И ОТ МЕН ЗА ДИЕТИТЕ
Непрестанно чета диети из нета. С идването на лятото статиите и книгите за отслабване стават все по-популярни. Едните са по-лесно изпълними и включват едно твърдо сварено яйце на закуска, маруля и сирене на обяд и пропускаш вечерята, а други са толкова сложни, че след като прочета какво трябва да ям първия ден на закуска и обяд, направо съм се отказала от диетата.
Разбира се, всяка жена, която се е замисляла по въпроса с диетите е установила, че движението е всичко, от което има нужда и не прави. Отдавна съм престанала да вярвам, че домакинската работа гори калории. То ако беше така, всички жени щяха да бъдат стройни и слаби. Аз допускам, че тези статии ги пишат женени мъже, за да насърчават половинките си да чистят, перат на ръка и готвят азиатска, мексиканска и индийска кухня в една и съща седмица.
Според мен всяко ограничение от рода никога повече не бива да ядеш … шоколад, хляб, месо или каквото и друго да измисли съчинителя на статия за диета или набеден като такъв диетолог води до познатия ни йо-йо ефект. Не можеш да си забраниш завинаги да не ядеш шоколад, торта или хляб с маслини.
Все пак решите ли да отслабвате първо го решете. Решете, през януари месец че ще свалите 5 килограма до морето. Не си поставяйте огромни цели и не се мерете всеки ден на кантара, за да не се демотивирате. Най-важното според мен е първо да убедите мозъка си, че ще отслабвате, даже ако можете честичко си представяйте как лятото сте на море по бански и даже рязания бански ви стои добре. Никога не забравяйте, че за един месец може да свалите от 2 до 5 кг. в зависимост колко сте над обичайните си килограми.
Преценете колко се движите и ако сте по-лежерна, като мен, хич не си обещавайте, че от следващия понеделник ще тръгнете на фитнес, ще се потите като героиня от касов американски филм с коремни преси у дома или всяка сутрин ще тичате по 5 километра и то даже преди закуската и кафето. Определете си маршрут за разходка след работа. Ако до вчера сте се прибирали с маршрутка от днес се прибирайте пеша или поне слезте две спирки по-рано.
Намалете хляба, газираните напитки и всичко опаковано в лъскава опаковка. Поинтересувайте се от разделно хранене, без да залитате много в тази посока. Основното, с което аз се съобразявам са две неща: първо – никога не се смесвайте месо и млечни продукти на едно хранене, зеленчуците вървят със всичко, а плодовете се ядат отделно и второ - разликата от едно хранене до друго с несъвместими продукти е два часа. Така, ако сутринта сте закусили кисело мляко, на обяд спокойно може да си ядете пържола със зелева салата.
Пийте вода. За мен това е трудно за изпълнение, но за отслабване и за поддържане на кръвоносните съдове е задължително.
Преценете реално структурата си. Дори нищо да не ядете, ако структурата ви не позволява да станете манекенка, значи със сигурност няма да станете такава. Това разбира се не бива да ви служи за оправдание и да се откажете още на втория ден. Само че, като гледам себе си, ми е напълно ясно, че аз никога няма да стана 50 кг. Висока съм 164 см. и в момента съм 60 кг. Мога до морето да сваля най-много 2 кг. … но да си поставя за цел да отслабна 8-10 кг. би било пълно безумие.
И последния ми съвет. Никога не забравяйте, че сте жив и нормален човек, който си има своите малки/големи прегрешения. Ако сте на ограничителен режим за отслабване и ви се прияде торта, което е абсолютно забранено от гледна точка на разделното хранене, отидете в най-хубавата сладкарница, поръчайте си парче от най-хубавата според вас торта и си го изяжте с огромно удоволствие. Допуснете ли по време на яденето на тортичка да се прокрадне онзи тъничък гласец, който ви обяснява колко калории сте сложили на задника си то непременно калориите ще се залепят точно там. И няма смъкване.
Понеже сега вече е късно да си обещавате каквото и да било за морето, се приемете такава каквато сте, точно така както правят мъжете. Купете си нов бански, парео в ярки цветове и вървете с гордо вдигната глава и огромна усмивка. Това е. Жените са два вида: усмихнати и сърдити. Чак после се появяват другите определения за тях от рода на: грозни и хубави, слаби и дебели, работни и мързеливи … Пък и на морето може да си обещаете, че през коледната нощ ще се поберете в рокля един размер по-малък от сегашния ви.
