Напуканите ръце са чест проблем, ако работите навън, особено когато е студено. Носенето през лятото на отворени сандали, джапанки или ходенето бос може да доведе до силни напуквания на кожата по ръбовете на петите и по хода на вътрешния ръб на големия пръст и голямо пръстното възвишение на стъпалото. Напукването на ръцете и краката се влошава от миенето със сапун.
Веднъж образувани, напукванията много трудно могат да се премахнат. Преди да вземете душ или вана, намажете ги с емулсирано мазило, уреен крем или почистващи препарати без сапун (от аптеката). Може да разтворите една супена лъжица емулсирано мазило в топла вода и да го добавите към ваната. Ако кожата е много твърда, мазилото може да бъде втрито нежно с друг материал. След изсушаване нанесете омекчаващ крем, като например 10-процентен глицерол в сорболен.
Основното в лечението (и предпазването) е да защитим краката с памучни чорапи и обувки, а ръцете с ръкавици през зимата и когато работим в градината, приготвяме зеленчуци, мием чинии или перем дрехи.
Това може да бъде доста трудно. Нещата, които можеш да направиш с ръкавици са ограничени. Винаги съществува изкушение да се извърши „нещичко" с голи ръце. Това „нещичко" допринася за увреждането на кожата и увеличаването на напукванията, така че трябва да сме безкомпромисни в носенето на ръкавици и използването на крем за ръце и в употребата на възможно най-малко сапун, дори след като напукванията са излекувани.
На закуска. Вземете настойка от ехинацея, която действа не по-зле от таблетките, но за разлика от тях няма странични ефекти.
На работното място. Защо да не вдигнете един-два скандала, разбира се - само на колеги, организмът включва защитните си механизми на пълна мощност, което означава, че шансът да се излекувате без всякакви медикаменти се увеличава многократно.
На обед. Хапнете пържола, за да стимулирате производството на ново количество бели кръвни телца, призвани да се борят с неразположението.
Преди сън. Пийнете повечко вода с лимонов сок - така лигавицата на устната ви кухина няма да пресъхне през нощта и следователно няма да се превърне в гостоприемен оазис за бактериите.
Има хора, които грабят с шепи от живота. И живота им дава най-доброто, което могат да пожелаят. Поне така ми се струва гледайки ги от страни. Аз не умея. Аз се движа в релсите: работа, дом, понякога за кратко в някой спортен клуб. От време на време се ядосвам: защо не отидох там, когато имах възможност? Защо отказах да изляза на кафе? Защо … Ама това вече е минало и след задължителното заричане вече да не пропускам да се забавлявам следва отново същото влизане в релсите … После следва оплакване от лошото (или от хубавото) време, после от спрелите коли на пътя, после от песента на птиците, а после от липсата на пеещи птици, от това, че пак имам да чистя или че тъкмо съм измила прозорците и вали дъжд …
Отегчавате се в леглото и ви се иска да се върне някогашната страст. Но уви, това не се случва. Тогава започвате да си задавате някои въпроси.
Често явление ли е липсата на физическо желание при двойките, които са заедно от дълго време?
Да, за съжаление, но проблемът не съществува от вчера. Различията я в психиката на жената и мъжа водят до проблеми в общуването, а от там и до спад на либидото. Благодарение на това, че през последните години все повече се говори за този проблем, някогашните табута се разчупиха. Това помогна на хората да се освободят от неудобството си и да потърсят помощта от специалист, когато имат подобен проблем.
Кои са причините за пониженото либидо?
При жените на първо място са стресът и разочарованието от партньора, който често е идеализиран в началото на връзката. След като натрупат разочарования, дамите загубват интерес към партньора си и насочват цялото си внимание към децата или към нещо друго, например работата. При мъжете, сексуалността е много по-механичен процес, затова за тях е по-лесно да прехвърлят цялата вина върху половинката си, което от своя страна ги кара да започнат да я пренебрегват, а нерядко и да й изневерява
Някои двойки все пак успяват да запазят и поддържат неугасващ пламъкът на желанието. Каква е тайната им?
