مبل راحتی صندلی مدیریتی صندلی اداری میز اداری وبلاگدهی گن لاغری بازی اندروید تبلیغات کلیکی آموزش زبان انگلیسی پاراگلایدر مارکت اندروید خرید بلیط هواپیما دانلود آهنگ جدید آهنگ جدید آهنگ پروتز سینه پروتز باسن پروتز لب میز تلویزیون

Този сайт използва "бисквитки" и подобни технологии.

Ако не промените настройките на браузъра, вие се съгласявате с него Прочети още

Съгласен съм

ПОЛИТИКА ЗА БИСКВИТКИТЕ

Какво представляват бисквитките

Бисквитките са малки текстови файлове, които се запазват на Вашия компютър или мобилно устройство, когато посещавате нашия уеб сайт. Те позволяват на уеб сайта да запаметява Вашите действия и предпочитания, за определен период от време, за да не се налага да ги въвеждате всеки път, когато посещавате сайта или преминавате от една страница към друга, което ни помага да Ви предоставяме съдържание, което смятаме, че ще бъде полезно и интересно за Вас.

Как и какви бисквитки използваме

Функционални бисквитки

Използваме бисквитки, които позволяват на уеб сайта да запаметява Вашите действия и предпочитания (като например потребителско име, език, възраст, размер на шрифта и други настройки за показване) за определен период от време, за да не се налага да ги въвеждате всеки път, когато посещавате сайта или преминавате от една страница към друга.

Бисквитки за сигурност

Използваме бисквитки от гледна точка на сигурност, чиято цел е да предотвратяват измамническо използване на идентификационни данни за вход, както и за защита информацията от неупълномощени страни.

Анализиращи бисквитки

Използваме Анализиращи бисквитки, които ни помагат да подобрим работа и ефективността на интернет страницата си като чрез тях събираме информация относно броя на уникалните посещения, статистически данни за употребата на интернет страницата, най-разглеждани, скоро разглеждани страници.

Бисквитки на трети страни

Използваме бисквитки на трети страни, които позволяват харесване или споделяне на съдържание в Социалните мрежи, бисквитки от Google Analytics, които помагат за проследяване трафика на уеб сайта и други бисквитки свързани с външни системи и сайтове интегрирани към уеб сайта.

Рекламни бисквитки

Използваме бисквитки, които на база Вашето поведение в нашия уеб сайт може да Ви показват реклами, които предполагаме, че отговарят на Вашите предпочитания и интереси.

Лични данни от бисквитките

Личните данни събрани от бисвкитките се използват единствено и само за осъществяването на конкретни функции в сайта, свързани със самия потребител.

Как да изключите бисквитките?
Всички съвременни браузъри ви позволяват да променяте настройките за бисквитки. Обикновено можете да намерите тези настройки в меню "опции" или "предпочитания" на вашия браузър. За да сте наясно с тези настройки, следните линкове могат да Ви помогнат или можете да използвате бутона "Помощ" от менютата на Вашия браузър за повече детайли:


Cookie settings in Internet Explorer

Cookie settings in Firefox
Cookie settings in Chrome
Cookie settings in Safari web and iOS.

Повече информация

Повече информация за това как „бисквитките“ се използват в интернет пространството може да намерите тук: www.aboutcookies.org.

Фитнес блогърката  Келси Уелс от My Sweat Life публикува серия снимки в Instagram /има почти милион последователи/, които показват доста впечатляваща трансформация на тялото  и разказват важна история за загуба на теглото и как фитнеса може да повлияе на това.

На първата снимка, Wells изглежда доста добре само осем седмици след раждане и тежи 145 паунда /около 66 кг./.

На втората, тя е намалила теглото си на 122 паунда /55 килограма/. Но за щастие тя не спира да тренира.

Третата снимка отразява нейното разбиране за това как трябва да изглежда една жена, която не се бои от силовите тренировки. Тя вече е 140 паунда или това е около 64 килограма, т.е. тя е само два килограма по-лека от първата снимка и въпреки тава, визуалната разлика е изумяваща.

Ние сме склонни да сме супер фокусирани върху намаляване на теглото, но понякога красивото и слабо  тяло всъщност означава да спечелим няколко килограма повече. В края на краищата мускулите тежат повече от мазнини.

Така че, ако вашите цели са да отслабнете, изгорите ненужните мазнини и оформите едно хармонично тяло се насочете към най-близкия фитнес  и не се изненадвайте, ако стрелката на кантара показва нагоре, а сантиметърът надолу.


5 ч.