МОЛБА ЗА ИДЕЯ
Когато ходя някъде на излет обичам да събирам съкровища. Съкровища е всичко, което блести, неща със странна форма, коренища на дървета, строителни отпадъци влачени от реката, камъни с интересна форма или с блестящи жилки и каквото друго се сетите.
После камъните ги рисувам с лакове, когато имам, или им правя декупаж със салфетки, клоните и коренищата боядисвам с каквото намеря, или ги оставям така, а в главата ми се блъскат идеи за другите открити съкровища. Част от идеите реализирам, друга част от тях – не, но си стоят в проект…
В резултат на това, в къщи обикновено е лудница от започнати довършени и недовършени проекти, търкалящи се на моя диван … и не само там. Снощи даже открих една мишка – плюшена де, която направих в дългите зимни вечери … и не я подарих, защото не харесвам очите и. Трябваше да измисля други очи, но така си остана горката мишка – да гледа странно и никое дете да не си играе с нея.
При последното ми ходене на река, когато добих онзи невероятен малинов тен, за който ви разказах по-рано открих коренището, което виждате на картинката. Не му е мястото там където съм го сложила, но вече обясних за проектите и реализирането им в моя живот. Това коренище е осъдено да стои там докато не реша какво ще го правя …
Та какъв ми е проблема сега. Искам това коренище да го боядисам. Понеже не съм художник, или кой знае колко умен човек измислих какво да направя, но реших преди да отида да купя материалите да поразпитам и други хора за мнението им по въпроса. Та до сега идеите са три: яхтен лак за дървото и златен за камъка, бяла боя изтрита тук – таме за дървото и златен камък и златна боя за дървото и бял камък.
Чудя се дали да ви помоля за нови идеи или да помоля да изберете от горните три. Мисля да заложа на новите идеи. Това ще ми докара още по-голямо главоболие по въпроса, защото си представям как някой по – креативен от мен предлага дървото да бъде боядисано в тъмно зелено и в лилаво, а камъка в сребристо, или синьо и бяло райе и камък с цвят на пясък … и тогава съвсем ще се объркам. Започна ли да мисля в какво да сложа коренището ще настъпи наистина драма: може да го сложа в саксия със земя, може да е в емайлирана кофа с пясък, може да му направя бетонно блокче, с крачета, които не драскат пода …
Е, хайде – чакам идеи за боядисването две седмици и се хващам с четките да творя глупости. Естествено трябва да организирам боядисването на вън, за да не се наложи после да чистя терасата със знайни и незнайни препарати.
ДЕН ПЪРВИ:
Едва 6 сутринта е, а вече сме близо до Пловдив. Няма как – от нетърпение сме станали вчера, дето се казва, и сме се метнали в колата. Всъщност, натъпкали сме се в малкото останало свободно от багаж пространство. Пежото се задъхва, и ръмжи, и недоволства, но продължава да гълта километрите в посока морето.
Двете ми деца спят доволно на задната седалка, превърната в спалня от набутаните между седалките сакове. Към Сливен ще се събудят и ще питат защо още не сме пристигнали. Сигурно си мислят, че управлявам хеликоптер, а не кола на 20 и кусур години.
Пристигаме по някое обедно време – след една, две, три и повече отбивки по пътя, включително и една по-дълга почивка за мекици в Бургас.
Традициите трябва да се спазват.
Възпитаният ми шок от вида на мястото, където се настаняваме, ме убеждава, че в интернет честността не е на почит, а и че не трябва да му се доверявам прекалено, особено когато избирам Великата Морска Отпуска по снимки, част от които сигурно са крадени от сайта на някоя туристическа агенция.
Еко-био-натюр къщата, която съм резервирала още през януари, се оказва бунгало от зората на партизанското движение, с всички присъщи на онази епоха атрибути – балатум, тапети и странни на цвят и вид плочки в банята. Мебелите са масив, да, или по-скоро са били масив преди се сблъскат с глада на дървениците. Има обаче PVC дограма,/ хич не е еко това, да знаете!/, но явно собственикът на комплекса е решил да вложи поне от кумова срама някой лев в мястото, което му осигурява спокойни есенно-зимно-пролетни дни. Въпросната дограма има богат принос към насищане на миризмата на влага и мухъл в бунгалото, както и към приличния му /поне външно/ изглед.
Всъщност отвън всичко изглежда прекрасно – хубави зелени пространства, много дървета и добре подрязани храсти, детски площадки и истинска лодка , хамаци и шезлонги навсякъде. Красиво, но недостатъчно. Все пак не можеш да спиш в хамака навън, при условие че си платил на вечер сума, равняваща се на външния дълг на една малка африканска държава.
