Случва ли ви се често да се измъчвате от чувство за вина? Изпитвате ли необяснима тревога по отношение на всичко, което вършите? Смятате ли, че ощетявате хората около себе си заради служебните си ангажименти? Или може би се тормозите, че пренебрегвате важни делови задачи заради своите естествени човешки потребности от почивка и общуване с близките и приятелите? Ако това разяждащо ви отвътре чувство се е превърнало във ваше ежедневие и буквално е обсебило живота ви, значи е време да свободите съзнанието си, като туширате своята самокритичност и спрете да се обвинявате. Мъничко безделие, щипка лекомислие и здравословна доза поддаване на изкушението ще ви откъснат за кратко от „сериозните" неща, ще направят живота ви по-ведър, а самите вас - по-щастливи личности.

Какво като не сте устояли и сте хапнали пържени картофки въпреки строгата диета, която сте си самоналожили? Наистина ли е толкова фатално, че пропуснахте тренировката си вчера, за да гледате с приятели онзи забавен филм? Голяма работа, че сте се качили на колата, за да отидете с нея до... магазина на съседната улица!

Какъв е начинът в наши дни да успеем да се отървем от гузната си съвест, когато сме направили малка крачка встрани?! Преди всичко да приемем очевидното - че сме нормални човешки същества със своите слабости и грешки. Второ - да спрем да робуваме на обществените норми и правила, особено ако те са в противоречие с вътрешния ни мир. И накрая - да приемем най-сетне мисълта, че няма как да държим всичко под контрол и че понякога няма нищо по-добро за самите нас от мъничко егоизъм!

Ето някои от най-честите (женски) причини да се самоизяждаме от чувство за вина, както и начините, по които можем да се справим с тях.

ЖОНГЛИРАЩАТА МАЙКА

Сутрин обличате децата, приготвяте им закуска и им помагате да си вържат връзките на обувките. В ума си обаче прехвърляте предстоящите служебни задачи за деня и не можете да се съсредоточите върху нищо от това, което ви говорят или искат от вас вашите близки. Когато пристигате запъхтени на работа, веднага се залавяте с онзи проект, чиито крайни срокове ви притискат отвсякъде. Само след час-два обаче започвате да звъните на съпруга си, децата, майка си или приятелки в опит да организирате домашните ангажименти.

Всъщност става така, че нещата винаги ви се изплъзват от контрол, никога не може да се посветите изцяло на конкретна задача и постоянно се измъчвате от чувство на вина, че никъде не сте на нужното ниво.

Решението:

Живейте за мига и се наслаждавайте на всеки един момент от своя делник - това е ключът към постигането на хармония и щастие. Всеки път, когато правите нещо, спрете за секунда, осмислете кое е най-важното в конкретния момент и се съсредоточете само върху него. Стресът и нервността в днешно време идват основно от това, че хората забравят своите приоритети и пилеят енергията, времето и вниманието си за неща, които са минали или предстоят, вместо да се концентрират върху настоящето.

РАЗСИПНИЧЕСТВО

Не сте могли да се удържите и сега в луксозна кутия за обувки на дъното на гардероба ви са сгушени чисто новичък чифт дизайнерски ботуши, купени на намаление за половината от реалната им цена (как да устоиш?!). И всичко щеше да е прекрасно, ако не знаехте, че кредитната ви карта е на червено, а другата седмица ви предстои и плащането на застраховката на колата. Ядосвате се на себе си, че сте такава прахосница, заричате се, че занапред ще бъдете по-разумна и ще се научите да разпределяте бюджета си по приоритети, но следващият шопинг тур с приятелки отново завършва с разяждащо ви чувство за вина и... празно портмоне.

Решението:

Най-добрият начин да потушите „финансовата" си вина е като я опишете на хартия. Тоест - да си правите писмен разчет на всички свои харчове и така да преценявате дали можете да си позволите нещо, или не. Описвайте в тефтерче разходите и покупките, които правите, и го носете винаги в чантата си. Направете графи за всичко - режийни, вноски по заеми и кредити, храна и други консумативи за дома, развлечения (ресторанти, кина, театри) и, разбира се -женски глезотийки (тук ще влязат и мечтаните дизайнерски ботуши, ако съответният бюджет успее да ги побере).

ЛОШАТА ДОМАКИНЯ

Прибирате се вкъщи капнали от умора, а там ви чака куп работа. Трябва да се извадят измитите съдове от миялната машина, да се просне прането и да се изгладят дрехите за утре. За капак на всичко мъжът ви влиза и с невинно изражение на лицето пита какво има за вечеря. Тук вече не издържате и избухвате в гневна тирада и дори сълзи. По-късно, когато той обиден или объркан (и гладен) легне да спи, вие стоите до полунощ, за да печете мусака и бъркате кекс в жалък опит да се реванширате. Всичко това обаче не само не облекчава вината, която ви измъчва, но дори я засилва.

