготвяне:
Яйцата се разбиват със захарта. Добавя се меда, олиото и канелата и 4 чаши и половина брашно, заедно със содата. Когато добавя брашното сменям бъркалките на миксера.
Аз не обичам да меся, затова ползвам миксер, но всичко може да се замеси както се меси обикновено тесто.
Изсипвам останалото брашно на масата /плота или тавичка/, върху него тестото от купата и меся. Когато е готово, откъсвам част от него и разточвам на кора 1-2 мм. Изрязвам кръкчета с малка чашка. Редя в мазнена и поръсена с брашно тавичка (мажа тавичката само веднъж, първият път) или върху хартия за печене. Пека на 180 градуса, 10 минути или докато потъмнеят леко.
В галерията може да разгледата рецепта за меденки стъпка по стъпка:
Понякога Животът поднася такива изненади и устройва такива капани, че раздялата с работата започва да ви изглежда единственото правилно решение. Не бързайте! Преди да сложите заявлението си на бюрото на шефа, претеглете всички „за" и всички „против"!
Както е известно, работата не е заек - няма да избяга. Но ние неминуемо се уморяваме от монотонността на живота, който за повечето от нас представлява тичане до припадък по един и същ маршрут: „от къщи в службата" и обратно. Затова вярваме, че ако си намерим друго работно място, всичко ще се промени към по-добро. Дали е така и струва ли си да рискуваме?
ДОХОДИТЕ НА ВАШИЯ СЪПРУГ ПОСТОЯННО РАСТАТ
Или той се изкачва уверено по служебната стълбица и още малко ще бъде назначен за директор на голяма фирма. На фона на неговата заплата вашата изглежда смехотворно малко. А и да работите в подобна ситуация е някак неприлично. Той пък постоянно ви повтаря: „Защо не си останеш вкъщи, така ще имаш повече време и за децата, и за себе си..." И ето, вече сте готова да се вслушате в добрите съвети на своя благоверен. Опомнете се! В кариерата му са възможни както върхове, така и пропасти. Ето защо пребиваването в креслото на голям началник, може да се окаже съвсем кратко. Какво ще правите, ако на житейския ви спътник се наложи да се върне към предишната скромна длъжност и почти мизерна заплата?
Делата на съпруга ви процъфтяват? Тогава едни други неочаквани обрати на събитията стават повече от възможни. Досещате ли се какви? Правилно: цели пълчища млади и алчни госпожици са тръгнали на лов ако не за прекрасния принц, то поне за твърдо стоящ на краката си мъж. Какво ще правите след драматичния развод?
Най-лошото от всичко обаче е това, че дори при най-благоприятно стечение на обстоятелствата, когато всичко върви по мед и масло, т.е. съпругът ви се утвърждава на поста си и не изневерява, на вас самата рано или късно ще ви омръзне да се въртите около печката, ще ви писне от безкрайните посещения на центровете за разкрасяване и от шопинг-походите по магазините. Ще ви се прииска да избягате от всичко това... на някогашното си работно място. За да се почувствате отново целеустремена и самодостатъчно личност. Но уви, през изминалите години вашите връстнички са отишли доста напред и ще трябва да им дишате праха.
КОЛЕЖКИТЕ ВИ ДРАЗНЯТ
Ако не всички, то някои от тях. Една бърбори непрестанно, сякаш не е на работа, а се намира на пазара - направо е невъзможно да се съсредоточите. Друга сплетничи и тиражира из целия офис небивалици за личния ви живот, въпреки че не знае нищо за него. Трета плете интриги и явно се стреми да заеме вашето уютно кресло. Казано накратко, не служба, а лудница! И вие решавате: „Още от утре напускам. Тогава най-после ще разберат какъв ценен кадър са изпуснали."
Не се и надявайте. Никой даже няма да обърне глава след вас, когато гордо хлопнете вратата. Нещо повече, в същата секунда за работното ви място ще се образува такава опашка от кандидатки, че на шефовете ще се наложи да обявят конкурс за вакантното място. Помнете: гробищата са пълни с незаменими хора. И разсъждавайте трезво. Да допуснем, че сте прекрасен специалист и за нула време ще си намерите нова работа, където ще ви приемат с отворени обятия. Но къде е гаранцията, че там няма да попаднете на също толкова противна личност, която ще ви отравя живота и целия ден от сутринта до вечерта? Гаранция няма. Затова се утешавайте с мисълта, че в сравнение с евентуалните нови колежки сегашните могат да се окажат истински херувимчета.