Децата не са впечатлени, или са много впечатлени, ама не смеят да коментират, за да не дразнят и без това изнервената си майка.
Лекичко ми намекват, че е време да отидем на плажа, все пак е три след обяд и 35-градусовата жега е много подходяща за първи плаж. Не споря по въпроса, защото още съм в кататонен ступор от настаняването, пък и преценявам, че по-добре на плажа, отколкото в еко обиталището.
С победоносни викове се бухват във водата и разплискват около себе си вълни от щастие. Установявам, че на тях всъщност изобщо не им пука къде ще спят, стига да получават дневно поне осем часа море и пясък.
ДЕН ВТОРИ:
Събуждам се в 4,30. Може би съм се наспала. Или може би съм се събудила от равномерното тропане на нещо тежко в цимент. С леки припълзявания решавам да се разходя до близката кафе-машина и да взема първата доза кофеин за деня. Още е много тъмно, чувам морето да бучи и усещам миризмата на....На пътеката пред бунгалото съвсем свободно стоят две магарета и един кон. Истински магарета и истински кон. Кротко пасат от приятната зелена ливадка и потропват с копита по циментовата пътека. Конят ме поздравява с кратко изцвилване и размахване на опашка.
Правя обратен завой, внезапно решила, че повече ми се пие от нес кафето, което си нося. Или изобщо вече не ми се пие кафе. Все пак това е еко почивка, а кафето е вредно и говедата на пътеката са там, за да ми покажат колко нездравословни са кафе и цигара преди закуска.
На плажа сме още по изгрев слънце. Прекарвам първите два часа в убеждаване на децата, че още е хладно и че ще се къпят в морето малко по-късно. Междувременно те са се овъргаляли в пясък до корените на косите си и са влизали сто пъти в морето, въоръжени с очила и шнорхели „ да се измият само“.
Странно, други хора на плажа около нас няма. Държат дистанция от пет чадъра и три децибела. Може и да им идваме малко шумни или пък гледат да не нарушават нашия периметър от разхвърляни кофи, лопати, пояси, топки и изкопани в пясъка еднометрови дупки.
На всеки двадесет минути по график или едната, или другата е гладна. Торбата с хранителни припаси застрашително се опразва още преди 11 часа.
Явно ще правим ранен обяд.
Толкова са уморени от целодневния плаж, че се катурват в леглата почти по светло още.
ЩИПКА ОТ ПРИРОДАТА
Събудих се в събота с натрапчивото чувство, че пропускам нещо важно в живота си. Полежах, защото е събота, помързелувах и се надявах това натрапчиво чувство да си отиде, но – не то се мотае се около мен и ми се присмива.
Накрая половин час по-късно ми хрумна, че тъй като е почивен ден и е горещо може да отидем на плаж. Взех за себе си една микрофибърна кърпа с жирафче, облякох бански, една неприлично къса дънкова пола, памучна тениска, за мъжа ми хавлиена кърпа с лодка и тръгнахме за басейна.
Пристигаме там и гледам: няма жив човек по бански. И е едно подозрително тихо. Поглеждам внимателно, защото когато искаш да видиш едно нещо, а виждаш друго очите ти рядко гледат и какво да видя: мотаят се два трактора, трима – четирима работници с четки за боядисване в едната ръка и кафе в другата и толкова... Явно басейна още не е отворен. Да не мърморя излишно, ама кой нормален човек прави ремонт на басейн през лятото?!? А после като мине сезона не престава да се оплаква, че не е имал приходи.
Застанах ядосано и започнах да се оглеждам. Точно до басейна, към който бяхме тръгнали има друг басейн наречен „ВИП“. Колко е ВИП е друг въпрос, ама нищо … ще ходим на ВИП-а…, а там пълно с хора. Човек до човек, кафе до кафе, бира до бира. Във водата няма празно място да се намокриш, да не говорим, ако решиш да плуваш. Нито един свободен шезлонг и нито едно свободно място да си сложиш кърпата, в краката на някой дошъл по-рано ВИП-посетител с риск, когато човека тръгне да слиза от шезлонга да те настъпи. Нацупих се.
Почувствах се хваната в капан, без изход и леко прецакана. Мъжа ми се видя в чудо, защото му стана ясно, че ще се цупя до като му започнат мачовете по телевизията, а и след това. Между нацупена жена по време на мач и усмихната жена по време на мач той избра второто и предложи да отидем на някоя река.
Това с реката се оказа много добра идея. Отидохме. Понеже изпитвам ужас от насекоми той избра едно място с много камъни и пясък, далеч от трева, за да не пищя постоянно. Реших, че няма да лежа и да се припичам и тръгнах да търся „съкровища“ – интересни камъчета, криви коренчета и други подобни нещица.
