Този толкова важен човешки орган страда от всички излишества, които си позволявате. Били те тлъста храна, алкохол, експерименти в областта на секса. Черният дроб прилича на малък бройлер - и по тегло, и по габарити. До него достигат 25% от кръвта, която сърцето изтласква към органите, а това представлява повече от 2 л минута. Той произвежда цели две чаши жлъчен сок дневно, благодарение на който мазнините, погълнати на закуска, обяд и вечеря, биват преработени, кръвта - пречистена, холестеролът - удържан в разумни граници.
Прекалявате с алкохола? Посягате към парацетамола при най-лекото главоболие? Вие очевидно сте обявили химическа война на органа, без който не можете. Ако навреме не сключите примирие с него, ще се стигне до тотално поражение - вашето! От болести на черния дроб умират повече хора, отколкото от атеросклероза или хипертония. Изход обаче има. Даже два. Първият се нарича трансплантация и струва хиляди евро. Вторият пък е напълно достъпен, стига да започнете да спазвате определени правила на поведение. Веднага, още от този момент!
ЛЕКАРСТВА
Всяка таблетка парацетамол се разпада в организма на куп съединения, вредни за черния дроб. Разбира се, от едно хапче няма да ви стане нищо, но големите дози са опасни, затова фармацевтите не препоръчват приема на повече от 2 г парацетамол на денонощие. И още: никога не вземайте лекарството след сериозна консумация на алкохол - изчакайте да минат поне два дни.
Освен парацетамола, особено вредни за черния дроб се оказват широко разпространеният антибиотик еритромицин, както и популярният противогъбичен препарат кетоконазол.
Откажете се от самолечението и ако ви цепи глава или имате други неприятности със здравето, нека личният ви лекар, а не някои рекламен клип по телевизията да решава с какво да си помогнете.
АЛКОХОЛ
Само ако консумирате опияняващите напитки в умерени количества, вие никога няма да разберете какво се крие зад термина „мастна дистрофия". Става дума за болест с фатален изход, развиваща се, когато на черния дроб му се налага да преработва непрестанно реки от алкохол и в резултат неговите подобни на филтри клетки се запушват с мазнини от храната. При положение обаче, че им дадете възможност да си починат поне два дни след препиване, те стават почти като нови. Не се ли вслушате в този лекарски съвет, въпросните клетки ще започнат да умират и на мястото им ще се образуват рани - благодатна почва за развитие на цироза.
Пийте не повече от 3 чаши червено вино или половин литър бира на вечер - медицински изследвания показват, че тези дози алкохол са не само полезни, но и свеждат до минимум риска от развитие на остра мастна дистрофия.
ИЗЛИШНИ КИЛОГРАМИ
Вътрешно отложените тлъстини притискат безмилостно стомашно-чревния тракт и затрудняват храносмилането, създавайки съвсем реална опасност от претоварване на черния дроб.
Свалете 4 - 5 кг и яжте големи количества обезмаслено кисело мляко. Според лекарите всекидневната консумация само на 200 г от млечния продукт допринася за нормализирането на чревната флора и съответно дава възможност на важния за вас орган да функционира съвършено нормално.
ТАТУИРОВКИ
Ако желанието да украсите тялото си със странни рисунки и надписи не ви напуска дори в съвсем трезво състояние, имайте предвид следното: както показват изследвания, направени наскоро в САЩ и Англия, рискът любителите на татуировки да развият хепатит С е девет (!) пъти по-голям, отколкото при недекорираните представители на силния пол. Въпреки че иглите се стерилизират! Между впрочем лекарите неслучайно наричат болестта „тихия убиец" - годишно от нея умират десетки хиляди човека, 90% от които дори не подозират, че са били заразени, и то отдавна.
Можете да купите и занесете в ателието свои собствени игли. Но най-добре е да си сложите временна татуировка, за да ви мине меракът.
ЛОША ХИГИЕНА
Даровете на природата - плодове и зеленчуци, представляват голяма опасност за вас, ако са били в контакт с естествен тор, пълен с бактерии, причиняващи хепатит А, за който се знае, че уврежда сериозно черния дроб.
