Имам кариера, двама синове, съпруг, много приятели и недостатъчно часове в деня. Тогава как така често бивам подлъгана да поема повече от полагащите ми се ангажименти? Някои може да кажат, че съм щедра по природа, други биха ме нарекли балама. Дразнещото е, че именно най-близките ми хора са тези, които натоварват живота ми" - казва С.Т. от Варна. Всъщност доста жени могат да сложат инициалите си под подобни думи.

Като едни модерни жени се примиряваме с това положение, вярвайки, че винаги можем да вмъкнем още някоя задача в така или иначе пълната си програма. Всъщност, повечето от нас са забравили, че от време на време могат да поставят самите себе си на първо място. Ако и вие сте засегнати, например гледате децата на сестра си за трети пореден уикенд, е време да помислите за себе си.

Шефът от ада

Треньорът по личностно развитие Стийв Ърей работи с хора, които биват командорени на работното си място. „Не ги наричам жертви, защото това би означавало, че са безсилни - обяснява той. - Наричам ги мишени, върху които се целят грубияните."

Манипулативните тактики, използвани от тези потисници, са разнообразни - от колегата, който засипва бюрото ви с документи, до шефа, който непрекъснато ви подценява. Често това държание се дължи на несигурността. „Когато началникът няма необходимите умения или средства да се справи с дадена ситуация, той се притеснява, че ще бъде счетен за некомпетентен - казва Ърей. - На този тип хора обикновено им допада идеята да са винаги прави. В опит да се държат по начина, който очаква от тях, те са склонни да доказват, че хората около тях не са прави, или да подронват репутацията им."

Не винаги можем да напуснем работа, въпреки че конкретен шеф или колега ни плаши. Трябва да сте наясно, че за да се справите с тормоза, ви е нужен кураж. Реагирайки на държанието им, учите хората как да се отнасят с вас, затова като за начало опитайте да промените реакциите си. Понякога това означава просто да кажете твърдо, но спокойно „не". Или помолете за среща и заявете какво точно искате да се промени, но бъдете позитивни, без да обвинявате когото и да е било.

Всезнаещата майка

Изнесли сте се от къщи преди 15 години, но майка ви все още използва онзи сериозен глас, когато настоява да сгъвате прането си внимателно, за да не се налага да го гладите. За голяма част от възрастните родители да оставят децата си да се справят сами е почти толкова трудно, колкото да накараш бултериер да пусне захапаната от него пръчка.

 „Майка ми има мнение за всичко, което правя " - казва Роза, на 31, адвокат. - Казва ми как да подобря кариерата си, какви цветове биха отивали на стените в апартамента ми и за какъв мъж е добре да се омъжа. Това ме подлудява."

Важно е да сте честни. Ако се чувствате притисната, кажете си, но без конфронтация. Тя ще доведе допълнителен конфликт и само ще потвърди в очите на родителя, че не се справяте и той знае най-добре. Общувайте, но по разумен начин.

Същото правило се отнася и за братята и сестрите. Често, докато растем, има конкуренция, но тя може да продължи и когато пораснем. Трябва да можем да разпознаем динамиката на семейството, да обсъдим ефекта й и да променим държанието, към което сме се приспособили в миналото.

Приятел или... враг?

Има тънка разлика между този, който не желае да прекара живота си в караници с другите, и наивника, който бива непрестанно използван. Важно е да не позволявате на грубияните да ви контролират.

Миналата година Сани, 35-го-дишна счетоводителка, се сприятелила с жена от фитнес групата си и те започнали да прекарват все повече време заедно. „Възхищавах се на факта, че тя беше пълна с живот. Можеше да е леко крайна, но ми харесваше да прекарвам времето си с нея - казва Сани. - След това започна да си позволява прекалено много. Молеше ме да взимам дрехите й от химическото чистене на път към дома й или пък чаша кафе от „любимото кафене", но никога не предлагаше да направи същото за мен. Най-накрая съпругът ми ме убеди да поговоря с нея. Тя беше истински изненадана, че съм повдигнала въпроса, но аз вярвам, че не е осъзнавала колко егоистично се е държала. Сега връзката ни е по-балансирана и тя рядко прекрачва границата."

Децата манипулатори

Ако позволите на децата ви да ви командват, именно това и ще направят. Те нямат познавателните способности на възрастните. Ако детето разбере, че с мрънкане получава това, което иска, то ще продължава да мрънка.

Но защо жените се поддават на сърдитите лица на децата? Понякога сме готови на всичко само за да има тишина и спокойствие, но в повечето случаи е просто защото обичаме децата си. Често любовта се преплита с глезенето и затова забравяме, че хубавите неща не трябва непременно да отиват при този, който вика най-високо. Няма нищо лошо в това да кажеш „не". Няма да ти се сърдят завинаги.

Определете правилата в семейството възможно най-рано. Решете как искате да тече животът и бъдете постоянни. Ако заявите, че повече няма да търпите непрестанното мрънкане, бъдете подготвени детето да се стресне и да хленчи още повече. Придържайте се към казаното и рано или късно те ще разберат, че хленченето не дава резултат.

Любовен сблъсък

Повечето от нас имат модел на поведение. Постоянно хлътвате по един и същи тип мъже? Реагирате по един и същи начин всеки път, когато се карате? Разпознаването на тези модели ни позволява да ги нарушаваме, но ако лицата в двойката приемат специфични роли (единият доминираща, а другият - пасивна) още в началото на връзката, ще е по-вероятно моделите на поведение да се проявят отново в бъдеще.

Дария, на 38, наскоро се развела със съпруга си след деветгодишен брак. „Странното е, че това, което ме привличаше у съпруга ми, Даниел, бяха увереността и самоконтролът му, но с годините се почувствах някак съсипана от него - разказва тя. - Колкото по-стеснителна ставах, толкова повече контрол имаше той. Никога не взимахме важни решения заедно. Даниел решаваше какво ще се случва, а аз просто се съгласявах."

Силвия Милтън, психосексуален терапевт, твърди, че проблемът е в общуването. „На мъжете и жените им е трудно да говорят един с друг -обяснява тя. - Обикновено мъжете мислят черно на бяло: имам проблем, какво е решението? Женското мислене пък е „сиво": знам, че има проблем и решение, но искам да обсъдя и всичко останало. Когато тя го смята за арогантен, той просто се държи като нормален мъж. Не казвам, че жените трябва да бъдат командвани, но общуването между половете наистина е сложно."

Дария признава: „Даниел се държеше като типичен мъж и пое контрола. Аз се държах като изтривалка и никога не участвах в партньорството ни. Не е изненада, че бракът ни пропадна..". Така че, радвайте се на тези нюанси в отношенията си и може да се срещнете някъде по средата.