И открих изсъхнал клон, единия край на който беше потопен във водата. Не можах дъх да си поема от възхищение: на клона бяха избили и се развиваха добре малки, зелени клончета … Не спирам да се възхищавам на Природата, която винаги намира начин да постигне своето. И вероятно винаги би успявала, ако не и пречехме постоянно.
Чудя се как така ние хората забравихме, че винаги има начин да постигнем това, което искаме. Това, че при липсата на басейн отидохме на река беше чиста случайност в потвърждение на това, че винаги има начин. Не знам защо, вторачени в новостите, с които ни заливат рекламите толкова много се отдалечихме от инстинктите си. Съгласете се, че така само усложняваме своя живот, хабим нерви и страдаме без причина. Като няма басейн - отиваш на река, като не те вземат на мечтаната работа - търсиш друга, като някой те наранява с поведението си - търсиш друг път към него … както природата, която винаги намира начин да постигне своето.
Е, два часа след плацикането в рекичката, установих, че не съм взела слънцезащитен крем. Те тук вече и Природата с нейната мъдрост и невероятни решения не можа да ми помогне. Вече станаха две нощи, в които не съм мигвала, защото изгорях порядъчно. В момента съм с прекрасен малинов цвят на кожата, малко замъглен от четирите пласта крем за след слънце и с още по-красиви виолетови торбички под очите. Движа се внимателно, защото все пак ми се наложи да облека делови дрехи, на които усещам всеки един бод … и съм кисела и нацупена. Те тук вече и Природата не би имала решение, защото няма как да накараш цялата Природа да се занимава с глупостите на един единствен човек…
Бял понеделник, червен вторник, зелена сряда, оранжев четвъртък, виолетов петък, жълта събота и неделя с нюансите на дъгата - всички продукти в менюто ни за вталяване се подбират в зависимост от своя цвят. Така например през зеления ден можем да закусим с плодова салата от киви и настъргана зелена ябълка, да обядваме със супа от спанак, а на вечеря да хапнем салата от краставици и броколи, залята с кисело мляко. Жълтият ден пък е белязан от пъпешите, ананасите, лимоните и т. н. В резултат се получава нискокалорично, наблягащо на плодовете и зеленчуците меню с достатъчно съдържание на протеини и сложни въглехидрати.
Съвременните специалисти по здравословно хранене например настояват, че човек трябва да изяжда минимум 5 зеленчука и 3 плода дневно - продукти, които не само радват погледа с цвета си, но и съдържат витамини, минерали, антиоксиданти, фибри, удължаващи живота и помагащи ни да запазим здравето си. Как обаче да впишем това количество дарове на природата в своя пълен със стрес и сандвичи работен график?
Цветната седмица е чудесен начин да спазваме разнообразна вталяваща диета, без това да се отрази на настроението и самочувствието ни. Още повече, че не е никак трудно да се придържаме към нея и на работа, и в къщи, и по време на отпуската си. Диетата не изключва определени храни, не ни заставя вманиачено да броим калориите или да претегляме продуктите. Единственият важен принцип в нея е умереността във всичко.
Изучете цветните списъци с продукти и започнете да експериментирате с плодовете и зеленчуците от определената за деня група. Приготвяйте салати от марули и плодови мусове, запичайте тиквичките и патладжаните с чесън, а бананите - с канела, задушавайте спанака със сирене и пасирайте зеленчуковите супи в блендер. Също така си приготвяйте прясно изцедени сокове и коктейли - плодово-млечни или зеленчукови. Към всекидневното си меню добавете и два-три източника на протеини: риба, нетлъсто месо, сирене, кисело мляко, ядки, също така пълнозърнест хляб и зехтин в качеството му на подправка.
ЧЕРВЕНИТЕ ПЛОДОВЕ И ЗЕЛЕНЧУЦИ доставят на организма лецитин, магнезий и селен, които укрепват сърдечния мускул, половата и отделителната система, подобряват мозъчната дейност, намаляват риска от развитие на рак на гърдата и стомаха.
Червени продукти: домати, цвекло, червени сладки чушки, репички, червен боб, червени картофи, червен лук, червени грейпфрути, нарове, вишни, малини, ягоди, червено грозде, дини, червена салвия, червено месо, шоколад/какао
Червена рецепта: плодова салата от Карл Лагерфелд
Продукти: 250 r ягоди, 20 г малини, 250 г къпини, 250 г червени боровинки, 1/2 чаша сок от червени портокали.