Мийте всичко сурово, което се каните да изядете. Също така не забравяйте съвестното измиване и подсушаване на ръцете, преди да седнете на масата и след посещение на тоалетната.
НЕЗАЩИТЕН СЕКС
Хепатит А може да бъде пипнат и по време на по-необичайни сексуални експерименти. Ако пък те се осъществяват и без предпазни мерки, налице е рискът да бъдете нападнати от вируса на хепатит В, настроен крайно недружелюбно към черния ви дроб.
Винаги носете със себе си презерватив, а преди да пристъпите към радостите на плътта, вземайте душ или вана заедно с партньорката си. Никога не забравяйте, че за разлика от другите заболявания, предавани по полов път, срещу хепатит А и хепатит В има ваксина. Защо пък да не си я поставите?
Това е изпитана рецепта за фунийки - спомен от детството ми. Тя е лесна за изпълнение, но работя с горещи продукти – изпечените фунийки трябва да се извадят веднага от формичките, иначе залепват и се чупят и накрая ги пълня с крема, докато е още топъл, за да могат да омекнат и преди той да се сгъсти. Отделено време и усилия определено си заслужават.
Необходими продукти:
За тестото:
1 ч.ч. кисело мляко (200 ml)
1 ч.ч. захар
½ ч.ч. олио
2 яйца
1 ч.л. сода за хляб
2 ванилии
1 пакетче нишесте
Брашно, колкото поеме (около килограм)
За крема:
1 литър прясно мляко
1 ч.ч. захар
4 яйца
1 пакетче масло от 125 гр.
4 с.л. брашно
1 с.л. нишесте
Ванилия
Шоколад по желания
Начина на приготвяне на тестото:
Разбивам с миксер, в купа, захарта и яйцата. Добавям киселото мляко със содата, олиото, двете ванилии и нишестето. Сменям бъркалките с бъркалки за тесто, което не е задължително, просто не обичам да меся на ръка, и продължавам да разбивам добавяйки по малко от брашното, докато се получи меко, но не лепкаво тесто. Ако тестото е много твърдо, няма да се разточи тънко и фунийките ще станат много дебели.
Вземам част от тестото и го разточвам на много тънка кора. Режа на ленти около 2 см.
Моите формички са от изрязани капачки за буркани. Формички могат да се направят от станиола от кофички за кисело мляко или от алуминиево фолио. В една от групите във фейсбук, четох за направата на формички от картон, които се обвиват с хартия за печене.
Помазвам формичките с олио и навивам лентичката, като я застъпвам, отдолу нагоре, но не до горе. Реда в тава и пека на предварително загрята фурна на 180 градуса, докато порозовеят.
Вадя ги още топли с леко завъртане на формичката в посока обратна на посоката на завиване на формичката.
Начина на приготвяне на крема:
Млякото със захарта кипвам в тенджера с незалепващо дъно. Когато захарта се разстопи, намалям котлона и прибавям разбитите с малко вода брашно и нишесте. Оставям да покъкри около 10-15 минути, докато се свари брашното. При непрекъснато бъркане, на тънка струйка, изсипвам разбитите яйца. След около 5 минути махам от огъня. Последни добавям маслото и ванилията.
Фунийките пълня с топъл крем. Редя ги изправени в тава, като между тях слагам малки чашки, за да не падат.
Когато използвам половината крем, затоплям останалата част и към нея прибавям разтопен шоколад. По този начин получавам два вида крем.
Мъж и жена живели заедно трийсет години. В деня на годишнината жената, както винаги, опекла домашен хляб - същия, който пекла всяка сутрин, ден след ден.
Тя разрязала хляба на дълго, намазала двете половинки с масло и както винаги била готова да подаде на мъжа си горната част. На средата на пътя ръката й спряла. Тя помислила: „Искам веднъж да изям горната част на хляба. Мечтая за това всяка сутрин от 30 години! Бях примерна жена, отгледах добри синове, поддържах в ред дома, мисля, че днес го заслужавам!”
