Ако не промените настройките на браузъра, вие се съгласявате с него Прочети още
ПОЛИТИКА ЗА БИСКВИТКИТЕ
Какво представляват бисквитките
Бисквитките са малки текстови файлове, които се запазват на Вашия компютър или мобилно устройство, когато посещавате нашия уеб сайт. Те позволяват на уеб сайта да запаметява Вашите действия и предпочитания, за определен период от време, за да не се налага да ги въвеждате всеки път, когато посещавате сайта или преминавате от една страница към друга, което ни помага да Ви предоставяме съдържание, което смятаме, че ще бъде полезно и интересно за Вас.
Как и какви бисквитки използваме
Функционални бисквитки
Използваме бисквитки, които позволяват на уеб сайта да запаметява Вашите действия и предпочитания (като например потребителско име, език, възраст, размер на шрифта и други настройки за показване) за определен период от време, за да не се налага да ги въвеждате всеки път, когато посещавате сайта или преминавате от една страница към друга.
Бисквитки за сигурност
Използваме бисквитки от гледна точка на сигурност, чиято цел е да предотвратяват измамническо използване на идентификационни данни за вход, както и за защита информацията от неупълномощени страни.
Анализиращи бисквитки
Използваме Анализиращи бисквитки, които ни помагат да подобрим работа и ефективността на интернет страницата си като чрез тях събираме информация относно броя на уникалните посещения, статистически данни за употребата на интернет страницата, най-разглеждани, скоро разглеждани страници.
Бисквитки на трети страни
Използваме бисквитки на трети страни, които позволяват харесване или споделяне на съдържание в Социалните мрежи, бисквитки от Google Analytics, които помагат за проследяване трафика на уеб сайта и други бисквитки свързани с външни системи и сайтове интегрирани към уеб сайта.
Рекламни бисквитки
Използваме бисквитки, които на база Вашето поведение в нашия уеб сайт може да Ви показват реклами, които предполагаме, че отговарят на Вашите предпочитания и интереси.
Лични данни от бисквитките
Личните данни събрани от бисвкитките се използват единствено и само за осъществяването на конкретни функции в сайта, свързани със самия потребител.
Как да изключите бисквитките?
Всички съвременни браузъри ви позволяват да променяте настройките за бисквитки. Обикновено можете да намерите тези настройки в меню "опции" или "предпочитания" на вашия браузър. За да сте наясно с тези настройки, следните линкове могат да Ви помогнат или можете да използвате бутона "Помощ" от менютата на Вашия браузър за повече детайли:
Cookie settings in Internet Explorer
Cookie settings in Firefox
Cookie settings in Chrome
Cookie settings in Safari web and iOS.
Повече информация
Повече информация за това как „бисквитките“ се използват в интернет пространството може да намерите тук: www.aboutcookies.org.
Лежа си на плажа. Почти празен плаж. Вече е девет и тридесет и все още почти няма хора. Винаги избирам плаж, който е слабо посещаван, за да се насладя на шума на вълните, без да се налага да слушам чужди разговори ...
На плажа, на който ходя през деня се събират не повече от тридесетина човека, а плажа е наистина огромен.
Е, добре питам се аз защо всички се трупаме на едно и също място? При толкова свободно място на плажа, всеки който дойде, си слага чадъра толкова близо до моя, че сянката му пада върху мен, а не върху него. Огледах се и реших, че всички се струпваме толкова близо един до друг, защото всички искаме да сме възможно най-близо до водата.
Има логика – помислих си аз – то така ти е по-хладно, чуваш шума на вълните... и някак не ти се иска да вярваш, че след ден, два си тръгваш.
На следващия ден, водена от собственото си прозрение, реших да си сложа хавлията на средата на огромния паж. Да кажем – четири реда, след първия, онзи който е най-близо до водата. Казвам четири реда и имам в предвид онези позиционирани чадъри на платените от определени хотели плажове. Само да поясня, плажа на който ходя, граничи с платен плаж, който е с 15 реда чадъри и шезлонги... плюс заведение на определно разстояние от шезлонгите ...
Та сложих чадъра си някъде към четвъртия ред, легнах си кротко и се заслушах във вълните. Половин час по-късно дойде младо семейство с две деца, после двама възрасни с едно внуче, двама млади влюбени и компания от петима тийнейджъри. Всички, без изключение си наредиха чадърите и хавлиите около мен. Никой, амо никой не отиде на „първа линия“ до водата въпреки, че там беше празно. И въпреки, че същите хора бяхме там предишния ден. Пак почти един върху друг. Мястото до водата остана празно до обяд, когато аз си тръгнах.
Никой не отиде по-далече от другите. Никой не потърси относително усамотение и никой, ама никой не заговори непознат.
Даже като се замисля, бих била много по-тревожна, ако съм сама на плажа. Вероятно не бих останала на такъв плаж... Не знам защо. Дали заради подозрението, че на самотен плаж може да ми се случи нещо нежелано?!?! Или защото, всички се чувстваме много по-сигурни с други човешки същества наоколо?
А... не правим ли абсолютно същото и в ежедневието си? Та нали всички се стремим да живеем в голям град? И почти всички живеем в апартаменти, в блокове и входове заедно с много други хора – и добри, и лоши.
И това не ни прави нещастни ... защото човека е стадно животно и само в стадото се чувства сигурен и спокоен.
Не казвам, че това е лошо нито пък, че е добро. Това вероятно е само инстинкт от времето, когато човека е оцелявал само заради това, че е в стадо ... все пак, коя съм аз та да коментирам хиляди години еволюция.
Но ... не може ли поне на плажа, там където има възможност, да си осигурим малко уединение? Толкова ли много искам? Хора на плажа, но на прилично разстояние, поне толкова, че да не ползвам сянката на чуждия чадър, а да си следвам сянката на моя ... и да не чувам чужди разговори?