Ставането в пет всяка сутрин е вреден навик. Но само така можеш  да си изпиеш кафето на спокойствие, без да ти подскачат децата и мъжа наоколо и да ти дрънкат на главата. Днес можех и още да поспя, ама нали си търсех тихото време за кафе. Пък и  да направя закуската на домочадието, иска ми се днес нещо по-засуканко така да измисля – примерно да им опека беконче и яйца на очи да туря. Един вид, английска закуска. Те я обичат много. Ама първо да си изпия кафето, да изпуша една-две цигари, да прегледам какво ново-старо у фейсбука. Кръчми, клубове и тежки маси - снимка след снимка. Статуси, дето към десет сутринта ще бъдат изтрити, щото не са да ги четат трезви хора. Събота и неделя оттук се тагнали, оттам се тагнали. Не им ли омръзна бе?! А пък тая докога ще се прави на 20-годишна в лицето? Задникът ѝ си остава 40-годишен, добре че не се вижда на снимките! Абе живи и здрави, кой как може бори депресията на средната възраст.

 Я чакай да си сменя профилната снимка, че тая ми омръзна. На тази изглеждам като на 25. Нея ще сложа.

Ох, кога стана 7? Времето препуска със скоростта на ритната котка. Пак се замотах нещо, айде ще им мине без английска закуска, ще намажа по една филия с пастет, те го обичат. А в събота ще им направя мекички. Как пък една сутрин мъжа ми не жертва съня си, за да се погрижи за закуската и кафето поне?! Все аз ставам да бъхтам по тъмно.

7,10 ч.

Крайно време е да стават тия деца. Пет пъти ги викам. Баща им корени пусна в тая баня, да не може човек да се оправи на спокойствие за работа. Що ставам в 5, та да ги чакам по два часа време после? Я, излюпили са се. Даже са се облекли, аз още по пижама се назлъндисвам....

7,30 ч.

Ми няма да се гримирам днес. И така си изглеждам добре, нали съм се сресала, и това е нещо. Ама защо сега се размаза тая спирала, трябва да си купя нова, все някъде ще има някакви промоции, щото с тия цени на козметиката ще рече човек, че живеем във времето на Краля – Слънце, дето цял замък давали за една специална помада...Пресата за коса нещо трудно нагрява...

 Закъсняваме, какво пак се мотат наследниците, един път не се приготвиха навреме.

7,45 ч.

Разгеле - тръгнахме. Боже, какъв студ, само за свекърви е навънка. Това метро пак е препълнено и мирише на пор - вдовец вътре. Къде са тръгнали всички тия хора и що не се къпят? Спи ми се, а предстои цял един работен ден. Леле, как мирише от тая пекарна в подлеза, ще си купя една баница...Отидоха ми плановете за ден на плодове и чай.

8,30 ч.

Не мога да разбера защо всяка сутрин се оказвам с половин час по-рано на работа. За да слушам колежките как готвят и перат, и чистят...И как имат време за всичко. Да бе, добре, затова си със същата блуза от вчера, щото нали си имала време за всичко. Пак си спала до последно, ей го – и червилото в офиса си слагаш, и кафето в офиса си пиеш. Да слушаш как една жена е идеална домакиня е като да слушаш един мъж колко риба е хванал. По-цветни лъжи надали има. Ще им покажа аз що е то домакиня като им направя едни джинджифилови бисквити да им донеса. Има да зеленеят от завист поне до лятото.

11 ч.

Темата за проблемите с паркирането в София ми е тооолкова непозната. Всеки ден я слушам от 11 до 12 ч., още ми е „интересна“, тоя скенер ме приспива с това жужене, май съм гладна, ама по – скоро съм задрямала....Тия от счетоводството са такива скучняри, само кльоцат по клавиатурите и се смеят само на вицове за ДДС....Заспивам над клавиатурата, събуждам се, още е 11, явно само си мисля, че спя. Божее, защо не си останах и останалите ми шест месеца на борсата, що ми трябваше да почвам работа, малко ли работа си имах у дома? Можех поне прозорците да си измия днес, слънчево го дават времето, па макар и студено.

12,30 ч.

Яденето на бюрото ме дразни. Офисът мирише на китайско. Ще изляза за половин час, не мога повече...Що не си останах у дома, книжка да почета, да дремна, нещо да сготвя...Дали не сбърках, като реших да започвам работа...? Дали децата са обядвали? Малката сигурно пак е набила някой в училище, щом ми звъни телефона с непознат номер, сигурно майката на някое момченце пак ще се жалва. Ама така е, те мъжете станаха едни нежни. Ей ги - добре оформени вежди, едни полирани нокти...колегите са по-поддържани от колежките. Сигурно и техните майки така са лазили по нервите на някоя майка на по-бойна девойка. Да, да...Жените станахме по-мъже от мъжете – и на глад издържаме, и на бой, и на студ.

Ама няма ли кой да затвори тоя прозорец?!! В тоя офис бели мечки и пингвини може срещне човек.

14,00 ч.