Всъщност това не може да се нарече тайна - просто в тези двойки всеки има огромния късмет да е срещнал партньор, който отговаря на всичките им критерии, както и на темперамента им. Това определено е водещ фактор за хармонията на двойката в сантиментален и сексуален план. Не бива да забравяме, че рецептата за успешен брак или връзка се крие в непрестанното взаимно съблазняване, за да се поддържа жив пламъкът на страстта, както и в диалога, за да се запази доверието между партньорите.
Ето някой често срещани ситуации:
Ситуация 1 – Със съпруга ми почти не разговаряме. Оженихме се преди 15 години и с времето се отчуждихме. Рядко се засичаме в къщи, а за интимен живот и дума не може да става. Много искам това да се промени.
Решението: Пониженото либидо няма нищо общо с годините брачен живот. Може би вие сте „забравили" да се грижите да бъдете съблазнителна в очите на съпруга ви. Опитайте да смените начина си на обличане или прическата. Ако това не помогне, планирайте общи занимания, които да отблокират желанието и у двамата. Не се страхувайте да прибегнете до осъществяването на отдавна таени фантазии. Разговаряйте със съпруга си за неговите желания - това ще открие нови хоризонти пред вас, което е първата крачка към решаването на проблема ви.
Ситуация 2 – Приятелката ми не остави никакви тайни за мен. В началото на връзката ни намирах надя за толкова секси, че дъхът ми спираше, щом я видех. Когато обаче заживяхме заедно, тя започна да си бръсне краката пред мен, да се разхожда изцяло гола из апартамента или да се мотае в почивните дни с раздърпана пижама, да ходи с ужасяващи маски на лицето или косата из къщи, усукана са разни грозни стари кърпи. Това определено охлади ентусиазма ми за секс с нея.
Решението: При много двойки има следната тенденция - след като заживеят заедно, единият или и двамата партньори започват да се държат така, сякаш другият го няма и забравят еротиката. За вашата приятелка голотата е престанала да бъде похват за съблазняване и ако това ви притеснява, по-добре й обяснете, че ви кара да се чувствате некомфортно. Важно е и да разберете дали липсата ви на желание към нея се дължи наистина на факта, че тя прекалено много се разкрива, или на това, че приятелката ви е престанала да поддържа еротичната мистерия.
Ситуация 3 –Спрях да го желая, откакто разбрах, че ми е изневерил. Преди известно време открих, че мъжът ми е имал връзка с приятелката ми. Оттогава всеки път, когато правим любов, си го представям с нея и това убива желанието ми.
Решението: При изневяра за предадения е много трудно да преглътне обидата, унижението и болката и да запази доверието и уважението си към партньора, който го е излъгал - не всеки успява да превъзмогне едно толкова тежко изпитание. Понякога обаче признанието за случилото се помага на виновника да облекчи съвестта си, както и да провокира диалог по отдавна съществуващия проблем. Вярно, рискът, който поема, е голям, но може да доведе до неподозирани и за двете страни резултати. Във вашия случай е важно да разберете защо се е стигнало до тази изневяра, а след това да въведете нови правила, ако сегашното положение не ви устройва.
Ситуация 4 – Интимния ни живот е твърде монотонен. Когато правим любов, винаги става по един и същи начин, на едно и също място, в едни и същи часове, в един и същи пози. Нищо не може да промени навиците на мъжа ми и семейният ни живот се е превърнал в поредица от скучни ритуали.
Решението: Еднообразието е най-често срещаната причина за липсата на сексуално желание. Дали съпругът ви изобщо т някога се е интересувал от чувствата ви? А може би в началото на семейния ви живот за вас това, което сте получавали, е било достатъчно, тъй като сте била прекалено влюбена, за да си дадете сметка за съществуващия проблем? Какъвто и да е отговорът, крайно време е да реагирате - говорете с половинката си -дори да се обиди в началото.
Всички ние сме склонни да мечтаем за бъдещето и да тъгуваме за миналото. Но често забравяме, че между вчера и утре има... СЕГА! Твърде често вписваме живота си в някаква чернова, като си мислим, че от утре всичко ще се нареди по-добре, по-интересно, по-наситено... Как да направим така, че да не забравяме да се радваме на живота именно в този момент?