РОДИТЕЛИТЕ МИ БОЛЕДУВАТ
Някой от вашите близки - майка, баща или съпруг, заболява сериозно и се нуждае от постоянна помощ. Вече започва да ви се струва, че единственото вярно решение е да напуснете работа, за да седите ден и нощ до леглото на страдалеца.
Не бързайте обаче да се принасяте в жертва. Грижи за близкия човек могат да се полагат по най-различни начини. В конкретния случай много по-разумно ще бъде да наемете гледачка, медицинска сестра, чистачка, както и да приемете помощта - разбира се, не безвъзмездна, на свои пенсионирани роднини. Да напуснеш професията си е лесно, но да се завърнеш в нея след месеци или даже години, прекарани край болничната постеля, е ужасно трудно. А и докато времето лети, по-млади конкуренти ще заемат мястото ви. Освен това не забравяйте, че хората, сломени от тежък недъг, рядко са благодарни. Усещайки своя неумолимо приближаващ се край и явна безпомощност, възрастните родители по правило стават раздразнителни, обидчиви, мърморещи и капризни като малки деца. Дори вашето ангелско търпение може да се изчерпи, ако майка ви или свекърва ви постоянно негодува, че сте купила не черен, а бял хляб, че супата е пресолена или сте й казали „Добро утро!" с не особено приветлив тон.
Сигурна ли сте, че в един момент нервите няма да ви изневерят? Готова ли сте в отплата за безсънните нощи и тичането по аптеките да получавате предимно упреци и сълзи? А и болният ви близък надали ще оцени това, че заради грижите за него сте се отказала от растежа в кариерата и от по-високата заплата. Ето защо стиснете зъби и се постарайте да печелите повече, за да разполагате с достатъчно пари за лекарства и гледачки, без да се налага да напускате професионалния строй.
СЛУЖЕБНИЯТ ВИ РОМАН ЗАВЪРШВА С ФИАСКО
Ах, каква мъка - любовта свърши. В началото всичко е било прекрасно: след работа сте се качвала в колата му, ходили сте на ресторант и после у вас, защото в дома му го е чакала съпругата. Вие вече сте прибавяла неговата фамилия към името си, но... внезапно всичко приключва. Дори не знаете защо. Всъщност вече не е важно кой е виновен за разрива - вие ли сте допуснала грешка, пришпорвайки събитията, или той, глупакът, е изпуснал единствения си шанс да бъде щастлив. А може би вина за всичко носи злополучната златна халка на безименния му пръст?
Така или иначе вие плачете по цели нощи, след като той за пореден път ви поздрави сухо в коридора, а денем гледате през сълзи монитора, унесена в спомени за ония приказни дни, когато ви е било толкова добре заедно...
Много скоро отсичате: „Край, напускам, за да не давам повод за гнусни сплетни. Пък и нали казват „далеч от очите, далеч от сърцето." После пишете съответното заявление.
Стоп! Мислете преди всичко за себе си, а не за колегите, пред чиито изумени погледи се е развивал вашият роман. Много вероятно е да ви повишат, ако се задържите на своето перспективно място. И тогава никога повече няма да виждате хората от съседните бюра. В такъв случай защо да се притеснявате, че ще кажат нещо лошо за вас? Непременно обърнете внимание: възлюбеният ви май не бърза да напуска завоюваните върхове в кариерата, напротив, уверено се движи напред и нагоре. С какво сте по-лоша от него? Не ви остава нищо друго, освен да плюете на общественото мнение и да си внушите, че околните обсъждат вашата връзка от завист и защото сами искат да изпитат същите силни чувства. Да напуснете сега, значи да слезете от сцената, освиркана от публиката, да признаете своето поражение. Не! Вдигнете гордо глава. Изпитала ли сте удоволствие от набързо приключилия любовен роман? Чудесно! Празникът свърши, животът продължава.
ПАДНАЛ ВИ СЕ Е НАЧАЛНИК КАТО ОТ ФИЛМ НА УЖАСИТЕ
Какво пък, съчувстваме ви. Но това не е повод да хвърлите в лицето му заявление за напускане. По-добре се опитайте да се дистанцирате вътрешно от неговите несправедливи нападки. Мислете рационално, а именно: „Крясъците имат отношение не само към мен, но и към останалите, към конкретната ситуация като цяло." Осъзнайте веднъж завинаги, че в обидите на тиранина най-често няма нищо лично. Затова, когато чуете как офисното ви чудовище гневно тропа с крак, си кажете: „Той просто е прекалено темпераментен и лошо възпитан човек." Нима заради подобно злобно джудже ще поставите под въпрос своето кариерно развитие и финансовото благополучие на семейството си?
