* Най-простото спасение е да избягвате контакти с неприятни вам хора. Ако все пак се наложи, не ги гледайте в очите - така ще преградите най-прекия път, по който те източват вашата жизнена енергия.

* При общуване с тези, които подозирате в енергиен вампиризъм, дръжте ръцете си скръстени пред гърдите или преплетете пръсти точно под слънчевия сплит. По този начин ще затворите своя енергиен контур и ще го направите по-труднодостъпен.

* Много ефикасна е и т. нар. топлинна защита. За да си я осигурите, всяка сутрин стойте десетина минути под горещата струя на душа - загряването на тялото води до равномерно разпределение на енергията в него. Процедурата обаче трябва да бъде последвана от обливане с хладка, даже студена вода, при което въпросната енергия се „запечатва" вътре, а личната аура става по-малко уязвима на агресия отвън.

* След всеки изтощителен ден, пълен с напрежение и конфликти, вземайте топла вана - водата поглъща всички пробойни в аурата и отнася със себе си отрицателните заряди. Само не прекалявайте с температурата и с продължителността на престоя си във ваната. 6-7 минути са напълно достатъчни.

* Срещу вампири помага и мислената бариера, с която можете да се оградите. Методът е повече от елементарен. Представете си, че ви покрива огромна стъклена чаша с лилав оттенък. При това стъклото е огледално: вие виждате околните, но те вас - не.

* Чудесна самозащита представляват и чувството за хумор, отсъствието на страх от вампирите, мислената нагласа, че не бива да им се подчинявате. Затова, вместо да се стресирате, усмихвайте им се право в лицето.

* Щитът на Шамбала защитава ефикасно аурата на човека от негативни въздействия и чужда енергийна намеса. Свийте дясната си ръка в юмрук и го натиснете отгоре с изпъната лява длан.

Пролетта дойде, на вън всичко е красиво, а аз се гледам в огледалото. Кожата на лицето ми е суха и някак тъжна, а ноктите на ръцете ми се цепят по цялата нокътна плочка. И хоризонтално и вертикално.

С този външен вид ми се наложи да отида на съвещание на един български курорт. Съвещание в моята работа означава, че около 200 човека от цяла България се събират на едно място и по осем часа на ден коментират разни  закони и казуси. Харесвам работата си, но в такъв момент се събираме доста жени. А за мен една жена не е важно дали е слаба или дебела, руса или тъмнокосоа. Една жена трябва да има красиви ръце. Защото каквито и да сме по 8 часа на ден, вечер всички сме еднакви: готвим, перем, чистим и мием чинии.

Всичко това съсипва ръцете. Може да си облякла страхотен тоалет, да имаш най-скъпите накити, да си умна ... но според мен една жена е грозна, ако са грозни ръцете и.

Та следвайки тази моя собствена логика, си погледнах ръцете и вместо онова копирано от рекламите „УАУ“ се получи .... ЛЕЛЕ..

Тогава взех генералното решение да отида на маникюрист. Поне ноктите ми да изглеждат добре, пък за кожата на ръцете щях да се погрижа в къщи. Все още се чудя, защо маникюристката ми не предлага маски за ръце, но това е друга тема. Но поне ми обясни няколко начина, как да направя това сама в къщи... което не направих защото все има нещо друго за вършене.

Та така. Най-накрая отидох на първия си гел лак в живота. Мисля, че някъде в цялата тази колока „Битовизми“ ви споменах, че съм минала 40-те ... и дано да не съм ви казала с колко. Е, искам да кажа, че първото ми посещение при маникюристка стана твърде късно в моя живот.

Отидох, сложи ми огледален тъмно розов гел лак с капчици на безименните пръсти на палците. Много красиво според мен, тъй като съм от типа жени, които наричам „свраки“. Обожавам блестящи предмети, обожавам много накити, обожавам почти всичко, което вие дори не бихте забелязали.

Та така – отидох на съвещанието с вдигната глава. От време на време си поглеждах ръцете и се чудих, как може до сега да не съм си позволявала тази красота. Възприемах ноктите си като малки бижута.

И така цели две седмици. После започна да се вижда израстналото на нокътя без лак. Не беше много грозно, но започнах да чета в нета как да туширам това, та да мога да задържа още малко красотата на ноктите си. Въобще не ръзсъждавах за ръцете като цяло ... ноктите ми блестяха и аз се чувствах неземна красиваца.

После се опитах да запиша час да ми свалят лака. Имаше чак след седмица. После вместо в шест часа отидох в пет и помолих маникюристката да ме вземе първа. Така и така другата клиентка закъсняваше. Тя се съгласи, зави ми на пръстите някакви неща напоени с ацетон и ме остави да си седя на един стол и да скучая.