Бъдете истински господари на живота си
Най-важното е да сте убедени, че вашето щастие зависи от вас самите, а не от други хора, от късмета или стечение на обстоятелствата. Започнете с това, че е много важно да избягвате заемането на позицията на жертва. Това означава, че вие сте господари на живота си и трябва да умеете да поемате отговорност за собствения си успех, при това не само кариерен, но и личен. Както и да се подреждат нещата, помнете, че именно вие отговаряте за тях.
Вслушвайте се в желанията си
Важно е и да се стараете да реализирате поне някои от тях всеки ден. Направете си този подарък още сега. Съвсем не е наложително да бъде материален. Какъв да бъде ли? Например можете в да изразите мнението си, което сте премълчавали отдавна, или намерете 10 минути за себе си и ги прекарайте така, както искате: поразходете се, поседнете на пейка в парка, потичайте боса под дъжда или си подарете прекрасен букет.
Потърсете баланса
Компромисът между желанията и възможностите е много важен. Заради неумението да го правим, често възниква неудовлетвореност от живота като цяло. Например отдавна мечтаете за отпуск, но до него остават още няколко месеца - няма как сега да си съберете багажа и да тръгнете на желаното пътуване. А душата ви така копнее за това! Какво да правите? Просто трябва да осъзнаете, че сте се преуморили и се нуждаете от почивка. Приемете, че няма да излезете в отпуск точно днес, но какво ви пречи да си позволите един масаж, среща с приятели или просто разходка след работа - за тези неща няма нужда да чакате времето за отпуск... Позволявайте си такива удоволствия и ще можете да се почувствате щастлива още сега, веднага! Защото когато не реализираме своите желания, животът губи пъстротата си и в края на краищата - смисъла си. Затова трябва да го „подхранваме" с изпълняването на своите малки мечтания.
Оценявайте постигнатото
Ако не успявате да стигнете до идеалния резултат, в никакъв случай не обезценявайте онова, което вече сте получили. Напълно е възможно към днешна дата това да е всичко, което можете да направите. И това съвсем не е лошо! Да кажем, че три месеца сте се подлагали на диета, ходили сте във фитнеса, но така и не сте постигнали перфектната фигура, която сте искали. Все още не сте доволни от тялото си. Не се измъчвайте със самоупреци, а намерете 5 плюса в своята външност - просто така, за себе си. Какво харесвате във визията си? Очите? Устните? Може би ръцете или косата? Похвалете себе си и отслабването ще стане още по-ефикасно. Това е проверено!
Ценете u най-малкото
Успешният човек се отличава по умението да се радва на малките неща. И по умението да съхранява малките си постижения като в касичка. Неудачниците просто не умеят да правят това - те смятат, че е недостойно да се радваш на дреболиите, това за тях е безсмислено и несериозно. И точно затова на такива хора им е безкрайно трудно да постигнат усещане за щастие.
Не се поддавайте самотата
Усещането за горчива самота не е нищо друго, освен неумение да живеем тук и сега и нежелание да приемем живота си такъв, какъвто е. Ако живеете със спомените, значи сте в миналото - няма ви в настоящето, именно в този ден. Все пак сте обградени от хора, които ви обичат, ценят, чакат, нуждаят се от вашата помощ и внимание, а вас ви няма до тях, защото страдате в самота. Няма самота в чист вид - всичко зависи само от отношението към нея.
Всъщност всичко това се случва и в случаите, когато човек живее само с очаквания -тогава пак не е тук и сега, а живее някъде в бъдещето.
Разочаровани сте? Продължавайте напред!
Все пак, всеки един ден ни носи някакви новости. И най-важното е, да знаете, че разочарованията са неизбежна част от живота. Да се разочароваш е толкова човешко! Няма никакъв начин напълно да изключим от живота си тези провокатори на отчаяние или да се застраховаме срещу тях зацикляме на тях и да помним, че като загубим един малък дуел, не сме загубили главната битка в живота си. Усещането за самоувереност ни помага да преодоляваме трудностите. А умението да се отнасяме към проблемите с повече лекота значително облекчава живота ни.