Началниците много рядко са добрички. И повечето от тях редовно „строяват" подчинените си, за да не забравят къде зимуват раците. Защо го правят ли? За всеки случай, още повече, че винаги ще се намери повод за „четене на конско". Успявате ли да се утешите по начина, който ви препоръчваме? Наистина, той е подходящ само за крайно разсъдливи и сдържани личности, т. е. за хора със стоманени нерви. Ако не сте от тях и след всеки сблъсък с шефа изпадате в депресия или ридаете с часове, ако не искате да ходите на работа, само защото ще го видите, от правилото „не напускай, преди да размислиш" може да се направи изключение. Махайте се веднага - психическото ви здраве струва по-скъпо.
Твърди се, че рецептата за овчарски пай се е появила през 18 век в Ирландия като храна за бедните, когато с остатъците от месо са приготвяли ястие, гарнирано с картофено пюре и запечено, за да хване коричка. Дали е така, не зная, но съм убедена, че няма човек, който веднъж да не го е опитал и да не е повторил отново.
Необходими продукти:
0,700 кг. кайма
2 глави лук
1 морков
2 скилидки чесън
3 с. л. грах от консерва
70 мл вода
70 мл червено вино
сол
червен пипер
черен пипер
олио
За картофеното пюре:
1 кг. картофи
70 гр масло
300 мл прясно пляко
Начин на приготвяне:
Картофите се обелват, нарязват и сваряват в подсолена вода.
Запържва се ситно нарязания лук в малко мазнина. Като стане стъклен, се добавя рендосаният морков и две ситно нарязани скилидки чесън. Щом морковът омекне, се прибавя каймата. Запържва се и към сместа се слага сварената грах, виното, водата и подправки – сол, червен пипер, черен пипер, чубрица. Ястието къкри, докато стане на мазнина. Изсипва се в тава.
От сварените картофи се прави картофено пюре, но с по-рядка констенция. Сварените картофи се изцеждат и се разбиват с маслото и прясно мляко.
Картофената смес се изсипва върху останалата. Пече се в предварително загрята фурна на 200 градуса около 30-40 мин.
Рецепта за овчарски пай стъпка по стъпка може да видите в галерията:
С възрастта овалът на лицето се променя - появява се двойна брадичка, челюстта става по-тежка. Нямате друг изход, освен да привлечете вниманието към горната част на лицето с по-силен грим на очите и руж в прасковено-златисто. Вечер можете да слагате руж по очертанията на челюстите си и върху меката част на ушите.
ВСИЧКО Е В ПОГЛЕДА
Сенките и торбичките безмилостно състаряват, особено ако сме предразположени генетично към тях. Решите ли да ги камуфлирате, започнете с визуално уголемяване на очите. Използвайте бял молив, с който да очертаете клепачите си от вътрешната им страна, а под веждите сложете много светли, почти бели сенки. Щом нямате кожа като праскова и сте на повече от 25 години, откажете се от перлените сенки. Те коварно се натрупват в гънките на клепачите и привличат погледа към бръчките около очите.
Съветите на гримьорите:
*Сенките се нанасят по-лесно и равномерно, ако преди това напудрите клепачите си.
*Черната очна линия и черната спирала са най-добрият избор, защото с тях очите изпъкват като в рамка.
*Никога не използвайте сенки с цвета на ириса.
Съветите на дерматолозите:
*Пийте най-малко 1,5 л вода на ден, но след 19 часа ограничете течностите, щом очите ви лесно подпухват.И внимавайте със солта!
*Спете поне 8 часа на нощ.
*Избягвайте преумората, не работете на смесена - дневна и изкуствена светлина, а вечер ме слагайте мазен крем около очите.
Съветът на бабите ни:
*Преди да си легнете, поставете в хладилника обелен картоф. На сутринта го срежете на две и дръжте половинките му върху затворените си очи в продължение на 5 минути! После се измийте с вода и намажете със зехтин. Торбичките изчезват, кожата се изглажда.
