Когато се влюбим, ни се иска любовта да продължава вечно. И някои наистина успяват да я съхранят. Разбира се, невинаги всичко във връзката е розово - налага се да преодоляваме и трудни моменти. Рецептата за дълготраен брак е проста - компромисът е основният градивен елемент. Предлагаме ви пътешествие в царството на щастливите двойки със специалисти, които ще ни водят из неговата необятност.

Признайте си, че всеки път, когато видите двойка, която е заедно от дълго време, вашето сърце започва да бие по-силно. Обратното, ако станем свидетели на раздяла, се натъжаваме, че нищо не е вечно. И ни се струва, че любовта, която успява да не попадне в клопките на ежедневието, е мираж. Животът сякаш постоянно ни предизвиква да подлагаме на изпитание крехките и ефимерни чувства.

„Хората гледат на семействата с дългогодишен брачен живот като на нещо много рядко, като на рядък музеен екземпляр" - обяснява Елена, омъжена от 30 години." А е точно обратното! Разбира се, че е необходима солидна основа, която да държи здраво брака, но в същото време трябва да приемем, че той еволюира всеки ден. Любовта е променлива величина. Затова всеки от двамата трябва да избере най-подходящия и здрав материал за нейното изграждане. За мен това са чувството за хумор, мъдростта, страстта, нежността, сексът..."

А ако половинката ви има друго виждане за нещата? „Нужни са смелост и решителност. Хората погрешно смятат, че това води до насилствена промяна на личността. Всъщност невинаги се налага да правим само компромиси, много често се касае просто за това да положим известни усилия.

Да превърнем ежедневието в наш съюзник

Истина ли е, че нищо не става от само себе си? Вярно ли е, че семейният живот изисква непрекъснати усилия? Трябва ли ни специална подготовка, за да не разрушим крехката кула на семейното щастие? Ето отговорите на тези въпроси.

Връзката се гради върху общуването между двамата партньори, следователно взаимността е много важна, обясняват специалистите. Тя е съвкупност от фино преплетени елементи, между които водеща е обмяната на общи преживявания, погледнати понякога през призмата на хумора.

Споделяйки, ние изграждаме доверието, необходимо за дълготрайния семеен живот. За да успеем, трябва, разбира се, известна доза късмет, но също така и много чувствителност, финес и емоционална интелигентност и интуиция.

За да се справим с ефимерността на чувствата, трябва най-напред да престанем да приемаме ежедневието като враг и да се опитаме да го превърнем в наш съюзник. Според психолозите, семейният ни живот ще е много по-лесен, ако престанем да идеализираме любовта и се откажем от идеята за вечна страст. Така ще избегнем разочарованието още в началото.

Представата за романтичната любов, под всичките й форми е най-големият бич за щастливия семеен живот, обясняват психолозите. Ако искаме любовният пламък да гори възможно най-дълго, трябва да го поддържаме, съблазнявайки партньора си непрекъснато. Погрешно е схващането, че страстта е вродена.

То води само до бърза раздяла, ако физическото желание започне да гасне или угасне изцяло.

Трябва да приемем, че истинската любов се различава от представата ни за нея, а това можем да постигнем, ако погледнем по нов начин на всекидневието. Започнете, наричайки го ритуал - тази дума придава нова, почти символична стойност на понятието. Вярно е, че навикът стабилизира семейния живот, но само до време. Не бива да се позволява на скуката да се настани във вашите отношения.

Балансирайте между съблазняване и всеотдайност

Това са най-важните компоненти за дълготрайността на една двойка. Тяхното успешно съчетание изисква различни подходи. Но е важно да ги запазим и двете. Помните ли филма „9 седмици и половина"? Той е най-добрият пример за връзка, която, базирана върху съблазняването, страда от липса на всеотдайност. Главните герои се съсредоточават върху физическите удоволствия, реализирайки всичките си фантазии, но в един момент това престава да бъде достатъчно за героинята. Тя очаква много повече от главния герой, който си дава сметка за това, когато вече е прекалено късно. Обратното също е валидно - приятелството не бива да е всичко във връзката, то е необходимо, разбира се, но само то, без останалите компоненти, не е достатъчно.

Ако страстта липсва, нежността и себеотдаването не могат да я заменят.

Често сравняват страстта и нежността с огъня и водата - взаимно се изключват, но само тяхната съвкупност може да изпълни живота със смисъл. Затова, ако едно от тези неща изчезне, погрижете се да го преоткриете.