Нека се запознаем отблизо с мазнините, които могат да са неизчерпаема тема, когато говорим за здравословно или диетично хранене. Какво всъщност представляват мазнините? Те са основният източник на енергия. Другата им много важна функция е, че абсорбират мастноразтворимите витамини - определени липиди ги пренасят в червата, след което витамините се освобождават в кръвта. Мазнините са основно три вида: наситени, ненаситени и трансмазнини.
Започваме с лошите трансмазнини - тези, които е добре да избягваме. Вредата идва основно от там, че те покачват нивата на холестерола и триглицеридите (вид мазнини в организма ни). Наситените мазнини също биха могли да покачат нивата на холестерола, но не толкова агресивно. Те често повишават и риска от сърдечносъдови заболявания, което ги прави по-скоро вредни. Тези мазнини са предимно от животински произход и са в храни като сирене, сметана, пълномаслено мляко. В маслото, например има около 50% наситени мазнини, докато в маргарина до 20%,
Освен това маргаринът е и източник на витамините А, Е и В, на минерали, фибри и фитостероли.
А кои са полезните мазнини? Ненаситените. Те са основно два вида: мононенаситени и полиненаситени. Първите намаляват „лошия" холестерол, а вторите освен това повишават нивата на полезния холестерол, като съдържат и витамини. Те са познати като Омега 3 и Омега 6 мазнини. Мононенаситени мазнини има в авокадото, зехтина, олиото и популярното напоследък киноа. Полиненаситените мазнини (възможно най-полезните) се съдържат предимно в рибата, маслините, повечето ядки, маргарина, студено пресованото олио и семената.
Накрая и няколко полезни съвета: „добрите" мазнини в ядките стават още по-полезни, ако преди консумация накиснете ядките за известно време във вода.
Нека се запознаем отблизо с мазнините, които могат да са неизчерпаема тема, когато говорим за здравословно или диетично хранене. Какво всъщност представляват мазнините? Те са основният източник на енергия. Другата им много важна функция е, че абсорбират мастноразтворимите витамини - определени липиди ги пренасят в червата, след което витамините се освобождават в кръвта. Мазнините са основно три вида: наситени, ненаситени и трансмазнини.
Започваме с лошите трансмазнини - тези, които е добре да избягваме. Вредата идва основно от там, че те покачват нивата на холестерола и триглицеридите (вид мазнини в организма ни). Наситените мазнини също биха могли да покачат нивата на холестерола, но не толкова агресивно. Те често повишават и риска от сърдечносъдови заболявания, което ги прави по-скоро вредни. Тези мазнини са предимно от животински произход и са в храни като сирене, сметана, пълномаслено мляко. В маслото, например има около 50% наситени мазнини, докато в маргарина до 20%,
Освен това маргаринът е и източник на витамините А, Е и В, на минерали, фибри и фитостероли.
А кои са полезните мазнини? Ненаситените. Те са основно два вида: мононенаситени и полиненаситени. Първите намаляват „лошия" холестерол, а вторите освен това повишават нивата на полезния холестерол, като съдържат и витамини. Те са познати като Омега 3 и Омега 6 мазнини. Мононенаситени мазнини има в авокадото, зехтина, олиото и популярното напоследък киноа. Полиненаситените мазнини (възможно най-полезните) се съдържат предимно в рибата, маслините, повечето ядки, маргарина, студено пресованото олио и семената.
Накрая и няколко полезни съвета: „добрите" мазнини в ядките стават още по-полезни, ако преди консумация накиснете ядките за известно време във вода.
Имате неспокоен сън? Или изобщо не си доспивате? Разберете кои са основните „убийци“ на съня ви и как да ги елиминирате от ежедневието си.
Стресът на работното място
Той се проявява под най-различни форми - като недовършена работа или важно предстоящо съвещание, нерешени проблеми или конфликт с колеги. И е много вероятно да не ви остави да мигнете цяла нощ. Стресът стимулира отделянето на хормона адреналин, който пък държи организма в състояние на нервна превъзбуда.
