Имало едно време принцеса на име Някой-трябва-да-се-грижи-за-мен. Тая принцеса не била нищо особено, ама била с много голямо самочувствие и въпреки, че била прехвърлила 33-те все още смятала, че е млада и красива и че е крайно време орисниците ѝ да се смилят и да ѝ пратят един всеотдаен принц, който да заложи и деветте си кралства само и само да осигури на принцесата блестящ живот, лишен от грижи и недоимък, също така и от каквито и да било плащания.

Тая приказка като цяло не ме дразни, освен в някои случаи.

В повечето случаи.

Във всички случаи, ако трябва да бъда честна, ама нали първо би трябвало да сме толерантни и възпитани, та затова така куртоазно почнах.

Та, ето какво искам да споделя. Такива принцеси са все по-често срещани по нашите ширини. Родени да харчат и да бъдат отглеждани като цвете в саксия.

Ама пусти живот – налага им се да работят. Не много здраво -  колкото да им стигнат за фризьора и маникюра през месеца. Ако остане и някой лев за фитнесче – чудесно!

Справили са се с бюджета.

Обикновено живеят при мама и тате. В двустайна панелка, някъде из Дружба, може и Слатина, или пък Младост. Тия същите мама и тате отглеждат и детето на принцесата.

Малко предистория:

Това дете се е родило някъде между втория и третия принц, появил се не на бял кон, ами в прилично возило и завел принцесата някъде на почивка, примерно в Гърция. Положил човекът неуспешен опит за грижа към принцесата, а тя от своя страна  видяла кралство, дето ще я издържа до края на живота. Горе-долу по време на първите месеци на бебето принцесата осъзнала, че принцът  /О! Ужас!/  ходи на работа и кралството се задъхва от плащането на сметки, памперси, мляко за бебето, храна за кралското семейство и ....абе не остават авоари за фризьор. Взима си нашата принцеса бебето и бегом при мама и тате. Щото в онова кралство няма „няма“ и „ не достигат“.

Малко съвременна история:

И ето я нашата принцеса на работа. Идва рано в офиса. Толкова рано, че да успее някой да ѝ направи кафето, докато тя си преглежда пощата, вайбъра, фейсбука и прочее. Ако пътьом някой от колегите е купил баничка или плодчета – идеално. Тя ще усвои благата, защото ѝ се полагат, пък и защото е хубаво някой да се погрижи за нея.

Изгърбила се е от работа я! Няма време тя да ходи на пазар и да храни простолюдието.Останалите са длъжни, пък и за тях би следвало да е удоволствие.

Ама това са битовизми. В крайна сметка е създадена за велики дела и тоя маникюр не бива да бъде рязан по никакъв случай, щото нали.

Принцесата работи това, което смята за достойно за нейния ранг. А именно – разпределя собствените си задачи към останалите и стриктно следи за тяхното изпълнение. Този тежък труд е съпроводен с охкане, пъшкане и недоволно сумтене как нещата не се получават съгласно нейните представи и изисквания.

Някъде в обедните часове е затрупана от работа и пазаруване от онлайн парцал-шопове, извинете,модни онлайн бутици и в пролуката от ангажименти търси някой да отиде да ѝ купи обяд. Обикновено се намират разни добронамерени особи, винаги готови да услужат и да припнат на пазар.

Принцесата е уморена. И кисела. Защото си е харесала почивка в Италия, а няма кой да я заведе и сентенцията „Всички мъже са такива простаци и стисльовци“ намира своето място като главна тема за следобедното кафе на Нейно Сиятелство и придворните.

В края на работния ден чаша вино, ако има кой да сипе, и нова порция от сериала „как е хубаво някой да се погрижи за теб“.

Принцесата се прибира вкъщи и ако не е прекалено смазана от работа води детето в близкия МОЛ, в някое клубче с аниматори да го позанимават, пък и тя да прегледа какво се предлага на пазара. Да не би да остане извън модните тенденции, какъв срам! В крайна сметка бившият принц освен да се грижи за дъщеря им трябва да полага все още грижи и за нея. Иначе кой?

Препоръчително:

Все някога трябва да се научи да реже салата.

И да пазарува.

А може би и да готви.

Също така да си плаща сметките. Евентуално.

И да си мие сама косата.

Дори да си лакира ноктите.

Защото дъщеря ѝ расте.С такъв пример и тя като принцеса.

И ще очаква някой да се погрижи за нея.

Историята обича повторенията.