Приготвяне: Нарежете ягодите на парченца, добавете останалите червени плодове и полейте с портокаловия сок.
ОРАНЖЕВИТЕ дарове на природата са изключително необходими и полезни, тъй като ни снабдяват с бетакаротин (незаменим защитник на имунната система), витамин С и калий.
Оранжеви продукти: моркови, тикви, сладка ряпа, оранжеви сладки чушки, портокали, кайсии, нектарини, мандарини, папая, пъпеш, ряпа, царевица, жълти сладки чушки, леща
ЖЪЛТИТЕ освен бетакаротин съдържат витамини С, А и Е, цинк и биофлавоноиди, следователно защитават ефикасно сърцето ни и повишават нашия имунитет.
Жълти продукти: домати, моркови, шафран, канела, масло и олио, ядки
Жълта рецепта: плодово-зеленчуково пюре от Деми Мур
Продукти: 50 г настъргани моркови, 50 г нарязано на дребно зеле, 50 г настъргана жълта ябълка, 1 супена лъжица кисело мляко или майонеза, шепа смлени орехи.
Приготвяне: Разбъркайте морковите, зелето и ябълката, добавете орехите и киселото мляко (майонезата). После разбийте в блендер.
ЗЕЛЕНИ - чудесен източник на антиоксиданти, а те, както знаем, представляват най-добрата профилактика на рака. На всичко отгоре подобряват зрението, укрепват костите и зъбите, снемат нервното напрежение, ликвидират главоболието и поддържат тонуса на сърдечносъдовата система.
СИНИ И ВИОЛЕТОВИ - омиротворяват и успокояват, забавят процесите на стареене, предпазват от болести на сърцето, активизират работата на мозъка и храносмилателния тракт.
БЕЛИ - богати на калий и калций, те укрепват костите и ставите, защитават от рака на белите дробове и стомаха. Представителите на семейство „лукови" - праз, чесън, кромид, регулират кръвното налягане и нивото на холестерола в кръвта, предпазват от инфекции.
Бели продукто - картофи, гъби, зрял боб, ряпа, карфиол, зеле, кромид лук, чесън, хрян, праскови, ориз, прясно мляко, кисело мляко, айран, извара, сирене, макарони, яйчни белтъци, джинджифил, пълнозърнеста пшеница, бяло месо, риба тон, калмари
Бяла рецепта: омлет с пармезан от Опра Уинфри
Продукти: 6 белтъка, няколко клонки босилек, мащерка, 1 малка глава лук, 1 чаена лъжичка настърган пармезан, сол и черен пипер на вкус.
Приготвяне: разбийте в купа белтъците, добавете накълцаните зелени подправки, нарязания на дребно лук, солта и черния пипер. Излейте сместа в тефлонов тиган и малко преди омлетът да стане готов, го посипете с пармезан.
Важно! Във всяка цветна група продукти са внедрени „провокатори". Бъдете особено бдителни и не им позволявайте да съсипят фигурата Ви. В черния списък влизат хлебните изделия от бяло брашно, всички сладки изкушения, тлъстото овче и свинско, пушените колбаси и меса, високомаслените сирена и млека. Заменете свръхкалоричните гауда, рокфор, едам с краве сирене. Вместо с майонеза, подправяйте салатите с кисело мляко.
В много от сайтовете, които чета освен вълшебната думичка „секс“ много често се среща още една „Богатство“. За първата дума няма какво да говорим, май и за втората – също. Но и двете ги обединява едно и също – всеки мечтае за това, което няма и тайничко се надява да получи. Днес мисля да се съсредоточа върху втората дума, защото си е чист афродизияк и защото считам, че ако човек има пари може да има всичко друго, което си пожелае.
Богатството е начин на мислене, способност на човек да попадне на точното място, в точния момент и да разпознае този момент. На много от нас точно това ни липсва. Ние – бедните хора в България не сме възпитани да виждаме възможностите, които носят пари, не сме възпитани да рискуваме, не сме възпитани да губим. А няма как човек да натрупа пари, ако не умее да губи.
Преди години майка ми ме научи да шия. Наред с всички останало, което успя да ми натъпка в главата, освен прави ръбове, съчетание на цветове и материи, линия на тялото и линия на дрехата, тя ме научи на нещо основно: за да се научиш да шиеш трябва да не те е яд да разшиваш.
След години опити в какво ли не баща ми ми даде втория много важен съвет в моя живот: трябва да умееш само едно нещо и от него ще изкарваш достатъчно пари. Не е нужно да можеш всичко и да … не правиш нищо.