И тя подала на мъжа си долната част на хляба. Такова нещо никога не си бе позволявала за 30 години съвместен живот. Мъжът й взел хляба и отговорил с усмивка:
„Какъв неоценим подарък ми направи тази сутрин! От детството си обичам долната препечената част на хляба, но винаги считах, че тя по право принадлежи на теб!”
Общуването е най-важното нещо в съвместния ни живот - да разговаряме, да споделяме, да си казваме, за да не се налага да предполагаме и така понякога да губим, да живеем в компромис и накрая да пропускаме безценни моменти...
Могат ли да бъдат щастливи хората, позволяващи други да им диктуват какво да правят, как да се държат, какво да харесват и какво не? В никакъв случай! Тяхната беда е в това, че не са се научили да казват „не". Стига обаче да намерят сили в себе си да произнесат категорично и когато трябва тази думичка, тя ще свърши чудеса за тяхното самочувствие и самоуважение.
Майка ви отново настоява да обядвате заедно в неделя, фризьорката държи да ви боядиса в патладжанено, защото така сте щяла да се разхубавите, шефът ви пък „моли" да поработите в офиса до по-късно, разбирай поне до 22 часа... Във всички тези моменти в главата ви витае един-единствен отговор: „Не, не съм съгласна!, но никак не ви е лесно да го изречете. Усещате се попаднала в капан и не виждате друг изход, освен да се съгласите, понеже се страхувате от последствията, които може да има отказът. Отстъпвате пред натиска и същевременно се проклинате за слабостта и липсата на характер. В крайна сметка малко по малко преставате да уважавате себе си и се превръщате в безволева личност. Наистина е мъчително и понякога даже невъзможно да изразим несъгласието си. Това означава да разчупим натрапения от родителите, учителите и обществото модел на поведение, от пасивност да преминем към действие, да вземем юздите на живота си в свои ръце. Нашето „не" най-често се схваща като опит за бунт срещу установения ред, възприемат го като проява на нахалство и арогантност. То неминуемо предизвиква отрицателна реакция в ответната страна, поражда спорове и напрежение.
Неизвестно защо тези, които се осмеляват да откажат, се чувстват длъжни да дават обяснения, може би за да не ги вземат за безсърдечни. Освен това те се излагат на критики и предизвикват лошо отношение. Ситуацията не е приятна, защото страхът от неодобрение ни поставя в състояние на зависимост от тези, които смятаме за по-умни или по-оправни. За щастие безнадеждни случаи няма, смятат психолозите, според които и най-свитите хора могат да се научат да казват „не", при това категорично и без следа от агресия.
ПРОГОНЕТЕ ЧУВСТВОТО ЗА ВИНА
Изразяването на несъгласие е много по-трудно за жените, отколкото за мъжете. Според класическата схема Ева непременно трябва да е добра съпруга и чудесна майка, с една дума, идеална жена. От нея се иска да е винаги на разположение, да се държи мило и нежно, да не отказва, когато я помолят да свърши нещо, да не противоречи, дори да й е дошло до гуша. Умението да се вземат бързи решения заема едно от първите места в мъжката ценностна система, докато от жената се очакват най-вече пасивност, готовност на всичко и себеотрицание. Затова, ако принадлежащите към слабия пол решат да се утвърдят като самостоятелни личности и да успеят на няколко поприща едновременно, много често околните ги мислят за безскрупулни кариеристки, за лоши майки (отказват на дъщеря си поредната кукла), за невъзможни съпруги (нямат желание да поканят на вечеря колегата на мъжа си, който дъвче с отворена уста и сумти).
Сигурно сте си дали сметка, че за да получат съгласието ви, тези, които искат нещо от вас, обикновено се опитват да ви създадат чувство за вина. Време е обаче да разберете, че човек не може да задоволи целия свят. Затова не се оставяйте да ви влияят, а приемете веднъж завинаги - вие сте чудесна майка, съпруга, дъщеря, приятелка, делова жена и никой няма право да ви кара да вярвате в обратното. Убедени в човешката си стойност, спокойно отказвайте, щом се смятате за права. Ако упреците ви засипят като лавина, заявете, че не се поддавате на шантаж с чувството за вина.
