Пролетта дойде, на вън всичко е красиво, а аз се гледам в огледалото. Кожата на лицето ми е суха и някак тъжна, а ноктите на ръцете ми се цепят по цялата нокътна плочка. И хоризонтално и вертикално.

С този външен вид ми се наложи да отида на съвещание на един български курорт. Съвещание в моята работа означава, че около 200 човека от цяла България се събират на едно място и по осем часа на ден коментират разни  закони и казуси. Харесвам работата си, но в такъв момент се събираме доста жени. А за мен една жена не е важно дали е слаба или дебела, руса или тъмнокосоа. Една жена трябва да има красиви ръце. Защото каквито и да сме по 8 часа на ден, вечер всички сме еднакви: готвим, перем, чистим и мием чинии.

Всичко това съсипва ръцете. Може да си облякла страхотен тоалет, да имаш най-скъпите накити, да си умна ... но според мен една жена е грозна, ако са грозни ръцете и.

Та следвайки тази моя собствена логика, си погледнах ръцете и вместо онова копирано от рекламите „УАУ“ се получи .... ЛЕЛЕ..

Тогава взех генералното решение да отида на маникюрист. Поне ноктите ми да изглеждат добре, пък за кожата на ръцете щях да се погрижа в къщи. Все още се чудя, защо маникюристката ми не предлага маски за ръце, но това е друга тема. Но поне ми обясни няколко начина, как да направя това сама в къщи... което не направих защото все има нещо друго за вършене.

Та така. Най-накрая отидох на първия си гел лак в живота. Мисля, че някъде в цялата тази колока „Битовизми“ ви споменах, че съм минала 40-те ... и дано да не съм ви казала с колко. Е, искам да кажа, че първото ми посещение при маникюристка стана твърде късно в моя живот.

Отидох, сложи ми огледален тъмно розов гел лак с капчици на безименните пръсти на палците. Много красиво според мен, тъй като съм от типа жени, които наричам „свраки“. Обожавам блестящи предмети, обожавам много накити, обожавам почти всичко, което вие дори не бихте забелязали.

Та така – отидох на съвещанието с вдигната глава. От време на време си поглеждах ръцете и се чудих, как може до сега да не съм си позволявала тази красота. Възприемах ноктите си като малки бижута.

И така цели две седмици. После започна да се вижда израстналото на нокътя без лак. Не беше много грозно, но започнах да чета в нета как да туширам това, та да мога да задържа още малко красотата на ноктите си. Въобще не ръзсъждавах за ръцете като цяло ... ноктите ми блестяха и аз се чувствах неземна красиваца.

После се опитах да запиша час да ми свалят лака. Имаше чак след седмица. После вместо в шест часа отидох в пет и помолих маникюристката да ме вземе първа. Така и така другата клиентка закъсняваше. Тя се съгласи, зави ми на пръстите някакви неща напоени с ацетон и ме остави да си седя на един стол и да скучая.

Разбира се другата клиентка дойде и понеже тя си беше на ред седна да и правят страхотен гел лак, наречен котешко око в кафявата гама... Когато аз се добрах до стола, лака ми се беше почти отлепил, а ноктите – вече доста пораснали, бяха се извили като фуния.

Момичето предложи да се погрижи за ноктите ми и аз веднага се съгласих. Казах и да ги скъси максимално, защото съм сигурна, че няма да издържат така нацепени. Момичето ги скъси, сложи ми нещо, което би трябвало да е заздравител, даде ми указания какъв заздравител да си купя и си тръгнах.

От тогава ноктите ми започнаха да се чупят и да се цепят където си искат. Преди най-голямата ми драма да счупя маникюр. Сега цялата ми нокътна плочка се е нацепила. За маникюр, макар а къс и дума не може да става.

Не искам да кажа, че момичето не си свърши работа. Напротив ... много, ама много бих искала отново да имам такъв страхотен маникюр. Но това явно не е за мен.  А обожавам този лак. Обожавам блясъка на гел лака, обожавам това, че поне две седмици не мислиш за ноктите си, обожавам това, че не се жули на края на нокътя, че нокътя изглежда плътен и здрав.

Та в тази връзка ... момичета, как спасявате ноктите си и за колко време след гел лак? Колко често си слагате гел лак? Има ли правила? Помоооощ. Искам си красивите лакирани с гел лак нокти. А за това как да поддържате кожата на ръцете си ще ви обясня следващия път.