Какво да направите - Опитайте се да медитирате. Седнете удобно, затворете очи и дишайте дълбоко, за да активирате тази част от нервната система, която понижава адреналина и помага за цялостното ви отпускане. Поставете си за цел да релаксирате последователно всяка част от тялото си.
Личните тревоги
Разногласията с партньора преди лягане са сигурната рецепта за неспокоен сън. Почти невъзможно е да заспите, ако сте разгневени и ако не сте постигнали решение на проблема. Силните емоции ще попречат на тялото ви да се отпусне.
Какво да направите - Не задържайте гнева в себе си. Преди да си легнете изразете това, което трябва, дори да става въпрос за притеснение отпреди няколко часа или няколко дена. Даже партньорът ви да не може да разбере за какво става въпрос, вие ще се почувствате по-добре.
Недостигът навреме
Имате куп неща да свършите, а времето ви е твърде малко за всичко това. Може би не чувствате умора? Това е така поради постоянния прилив на адреналин. Но ако вечно живеете в шеметно темпо, твърде скоро ще изтощите организма си.
Какво да направите - Направете си списък с нещата, които трябва да свършите. Така ще придобиете чувството, че държите всичко в ръцете си. Поставяйте си реалистични планове и оставете част от задачите за следващия ден. Едва ли всичко е толкова належащо. Погрижете се да си отредите един час почивка, преди да настъпи обичайното ви време за лягане.
Желанието да се харесваме на другите
Полунощ отново минава, а вие още не сте си легнали... Обещали сте да помогнете на колежката си или на приятелката си и колкото и да сте изтощена, се захващате да напишете доклада, с който тя твърди, че не може да се справи.
Какво да направите - Сложете край на късното лягане. Дори времето все да не ви стига за всички задачи, които имате, вземете решение да си лягате не по-късно от 23:00. Сънят е необходим за емоционалното ви равновесие. Преценете какво реално можете и трябва на всяка цена да свършите и се заемате само с него, не се претоварвайте с повече, отколкото е по силите ви. По-добре е да се захванете с по-малко неща, но да ги направите добре, отколкото да правите куп неща едновременно и нищо да не е на нужното ниво.
Прекалено топлата стая
Може би искате да ви е топло и удобно, но ако направите опит да заспите в прекалено топла стая, няма да успеете. Винаги проветрявайте помещението, в което ще спите, за да влезе свеж въздух в него - това ще ви помогне да се отпуснете психически и ще заспите по-лес-но. Топлината всъщност разбужда организма. Ако ви е хладно, просто се завийте добре.
Какво да направите - Отворете прозореца за 10 минути преди да легнете. А през лятото го оставяйте отворен и през нощта. Използвайте памучни чаршафи, които ще позволят на тялото ви да диша.
Захарта и кофеинът
Кафето и сладките лакомства преди лягане ще попречат на съня ви. Чаша кафе ще ви държи будни 4 часа, а захарта - 2 часа.
Какво да направите - Избягвайте кафето и сладките неща в късния следобед. Ако се нуждаете от топла напитка, направете си чай. Избягвайте да ядете сладки неща на гладен стомах, защото тогава ефектът ще е още по-лош.
Алкохолът
Потиска нервната система, но що се отнася до съня, той го прогонва, като повишава нивото на кръвната захар. На сутринта пък резултатът ще е обратен - ще страдате от ниска кръвна захар.
Какво да направите - Намалете количеството алкохол, което консумирате, ако усетите, че пречи на съня ви. След чаша вино или бира хапнете нещо, за да стабилизирате нивото на кръвната си захар. Преди лягане пийте много вода и отново хапнете - например сирене.
Нарушените часове сън
Може би работите на смени или малкото ви дете ви буди посред нощ. Какъвто и да е вашият случай, едно е сигурно - само можете да си мечтаете за редовен сън.
Какво да направите - Наваксайте си колкото можете повече преди 23 часа. Изследванията показват, че ако заспите преди полунощ, сънят ви ще е по-дълбок и тонизиращ. Ако се събудите, докато сте в REM-фаза, на следващия ден ще се чувствате изморени.