ЗАЕМЕТЕ ТВЪРДИ ПОЗИЦИИ
Отказът винаги трябва да е убедителен, спокоен, добре премислен и най-вече искрен. Не казвайте „не" само за да противоречите на човек, който ви е раздразнил или отегчил. Не бъдете нито брутална, нито плаха, не крещете и не мънкайте. Имайте предвид и нещо друго - ако дълго време сте се съгласявали безропотно и изведнъж започнете да браните интересите си, като демонстрирате несъгласие с всичко и всички, рискувате, вместо да изпишете вежди, да извадите очи. Хората ще започнат да ви смятат за истерична личност и направо ще бягат от вас. Затова търсете златната среда. Общуването се състои от откази и съгласия, всичко зависи от контекста. Когато се научите да казвате „не", изградите си истинско самочувствие и започнете да уважавате себе си, вие ще знаете с точност и кога да кажете „да" на тези, които се нуждаят от вас.
УПРАЖНЯВАЙТЕ СЕ
Несъгласието и вътрешното неприемане на поведението, което се опитват да ни натрапят, неминуемо създават безпокойство и ни натоварват психически. Напрежението може да ни изтощи, а може и да ни е от полза, ако се научим да го управляваме, следвайки съветите на психолозите. Според тях на първо място трябва да осъзнаем автоматичните мисли, възникващи в мозъка ни, когато отказваме да направим нещо. Тези вътрешни монолози от типа: „Пак ли аз ще се захвана с това?", не са конструктивни и не водят до никъде. По-добре ги заменете с позитивни мисли: „Имам право да изказвам мнението си." Защитете позицията си, без да нападате опонента, и в разговора винаги използвайте фрази, започващи с „аз" вместо с „ти", в които има стаен упрек. Прилагайте и т. нар. техника на надрасканата плоча, любима на много психиатри. Каквото и да ви кажат, дръжте на мнението си и го повтаряйте дотогава, докато ви чуят:
„Съжалявам, но не мога да изляза, няма да напиша доклада, няма да ти купя Барби, нямам пари за скъпи маратонки" и т. н. Друга, не по-малко успешна стратегия е да се престорите, че приемате критиката и упреците, но да отстоявате отказа си: „Зная, че не се държа като истинска приятелка, но не мога да ти помогна за пренасянето на мебелите," Подобно поведение скоро ще отчае и най-големите натрапници. Упражнявайте се всеки ден и като мислено пресъздавате познати критична ситуации. Разрешавайте ги така, че винаги да излизате победители от тях. Усетите ли, че е дошло времето от теория да преминете на практика, възползвайте се от първия удобен случай, когато поискат нещо невъзможно от вас. Спокойно отворете уста и кажете „не". Ще видите колко е лесно.
СЪВЕТИ:
1.Не смятайте, че сте длъжна да отговаряте веднага, особено ако усетите, че ви подтикват към това, за да получат по-бързо съгласието ви. Кажете, че се нуждаете от време, за да размислите. След това ще ви е по-лесно да откажете на шефа си, когато за пореден път ви помоли да свършите работата на трима души, няма да дадете парите си за рокля, чийто цвят не ви отива, и да позволите на фризьорката си да съсипе косата ви.
2.Формулирайте добре отказа. Предварително си намислете и репетирайте готови фрази. После безпроблемно ще ги възпроизведете в нужния момент. Например: „Искрено съжалявам, но отговорът ми е „не", или „Уви, няма как да ти помогна!".
3.Помислете за резервни варианти. Техниката, наречена „не, но...", ще ви даде възможност деликатно да заобиколите проблема, при това без да възникнат конфликти. На приятелката си, която иска заем, можете да кажете: „Знам, че си във финансова дупка, но точно този месец не мога да ти услужа с пари. Защо не поискаш аванс от шефа си?"
