Положението навън е джингъл-бел-рок. Без радостната нотка обаче. Щото времето имА неблагоразумието да стане зимно, таман малко преди да дойде Никулден. И, разбира се, ни изненада. Както всяка година. При наличието на хиляди синоптични прогнози, дългосрочни, средносрочни и такива от ден за ден, народът продължава да се изненадва. Кога приятно и кога не, важното е да е изненадан. И при условие, че медиите и политиците не успяват да го изненадат, то народа се надява на времето, което пък от своя страна винаги успява с изненадите. Особено зимните.

То, като се замислиш, целият ни живот е една изненада /главно полова/, ама ние продължаваме да се изненадваме, защото не четем. А пък общината се изнендва, защото не вярва на прогнози, а само на снимки от колорадските планини. Ама това е друга тема.

Та, ставаше дума за джингъл-бел-рок настроението.

Бяла зима е дошла. Още не сме свалили украсите от хелуинското изстъпление и ей ти ново предизвикателство. Коледа иде, само още 25 дни, а ние пак неподготвени като снегорин, качен на трупчета, в очакване на бедствено снежно положение, породено от десетте сантиметра сняг. Сещам се всяка зима за оная песничка „къщички в снега се гушат, а коминчетата пушат“ и се умилявам до сълзи по миналото безвъзвратно. Щото  в наши дни при десет сантима сняг имаме жълт, оранжев, пембян и н`ам какъв код за опасно време и коминчетата на тец-а също не пушат, защото поредният договор не е подписан и са ни спрели газта за топлото. Та ни остават песничките – пееш, пиеш и се грееш. Колкото и ако можеш с някакъв алкохол. Само санбернар кучета ни липсват да ни носят бъчонките с рома, ама на тях по нашите ширини им е топло и не ни долюбват. Но ние си имаме домашна пърцуца и не се даваме. Или поне се опитваме да не се даваме.

Мисълта ми беше за коледното настроение. То ясно, че ако погледнеш във фейсбук и видиш ония ми ти софри, барбекюта, чаши и салати и си викаш „Тия па сега що се оплакват, като от маса на маса се тагват?“ , а пък не се замисляш, че хората давят мъката по „бяла зима пак размята снежния кожух“.

Както и по дългата процедура по клането, дрането, разфасоването на домашното прасе и дванадесетчасовия празник, съпътстващ това събитие. Сега е лесно – хоп в близкия супермаркет и срещу една минимална заплата подготвяш Коледата. Ама не е същото.

И няма тръпката на греяната ракия в 9 сутринта, преди да стартираш кървавата саморазправа с коледното угощение, което си отглеждал в продължение на 6 месеца сред смески, фураж, окуражително почесване зад ухото и полутечни остатъци от храната му. Друго си е домашното прасе. Ама иска труд, пък на нас не ни се дава твърде.

От средата на ноември обаче веригите магазини за хранителни стоки са се украсили коледно. Висят едни елени и топки от таваните им, ум да ти зайде.Сигурно си мислят, че и с подходящ саунд ще повишат покупателната способност на населението. И отвсякъде звучи „Santa Claus is coming to town“. Оглеждам се осторожно да не би да го пропусна, ама не ми се случва да го мерна наоколо. Явно е минал-заминал като саудитски шейх на посещение в милата ни родина за проучване на пазара за инвестиции. Ми не го упреквам човека, дошъл, подирил, ненамерил и си тръгнал. Това да не ти е Цезар, дето дошъл, видял и победил.

Тука са Балканите и такива туристи нема какво да се разхождат и да ни пречат на празниците. Пак се отнесох.

За Коледа си говорехме. И за традициите. Сега целокупното население пазарува по черния петък подаръци за коледните празници. И по китайските молове, които имат от изкуствена елха до застрашително святкаща Снежанка по бельо, с джуфка отгоре на главата ѝ и скромно камшиче в дясната ръка. Сигурно ги купуват, ама на мен малко вповече ми идва и я подминавам. Напомня ми за нещо, свързано с кукерските дни, затова.

Едно време на Бъдни вечер по моя край на масата слагаха слама. Върху нея тъкана пъстра покривка. Отгоре писана паница с чесън, сушена чушка, плодове, лук, орехи....Питка. Вино.

Да има берекет.

В печката припукваха дръвца.

После идваха постните манджи. Без претенции да са по домашному, защото бяха наистина домашни.

Не съм броила дали са пет, седем, девет. Изглеждаха чудесно и миришеха на дом и празник.

И никой нямаше фейсбук, където да си качва снимки на сармите и тиквеника (разбирай тиквената баница, не благоверния!). Ама до Великден легенди се разказваха колко е било вкусно и никой не броеше лайковете.

После на Коледа се мезеше свинско и винско, и се събираше целия род, защото нали, по празниците най-приятно е със семейството. Или така беше по времето на „Стани, Нине, господине“. Изкарвали сме по десет часа на маса в разговори и винаги е имало какво още да си кажем, без да чекваме през пет минути какво се случва из социума.

Сега се питаме къде ще сме по празниците, сякаш има на света по-подходящо място да прекараш Коледа от дома.

Всеизвестно е, че един спа хотел, рекламиращ домашна коледна вечеря се радва на добър рейтинг до момента, в който опиташ вечерята. После спираш да му се радваш.

И се заричаш, че на следващата Коледа няма да е така. И че лично ще събереш родата у вас. И че ще сготвиш.Току-виж си изненадала приятно всички със забележителни кулинарни умения, па били те и постни. Може и да не са най-доброто, на което си способна, ама ще се пробваш. Ако предварително предупредиш гостите да не идват прекалено гладни, нещата все някак ще се наредят.

Защото Коледа не е в безсмислените подаръци, пътуване на спа или по Гърция, безпаметното пазаруване на храна и постовете в социалните мрежи.

А в отговора на въпроса „С кого ще прекараш празниците?“.