Чувствам се почти работоспособна. Вижда се края на работния ден. И е петък. Малък празник. Голямото дете дали си е изпило лекарствата? Как пък не обявиха тая грипна ваканция по-навреме, половин училище се изпонатръшка, мойто дете също...те чак сега решиха да им дадат една седмица. Ами какво ще правят дъщерите ми вкъщи, ще обърнат стаите нагоре с краката, то само не мога да изчистя след тях. А пък баща им цяла седмица отпуск си пуснал. Мнооооого е нахален, все едно кой знае колко се е преуморил, в крайна сметка по Коледа почива пет дни. То и аз си седях шест месеца вкъщи, ама да не би да съм си починала...Нищо, нека се забавляват, аз ще им намеря и на тримата работа. То аз мога да намеря работа на целия китайски народ и  на половината руски....

16,30 ч.

Времето се влачи. Край няма тоя ден. Ще взема да мина да купя някое и друго авокадо, гуакамоле ми се е дояло. Пък и е здравословно. Че днес прекалих с тестените. Не че няма да изям довечера една купа гуакамоле с десетина препечени филийки черен хляб, но то е полезно. Гуакамолето де, не филийките. Няма ли да се стопли това време? Тая книга, дето я чета е забележителна. Дали да не изгледам и филма? Така обичам събота до обяд да си свърша, каквото имам да върша по домакинството и после да се смажа на дивана. Дали да не изврънкам любимият да ни заведе другия уикенд някъде на СПА, че се чувствам доста преуморена? Оф, не. Май по-добре да сменим холната секция, че тая вече ми писна да я гледам, на десет години стана. Чакай да метна едно око в нета какво има по мебелните магазини откъм предлагане. Интересни фенери в ИКЕА. Поръчах само три, не че има къде да ги сложа, но са красиви, все ще им намеря място. Да имах къща – целия двор с такива фенери да окича, ама пусто шестицата от тотото ми трябва. Как пък от националната лотария печелят все някакви от Горно Нанадолнище? Май трябва и аз най-накрая да взема да изжуля едно билетче, белким ми се осъществи къщата. Или един фиш да взема да пусна, че тотото без фиш едва ли ще ме огрее с шестица...

17,45 ч.

Не мога да разбера как все в края на петъчния работен ден има най-много работа....

18,00 ч.

Това метро отново е препълнено. Продължава да не ми е ясно къде отиват всички тия хора....Тоя, дето стои до мен, така силно крещи по телефона, че не мога да чуя какво ми говори майка ми по моя. Ненормална работа е тая, качиш се в метрото и се надвикваш с останалите.

18,30 ч.

Здравословното хранене ще изчака. В магазина оставям половин заплата за недотам здравословни свински пържоли, пилешко филе, кашкавалчета и сиренца, и царевични пръчки за децата, и спагети, и ...не знам, ама едно авокадо да струва колкото половината ми лак за нокти... Направо недопустимо. В каква загубена държава живеем, човек да мисли и за едното авокадо. Ами ако ми се беше приискала чиа, или каквито там глупости ни вменяват тревопасните, грешка, веганите? Една заплата за люцерна, и си гладен още на втория час.

Хубаво е да ходиш с мъжа си на пазар, поне торбите да носи.

20,00 ч.

Ще почета малко. Дали си изключих компютъра в офиса? Тоя отчет дано съм го направила като хората, че ония от счетоводството пак ще мрънкат. Може да съм оплескала гадната екселска таблица и току виж нещо не излязло. Аман от тая работа, човек и вкъщи да я мисли.

20,05 ч.

Книгата ме чете мене, докато сънувам как утре ще направя мекици.


Сияен тен и красива кожа... блясъкът придава на лицето ни свежест и младежко излъчване. Той е и един от първите и най-важни външни признаци за добро здраве. Нека обаче това не ви се струва толкова трудно постижимо. Всичко, което се иска от вас е да следвате няколко съвсем простички стъпки, за да преоткриете естествената свежест на своята кожа.

Първото правило на здрава и добре изглеждаща кожа е правилната грижа за нея, т. е. тя трябва да бъде редовно и щателно почиствана, тонизирана и хидратирана. Гримът се нанася лесно и стои добре само когато повърхността на епидермиса е безупречна. И така, за да се подчертае сияйната кожа, са необходими: гладка повърхност, равномерен тен и отлична микроциркулация.

ПЪРВА СТЪПКА - МИКРОПИЛИНГ

Всъщност когато мъртвите клетки „задръстят" епидермиса (образувайки незабележими с  просто око подкожни натрупвания), светлината попада първо върху тези неравности. Като резултат тя изглежда груба, сивкава и без блясък. За да дадете на вашата кожа това, от което се нуждае, включете към грижата за нея и лек пилинг (един или два пъти в седмицата, в зависимост от чувствителността на епидермиса), последван от дълбоко хидратираща маска. По този начин върху вече напълно изравнената и гладка повърхност светлината ще може да се отразява максимално добре и тя ще засияе.