Преди време един приятел ме попита какво е следвало да каже, за да му е била мирна главата, когато жената, с която излиза му е задала въпрос от рода на: „Мислиш ли че този гердан ми отива на блузата?”. Разбира се, че въпроса е бил зададен, когато вече са закъснявали с 30 мин. за планирана преди седмица среща с приятели.
Е, този въпрос или негов вариант, може да застигне всеки мъж, дори да сте само гаджета и се виждате от скоро; или когато сте заедно от дълго време, но точно този път ще излизате по отделно; или сте заедно от дълго време и ще излизате заедно... т.е. винаги може да ти се случи такова нещо. Работата е ясна. В този момент на теб приятелю, нито ти пука за гердана, нито за блузата. Даже да беше сложила избелелите си дънки, с които се мотае в къщи и потник от миналото лято щеше да ти е все едно. Просто нямаш нерви вече да я чакаш да продължава да се мотае. Да облича там нещо, ако иска да слага проклетия гердан, ако не иска - да не го слага и да тръгва.
Обикновено, ако още не си навършил 30 г. най-вероятно не ти пука, че закъснявате и просто мислиш, как да и свалиш блузата. Ако си навършил 30 г. или сте от 10 г. заедно, най-вероятно си мислиш: „Кога ли ще ми звънне Пешо? Дали е взел бира? Ще мина да взема от онова мезе, дето го пробвахме миналата седмица....” и все в тоя ред на мисли.
Все пак приятелю, ако искаш да ти е мирна главата и да си изкараш една страхотна вечер с общи приятели или с Пешо, пред ТВ с бира и мезе, докато гледате любимия си футболен отбор, прочети, запомни и задължително спазвай указанията и разясненията от тази статия:
Жена ти и всички останали жени на земята, в момента, в който те питат как им стои онзи гердан си мислят: леле колко съм дебела; кожата на лицето ми е кофти; имам нова бръчка; талията ми май се е увеличила... След това започват да и хрумват различни решения на проблемите: малко силикон на бюста, липосукция, ново червило, курс по аеробика, курс по гримиране, нова блуза, която ще скрие онази тлъстинка...
Всичко това минава през главата на жената, която чакаш, само докато ти си казал на ум: „Пешо” ... останалите неща, които и минават през главата, за времето, през което обмисляш мезето и бирата няма да ти ги изреждам, защото съм сигурна, че няма да имаш нерви да ги прочетеш. Не, че не те оправдавам де...
Хич не се заблуждавай, че жената, която в твоите очи си изглежда съвсем добре, смята същото. В крайна сметка, ако има самочувствието, че е стройна, тогава пък косата и няма да е съвсем добре. Вероятно цвета и няма да е точно с последните модни тенденции, или има нужда от „леко пипване”...
За да не те обърквам повече ти давам шаблон на това, което трябва да кажеш, за да ти е мирна главата:
- Ако сте от скоро гаджета, ако сте под 30 г. или ако е чужда жена, шаблона е: „Хич не разбирам какво ме питаш, защото предпочитам да те виждам гола...”;
- Ако сте заедно от 10 г., ако сте над 30 г. или ако си е твоята жена, шаблона е: „На теб всичко, което облечеш ти стои страхотно ... „
Приятна вечер с Пешо!
Мнозина напълняват, когато се откажат от тютюнопушенето. В повечето случаи причината е, че отказът от пушенето на цигари се компенсира с „честичко похапване" и смукане на бонбони. Въпреки това хората сляпо вярват, че напълняването се дължи на отказването от цигарите. Това не е вярно.
Нито поемането на дима се съпътства с отслабване, нито пък спирането на цигарите води до напълняване.
Имам един интелигентен и вещ в науката за храненето приятел, който, откакто престана да пуши, полека-лека започна да пълнее. Вече беше почти склонен да повярва, че захвърлянето на цигарите води до напълняване. Помъчихме се двамата да разберем причините за това. Последваха разочарование след разочарование. Стана ясно, че не слага в устата си нито залък повече от преди, пито пък компенсира глада по никотина, със смукане на бонбони или нещо друго. Нито работата му се беше променила, нито пък неговата заетост, не се движеше дневно нито повече, нито по-малко и така нататък.