Така въоръжена с тези два съвета … и до днес не съм станала богата. Понеже онова, което ми доставя истинско удоволствие е четенето стигнах до извода, че основната ми грешка в стремежа ми към повече пари от осигурените ми с работна заплата на държавна работа е невъзможността ми да губя и нетърпимостта ми към собствените ми грешки.
Наскоро попаднах на едно интервю дадено от Клайф Палмър /за онези, на които в момента не им хрумва кой е, това е онзи „малко“ богат човек, който строи Титаник 2/. Та той споделя, че е фалирал шест пъти, защото ПАЗАРЪТ НЕ Е БИЛ ГОТОВ ЗА НЕГОВИТЕ ИДЕИ.
Е, те това представяте ли си го? Аз ако загубя всичко, до което съм се добрала със зъби и нокти: малка кола, малък апартамент и сносна работа задължително ще кажа: Аз не се справих. Аз направих еди кое си, а трябваше да направя … Аз съм виновна.
Друг е момента, че изграждайки си неправилна самооценка, например на вечно за всичко права и всичко можеща, може да затъна в друго блато и да стана смешна за околните …
Накрая, сигурно си мислите, че ще ви дам гениален съвет, който ако го спазвате още утре ще се събудите богати… Не мисля, че имам чак толкова акъл, но имам две предложения за сносно живеене в България:
- Гледайте какво правят другите хора, които са станали богати по вашия стандарт. Имам в предвид, че ако вие искате да получавате 2 хил. лв. месечно не е необходимо да строите Титаник, за да ги получите и
- Станете земеделски производител. Аз лично не познавам беден земеделски производител с малка, грозна и стара кола, живеещ с дохода на държавен чиновник. Просто няма такъв.
Ако има нещо което неизменно ме забавлява, то това е столичното метро. Употребявам го ежедневно и винаги с интерес. Не, нямам интерес към маршрута му или времето за придвижване – тях съм ги научила наизуст и вече със затворени очи и запушени уши мога да се транспортирам от точка А до точка Б.
Интересът ми е насочен главно към колоритните екземпляри, които често ми оправят настроението за часове напред или пък успяват да предизвикат цялото недоволство, на което съм способна в името на едно прилично общество.
Постоянните са едни и същи недоспали сутрешни духове, които се качват на същата спирка с мене всеки божи ден и нямат никаква, абсолютно никаква промяна в поведението за последната една година.
Първа е онази натокана дама на средна възраст, която обикновено е много добре облечена, винаги с прическа, грим и маникюр. И обикновено хрупа мазна баничка през седемте минути, в които се возим заедно. Не знам как можеш да станеш сутрин и да се правиш на красива поне 1 час, пък после в метрото да дъвчеш мазни закуски. Някак си ми се утрепва приятното впечатление от визията ѝ. Много пъти съм се канила да я питам защо не става поне половин час по-рано, че да има време да закуси, преди да се яхне на метрото, но се притеснявам да не ме замери с баничката. Нищо, че не съм натокана като нея и едно мазно петно няма да ми развали аутфита.
После идва младежът със слушалките в ушите, дето дъното на панталона му се вее някъде около глезените. Симпатяга, с дълга косичка, не винаги чиста - поклаща се в такт с музиката, която се чува предполагам чак и в съседния вагон. Не че е лоша музиката, ама поне в половината барове в столицата е значително по-тихичка. Мълча си и не се възмущавам, просто защото музиката ми харесва, когато успея да я чуя въпреки слушалките, напъхани и в моите уши.
След младежа, обикновено в момента, в който влакчето пристига на перона, през бариерите излита закъснелият. Той винаги е закъснял. И като такъв се чувства длъжен да подбутва застаналите пред него хора и да подвиква „Може ли още малко навътре?“. Два пъти му обяснявам, че по принцип може и по-навътре , но хич няма да му е приятно. Той обаче или не ме разбира или просто подвикването си му е спорт. Или пък прикрива латентната си природа с това „по-навътре“.
Четящата. Е това е най-симпатичната от всички постоянни. Винаги с книга /!/ и обикновено книгата не е от типа „бозиняво арлекинче“ или вестникарска добавка. Ами книга, такава с над 350 страници. Добре загъната я в хартия, я в специално калъфче за книги. Подобна грижа е рядко срещана. Естествено, супер много се дразня, че не мога да видя корицата и заглавието, но пък и само възможността да наблюдавам подобна любов към книгата ми стига.
Освен постоянните спътници има още хиляди светли образи, които ти се запечатват в главата за месеци напред.
