Има жени, които само след две-три целувки решават, че са срещнали прекрасния принц. Започват да си въобразяват какво ли не. Включително и това, че той съвсем скоро ще им поиска ръката или ще предложи да заживеят заедно. Определено привързват, забравяйки простата истина: да преследваш някого означава да го загубиш.

Чудите се защо инцидентните ви флиртове не се превръщат в красива и дълготрайна връзка? Най-вече защото не им давате време да „узреят". Между обикновената свалка и голямата страст лежи огромна пропаст, затова, ако след няколко срещи вече се виждате с халка на пръста и в бяла рокля, със сигурност ще страдате жестоко, когато осъзнаете, че сте абсолютно безразлична на мъжа, търсещ само неангажиращ секс или начин да разсее скуката си. Ето защо, преди да се привържете към някого, трябва да сте убедена, че двамата се обичате истински. И никога да не строите пясъчни кули на нестабилна основа.

Всички ние функционираме с един и същ любовен ритъм. В началото ни обзема еуфория, която ни кара да виждаме само най-хубавото в новия партньор. Убеждението, че най-после сме открили идеала, не закъснява. Следва обаче раздяла с някои илюзии, а на финала започваме да възприемаме действителността такава, каквато е. Има обаче жени, които се привързват прекалено бързо, обясняват психолозите, понеже живеят не в реалния, а в свой въображаем свят и не си дават ясна сметка за качествата и недостатъците на мъжа до себе си.

Страхът от самотата

Мисълта, че сте обречена да се прибирате сама вкъщи и да прекарвате вечерите пред телевизора, направо ви съсипва психически. Според вас животът е хубав, само ако е живян от двама. По тази именно причина се стремите да създадете нещо трайно, като полагате огромни усилия, правите безкрайни компромиси и даже се подлагате доброволно на унижения. Но човек не може да бъде щастлив с някого, ако преди това не се е научил да бъде щастлив със себе си.

Правилната стратегия. Жените имат доста странно отношение към мъжете. Щом сметнат, че са попаднали на търсения от тях партньор, веднага решават да го имат и допускат една огромна грешка - започват да дават всичко от себе си, без да искат нищо в замяна. Резултатът? Отчаяние, безнадеждност, депресия, пристрастяване към алкохола и храната... Да спрем дотук.

Страхът от раздяла

Срещате не особено умен, не особено хубав, не особено успял в живота мъж. „Какво пък, казвате си вие. Този поне няма до ме напусне!" Да знаете колко много се заблуждавате! Залепнете ли като с тиксо към някого, ще бъдете готова да изтърпите до себе си и най-големия кретен на земята. Ще понасяте без възражения какви ли не идиотщини от негова страна и в крайна сметка ще затънете в такова емоционално блато, че ще се наложи да търсите помощ от психиатър.

Правилната стратегия. Страхът от изоставяне се наблюдава по-често при жените, отколкото при мъжете и този факт си има своето простичко обяснение. Момченцата свикват отрано с мисълта, че един ден трябва да са независими, и осъзнават необходимостта от скъсването на пъпната връв с майката. В същото време момиченцата са възпитавани с идеята, че няма да бъдат пълноценни същества, ако до тях не стои представител на силния пол, който да ги закриля и да им помага да се справят с трудностите на битието. От всичко казано дотук следва логичният извод: само ако разберете, че за да успеете в живота, трябва да разчитате единствено на себе си, почти веднага ще се превърнете в по-привлекателен обект на желанието за адамовците. Каквото и да разправят, те всъщност харесват силни и самостоятелни, а не хленчещи и безпомощни жени.

Опасната зависимост

Много еви, усещали истинска или въображаема липса на обич в детството си, очакват от своя избраник да запълни огромната емоционална празнота. Смятат, че са открили в него сродна душа, и му приписват какви  ли не качества и достойнства. Но за да е трайна и пълноценна една връзка обаче двете страни, участващи в нея, трябва да се радват на различията помежду си, понеже ги обогатяват като човешки същества.