След дълго лутане успяхме да намерим ключа на тайната.
Приятелят ми преди си лягаше към 11 часа, работеше или беше извън дома си. След като обаче престана да пуши, още в ранна вечер го обземаше такава сънливост, че в девет часа беше вече в леглото.
Тези два часа почивка в повече — при непроменен начин на хранене — бяха достатъчни за увеличаването на килограмите.
Ако ме попитат за какво не ползваме този сос, ще отговоря: „Не го слагам върху торти, кекс, баници“. Чесновия сос може да се намаже на филийка, върви с риба, кюфтета, пържоли. Може да се сложи в яхния от зелен фасул или грах... всъщност – навсякъде. Мисля си, че дори и да не обичате чесън, този сос ще ви хареса.
Необходими продукти:
Чесън – 5 главички
Олио – 200 мл (по преценка и вкус)
Оцет – 20 мл
Вода – 50 мл
Сол – 1 с.л.
Начин на приготвяне:
За приготвянето на соса използвам само домашен чесън. Никога не съм го правила с такъв от от магазина.
Обелвам скилидките и ги поставям в глинена паничка. За да се обелят по-лесно, ги накисват в студена вода. Към чесъна добявям 1 с.л. сол и започвам да го счуквам. Постепенно добавям олиото като продължавам да кълцам и стривам чесъна. Това се прави докато сместа заприлича на майонеза или докато чесъна престане да поема мазнината, за да не е прекалено мазен соса. По-старият и сух чесън поема много по-малко олио, отколкото пресните и сочни скилидки, за това всеки трябва да прецени колко олио да използва. Добавям оцета и отново стривам сместа. Накрая сипвам вода, за да не е много тежък соса.
В галерията може да разгледате рецепта за чеснов сос стъпка по стъпка:
От известно време проучвам блендери. Първо прочетох всичко, което открих в нета за блендерите, а после – за и против използването им.
Ще започна със за и против ползването на блендер. Прочетох, че блендери се използват от хора, които нямат време. Глупости. Имам си достатъчно време. Обичам зеленчуци. Много. Направо съм пристрастена към сурови зеленчуци. Виж, за плодовете е вече друга тема. За година изяждам един портокал, едно помело, килограм череши и килограм сини сливи. А да, и половин ябълка, ако има кой да ми я изчисти, обели, постави в красива чиния ... и сложи за всеки случай кекс, за да може по-безболезнено да приема идеята, че ябълката е полезна и трябва да се яде.
От друга страна любовта ми към зеленчуците достигна нечувани висоти. Взех си чопър, взех си и ренде, което прави морковите и картофите на спагети. Е, според рекламата може да прави и други неща, ама аз не се справям добре. Така че, когато става дума за спагети аз си правя морковени или картофени.
Прочетох, че блендерът прави всичко на каша, на нектар. Зависи колко течност ще сложиш. Вода, доматен сок, соево мляко... каквото предпочиташ.
За мен при покупка на блендер беше важно на какви обороти работи. Прецених, че е добре да е над 600 вата. Намерих модел, от по-неизвестен производител, който работи на 1000 вата и струва под 100 лева. Другото, на което много, ама много държа при закупуване на уред е да се мие лесно. Ужасявам се от електроуреди, които ме държат пред мивката часове наред, като сокоизтисквачката. Та ... бях учудена да видя, че на пазара се предлага блендер, с нано технолгия. Поне така е наречена. Иначе си е чиста цедка, предназначена да държи семенцата на ягодите и малините далеч от нектара. Не, че харесвам семенцата от ягоди, малини и киви – в никакъв случай, но категорично се отказах отново да мия цедка.
Някои блендери имат така наречения пулсатор, който разбива лед. Не бях много мотивирана да търся блендер точно с тази функция, може би, защото сега е зима, но реших, че е добре да я има, ако не оскъпява много продукта.