Сблъсквате се с на пръв поглед стандартна ежедневна ситуация. Но или не успявате да вземете правилното решение, или успявате, ала с цената на много нерви и главоболие. Вижте как се справя силният пол в подобни моменти и се възползвайте от светлия пример.
Не на перфекционизма!
Според психолози жените са сякаш програмирани да изпилват нещата до най-малката подробност. Те не се задоволяват с работа, свършена наполовина, а искат да бъдат перфектни. Разбира се, има изключения, но близо 80 на сто от дамите се стремят към перфекционизъм, показват различните статистики. А замисляли ли сте се колко енергия, и най-вече време, се губи, за да бъде постигнато съвършенство в дейности, които съвсем спокойно могат да минат и без толкова блясък или пунктуалност?
Ето един пример. Когато жените решат да минат на диета, то те дни наред избират най-подходящата, най-новата, най-успешната, след което стриктно спазват всяка точка и запетая в нея, стремейки се към идеала: фигура като във времето, когато са били на 17 години, да речем. А мъжете започват хранителен режим почти на шега, позволяват си някои волности (което не ги изнервя по време на диетата) и са с точната идея за смъкване на 2-3 излишни килограма, не повече (защото са наясно, че няма как да станат слаби изведнъж).
ИЗВОД. Поставяйте си реалистични цели, а не опитвайте да гоните съвършенството във всичко. Това не означава да се откажете от мечтите си, просто не тръгвайте с нагласата, че трябва да стане на мига и, ако не се получи, светът ще загине.
Искам последната дума...
Повярвайте, за мъжете няма абсолютно никакво значение кой има последната дума, дори и при разгорещен спор. Силният пол не отдава такова внимание на финалните слова и изводи, докато над 90% от жените правят всичко възможно да получат това „право", което считат, че им се полага по принцип. Италиански психолози определят дамите като по-добрите оратори от мъжете и смятат, че това е една от причините те да се стремят към тази заветна финална реплика. А дебненето е толкова изтощително! По-добрата стратегия е да се насладят на разговора или спора, без да мислят за неговия край. Ако мъжете обичат да побеждават в силовите игри, то на жените доставя удоволствие надмощието в словесните, независимо от какъв пол е противникът, считат психолозите.
ИЗВОД. Мълчанието понякога тежи повече от хвърлената дума. Опитайте да завършите спор по този начин и сами ще се убедите, че не е задължително изводите да излязат от вашата уста, за да имат тежест. Жените хвърлят прекалено много енергия в думите, а мъжете предпочитат силата на тишината.
Не бъдете максималисти
Един мъж няма да си вгорчи вечерта, ако любимото му ястие в ресторанта е свършило, а е подготвял отдавна тази интимна вечеря със своята половинка. Той просто ще си поръча нещо друго, също толкова вкусно от менюто. А жените обичат всичко да се случва така, както са си го представяли. Липсата на любимото ястие възприемат едва ли не като личен провал. А те мразят да показват слабости. Как ще се представят в очите на другия, е въпрос от изключителна важност. Проблемът, според психолозите, е с по-далечни корени. И трябва да се търси във времето, когато на жените са били забранявани доста неща. Оттогава сякаш е останал навикът нежният пол да се съмнява в своите възможности и да се стреми да покрие максимални очаквания. А нещата всъщност са съвсем простички.
ИЗВОД. Хората около вас със сигурност вече са ви оценили такива, каквито сте. Те не очакват чудеса от героизъм, така че не се престаравайте. Опитайте да живеете един ден, без да се оплаквате или страдате заради дреболии. Вместо това се усмихнете и махнете с ръка -винаги има втори шанс. Сами ще усетите колко по-леко се живее по този начин.