КОНТРОЛ НАД ПИГМЕНТАЦИЯТА

Постепенно с остаряването на кожата производството в нея на меланин (пигмента, който й придава цвят) се променя. Най-напред тенът помътнява, а след това е възможна и появата на пигментни петна. Проблемът може да бъде контролиран с помощта на професионални процедури за просветляване на тена или с крем с високо съдържание на витамин С. Тези грижи подпомагат озаряването на кожата, тъй като успокояват производството на ензима тирозиназа, който е главният виновник за стимулация на меланоцитите - клетките, съдържащи меланин. Задължително е и използването на слънцезащитен крем с висок фактор.

КОМПЕНСИРАЙТЕ ЛИПСИТЕ НА КОЖАТА С... МАСКИ

Те са експресна грижа за кожата, особено ако съдържат в себе си максимално количество хидратиращи, подхранващи и почистващи активни съставки. При подходящо подбрана маска са ви необходими само три до петнайсет минути, за да постигнете незабавен видим резултат!

Кога да ги използвате? Идеални за след пилинг или когато кожата ви е повяхнала, уморена и страда от недостиг на определени вещества.

Хитринка: Ако си направите парна баня, преди да нанесете маската, така ще подпомогнете по-доброто проникване на полезните съставки.

КОЛКОТО ДО ЗАЧЕРВЯВАНИЯТА...

Кожата ви постоянно е лишена от блясък и не можете да се отървете от непрекъснато появяващите се червени петна? Не се чудете - причината се крие във влошената микроциркулаиия. Малките кръвоносни съдове придават приятната розовина на кожата само ако кръвта циркулира правилно. За съжаление стресът, свързан с отделянето на хормони (кортизол, адреналин), предизвиква свиването на кръвоносните съдове, а умората, от друга страна, забавя всички обновяващи процеси.

ПРИКРИЙТЕ НЕСЪВЪРШЕНСТВАТА С ПОМОЩТА НА ГРИМ

Тъй като често нямаме нужното време и търпение да изчакаме ефекта от освежаващите кожата процедури, на помощ идва гримът. Правилно подбраните по цвят коректор, фон дьо тен или пудра ще прикрият много сполучливо неприятните петънцата и белези по кожата ви. Добре е да знаете, че бежово-розовите нюанси са подходящ за светла кожа и блед тен, като освен това са и перфектното средство за заличаване на тъмни петна. При относително добър и здрав вид на кожата, бихте могли да прилагате само коректор, като го поставяте единствено върху проблемните зони. С пигментите си той избистря тена точно толкова, колкото трябва и то на нужните места!

ПОДСИЛЕТЕ ДЕЙСТВИЕТО НА КРЕМА СЪС... СЕРУМИ

Изключително концентрирани на регенериращи и укрепващи съставки, те действат в дълбочина, за да помогнат на уморената кожа да заблести и да засили действието на дневния и нощния крем.

Кога да ги използвате? В периодите на по-интензивно натоварване, недоспиване, смяна на сезоните... При някакви заболявания или през цялата година, в зависимост от нуждите на кожата.

Хитринка: излишно е да нанасяте голямо количество от серума. Достатъчни са само две-три капки сутрин и/или вечер преди -слагането на крема.

 


Eдна семейна двойка се преместила в нова квартира. На сутринта, едва събудила се, жената погледнала през прозореца и видяла съседката си, която

простирала  прането си.

-   Виж само колко е мръсно бельото й — казала тя на мъжа си.

Той си четял вестника и не й обърнал внимание.

-   Сигурно ползва много лош прах за пране или просто не умее да пере. Трябва да я науча — не спирала жената.

И така всеки път, когато съседката си простирала бельото, тя се възмущавала колко е мръсно.

Една прекрасна утрин тя погледнала през прозореца и възкликнала:

-   Ах, колко чисто е бельото на съседката днес! Сигурно най-сетне се е научила да пере.

-   Не, скъпа, просто днес станах по-рано и ти измих прозореца – спокойно отговорил мъжът й.

Дали и в живота ни не е така?
Преди да осъдим другите, би било добре да се убедим колко чисти са нашите собствени намерения и сърца.


„Когато имам големи неприятности, аз се отказвам от всичко, освен от храна и напитки", пише на времето си Оскар Уайлд. Неговото „лекарство" срещу стрес е много популярно и до днес.

Гастроентеролозите и диетолозите определено смятат, че пътят към вътрешното спокойствие минава през стомаха - неслучайно много народи имат обичай и в мъка, и в радост да се събират край трапезата.

И все пак, не се поддавайте на изкушението, ако не искате да се борите с излишните килограми. Работата е там, че отделяният в резултат от стреса хормон кортизол подлъгва организма да мисли, че има нужда от въглехидрати.

Всъщност в подобна ситуация на човек му е необходимо само едно - да се отпусне психически. За целта вдишайте дълбоко няколко пъти, погледайте през прозореца и ако имате възможност, излезте да се поразходите. При положение, че и след това ви се иска нещо сладичко, изяжте един банан или ябълка и непременно пийнете вода, тъй като организмът често бърка глада и жаждата.