Блендера, който избрах няма нано цедка. Заради миенето. Ако вас не ви притеснява това може да заложите на блендер с такава.
Моя блендер има пулсатор за разбиване на лед – все още не използван предвид времето, кана с вградени ножчета, които не се свалят, лесно се мие, много лесно, има капак и отвор в капака, в който по време на работа да добавиш продукти или течност.
Купих го. Донесох го в къщи. Кръстих го – Сит... защото в моя дом всеки електроуред си има име ... и защото мразя някой да работи вместо мен и да се казва ... пералня, кана за топла вода, електрически моп за чистене на под, малка фурничка за печене, електроуред за събиране на влага от стаята... Виждате ли колко е трудно, ако водиш разговор ... последното наричам „рибката”, мопа е „Пепеляшка”, каната – „Гарванче” ... и така.
Та започнах да експериментирам. Даже не се сетих да проверя за рецепти в нета. Не защото когато се сетих не намерих хиляди. И не, че тези които намерих не са страхотни. А защото нямам кухненска везна да меря съставките. А и това би ме затруднило много. Пък от статиите ми сигурно вече сте си направили извода, че не обичам затрудненията.
Направих сладко смути – ябълка, портокал, вода. Пробвах – хареса ми. После добавих и морков. Пак ми хареса. накрая добавих и киви. Не ми хареса. имах чувството, че съм прибавила кактус с бодлите.
Направих зеленчуково смути – червено цвекло, спанак, рукула, морков и вода. После се сетих, че имам домашен доматен сок та можеше да сложа него вместо вода, но това ще го пробвам утре.
Направих сос заливка на салата – варен картоф, спанак, червен лук и чесън. Можеше да сложа магданоз, но не съм купила свеж.
Добре де – направих и коктейл – сурово яйце, една идея тоник, за да има леко горчив вкус, който смятам да заменя с грейпфрут и после сипах бяло вино.
Така наред с цялата тази емоция прочетох и доста по въпроса с диетите. Аз съм против диета със смутита. Не мисля, че се отслабва със смутита. Не мисля и че се пълнее от тях. Мисля, че блендера е страхотен, ако искаш разнообразие.
Та ... имам си блендер и съм много доволна от този факт. Ако искате разнообразие в кухнята си, ако искате да излезете от традиционните ястия си вземете блендер.
Цял ден се боря с усещането, че не съм си на мястото. От всякъде валят пожелания по случай 8 март. Разбира се, всичко казано е много е много хубаво. Жените – също- направили са си страхотни прически, невероятен маникюр, облекли са нов тоалет и просто сияят … Освен това повече от тях довечера ще ходят на заведение. Носят цветя, на масите има цветя … Една еуфория …
Е, добре … мен ме няма в цялата схема. Не обичам и не разбирам този празник. Празник на майката, на жената, на любимата …. Не ме притеснява и потиска само това, че не съм майка. С това всяка от нас, на която и е дошло до главата се справя по различен начин. Притеснява ме, НЕ - ядосва ме това, че жените не ценят себе си.
Те са майки, съпруги, добри дъщери, домакини, готвачки, усмихнати съседки … те са всичко и нищо.
Ядосвам се на жена, която на въпроса КАК СИ – отговаря: Днес станахме на 3 годинки, Мъжът ми обича пържени картофки та съм тръгнала да купя от любимите му … или някоя друга подобна дивотия. Аз просто питам ТИ КАК СИ… Какво мислиш, какво чувстваш, имаш ли любимо време от годината, от деня, остава ли ти вечер време да поседиш с книжка в ръка, или да плетеш, или да зяпаш тъп филм, какво е хобито ти, доволна ли си, щастлива ли си … ТИ, а не мъжа ти или детето ти. Разбира се, ще попитам и за тях, но защо ти никога не говориш за себе си?!?!
Цялото това отрицание на жените, които са около мен стига и до това, че точно това е денят, в който ще отидат на фризьор, маникюрист, ще облекат нов тоалет – обикновено рокля, ще сложат едно от малкото си скъпи бижута и ще носят цвете.
