Мило момиче, което за първи път преживяваш раздяла с приятел, пиша тази статия посред нощ, вместо да си легна и да спестя някоя нова бръчка на лицето си. Точно заради това си длъжна да прочетеш и да запомниш тези дребнички неща, които искам да ти кажа.

Нямам намерение да те укорявам, да ти давам ъкъл или да пренебрегвам чувствата ти в този момент. Имаш си родители, а ако си малко по-разумна ще поговориш с психолог или психиатър, за да ти помогне той.

Аз не съм дипломиран специалист по въпроса. Но живота ми ме научи на някои неща, които просто няма как да пропуснеш дори да ти се иска.

До вчера си била жена с приятел. Комфорт ... никой не те сочи с пръст, всички считат, че постъпваш правилно ...освен майка ти, която има голяма вероятност да не хареса твоята половинка. Защото те обича, защото е преценила нещата много преди теб и защото ти е майка и има право да не харесва твоя избор. Спокойно. Тя умее да преценява добре заради годините ... на твоите години е била абсолютно същата – неориентирана като теб.

После се случва нещо, каквото и да е. Дребно или не. И се разделяте. Няма значение кой е бил инициатора на раздялата. Тя просто се е случила. Дори няма значение, дали сте се разделили с грандиозен скандал или като приятели.

Първо. От мен да знаеш.. това да си останем приятели е тъпо. Не може да останете приятели, не може да седиш с него на кафе, а той да е с новото си гадже. Не може. Ако сте имали връзка, никога няма да бъдете приятели. Избии си това от главата.

Второ. Той е бил твой приятел за определено време. Това няма как да го промениш. Няма как да го забравиш. Това е част от твоя живот, която вече е приключила. Знам, че те боли. Че се питаш какво се обърка, къде сбърках и защо се случи така. Може да намериш отговор, а може и никога да не намериш такъв. Каквото и да се случи, живота ще си продължава.

Трето. Ще те боли. Понякога толкова много, че ще се чудиш как физически издържаш тази болка. Ще те боли дълго. По-дълго отколкото би искала. Това време не се измерва в дни. За теб ще е дълго. Понякога след време болката може да се върне. За кратко, но силна. После – пак. После ... може да се появи чак след години. Въбоще не си представяй, че ей така ще забравиш за всичко, само като си пожелаеш да забравиш.

Четвърто. След много време ще остане само хубавото. Не ти се вярва, но е така.

Пето. Объркването ще мине от само себе си. Яда, че не се случва това, което ти си си създала в главата – също. Ако не ти мине тази болка с времето ще се научиш да живееш с нея. При мен ... просто дойде момент, в който се запитах защо вече не ме боли...

Шесто. Слънцето ще грее даже да си много нещастна. Няма да завали драматичен дъжд, няма да има мъгла и студ дни наред. Няма да ти съчувства половината планета. Твоятя мъка си е твоя мъка. Няма кой да ти я вземе, няма кой да те спаси от това. Трябва сама да си я изживееш, да я приемеш и да я пуснеш да си ходи ... Никога не забравяй, че все пак има и други жени в твоето положение и Мъката не смогва да е навсякъде едновременно.

Седмо. Нещата всеки ден ще стават все по-хубави и по-хубави. Няма да си цял живот нещастна. Няма безпроблемна връзка. Ако някой ти е обещал таква те е излъгал. Има връзка. Има раздяла. Не винаги, но често. Това е. Не можеш да промениш тези неща.

Осмо и последно. Знам, че звучи гадно ... ама има толкова много жаби, които трябва да целунеш, за да намериш своя принц. Някога. Явно сега този жабок не е бил за теб. Опитала си, объркала си... Нищо ново и нищо чак толкова драматично. Случва се на много жени. И всички жени преживяват това. Ще се справиш и ти. Вярвай ми.