КОЖА КАТО КОПРИНА
Тайната на хубавата, здрава и свежа кожа не е в невероятно скъпата козметика, нито в пластичната хирургия, а най- вече в съвестното й почистване сутрин и вечер, в прилагането на хидратиращ крем през деня и подхранващ вечер, в предпазването от слънцето и в грима... - не забравяйте, че отричаният допреди десетилетие фон дьо тен сега се препоръчва горещо, защото ни защитава от свободните радикали.
Всяка жена има лицето, което заслужава. Не бива нито за миг да забравяме тази азбучна истина и безропотно да се примиряваме с незначителните дефекти в чертите си. Малко цвят и много сръчност в съчетание с добро самочувствие могат да превърнат и невзрачната пепеляшка в ослепителна красавица.
Съветите на гримьорите:
*Използвайте фон дьо тен с един тон по-светъл от този на кожата. Нанасяйте го от центъра на лицето навън, като не забравяте шията, ноздрите, меката част на ушите.
*Винаги се пудрете отгоре надолу - това е посоката на естествения мъх по лицето.
*За да омекотите чертите си, леко потупвайте с четката за руж най-издадените места на челюстите.
Съветите на дерматолозите:
*Разгримирането започвайте винаги с очите - най-чувствителната зона на лицето, За предпочитане е да използвате специално създаден за целта продукт, с I който се почистват и устните.
*Тоалетното мляко обикновено се нанася с памук, но можете да прибегнете и до пръстите си. В този случай масажирайте кожата с леки потупващи движения, без да я опъвате, за да не предизвикате появата на бръчки,
*Разгримирането непременно завършвайте с тоник или с розова вода, стягаща порите.
Съветът на бабите ни:
Въпреки че не са чували думата пилинг, те редовно правели подобна процедура с помощта на мед. Лицето се почиства и се намазва с пчелния еликсир, след което започва енергично да се потупва. При отлепването на пръстите от кожата мъртвите клетки се отстраняват по изключително ефикасен начин.
МЕЧТАНИТЕ УСТНИ
За наше най-голямо разочарование с годините устните неминуемо изтъняват. Когато не можете да си позволите инжекции с колаген или перманентен грим, за да предотвратите катастрофата, научете се как да използвате контурния молив. Ако едната ви устна (обикновено горната) е по-тънка, съсредоточете се върху нея, а долната оставете такава, каквато си е. С молива излезте леко от естествените контури - не повече от милиметър- два, и после нанесете червило в същия цвят.
Съветите на гримьорите:
*За по-голям обем най-отвън устните могат да се очертаят с бежов молив или с коректор
*При много тънки устни тъмните червила са забранени.
*Избягвайте да пудрите устните си - наистина така ще удължите „престоя" на червилото върху тях, но пък ще ги изсушите и те ще се напукат доста неестетично и болезнено. Най-добре е, след като се начервите, да притиснете към устните си мека хартиена салфетка и после отново да минете с гилзата по тях.
*Червилото може съвсем успешно да се замести с ръждиво златисти сенки за очи.
Съветът на бабите ни:
*Всяка сутрин мажете устните си с мед за 10 - 20 минути. Така няма да се напукват дори през най-студената зима, ще бъдат винаги меки и гладки.
Свински ребра с лук на фурна е от онзи тип рецепти, които братовчедка ми нарича „Рецепта за през седмицата“, защото е с малко продукти, с минимално участие на готвещия и не на последно място – малко съдове за миене.
Това е типично селско ястие, което обикновено се готви през зимата, след Коледа. Тъй като месото е домашно и съдържа естествена мазнина, не добавям допълнителна. Избягвам и подправките, за да се усеща вкуса на месото.
Необходими продукти:
1 кг. свински ребра
5-6 глави лук
червен пипер
сол
Начин на приготвяне:
Ребрата се измиват, нареждат се в тавичка, посоляват се, сипва се вода и се слагат да се пекат на силна фурна. Когато се зачервят от едната страна се обръщат. Домашното месо изисква повече време за готвене, отколкото това от магазина. Когато се зачервят и от двете страни, ако още не са готови, ги покривам с готварско фолио и ги пека до готовност.
Червеният лук се нарязва на полумесеци и се намачква с 1 с.л. сол и 1-2 с.л. червен пипер. Прибавя се към готово месо, фурната се намаля на 180 градуса и за около 15-20 минути или докато не стане на мазнина.
Вижте рецепта за свински ребра с лук на фурна стъпка по стъпка:
- Актуално
- Популярно