Все още ви стърже в стомаха? Тогава хапнете десетина бадема, лешника или орехови ядки, които задоволяват глада за по-продължително време от чипса или баничката. Възможност да „погълнете" стреса си ще ви даде и шепата стафиди. Благодарение на високото съдържание на калий стафидите укрепват нервната система, а приятният им вкус засилва положителните емоции.


 

В навечерието на коледно-новогодишните празници почти всеки започва да си прави задължителните за годината равносметки. Кой за това, което е постигнал, кой за това какво е получил или дал, кой за това с какво се е разделил или какво е събрал.

Училището не остава по-назад от този модел на предпразнично поведение, но при него равносметката обикновено има вид на родителска среща. Понятие остаряло и нямащо нищо общо с първоначалния си замисъл, а в наше време изключително неефективно и безсмислено събитие.

Съвременните презадоволени наши наследници не сме ние на тяхната възраст, както и ние не сме били нашите родители на същата възраст. Децата ни са толкова прекалено знаещи, че често се улавям, че научавам от тях много повече, отколкото ми се иска да призная. Което не казвам, че е лошо. Лошото е, че в епоха на постоянно течащ наготово информационен поток от интернет, медии и заобикаляща консуматорска среда, е изключително трудно да ангажираш и задържиш вниманието на подрастващите.

Ненавиждам родителските срещи.

Главно заради това, че на тези срещи винаги аз самата се чувствам като ученик, на когото му се карат за несвършена работа, и от който се очаква да седи мирно и да „мига тихо“, докато поредния учител изкаже недоволството си от децата. Докато тече наратива на учителя аз се оглеждам като гърмян заек дали и другите родители се чувстват като наказани в час , в който учителя завоалирано или не толкова обвинява всички ни за всичко – че децата се въртят, че не го изслушват, че някои идват неподготвени, че дърдорят през целия час, че оспорват мнението му, че...Списъкът е безкраен. А на мен ми се струва, че учителите обвиняват родителите за тяхната собствена несвършена работа.

След такива родителски срещи си задавам безброй въпроси и никога не стигам до разумен отговор, просто правя за себе си някои изводи.

- Колкото и да е трудна възрастта на седмокласниците, колкото и да ги тресе пубертета, не е нормално учителското съсловие да слага всички под един знаменател в посока „лошо“. След като „нямат право да цитират поименно“, но си позволяват да цитират имената и безобразията на част от учениците, защо да не могат да си позволят да цитират имената и постиженията на друга част? Още повече, че на проблемните хлапета родителите никога не са на родителска среща и на мен лично ми е писнало да слушам за останалите, но не и за моето дете конкретно. Не че не знам в подробности какво се случва в училище, просто е загуба на време.Три часа родителска среща си е сериозна загуба.

- Недопустимо е учител с високо самомнение, който влизайки на въпросната среща като на война и обяснявайки колко са „непоносими, невъзпитани,безобразни и с тях не може да се работи“, да си позволи да прекъсне 3 /три/ пъти родител, който задава въпрос. Вероятно този учител по същия начин „воюва“ и с учениците. Дали ги доизслушва, когато ги изпитва? И дали не е удачно да се запознае отблизо с понятието „възпитание“?

- Когато общия успех на въпросните седмокласници е най-висок в цялото училище, то логично е поне класната да ги похвали за това, а не този факт да е удавен в общото „Разпни го!“ на дисциплината.

- Какво ли отношение очаква даден учител от учениците, след като си е позволил да се обърне към тях с „малки интелигентни лайненца“?

- Безобразно е решението на образователното министерство да въведе нова програма, със стари учебници, и да обедини материал за седми и осми клас в един срок. Безобразно е и решението на ръководството на училището въпросния клас да има по 8 /осем/ часа в три от дните на седмицата. И, естествено, безобразно е учителите да казват, че вкъщи ТРЯБВА хлапетата да донаваксват, да работят повече, да се самоподготвят, защото времето не стига. Въпросът „Кога обаче?“ е излишен. Може би нощем. Ами да го бяхте казали на министерството, че е непосилно, а не да клатите глави в съгласие, пък после някой друг да прави нещо, което въобще няма да успее да направи както трябва, въпреки че се напъва.

- И последно,ако един учител смята, че е агресивно да се пишат двойки и чистосърдечно го сподели на родителите, ако заплаши същите тези родители с напускането си /!!!???/ и предложи присъствие на родител в часовете му с цел да му е по-лесно да си свърши неговата работа, то мястото на този човек /умишлено не казвам учител/ в училище ли е, или просто трябва да смени попрището!?

След такава родителска среща излизам изцедена като лимон, с безобразно главоболие и естествено, първата ми работа вкъщи е да изнеса цяла тирада на децата как..(тук цитирам недоволствата на всички учители), как...( тук изказвам собственото си недоволство от трите убити часа в изслушване на чуждите бели), как....( очаквам от собствените си деца възпитание, любезност и добро поведение, макар да знам, че тяхното е безупречно, чула съм го от устата на всички учители).

