Фитотерапията (билколечението е браншът от природна медицина, претендиращ за най-старата терапевтична методика на човечеството. Многообразието на наличните вещества в растенията и сложната система на връзките между тях определят най-съществената особеност на фитотерапията, а именно нейната поливалентност. Научно доказан е сериозният ефект от въздействието върху ензимните системи на организма и оттук цялостното задвижване на оздравителния процес.

Билките и приготвените от тях препарати са най-близки до човешката природа познати средства за лечение, използвани от хиляди години от много народи и култури през цялата човешка история. Около 23 хиляди вида растения се използват с лечебна цел. Това съставлява около 7% от световната флора. У нас сериозно приложение намират около 250 растителни вида. Трябва да се използват билки, добити в екологично чисти райони. Различните билки се събират по различно време на годината и дори на деня, което е особено важно за запазване на техните качества. Те действат в максимална степен,когато се приемат под формата на предварително извлечен екстракт. Отварите са най-често прилаганият начин в домашни условия, но при термичната обработка билките губят някои ценни съставки. Друг начин е приготвянето на настойка, но той изисква време за да може максимално количество полезни вещества да се разтворят Неудобното тук е, че някои вещества са мастно разтворими, други са водно разтворими, т. е. няма универсален разтворител, с който да се извличат всички полезни компоненти.

Билковите продукти трябва да се приемат по-продължителен период от време в сравнение с химичните лекарствените препарати, като по-бавното им действие и правилно дозиране гарантират благоприятен и дълготраен ефект без странични действия. В някои случаи се препоръчва комбиниране на 2 или повече билки с цел взаимно допълване и засилване на действието им. Могат да се прилагат превантивно, за да се предпазим от появата на възможен проблем (настинка, грип, възпаления и т. н.), както и при вече възникнал проблем. Много важен момент е правилното приготвяне и дозиране, като трябва да се има предвид, че те са различни при профилактика и лечение.

ЗА ЛЕЧЕНИЕТО С БИЛКИ И БИЛКОВИ ПРЕПАРАТИ НЯМА СЕЗОН.

Могат да се прилагат според нуждите по всяко време на годината. Въпреки това, когато настъпва времето на настинките, грипа, респираторните заболявания, възпаленията на пикочно-половите пътища (нефрити, цистити), костно-ставните проблеми и други, е хубаво да знаем какво да приложим в случай на нужда.

Подходящи за есенно-зимния период са следните билки с имуностимулиращо и противовъзпалително действие:

БЯЛ РАВНЕЦ (ACHILLEA MILLEFOLIUM L.)

Едно от най-често използваните растения за борба с възпалителните процеси е белият равнец. Той е многогодишно тревисто растение от семейство сложноцветни. Расте навсякъде в България в ниви, гори, поляни до 2000 м надморска височина. Бере се по време на цъфтежа през юли и август. Използват се съцветията и стръковете, които се сушат на сянка. Съдържа етерично масло, гликозиди, дъбилни вещества, горчиво вешество ахилеин, витамин С и др.

Основното му лечебно действие е противовъзпалително и кръвоспиращо, което се дължи най-вече на етеричното масло. За вътрешно приложение в домашни условия се използват отвари и настойки при лечение и профилактика на простудни и респираторни заболявания, кашлица, възпаления на пикочко-половите пътища (цистити, бяло течение, нефрити и т. н.), стомашно-чревни проблеми (гастрити, колити, язви на стомаха и дванадесетопръстника), при хемороиди и др. Външно се прилага под формата на маслен разтвор за мазане на рани, екземи и при травми.

МАЩЕРКА (THYMUS SP. DIVERSAE)

Наричана още "бабина душица", мащерката е многогодишно тревисто растение от семейство Устноцветни. Използва се надземната част, която се бере по време на цъфтежа от май до септември и се суши на сянка. Съдържа етерично масло с богат химичен състав, органични киселини, флавоноиди, дъбилни и горчиви вещества, витамин С и др.

Действа отхрачващо, болкоуспокояващо и нервоуспокояващо, дезинфекционно, противогъбично. Лечебното действие се базира основно етеричното масло и дъбилните вещества. Прилага се при всички видове кашлица, стомашни и чревни заболявания главно от нервен произход.