Научете се да „изключвате"
Работа, работа, работа... Сутрин бързате с децата към училище/ детска градина, вечер - отново. По средата стои отрупаното със задачи бюро и списък от задължения, които е трябвало да приключите още вчера. А когато се приберете у дома, ви очаква още работа. Стоп! Така няма да стигнете доникъде. Вземете пример от съпруга си, който след работа вместо да се впусне в своите домашни ангажименти, първо сяда удобно на дивана и отмаря. Тази мъжка способност за изключване е много полезна, тъй като така мозъкът и тялото имат възможност да починат. А след кратък релакс се свършва много повече работа, отколкото ако се товарите „до дупка" - доказано е!
ИЗВОД. Домашните задължения винаги могат да изчакат. Отлагането им с половин час няма да предизвика хаос, но пък ще ви даде възможност да възстановите силите и енергията си. Не завиждайте и не се ядосвайте на съпруга си, който седи на дивана, докато вие готвите или чистите, а седнете до него и си поговорете. Това е полезно и за общуването.
Радвайте се па живота
Няма човек, който в един или друг етап от живота си да не гради планове за бъдещето. Не става дума за големите мечти, а за близки цели, които са напълно осъществими. Хората са различни - някои са по-взискателни, други гледат по-лежерно на нещата. Повечето мъже спадат към втората категория, докато жените се борят със зъби и нокти, за да осъществят всички свои планове.
ИЗВОД. Не може да програмирате целия си живот ден по ден. Не бъдете обсебени от целите, а опитайте да се радвате и наслаждавате дори на най-малките неща. Всеки миг от живота е неповторим и няма как да натиснете бутона за връщане назад.
Имам кариера, двама синове, съпруг, много приятели и недостатъчно часове в деня. Тогава как така често бивам подлъгана да поема повече от полагащите ми се ангажименти? Някои може да кажат, че съм щедра по природа, други биха ме нарекли балама. Дразнещото е, че именно най-близките ми хора са тези, които натоварват живота ми" - казва С.Т. от Варна. Всъщност доста жени могат да сложат инициалите си под подобни думи.
Като едни модерни жени се примиряваме с това положение, вярвайки, че винаги можем да вмъкнем още някоя задача в така или иначе пълната си програма. Всъщност, повечето от нас са забравили, че от време на време могат да поставят самите себе си на първо място. Ако и вие сте засегнати, например гледате децата на сестра си за трети пореден уикенд, е време да помислите за себе си.
Шефът от ада
Треньорът по личностно развитие Стийв Ърей работи с хора, които биват командорени на работното си място. „Не ги наричам жертви, защото това би означавало, че са безсилни - обяснява той. - Наричам ги мишени, върху които се целят грубияните."
Манипулативните тактики, използвани от тези потисници, са разнообразни - от колегата, който засипва бюрото ви с документи, до шефа, който непрекъснато ви подценява. Често това държание се дължи на несигурността. „Когато началникът няма необходимите умения или средства да се справи с дадена ситуация, той се притеснява, че ще бъде счетен за некомпетентен - казва Ърей. - На този тип хора обикновено им допада идеята да са винаги прави. В опит да се държат по начина, който очаква от тях, те са склонни да доказват, че хората около тях не са прави, или да подронват репутацията им."
Не винаги можем да напуснем работа, въпреки че конкретен шеф или колега ни плаши. Трябва да сте наясно, че за да се справите с тормоза, ви е нужен кураж. Реагирайки на държанието им, учите хората как да се отнасят с вас, затова като за начало опитайте да промените реакциите си. Понякога това означава просто да кажете твърдо, но спокойно „не". Или помолете за среща и заявете какво точно искате да се промени, но бъдете позитивни, без да обвинявате когото и да е било.
Всезнаещата майка
Изнесли сте се от къщи преди 15 години, но майка ви все още използва онзи сериозен глас, когато настоява да сгъвате прането си внимателно, за да не се налага да го гладите. За голяма част от възрастните родители да оставят децата си да се справят сами е почти толкова трудно, колкото да накараш бултериер да пусне захапаната от него пръчка.
„Майка ми има мнение за всичко, което правя " - казва Роза, на 31, адвокат. - Казва ми как да подобря кариерата си, какви цветове биха отивали на стените в апартамента ми и за какъв мъж е добре да се омъжа. Това ме подлудява."