Като групата японски туристи. Толкова бяха усмихнати и щастливи, чуруликат си на техния език и снимат в несвяст всяка лампа и всяка пейка в метрото. Види се, усмивките им са предизвикани от осъзнаването, че са само на екскурзия в Бг.
Като една изключително колоритна двойка младежи, които си повдигаха биричките начесто и бяха направили чудна купчинка обелки от семки между седалките за кратките три спирки, през които се возиха. Такъв богат изказ имаха, че всеки уважаващ себе си професор по медицина щеше да се срамува колко малко знае за анатомията на човека.
Като двете дами, които надълго и нашироко и на висок глас „хранеха“ съпруга на едната, щото го хванала с друга. Целият вагон цъкаше съчувстващо и ахкаше на подходящите места. Почти като на кино, ама без билети.
И не на последно място, деветгодишното дете, което виждайки пред себе си мъж с огромен букет споделя на висок глас: „ Ей, тоя сигурно много е сгафил!“
Торбички и сенки под очите, несъвършени зъби, изпъкнало коремче и двойна брадичка... Жената, която обичате най-много на света, невинаги се доближава до идеала за красота. Ако не искате да се превърнете в нейно копие, когато станете на същата възраст и дори по-рано, вгледайте се внимателно в лицето и тялото на майка си и вземете съответните мерки. Не го ли направите, след 5, 10 или 20 години вие със сигурност ще откриете същите физически недостатъци в огледалото срещу себе си.
МАЙКА ВИ ИМА БРЪЧКИ МЕЖДУ ВЕЖДИТЕ
Присвиването им заради силно слънце, късогледство, някакъв тик води до появата на т. нар. гневни или лъвски бръчки - две вертикални бразди, които придават ненужна строгост на изражението и състаряват дори младите жени.
Вашето спасение
Винаги носете слънчеви или диоптрични очила, не прекалявайте с гримасите и се научете как да отпускате чертите на лицето си - за целта е достатъчно да затворите уста и да долепите език до небцето си. От най-ранна възраст си създайте навика да слагате хидратантен крем, никога не лягайте да спите, без да сте свалила грима си. И помислете дали не е време за ботокс.
ТОРБИЧКИ ПОД ОЧИТЕ
Майка ви изглежда постоянно уморена и отчаяна от живота. Уви, въпросният проблем, дължащ се на ленива микроциркулация на кръвта и лимфата, обикновено се предава по наследство.
Вашето спасение
Използвайте кремове и гелове за околоочния контур, без обаче да очаквате чудеса от тях. Сутрин отривайте торбичките си с бучка лед, увита в марля, сред което ги потупвайте с безименните пръсти в посока от вътрешните към външните ъгли на очите.
ДВОЙНА БРАДИЧКА
Продълговатите лица, както и тези с кръгла форма и недобре оформени челюсти са предразположени към нея. Още повече, че от един момент нататък кожата в долната част на лицето се отпуска и положението става наистина лошо.
Вашето спасение
Избягвайте рязкото напълняване и отслабване, прилагайте редовно кремове за шия с лифтинг ефект и се масажирайте, потупвайки енергично с пръсти нежеланото образувание. Много помага и фрикцията с хавлиена кърпа. Сгънете я по дължина, натопете в ледена вода, изстискайте и я хванете с двете си ръце. После започнете да ги движите наляво и надясно, като упражнявате силно триене върху ненавистната двойна брадичка.
ГЪНКИ ПО ТЯЛОТО
Дължат се на неизбежното отпускане, настъпващо след навършване на 50 години - явление, което се задълбочава вследствие на глупави диети за вталяване.
Вашето спасение
За да е стегната кожата ви, под нея трябва да има здрави и работещи мускули. Начинът да го постигнете не е сложен - достатъчно е да ходите повече пеша и да спортувате в границите на умереното. Хидратирайте тялото си с тоалетно мляко или крем след всяко къпане, за да направите епидермиса му по-еластична и да го предпазите от агресията на времето.
ВРАТЪТ НА МАЙКА БИ Е ПОЧТИ КАТО НА МЪЖ
По всяка вероятност тя се подстригва прекалено късо, понеже косата й е оредяла, но не смее да изпробва прическа, различна от тази, с която е свикнала.
Вашето спасение
Няма да ви споходи подобна участ, стига да си създадете няколко полезни навика и да се придържате стриктно към тях. Забравете агресивното четкане, честата употреба на маша, всекидневното миене. Косата ви ще стане много по-жизнена и блестяща, ако два пъти годишно - напролет и в началото на есента, вземате хранителни добавки на базата на витамини В5 и В8. Непременно я подстригвайте всеки месец и от време на време се угощавайте с желирани ястия и десерти. Желатинът действа направо чудотворно върху изграждащия кератина косъм. Сигурно затова много холивудски звезди си признават, че винаги сипват по 2 супени лъжици желатин в шампоаните си за коса.
