Две болести си избрали приемници и се настанили в тях. Първата избрала чиновник, а втората овчар. След известно време двете се срещнали
и се разговорили. Първата била силна, весела и доволна, а втората едва се влачела. Първата взела да се хвали:
- Голям късмет извадих с този чиновник – знае как да се отнася към гостите си! Веднага ме заведе на доктор, после си лежахме цяла седмица в леглото, ядяхме си вкусни пилешки супи, гледахме телевизия, играхме си с компютъра в леглото – много приятно си прекарах! А ти, защо си такава измъчена?
- Ох, остави се, сестро. Голяма грешка направих. Никога повече няма да се хвана с такъв човек. Исках да го тръшна и аз на легло като тебе, но какъв ти доктор? Сложи си краката в гореща вода със сол, за малко да се изплъзна във водата. С хиляда зора се качих на гърба му. Но той живееше с другар – като му лепна едни вендузи и като почна да се поти онзи ми ти овчар – съсипа ме. Едва оживяла, сутринта разчитах да си полежим на спокойствие, но какво ти спокойствие? Докато се осъзная и онзи извадил животните още по тъмно и като хукна по ония ми ти баири и дерета, по ония трънки и шубраци - навън брули вятър, а този не спира, тече една студена пот от него, а аз едва се крепя. Като се върна другарят му го нагази и намачка – с ръце и с крака – умориха ме, довършиха ме! Сега вече и аз знам къде да си търся местенце! Благодаря ти, сестрице, че ме научи!
Болестта бяга от природата.
Най-големите й врагове са чистият въздух, билките, движението, любовта към животните, чистите мисли, доброто сърце и простичкият живот.