С която тирада загубвам и допълнителни три часа на цялото домочадие. А назидателно вдигнатият ми пръст е изтръпнал от безсмислено размахване пред „ тихо мигащите“ ми деца и баща им.

Всички ние – родители, деца и учители -  сме от една и съща страна на барикадата, то е ясно.

Но въпреки това ми се иска да цитирам една забележителна жена, която по този въпрос казва:

Проблемите на учителя не са проблеми на родителя, ако ще и да имат обща тема - ученика-детето. Това е триъгълник с три субекта. Като всеки един си има задължения и права. 

За да се справят с ученика, учителите не следва да се държат с родителите сякаш са им длъжни. Та, масовият случай е, че учителите нямат желание да се усъвършенстват и се държат като жертви на системата, на държавата, на собственото си семейство, а искат родителите и учениците им да ги уважават. Не ходя на родителски срещи. Това е. Работя си с децата и се опитвам да свърша моята си част от работата с тях.“

Това е.

Докато работим само по правата си, удобно забравяме задълженията.

Всички ние, от барикадата.


Положението навън е джингъл-бел-рок. Без радостната нотка обаче. Щото времето имА неблагоразумието да стане зимно, таман малко преди да дойде Никулден. И, разбира се, ни изненада. Както всяка година. При наличието на хиляди синоптични прогнози, дългосрочни, средносрочни и такива от ден за ден, народът продължава да се изненадва. Кога приятно и кога не, важното е да е изненадан. И при условие, че медиите и политиците не успяват да го изненадат, то народа се надява на времето, което пък от своя страна винаги успява с изненадите. Особено зимните.

То, като се замислиш, целият ни живот е една изненада /главно полова/, ама ние продължаваме да се изненадваме, защото не четем. А пък общината се изнендва, защото не вярва на прогнози, а само на снимки от колорадските планини. Ама това е друга тема.

Та, ставаше дума за джингъл-бел-рок настроението.

Бяла зима е дошла. Още не сме свалили украсите от хелуинското изстъпление и ей ти ново предизвикателство. Коледа иде, само още 25 дни, а ние пак неподготвени като снегорин, качен на трупчета, в очакване на бедствено снежно положение, породено от десетте сантиметра сняг. Сещам се всяка зима за оная песничка „къщички в снега се гушат, а коминчетата пушат“ и се умилявам до сълзи по миналото безвъзвратно. Щото  в наши дни при десет сантима сняг имаме жълт, оранжев, пембян и н`ам какъв код за опасно време и коминчетата на тец-а също не пушат, защото поредният договор не е подписан и са ни спрели газта за топлото. Та ни остават песничките – пееш, пиеш и се грееш. Колкото и ако можеш с някакъв алкохол. Само санбернар кучета ни липсват да ни носят бъчонките с рома, ама на тях по нашите ширини им е топло и не ни долюбват. Но ние си имаме домашна пърцуца и не се даваме. Или поне се опитваме да не се даваме.

Мисълта ми беше за коледното настроение. То ясно, че ако погледнеш във фейсбук и видиш ония ми ти софри, барбекюта, чаши и салати и си викаш „Тия па сега що се оплакват, като от маса на маса се тагват?“ , а пък не се замисляш, че хората давят мъката по „бяла зима пак размята снежния кожух“.

Както и по дългата процедура по клането, дрането, разфасоването на домашното прасе и дванадесетчасовия празник, съпътстващ това събитие. Сега е лесно – хоп в близкия супермаркет и срещу една минимална заплата подготвяш Коледата. Ама не е същото.

И няма тръпката на греяната ракия в 9 сутринта, преди да стартираш кървавата саморазправа с коледното угощение, което си отглеждал в продължение на 6 месеца сред смески, фураж, окуражително почесване зад ухото и полутечни остатъци от храната му. Друго си е домашното прасе. Ама иска труд, пък на нас не ни се дава твърде.

От средата на ноември обаче веригите магазини за хранителни стоки са се украсили коледно. Висят едни елени и топки от таваните им, ум да ти зайде.Сигурно си мислят, че и с подходящ саунд ще повишат покупателната способност на населението. И отвсякъде звучи „Santa Claus is coming to town“. Оглеждам се осторожно да не би да го пропусна, ама не ми се случва да го мерна наоколо. Явно е минал-заминал като саудитски шейх на посещение в милата ни родина за проучване на пазара за инвестиции. Ми не го упреквам човека, дошъл, подирил, ненамерил и си тръгнал. Това да не ти е Цезар, дето дошъл, видял и победил.

Тука са Балканите и такива туристи нема какво да се разхождат и да ни пречат на празниците. Пак се отнесох.