Важно е да сте честни. Ако се чувствате притисната, кажете си, но без конфронтация. Тя ще доведе допълнителен конфликт и само ще потвърди в очите на родителя, че не се справяте и той знае най-добре. Общувайте, но по разумен начин.
Същото правило се отнася и за братята и сестрите. Често, докато растем, има конкуренция, но тя може да продължи и когато пораснем. Трябва да можем да разпознаем динамиката на семейството, да обсъдим ефекта й и да променим държанието, към което сме се приспособили в миналото.
Приятел или... враг?
Има тънка разлика между този, който не желае да прекара живота си в караници с другите, и наивника, който бива непрестанно използван. Важно е да не позволявате на грубияните да ви контролират.
Миналата година Сани, 35-го-дишна счетоводителка, се сприятелила с жена от фитнес групата си и те започнали да прекарват все повече време заедно. „Възхищавах се на факта, че тя беше пълна с живот. Можеше да е леко крайна, но ми харесваше да прекарвам времето си с нея - казва Сани. - След това започна да си позволява прекалено много. Молеше ме да взимам дрехите й от химическото чистене на път към дома й или пък чаша кафе от „любимото кафене", но никога не предлагаше да направи същото за мен. Най-накрая съпругът ми ме убеди да поговоря с нея. Тя беше истински изненадана, че съм повдигнала въпроса, но аз вярвам, че не е осъзнавала колко егоистично се е държала. Сега връзката ни е по-балансирана и тя рядко прекрачва границата."
Децата манипулатори
Ако позволите на децата ви да ви командват, именно това и ще направят. Те нямат познавателните способности на възрастните. Ако детето разбере, че с мрънкане получава това, което иска, то ще продължава да мрънка.
Но защо жените се поддават на сърдитите лица на децата? Понякога сме готови на всичко само за да има тишина и спокойствие, но в повечето случаи е просто защото обичаме децата си. Често любовта се преплита с глезенето и затова забравяме, че хубавите неща не трябва непременно да отиват при този, който вика най-високо. Няма нищо лошо в това да кажеш „не". Няма да ти се сърдят завинаги.
Определете правилата в семейството възможно най-рано. Решете как искате да тече животът и бъдете постоянни. Ако заявите, че повече няма да търпите непрестанното мрънкане, бъдете подготвени детето да се стресне и да хленчи още повече. Придържайте се към казаното и рано или късно те ще разберат, че хленченето не дава резултат.
Любовен сблъсък
Повечето от нас имат модел на поведение. Постоянно хлътвате по един и същи тип мъже? Реагирате по един и същи начин всеки път, когато се карате? Разпознаването на тези модели ни позволява да ги нарушаваме, но ако лицата в двойката приемат специфични роли (единият доминираща, а другият - пасивна) още в началото на връзката, ще е по-вероятно моделите на поведение да се проявят отново в бъдеще.
Дария, на 38, наскоро се развела със съпруга си след деветгодишен брак. „Странното е, че това, което ме привличаше у съпруга ми, Даниел, бяха увереността и самоконтролът му, но с годините се почувствах някак съсипана от него - разказва тя. - Колкото по-стеснителна ставах, толкова повече контрол имаше той. Никога не взимахме важни решения заедно. Даниел решаваше какво ще се случва, а аз просто се съгласявах."
Силвия Милтън, психосексуален терапевт, твърди, че проблемът е в общуването. „На мъжете и жените им е трудно да говорят един с друг -обяснява тя. - Обикновено мъжете мислят черно на бяло: имам проблем, какво е решението? Женското мислене пък е „сиво": знам, че има проблем и решение, но искам да обсъдя и всичко останало. Когато тя го смята за арогантен, той просто се държи като нормален мъж. Не казвам, че жените трябва да бъдат командвани, но общуването между половете наистина е сложно."
Дария признава: „Даниел се държеше като типичен мъж и пое контрола. Аз се държах като изтривалка и никога не участвах в партньорството ни. Не е изненада, че бракът ни пропадна..". Така че, радвайте се на тези нюанси в отношенията си и може да се срещнете някъде по средата.