СТРАДА ОТ РАЗШИРЕНИ ВЕНИ
Краката на майка ви са покрити с истинска мрежа от изпъкнали синкави вени, които на всичко отгоре й причиняват кошмарни болки и се пукат, образувайки грозни тъмновиолетови петна.
Вашето спасение
Венозната недостатъчност се задълбочава при силна топлина и след продължително стоене на крака. Тя се предава по наследство, но това трябва да ви подтикне да противодействате на гените си, като спортувате, водите по-активен живот и забравите за цигарите. Усетите ли краката си натежали и подути след уморителен ден, масажирайте ги отдолу нагоре (винаги в посока към сърцето) със студената струя на душа или със специален крем с охлаждащ ефект.
ОБВИВАНЕ.
Най-популярните са с водорасли или утайка от кафе, известни със способността си да разграждат тлъстините.
МЕЗОТЕРАПИЯ.
Под кожата се вкарват препарати, разграждащи мастните отлагания, и вещества, подпомагащи лимфодренажа и микроциркулацията.
МИОСТИМУЛИРАНЕ.
Върху проблемните зони се слагат електроди, които заставят мускулите да се съкращават интензивно. Благодарение на това започва оттичане на течностите, застояли се в подкожно-мастния слой, и обемът на тялото постепенно намалява.
МАСАЖИ.
Доста болезнени, понеже мастните натрупвания буквално се разбиват с ръка.
САУНА.
Активизира обменните процеси, помага на организма да изхвърли течностите, шлаките и токсините. Най-важното от всичко е това, че горещият въздух допринася за активното изгаряне на мазнините. За един сеанс в сауната организмът губи толкова калории, колкото след продължителен джогинг.
АПАРАТНИ ПРОЦЕДУРИ.
Най-разпространени са LPG и вакуумният масаж.
Трябва да работя. Защото в нашето съвремие е прието, че жената освен майка и домакиня, трябва да бъде и напълно готова да поема половината /поне/ разходи в семейния бюджет и да има поле да се изявява като професионалист.
Трябва да мога да балансирам с блага усмивка и доза непукизъм между колегите, семейството и родАта. Защото е ясно, че с изискванията на всички посочени страни рискувам благата усмивка да се превърне в ръмжащо озъбване.
Трябва да мога да завивам крушки, да лепя тапети, да шпакловам, да местя мебели и евентуално да кова пирони. Защото не е сложно.
Трябва да бъда в готовност при която и да е поставена задача. Защото сама от себе си очаквам да мога да се справя с всичко.
Трябва да мога да отделям цялото необходимо време за децата. Защото се очаква да ги храня, обличам, изслушвам, успокоявам или критикувам, и освен всичко друго – от време на време да играя с тях.
Трябва да се грижа за дома ни. Защото да се изчисти, сготви, просне/прибере прането и още няколко дребни домакински дейности не отнема кой знае колко време.
Трябва да мога да организирам, подготвям и реализирам пътувания, празници и гостувания. Защото мога да приема 15 човека на гости у дома по-лесно, отколкото ние четиримата да отидем някъде на гости.
Трябва да мога да влизам в дрехите си отпреди пет години, защото напоследък дрехите се правят сякаш само от и за особи с хранителни разстройства или пък за лелки с хормонални такива.
Трябва да спра цигарите, кафето, соленото, киселото, лютото. Защото не е здравословно и защото не съм го пасла на поляната в унисон с новите тенденции при храненето напоследък.
Трябва да бъда бодра и безпредметно щастлива по всяко време. „Е, от какво си толкова чак уморена ?“ е един от любимите ми въпроси, който обикновено ме докарва до делириум в понеделник сутрин.
Трябва да мога да ставам в пет, за да разполагам поне с час време за себе си, нищо че съм си легнала в 12. Защото има достатъчно много хубави книги и филми, на които искам да се насладя на спокойствие, без да гледам кисели физиономии, че съм прекъснала някое анимационно филмче или извънредно важен мач.
Трябва да мога да поемам дълбоко въздух и да броя поне до 100 в моментите, в които ми се иска просто да налетя на бой на някой. Защото съм длъжна да дам добър пример на децата.И защото от прекомерно мръщене ще ми излязат повече бръчки.
Трябва да успея да забравя думата „трябва“ , защото е убила думата „искам“.
- Актуално
- Популярно