За Коледа си говорехме. И за традициите. Сега целокупното население пазарува по черния петък подаръци за коледните празници. И по китайските молове, които имат от изкуствена елха до застрашително святкаща Снежанка по бельо, с джуфка отгоре на главата ѝ и скромно камшиче в дясната ръка. Сигурно ги купуват, ама на мен малко вповече ми идва и я подминавам. Напомня ми за нещо, свързано с кукерските дни, затова.

Едно време на Бъдни вечер по моя край на масата слагаха слама. Върху нея тъкана пъстра покривка. Отгоре писана паница с чесън, сушена чушка, плодове, лук, орехи....Питка. Вино.

Да има берекет.

В печката припукваха дръвца.

После идваха постните манджи. Без претенции да са по домашному, защото бяха наистина домашни.

Не съм броила дали са пет, седем, девет. Изглеждаха чудесно и миришеха на дом и празник.

И никой нямаше фейсбук, където да си качва снимки на сармите и тиквеника (разбирай тиквената баница, не благоверния!). Ама до Великден легенди се разказваха колко е било вкусно и никой не броеше лайковете.

После на Коледа се мезеше свинско и винско, и се събираше целия род, защото нали, по празниците най-приятно е със семейството. Или така беше по времето на „Стани, Нине, господине“. Изкарвали сме по десет часа на маса в разговори и винаги е имало какво още да си кажем, без да чекваме през пет минути какво се случва из социума.

Сега се питаме къде ще сме по празниците, сякаш има на света по-подходящо място да прекараш Коледа от дома.

Всеизвестно е, че един спа хотел, рекламиращ домашна коледна вечеря се радва на добър рейтинг до момента, в който опиташ вечерята. После спираш да му се радваш.

И се заричаш, че на следващата Коледа няма да е така. И че лично ще събереш родата у вас. И че ще сготвиш.Току-виж си изненадала приятно всички със забележителни кулинарни умения, па били те и постни. Може и да не са най-доброто, на което си способна, ама ще се пробваш. Ако предварително предупредиш гостите да не идват прекалено гладни, нещата все някак ще се наредят.

Защото Коледа не е в безсмислените подаръци, пътуване на спа или по Гърция, безпаметното пазаруване на храна и постовете в социалните мрежи.

А в отговора на въпроса „С кого ще прекараш празниците?“.


Ако долните ви крайници изглеждат зле заради дехидратиращото въздействие на студа, облейте ги с топла вода и ги намажете с мед, който се втрива с кръгови движения и потупвания, докато побелее. Останете така двайсетина минути и се изплакнете под душа.

Кафената утайка се оказва идеално средство за почистване на сухата кожа, още повече, че този своеобразен скраб съдържа и омекотяващи масла. Обтрийте с утайката краката си, изплакнете ги, подсушете и намажете с крем или мляко за тяло.

Ще хидратирате и омекотите загрубелите си пети, ако често ги обтривате с резенче домат. Не разполагате с въпросния зеленчук? Тогава използвайте доматен сок, който освен всичко останало притежава и мощен противогъбичен ефект.

Ябълките ще ви помогнат да решите проблема с напуканите пети. Настържете един сочен плод върху парче плътна тъкан, наложете на петите си и фиксирайте за 15 минути с бинт. Не забравяйте, че след като отмиете маската, трябва да нанесете хидратиращ крем.


 


От векове насам индуистите и будистите не ядат месо, понеже изповядват убеждението, че „убитата" храна е заредена с отрицателна енергия, която се предава на човека, прави го агресивен и съсипва неговата карма (съдба). През 19 век англичаните пренасят от Индия в Европа не само източната философия и колониалните стоки, но и новата мода в храненето. По-късно тя се разпространява и на другите континенти.

Днес в света има около милиард вегетарианци, които живеят най-вече на юг - в Индия например те съставят около 80% от населението, докато Западна Европа може да се похвали само с 5% „тревоядни". Колко са те в България? Никой не знае с точност.

През 6 Век пр. н. е. Питагор основава цяла растениеядна секта, чиито членове вярват в реинкарнацията (преселението на душите) и ужасно се страхуват да не би заедно с агнешкото бутче да погълнат и душата на някой роднина, своя наскоро починал дядо, да речем, чийто дух е решил да се пресели в чифтокопитното.

Разговорите за това, полезен ли е отказът от месото или вреден, се водят от десетилетия. В защита на своето учение вегетарианците привеждат най-различни доводи: етични, медицински, физиологични, философски... На всеки от тях обаче „месоядните" намират достоен отговор.

ЧИИ АРГУМЕНТИ СА ПО-УБЕДИТЕЛНИ? РЕШЕТЕ САМИ.

Вегетарианци - Анатомията на човека е свидетелство за неговата „тревопасна" същност. Хищниците имат остри зъби и нокти, които явно ни липсват. На всичко отгоре устройството на храносмилателната система на плътоядните животни (стомах с малък обем, късо дебело черво) и високата киселинност на стомашния им сок съкращават процеса на преработка на месото и най-важното - не допускат образуването на шлаки, което не може да се каже за човека.