После ще се приберат в къщи ще направят празнична трапеза или ще заведат мъжа си на ресторант. ЗАВЕДАТ … а защо не мъжа да ви заведе на ресторант защото е щастлив, че сте в живота му?
И още на следващия ден всичко се е върнало по местата си: влачите тежките пазарски торби, докато прибирате детето, втурвате се да готвите, да миете, да чистите … да гладите на детето дрешките, да сушите мокри обувки … да проверявате домашни. И пак преставате да сте АЗ …
Обикновено … без да съм против мъжете, още на следващия ден той си седи на диванчето с чаша бира и чете новините във фейса. Защото е изморен, а вие не сте. Точно тук е мястото да кажа нещо и в защита на мъжете … не винаги мъжете седят безучастно на дивана защото не искат или не могат да вършат половината работа…. Причината си е в нас жените: ние сме ги убедили, че не могат да правят това или онова и те като по-разумни същества предпочитат да не се бъркат.
Та скъпи дами… бихте ли ми казали какво точно празнувате днес? Един ден в годината показвате как искате мъжете да ви приемат. ЕДИН ДЕН. А през останалото време от годината какво искате, какво чувствате, как живеете … кои сте?!
Дошло време малкото момченце да тръгне на училище. Един прекрасен ден учителката казала: „Днес ще рисуваме картина!”.
Момченцето грейнало от щастие – то много обичало да рисува. Грабнало кутийката с цветните моливи и се приготвило да рисува – коте, зайче, птичета, кораби и риби – всичко му харесвало. Но учителката казала: „Не започвайте още, ще рисуваме цветя.”
Пак широка усмивка огряла лицето на момченцето – то обичало да рисува цветя – пъстри и многоцветни – цели поляни с цветя. Извадило всички ярки цветове и започнало.
„Почакайте, не започвайте още – казала учителката – сега ще ви покажа как се прави това.”
И нарисувала червено цвете със зелено стебло.
Момченцето погледнало своите шарени цветя, а после цветето на учителката – неговите му харесвали много повече, но въздъхнало дълбоко, обърнало листа и нарисувало червеното цвете, без да каже нищо.
На следващия ден учителката им казала, че ще правят фигурки от пластелин. Зарадвано момченцето започнало да прави лодка, самолетче и камионче дори. След малко долетял гласът на учителката: „Ще правим купа.”
Момченцето смачкало фигурките си на топче и започнало да прави съдове – с всякаква форма и дълбочина.
„Прави се ето така!” – отсякла учителката и им показала една дълбока кръгла купа.
Момченцето погледнало купата на учителката, после своите – те му харесвали много повече, но дълбоко въздъхнало, отново смачкало своите купички и направило дълбоката купа, без да каже нищо.
Много скоро малкото момченце се научило да чака учителката да му покаже кое как се прави и престанало да прави каквото и да било само.
Случило се така, че с родителите си се преместили в друг град и друго училище. Още в първия ден учителката казала: „Днес ще рисуваме картина.”
Момченцето тихо стояло, без да прави нищо и чакало учителката да покаже какво и как. Но тя само се разхождала напред-назад и нищо не говорела. Когато минала покрай малкото момченце, тя го попитала: ”Ти не искаш ли да рисуваш?”
„Искам, но какво?”
„Няма да знам докато не го нарисуваш” – отговорила учителката.
„А как да нарисувам картината? С какви цветове?”
„Както искаш и с каквито пожелаеш цветове. Ако всички рисувате едно и също нещо с еднакви цветове, аз как ще различа вашите картини? – попитала учителката.
„Не знам” – свило рамене малкото момченце и започнало да рисува червено цвете със зелено стебло…
Един от големите уроци за нас „възрастните” е да се научим да подкрепяме новия кълн, вместо да му показваме как да расте нагоре… И да уцелим точния момент, когато трябва да започнем да се учим от децата си вместо да ги поучаваме, защото те са носителите на всичко Ново, което идва, за да направи този свят едно по-добро място за живеене.
- Актуално
- Популярно