Решението

Простете си, простете и на него и... давайте напред. Приемете, че няма как да сте работеща жена и едновременно с това домът ви непрекъснато да блести от чистота и да ухае на прясно изпечени сладки. Анализирайте обаче поведението си и си дайте ясна сметка за това дали не е възможно пресилените ви реакции в подобни случаи да са породени не от вина по несвършената домакинска работа, а от съвсем други, несвързани с това, причини. Понякога сме склонни да скриваме от себе си, че имаме проблем във взаимоотношенията си с партньора и да търсим причините за своята нервност и безпокойство другаде.

НЕМАРЛИВОСТ КЪМ ЗДРАВЕТО И ТЯЛОТО СИ

Поканени сте на рожден ден на своя близка приятелка и искате да блеснете с най-изисканата прическа и красиви дрехи. Оказва се обаче, че е невъзможно да закопчаете скъпата пола, която си купихте само преди два месеца, а и най-хубавото ви бельо се впива в тялото ви като ризница за средновековни мъчения. Диагнозата е ясна - 4 килограма отгоре и никаква представа как да се отървете от тях в рамките само на два дни. В края на краищата за въпросната вечер навличате отново костюма за работа или джинсите за всеки ден и отивате на партито без никакво самочувствие и настроение. Там сядате в ъгъла с пълна чиния апетитни хапки и висококалорични шоколадови сладки („Така де - щом вече съм дебела, за какво да се ограничавам?!") и прекарвате остатъка от вечерта в самосъжаление и чувство за вина.

Решението:

Живеем във време, в което съветите от рода на: „Яжте предимно плодове и зеленчуци", „Забравете за мазното, сладкото и соленото!", „Спортувайте поне три пъти седмично!" ни заливат буквално отвсякъде. Не се предоверявайте обаче на тяхната резултатност. Не само че нямате никакви гаранции за постигането на крайната цел (по-добро здраве, по-слаба фигура и т. н.), но и доброволно се обричате на неизбежно чувство за вина, ако пропуснете някоя от „безценните" препоръки или кривнете от „правия път". И ако все пак сте твърдо решени да следвате определен хранителен режим, не се самобичувайте заради това, че сте качили няколко килограма или тайничко сте си похапнали шоколад. Запитайте се какви са незадоволените ви потребности, заради които се „изтезавате" с тези крайни мерки. Да не би да ви липсва любов, внимание, чувства?

„ДАЛИ НЕ ИЗНЕВЕРИХ НА СЪПРУГА СИ...“

„Бях на служебно парти и си позволих да пофлиртувам с колега. Сега изпитвам непоносимо чувство на срам и страх." Много жени се измъчват от подобни усещания след някоя по-фриволна нощ и са склонни да преекспонират дори съвсем невинни случки, като се самоизяждат от вина за грях, който дори не са извършили.

Решението:

За всяка зряла личност е задължително умението да прави разлика между флирт и влюбване. В повечето случаи при флирт на работното място или лека закачка с някой познат става въпрос за нещо временно и случайно, породено от обстоятелствата. Опитайте се да погледнете на ситуацията от друг ъгъл. Вероятно ще установите, че всичко, което се е случило, се дължи само и единствено на желанието да убедите себе си, че все още  предизвиквате интереса и на други мъже. Или казано с други думи: направили сте го, само за да проверите тайно дали все още сте онази желана жена, в която се е влюбил вашият партньор преди години.

ПРЕДИЗВИКАТЕЛСТВОТО НА ЧУЖДИТЕ ТАЙНИ

Най-добрата ви приятелка ви споделя, че е влюбена в свой колега и иска съвета ви дали трябва да признае пред съпруга си, или е по-добре да живее с тайната си. Вие сте шокирана, но не го показвате. Щедро предоставяте приятелското си рамо, на което тя да поплаче и я изпращате вкъщи, като предварително сте я утешили, че това се случва на всички жени в някой момент от живота им. След седмица обаче се срещате на бутилка вино с ваши общи познати, които ви питат за нея и вие просто... не успявате да се сдържите, като потресени им разказвате всичко. Естествено, на другия ден съжалявате горчиво и не можете да повярвате, че отново сте се изпуснали за тайна, която не е ваша и дори не ви касае.

Решението:

Колкото е възможно по-скоро си уговорете среща със своята приятелка и й споделете какво сте направили. Кажете й, че искрено се разкайвате за стореното и помолете за прошка. Не се оправдавайте с обстоятелствата, алкохола или други реални и нереални причини. Приемете справедливия й гняв или обида и се постарайте да запомните добре вината и срама, които изпитвате в този момент, за да се предпазите от подобен гаф за в бъдеще. Уважавайте повече личния живот на другите и се съсредоточете върху собствените си проблеми, преживявания и житейски радости.