Месоядни - Организмът на homo sapiens еднакво добре усвоява храните с растителен и с животински произход - това е възможно благодарение на нашата храносмилателна система, по-точно на дългото дебело черво и на средната степен на киселинност на стомашния ни сок. Освен това нямаме нищо общо с тревопасните, които, за разлика от човека, притежават огромен многокамерен стомах, стомашни сокове с изключително ниска степен на киселинност и изтриващи се от безкрайното преживяне на храната зъби, способни да израснат отново.

Вегетарианци - Първобитните хора са се хранели с треви, ядки и корени. Наистина, запазени са сведения за племена, задоволяващи се единствено с растителна храна. Подобни народи съществуват и до днес.

Месоядни - И неандерталците, и австралопитеките са били всеядни. Скални рисунки със сцени на лов на мамонти присъстват във всеки учебник по история за началните класове.

Вегетарианци - Месото може да стане причина за страшни болести (луда крава, птичи грип, салмонелоза, чревни паразити и др.). А най-лошото е това, че на повечето животни се дават хормони и антибиотици.

Месоядни - И растителните продукти създават неприятности. В бурканите с  консервирани зеленчуци се крие ботулизъм, в неизмитите плодове - дизентерия. А и нитратите в комбинация с пестициди също не спадат към полезните за организма вещества.

Вегетарианци - Месото пробужда зверски инстинкти в човека. Опитат ли сурово месо, цирковите мечки стават неуправляеми. Махатма Ганди пък призовава индийските воини временно да преминат на животинска храна, за да станат „смели и решителни и да... победят англичаните".

Месоядни -  Не съществуват сериозни научни доказателства, че месото ни прави по-жестоки. Споменатите по-горе мечки не влизат в сметката - съвсем естествено е хищните по природа зверове да харесват вкуса на кръвта. Що се отнася до Махатма Ганди, той така и не започва да се храни с „плът", също както и неговите войни. Затова пък са правени опити едно от най-жестоките войнски подразделения в човешката история - есесовското, да мине на вегетарианска диета с цел „прочистване" на арийската кръв.

Вегетарианци -Убиването на животни за прехрана е безнравствено. Защото са нашите по-малки братя. Ако хората затворят кланиците, на земята ще настъпи рай.

Месоядни -  Жалко за животните, наистина. Към тях трябва да проявяваме състрадание и да не им причиняваме излишни мъчения. Но не бива и да ги приравняваме към себе си. Историята показва: тези, които се отнасят към животните като към хора, с течение на времето започват да се отнасят към хората като към животни. Нацистите в Германия например издават купища закони за защита на животните, но без да им мигне окото, унищожават милиони себеподобни.


Астролозите са убедени, че представителите на всеки астрален знак трябва да имат различен тип хранене. Ето какви са техните препоръки:

ОВНИТЕ изпитват недостиг на желязо и калий. С тези елементи те могат да се снабдят чрез спанака, зелето, магданоза, картофите, бананите и орехите.

За ТЕЛЦИТЕ най-добре е всеки ден да похапват супа, за предпочитане зеленчукова. А с месо може да се поглезят само на празниците.

Организмът на БЛИЗНАЦИТЕ изисква постоянно фосфор, а той се съдържа в овесените ядки, рибата, гъбите. Добре ще бъде, ако на трапезата си по-често имат салати и зеленчукови плата.

РАКЪТ се нуждае от йод и затова му подхожда меню, богато на морски дарове. От плодовете му се препоръчват грозде, пъпеш, праскови и портокали.

ЛЪВОВЕТЕ трябва да се запасят със смокини и фурми, бадеми, зеле, магданоз и черна ряпа. В тези продукти се съдържа калий, който им е жизнено необходим.

В менюто на ДЕВАТА трябва да има много зеленина и млечни продукти, защото тя се нуждае от калций и витамини.

На спокойните и разсъдливи ВЕЗНИ им е необходим фосфор. Затова за тях е добре да имат повече от един рибен ден в седмицата.

СКОРПИОНЪТ се нуждае от повече желязо и магнезий. Затова на неговата трапеза винаги трябва да има спанак, репички, черен дроб и яйца.

Всички ягоди - диви и култивирани, малини, черница са полезни за СТРЕЛЦИТЕ И не само сурови, но и във вид на компот, сладко, конфитюр.

Всеки ден КОЗИРОГЪТ трябва да има на трапезата си плодове и зеленчуци. Те нормализират работата на стомаха.

Зърнените храни са създадени за ВОДОЛЕЯ. Млечните каши също са полезни за него. С тях той ще нормализира обмяната на веществата.

За РИБИТЕ, както и за РАЦИТЕ, са полезни морските дарове. На първо място сред рибите пък е треската. Тя съдържа витамин А и D, от които този зодиакален знак много се нуждае.

 


  1. Актуално
  2. Популярно