БЯЛ БОР (PINUS SILVESTRIS L.)

Вечнозелено дърво от семейство Борови. Среща се във всички наши планини до 2000 м надморска височина. Берат се боровите връхчета от февруари до април преди пълното им развитие. Съдържат 30 % етерично масло с богат химичен състав, смоли, танини, витамини С, К, В1, В2, РР и др. Има противовъзпалително, отхрачващо действие, разширява кръвоносните съдове и разтваря камъните в пикочния мехур. Лечебният ефект се дължи главно на етеричното масло и смолите. Прилага се при бронхити, кашлица, ангина, простуда (за инхалации), камъни в бъбреците и пикочния мехур.

ЛАЙКА (MATRICARIA CHAMOMILLA L.)

Едногодишно тревисто растение от семейство Сложноцветни. Расте в тревисти местности и край пътищата в цяла България. Позната е още под името лайкучка, бяла рада, енево цвете, подрумиче. Използват се цветните кошнички, които се берат от май до юни и се сушат на сянка.

Съдържа етерично масло, флавоноиди, фитостерин, витамин С, провитамин А и др. Има много широко приложение.

Действа антисептично, противовъзпалително, спазмолитично, успокояващо, ранозаздравяващо. Прилага се основно вътрешно при простудни заболявания, проблеми със стомашно-чревен тракт, като успокоително средство при възпаления на пикочно-половите пътища. Външно се използва за промивка при бяло течение, гаргара, при лош дъх в устата, бани при хемороиди и др. Ако се използва отвара, е важно да се пие бързо, защото противовъзпалителното вещество хамазулен бързо се разлага при престояване във воден разтвор.

ЖЪЛТ КАНТАРИОН (HYPERICUM PERFORATUM L.)

Познат още като "звъника", "кърски чай", "пелешница" и др., жълтият кантарион е многогодишно тревисто растение от семейство Звъникови. Расте в тревисти местности, редки гори, край пътища до 2000 м надморска височина. Използва се цялата надземна част, като се бере по време на цъфтежа от юли до август. Съдържа антибиотика иманин, биологичноактивни вещества, багрилни вещества, гликозиди, етерично масло, дъбилни вещества, каротин, холин, витамин С и др. Действа нервоуспокоително, противомикробно, пикочогонно, улеснява зарастването на рани. Прилага се при стомашно-чревни и бъбречни проблеми (гастрит, колит, язва на стомаха, камъни в бъбреците и жлъчката), шт проблеми с нервната система и др.

НЕВЕН (CALENDILA OFFICINALIS L.)

Многогодишно тревисто растение от семейство Сложноцветни. В България се отглежда като градинско цвете. Берат се цветните кошнички и стръковете от юли до август. Сушат се на сянка. Цветните кошнички съдържат каротиноиди, фитонциди, етерично масло и др., а стръковете - горчиво вещество календен, витамин С, сапонини, танини, фарадиол и др. Действа противовъзпалитено, противомикробно, понижава кръвното налягане и ускорява сърдечния ритъм. Вътрешно се прилагат отвари и настойки при бяло течение, климактерични оплаквания, язви на стомаха, миомни възли, възпаления на лимфните жлези, кожни проблеми и др. Външно се прилага под формата на маслен извлек за третиране на гнойни рани, рани от разширени вени и др.

ЕХИНАЦЕЯ (ECHINACEA)

Ехинацеята е многогодишно растение от семейство Сложноцветни. В рода Ехинацея влизат девет вида растения, като най-широко приложение във фитотерапията намира Echinacea angustifolia. Произхожда от Северна Америка и е донесена в Европа по време на колонизацията. Много популярна през последните години като имуностимулиращо и противовъзпалително средство. Използват се различни части от растението, като най-силно действие имат корените. Прилага се при вирусни и бактериални инфекции, при възпаления на дихателните и пикочо-половите пътища (грип, настинки, бронхити, пневмонии, пиелонефрити, бяло течение, цистити, понижен имунитет и др.)