Разбира се другата клиентка дойде и понеже тя си беше на ред седна да и правят страхотен гел лак, наречен котешко око в кафявата гама... Когато аз се добрах до стола, лака ми се беше почти отлепил, а ноктите – вече доста пораснали, бяха се извили като фуния.

Момичето предложи да се погрижи за ноктите ми и аз веднага се съгласих. Казах и да ги скъси максимално, защото съм сигурна, че няма да издържат така нацепени. Момичето ги скъси, сложи ми нещо, което би трябвало да е заздравител, даде ми указания какъв заздравител да си купя и си тръгнах.

От тогава ноктите ми започнаха да се чупят и да се цепят където си искат. Преди най-голямата ми драма да счупя маникюр. Сега цялата ми нокътна плочка се е нацепила. За маникюр, макар а къс и дума не може да става.

Не искам да кажа, че момичето не си свърши работа. Напротив ... много, ама много бих искала отново да имам такъв страхотен маникюр. Но това явно не е за мен.  А обожавам този лак. Обожавам блясъка на гел лака, обожавам това, че поне две седмици не мислиш за ноктите си, обожавам това, че не се жули на края на нокътя, че нокътя изглежда плътен и здрав.

Та в тази връзка ... момичета, как спасявате ноктите си и за колко време след гел лак? Колко често си слагате гел лак? Има ли правила? Помоооощ. Искам си красивите лакирани с гел лак нокти. А за това как да поддържате кожата на ръцете си ще ви обясня следващия път. 

Черен чай за белота

За да избегнете и кариеса, и зъбния камък, няколко пъти дневно изплаквайте устата си с отвара от черен чай.

Напитката защитава надеждно от 300-та вида бактерии, влизащи в състава на зъбния камък.

Мед за здрави зъби

Медът се оказва едно от най-ефикасните природни средства в борбата с кариеса. Ферментите в него дезинфекцират устната кухина. Освен това медът понижава киселинността и така противодейства на декстрина - „лепилото", с чиято помощ бактериите се закрепват към зъбния емайл.

Сладкото изкушение се препоръчва от стоматолозите и при пародонтоза и хронично възпаление на венците.

Сутрин вместо конфитюр намажете филията си с мед - след това цял ден ще сияете с ослепителна усмивка.

Понякога на пролет започвам да се дразня от постоянното мърморене на хората. Все нещо не им изнася, а пролетта настъпва с бясна скорост: всичко се променя, идва онова вълшебно време, когато деня е безкраен, когато можеш да отидеш на работа, да пиеш кафе с приятелка, да се разходиш и после пак да ти остане време да почетеш книжка на терасата.

Но хората мърморят. Мърморят и не спират.

Толкова мърморят, че в един момент вече не издържам и започвам и аз. То това не е много чудно: когато всички около теб мърморят, идва момент, в който решаваш, че мърморенето е нещо много приятно, нещо нормално и се чудиш защо и ти не мърмориш.

Мърморя си сега, защото за три дни ходих в Пампорово. Въпреки, че е края на сезона е много красиво. Аз не съм почитател на зимата, освен ако не говорим за камина, чаша червено вино, свинска пържола на скара и огромен прозорец, през който да наблюдавам как вали снега.

За снега също имам свои изисквания и ако този сняг не ги спазва пак мога да си мърморя, но за изискванията ми към него ще ви разкажа следващата есен. Сега за трите дни в Пампорово:

Много красиво. Нормална стая. Ол инклузив … ако си мислите, че ще мърморя за храната жестоко се лъжете. Не познавам жена, която да ходи на работа и да домакинства сама, да не се чувства като принцеса, когато има кой да и осигури вечеря без да се налага да мие тенджери и чинии и в същия този момент тази жена да е недоволна.

Аз обаче съм недоволна и мърмореща за пътя до Пампорово и обратно. Ей хора, това са много завои. Ама много. Спряхме за 5-минутна почивка и някой спомена, че остават САМО още 27 км. завои. Аз реших, че се отказвам от пътуването и си оставам там където съм … някъде в Родопите.

Сега вече мърморенето от завоите е по-слабо, защото се върнах още вчера. Разбира се, в тон с всички останали ще си измисля причина за ново мърморене. Но като се сетя за пътуването ми се иска някой строителен инженер да измисли по-прави пътища из Родопите… после да се намери и инвеститор. Иначе просто не знам как ще се съглася да се върна там, въпреки безкрайната красота, ако трябва да мина отново през това изпитание със завоите.