Събудих се в събота с натрапчивото чувство, че пропускам нещо важно в живота си. Полежах, защото е събота, помързелувах и се надявах това натрапчиво чувство да си отиде, но – не то се мотае се около мен и ми се присмива.

Накрая половин час по-късно ми хрумна, че тъй като е почивен ден и е горещо може да отидем на плаж. Взех за себе си една микрофибърна кърпа с жирафче,  облякох бански, една неприлично къса дънкова пола, памучна тениска, за мъжа ми хавлиена кърпа с лодка  и тръгнахме за басейна.

Пристигаме там и гледам: няма жив човек по бански. И е едно подозрително тихо. Поглеждам внимателно, защото когато искаш да видиш едно нещо, а виждаш друго очите ти рядко гледат и какво да видя: мотаят се два трактора, трима – четирима работници с четки за боядисване в едната ръка и кафе в другата и толкова... Явно басейна още не е отворен. Да не мърморя излишно, ама кой нормален човек прави ремонт на басейн през лятото?!? А после като мине сезона не престава да се оплаква, че не е имал приходи.

Застанах ядосано и започнах да се оглеждам. Точно до басейна, към който бяхме тръгнали има друг басейн наречен „ВИП“. Колко е ВИП е друг въпрос, ама нищо … ще ходим на ВИП-а…, а там пълно с хора. Човек до човек, кафе до кафе, бира до бира. Във водата няма празно място да се намокриш, да не говорим, ако решиш да плуваш. Нито един свободен шезлонг и нито едно свободно място да си сложиш кърпата, в краката на някой дошъл по-рано ВИП-посетител с риск, когато човека тръгне да слиза от шезлонга да те настъпи. Нацупих се.

Почувствах се хваната в капан, без изход и леко прецакана. Мъжа ми се видя в чудо, защото му стана ясно, че ще се цупя до като му започнат мачовете по телевизията, а и след това. Между нацупена жена по време на мач и усмихната жена по време на мач той избра второто и предложи да отидем на някоя река.

Това с реката се оказа много добра идея. Отидохме. Понеже изпитвам ужас от насекоми той избра едно място с много камъни и пясък, далеч от трева, за да не пищя постоянно. Реших, че няма да лежа и да се припичам и тръгнах да търся „съкровища“ – интересни камъчета, криви коренчета и други подобни нещица.

И открих изсъхнал клон, единия край на който беше потопен във водата. Не можах дъх да си поема от възхищение: на клона бяха избили и се развиваха добре малки, зелени клончета … Не спирам да се възхищавам на Природата, която винаги намира начин да постигне своето. И вероятно винаги би успявала, ако не и пречехме постоянно.

Чудя се как така ние хората забравихме, че винаги има начин да постигнем това, което искаме. Това, че при липсата на басейн отидохме на река беше чиста случайност в потвърждение на това, че винаги има начин. Не знам защо, вторачени в новостите, с които ни заливат рекламите толкова много се отдалечихме от инстинктите си. Съгласете се, че така само усложняваме своя живот, хабим нерви и страдаме без причина. Като няма басейн - отиваш на река, като не те вземат на мечтаната работа - търсиш друга, като някой те наранява с поведението си - търсиш друг път към него … както природата, която винаги намира начин да постигне своето.

Е, два часа след плацикането в рекичката, установих, че не съм взела слънцезащитен крем. Те тук вече и Природата с нейната мъдрост и невероятни решения не можа да ми помогне. Вече станаха две нощи, в които не съм мигвала, защото изгорях порядъчно. В момента съм с прекрасен малинов цвят на кожата, малко замъглен от четирите пласта крем за след слънце и с още по-красиви виолетови торбички под очите. Движа се внимателно, защото все пак ми се наложи да облека делови дрехи, на които усещам всеки един бод … и съм кисела и нацупена. Те тук вече и Природата не би имала решение, защото няма как да накараш цялата Природа да се занимава с глупостите на един единствен човек…